goshkoto

Тъй като разпознавам ОКР в това постоянно желание да си обяснявам как мисля и страх, че като не мога точно да си го обясня може да не мога да се накарам да мисля. Смятам да подхождам към това като към натрапливи мисли, а именно да не им се връзвам и обяснявам. Всъщност аз не мога да си обясня и как вървя, но това не означава че ще спра да вървя.

Моля, препоръчайте ми добър психотерапевт в гр Варна. Става въпрос за ОКР, благодаря предварително.

Опитвам се да се хвана как точно мисля с образи е ясно, дали си говоря, като мисля за нещо или взимам решение казвам ли си го наум? Това ме не мога да се хвана какво точно правя ме хваща страх някакъв и се опитвам пак и пак да си обясня.

Замислям се, как де не се замислям и им се наслаждавам. Просто с тея мисли всичко почна от чисто любопитство и прерастна в едно объркване. Като малък имах такова подобно, тъй като спортувах и при всеки удар трябва да издишаш, бях изпаднал в една дупка как си казваш кога да издишаш Сега малко по интересно, но всъщност хубавото е че се замислих колко сложен процес е мисленето и мозъка и как за да направиш нещо използваш мозък, очи, уши, чувства ....

Хахах, по-скоро проблема ми е, че опитвайки си да си обясня механизма се вкарах пак в някакво ОКР. Как се мисли, ама да не би да спра да мисля разумно, след като не мога да си обясня как точно мисля. Въпреки че пишейки го това аз пак мисля ... побъркана работа.

Здравейте, Снощи се замислих върху мисленето, как мислим, как взимаме решение, наум си говорим с образи или съвкупно и съвсем се опетлах. Зададох въпрос на няколко приятел замисляли сте се как мислите, как си казваш да отида в другата стая, казваш ли си го или не и ми стана каша.

Здравейте, правилно ли е да се справяме с проблема ОКР като при най малкото залитване към негативни мисли си отклоняваме мисълта или е по добре да се прави метода на 4те стъпки?

Д-р Първанов да сте жив и здрав, колоко е хубаво, че има такива хора като Вас. Поправете ме ако греша, тези постоянни обяснения, по-скоро убеждения, защо няма да направя нещо лошо да кажем на себе си, са РИТУАЛИ, като миенето на ръце за да не стане нещо си. Натрапчивата мисъл е ония импулс който ти идва, онова подсещане, че има нещо лошо за което трябва да се убеждаваш и убеждаваш, че няма да го направиш и страх, че ако не го правиш ще стане. Всъщност колкото повече се убеждаваш, толкова повече повтаряш този ритуал и задържаш състоянието си и негативните мислите. Усетиш ли тоя импусл, това доказване, трябва да не му позволиш да те вкара в ново обяснение и обяснение, а да го разпознаеш като ОКР и да си отклониш вниманието? Съдържанието на негативните мисли са следствие на състоянието ти, мен ме страх да не почна да искам нещо лошо, реално не ми е дошла мисъл, че го искам.

Благодаря д-р Първанов за отговорите. Казвате, че мислите се разпознават като натрапливи, когато ви създават дискомфорт. Така аз сам си вкарах тази мисъл в главата че няма какво да си обяснявам, че няма да взимам хероин, защото все едно да си обяснявам защо живея. Махнах я мисълта след като си отклонявавх вниманието от нея и така без проблем няколко седмици. Сега сам пак си я вкарах за да си докажа, че мога да се справя с нея като си мисля за това и сам да се убедя, че няма да посегана на себе си поради ..., някакво его ли, простотия ли е незнам това самовкарване на мисли. Но като не е дошла сама и като не ме плаши или и променя нещо в тялотото ми като обикновенна натрапчива мисъл, то такава ли е? Тоест аз сам си вкарвам стари мисли само защото ме е яд на мен, че все едно нещо не съм наред и да си докажа, че съм нормален. И още нещо, това че имам ОКР ме дразни мисълта подтиска ме, че все едно съм някакъв непълноценен по различен, тоест страх, че това е психчно заболяване и не съм като другите нормални и щестливи хора. Успокоява ме това че го имам отдавна и за големи периоди не съм допускал такива мисли в главата си говоря периоди като години, саздал съм доста усепешен бизнес, ръководя много хора би трябвало да не съм психично болен щом съм го постигнал и щом през годините не ми е пречело че имам ОКР.

Тъй като предният път си мислех защо няма да посегна към наркотиците или по специално към хеороина, убеждавайки се постоянно и постаянно че няма да го направя в един момент когато се почуствах добре си казах все едно да си обяснявам защо няма да се самоубия, поради това, това и това ...и хоп ново нещо да си обяснявам. Така но четяйки за 4те стъпки разбрах, че моя метод който съм си изградил да си отклоня вниманието е правилен и доло горе се припокрива с 4те стъпки. След няколко седмици без никакви мисли (лоши), тъй като ме дразни факта, че как така да не мога да си обясня защо няма да посегана на себе си и обяснявайки си да спре да ме тормози това реших пак да поразмишлявам, но не изпитах никаква емоция като си мисля за това, опитвам се защо няма да посегна на себе си или дори друго, но не изпитвам никава емоция нито страх нито нищо, все едно не се притеснявам. Нормално ли е това?

Тъй като от доста време нямам мисли, благодарение на 4 стъпки. Реших да проверя дали се справям добре с ОКРто и сам започнах да мисляза предната ми гадна мисъл, защо никога няма да се самоубия или по точно защо трябва да живия и НИКАКВА емоция, това нормално ли е да си мисля за това и да не изпитвам емоция.

ОКР болест ли е или не, след като е някакъв дисбаланс на серотинин или не добре функционираща част на мозъка?

Здравейте, от около седмица съм прогонил мислите, тоест не се замислям за тях и така не идват, а дойде ли ми някаква мисъл или страх да не си помисля нещо на секундата си отклонявам вниманието. Правилен ли ми е подхода?

Значи мислите са еднакви добри и лоши, но причината поради която не правиш лошото нещо което си мислиш е, че не го желаеш, а е просто някаква шантава мисъл прокрадвайки ти се в мозъка примерно поради прекалена любов към някого?

А каква е разликата от натрапчивата мисъл примерно да не би да направиш нещо лошо примерно на майка си и нормалната мисълта да се обадиш по телефона на майка си или искам да отида до планината?

Зреавейте, Четох, че окр е биохимичен дисбаланс на мозъка това което ми е интересно е дали има разлика в ОКР когато човек има импулси да проверява по 100 пъти вратата или да се мие и друг човек който натрапчивите му мисли са примерно ако взема да направя нещо на майка си, брат си, тоест мисли без ритуали.

От трън та на глог, овладявайки тези мисли за хероина проблема ми беше, че постоянно сам се връщах да си обясня че няма как да го направя и да се дойбедя че няма как да го направя почнах Все едно да се убеждавам че няма да посегна на живота си, няма да го направя защото имам деца... И хоп нова натрапчива мисъл, кнтересното при мен е че не идват сами а аз от някаква гордост или идиотщина сам си ги викам- чакай сега да си обясня че няма как да стане и да си докажа... Тоест срам ме е или яд или незнам какво и искам да си докажа че и да си мисля могга да се оборя.

Моля Ви кажете, моето състояние ОКР ли е, тъй като сам съм се диагностицирал? Имам ли нужда от терапия или да пробвам с четене и намаляне на стреса?

Благодаря г-н Баев, за страхотните отговори и помощ, малко се подхлъзнах в обясненията си и за да се самоубедя че няма нужда да си обяснявам зпочнах да умувам: "Все едно да се убеждавам защо живея ......, какъв е смисълът, за какво ..." и хоп нова натраплива мисъл. Сега ще се постарая да не им обръщам внимание и да не се самоубеждавам за какво трябва да живея итн.

Тоест не трябва постаянно да се самоубеждавам и обяснявам поради каква причина няма да посегна към това. Вече толкова пъти съм си обяснявал, че не изпитвам никаква емоция имам чувството, че не влагам смисъл в думите които казвам като си обяснявам, че е лошо.

Да докладавм за състоянието ми: 1. Мислите за това почти изчезнаха. 2. Не ме натоварват когато се появават. 3. От време на време, когато се чувсвам много добре и весел или ми е хубаво нещо, сам си казвам СТОП имаш проблем и започвам сам да си вкарвам мислите за да си докажа на себе си че няма да пробвам никога. Някакви насоки?

Целият проблем е, че явно съм голям инат или идиот и искам да си докажа, че мога и да си мисля и представям това за да си докажа, че аз съм по силен и мислейки си за това няма да изпадам в това състояние но мозъкът ми си прави големи шегички с мен. Тоест тая моя гордост и инат или дребнавост ми погажда шегички

Здравейте, благодаря за отговора, наистина сте невероятен човек. Това че вече не мога да се самоуплаша като си обяснявам колко е лошо хероина и не изпитвам почти никаква емоция си го обяснявам, че едно нещо като го повтаряш 100 пъти и то губи смисъл в главата ти, прав ли съм?

Вероятно заради този его контрол постоянно се опитвам да си обясня, наплаша че е толкова лошо нещо хероина. Странното е че вече тъй като го правя вече автоматично обяснявайки си колко е страшно не изпитвам никаква емоция, все едно не разбирам че е лошо.

В интерес на истината, осъзнавам, че нямам реално желание да пробвам херон, а по скоро страх от мисълта и не мислейки за това всичко ми е ОК, но ме е яд че все едно не мога да осъзная колко е лошо това и това мое осъзнаване да ме накра да спра да се притеснявам и както всичко ми е наред си казвам я си обясни колко лошо е това и все се изпитвам дали осъзнавам колко е лошо.