goshkoto

Можете ли да ме насочите към когнитивно поведенчески терапевт в София? Четяйки из форума, мисля, че това е подходящия метод, тъй като тея натрапчиви мисли ги имам доста отдана и всеки път са от различно естество, "самолекувам се" с изключване на мисленето за проблема, но понякога се заинатявам и почвам да мисля и обяснявам и падам в капана. Благодаря предварително.

Дайте, съвет с тази гузност, че нещо ми има как да се справя. Сещам се, че имам някакъв проблем, дори не се мисля за проблема или нямам някакви мисли просто, че имам проблем и в момента го заобикалям с немисленето и необръщане на внимание на проблема, но чувствам дизкомфорт все едно ми има нещо.

Да и да допълня, че както всичко ми е наред и ми се случва нещо приятно и хоп се сещам и си казвам: Чакай малко ти имаш проблем и почвам пак да си обяснявам колко е лошо и да се убедя, че няма да посегна към глупости

Здравейте, Благодаря за отговора, доста пъти съм имал някакви натрапчиви мисли и съм се научил, че не трябва да им обръщаш внимание и те заминават и че проблема е именно защото им обръщаме прекалено внимание, докато другите хира не го правят. И въпреки, че и този път разпознах това състояние като натрапчивост, аз не постъпих така, а започнах да си обяснявам, преставям и убеждавам... Тоест сашият съвет ако правилно разбирам е просто като се сетя за тях да им се усмихвам като нещо нормално. Благодаря предварително

Здравейте, не съм наркоман, но съм пробвал трева 3-4 пъти и размишлявайки върху ефекта и взех да умувам и за хероин защо взимат хората итн. и след това почнах да си обяснявам, че аз никога няма да пробвам това нещо и ето как ми се включиха натрапчиви мисли постоянно да си обяснявам защо няма да пробвам и колко лоши е това. Проблема ми е, защо си мисля ами ако взема да пробвам ей така ако нещо ми стане. И така за известно време ми минава и после като ми е нещо хубаво си казва а ама аз имам проблем мислех си защо е лошо и не мога добре да си обясня. Макар че всъщност доста добре разбирам защо е лошо. Как да махна тези мисли и постаянни обяснения от главата си. Много голям противник съм на тези неща на 36 години съм и съм пушил 3 пъти трева, но обяснявайки си колко е лошо си казах ами представяш ли си някой път ей така да пробваш.

По моя инициатива се случват всичките романтични неща. Творчество - много Рутинно Не - опитвам се да се усмихвам, но немога да съм постояннен в това, защото ми писва да сме скарани и мисля как да оправя нещата. Новата насока с празнуването, пак не съм постоянен поради факта че като я видя нея и детето ми си казвам о хайде стига трябва да оправя нещата, какво по дяволите иска от мен. Дал разбира че аз празнувам, мисля че не го тълкува точно като празник, а по скоро като нейното безразличие. В крайна сметка мисля да проведа един сериозен разговор с нея, тя какво иска от нашата връзка, какво чувства към мен, че нейното безразличие ме тормози и да ми каже директно ако смята да продължава това поведение, аз също ще превключа на безразличие към нея.

За свободата съм наистина съгласен, но ако човек сам се вкарва в ситуации в които е скаран с целия свят и сърдит на целия свят, на приятелите си, на работата си и Виновникът винаги е партньора му, чия свобода е ограничена. А също до кога да обръщаме внимание и да се чудим как да угодим, май по добре да празнуваме пък когато решат да се върнат на земята

Вече месец празнувам, а седмица не ми говорят

Вече 1 седмица не ми говорят, явно това е странична реакция на поведението ми, чак доскучава

Това с празнуването, когато ти е тъжно е трудно. Отсрещната страна вече реагира бурно, скарване, не говорене. Все пак някакъв трик, как да не се натоварва човек от лошото отношение и как да отбягва постоянните мисли за ситуацията.

Благодаря за отговора д-р Първанов, ще се опитвам с празнуването, въпреки че вътрешно ми е трудно. Интересно ми е колко време ще ми се сърдят като празнувам, а не става по нейната. Сега е дълго и то доста като и се връзвам а иначе сигурно ще се сърди по година. "ПП. Много отдавна се канех да те питам-как се помирявате? Вие имате някакъв ритуал на помирение. Опиши го." Ритуалите всъщност са следните: Аз се правя че нищо не е станало и се усмихвам и закачам, същевременно и се моля да не се сърди и отнема 10 дни. Другия ако недай си боже нещо ме притесни здравословно в мен и и се оплача, но първо да е минала седмица и след това почва да е по общителна. Тя е малко хипохондрик и явно това нещо и отключва.

Помиряване (благословия) когато и шукне, цветя, говорене, молене, челна стойка, скарване и от моя страна, като удавник за сламка видиш ли усмивка а отминало е, ама кое е подействало, труден въпрос. Много бавно много, просто за мен е безмислено да сме скарани и дори да знам че се сърди за нещо за което няма основание, аз ходя и я битам хайде, стига, това са глупости. Сега сме скарани защо не съм се карал на детето и аз и казах, да спре да крещи че не е това начина и какво тя взе да реве и мамо недей да плачиш( пак тати лош)

Д-р Първанов, това празнуване след поредното сърдене, как според вас трябва да се държиш мило и любящо или напротив дистанцирано както се държат към теб?

Резултат: От нейна страна тя просто за в момента е по разговорлива, но все едно сме само познати, може би добри познати. Като се прегръщаме, ръцете и не участват, тоест аз прегръщам, аз целувам .... Аз пък съм по спокоен, защото се старая да не си обяснявам и гадая защо така прави, от време на време ме прихваща "ама защо така ... ", но няма как.

Тъй като вчера го писах от телефона, да си кажа какво мисля по подробно. Мисля че е правишно аз да се държа пак добре и нежно, но тъй като тя не иска целувки да не се натрапвам и да стигам до там до където ми позволява. Животът е прекрасен ако решиш да ми позволиш да съм нежен ще бъда.

Мисля, че трябва да е нормално, пак човек да е нежен и добър.

Само че това мое празнуване и щасливо съжителство, трябва ли да е по дистанцирано или пак да показвам нежност и любов към нея?

Благодаря Диди, Страхът е явно че мога да я загубя, но пък и твърдо не ми харесва да живея в това постоянно сърдене, така че твърди ще пробвам

Интерсен отговор Дали човек който се кълне че не може да живее без теб и те обича безкрайно много, но пък 1 път седмично се сърди за нещо поне 3-4 дни НАИСТИНА те обича

Явно това с Не трогването ми е доста трудно, но така или оначе трябва да преодолея този тормоз. Някой избира да му е криво, няма нужда и на другия да му е така. Съвети как да не се впечатляваш от негативното поведение на половинката?

Осъзнавам го, че не трябва да се трогвам и въпреки всичко се присещам и всичко започва отначало в главата ми: "Ама защо така се държи?" "Аз не искам да е така, с нищо не съм го заслужил" "Дали не е спряла да ме обича".... Сега съм в командировка в Унгария и колкото пъти се чуем все едно говори с продавача на вестници. Така като помисля от както се познаваме винаги все нещо и се обяснявам, все за нещо сърдита, все и се извинявам чак е смешно като го пиша.

Да докладвам , няколко дни като жена ми видя, че не се трогвам от мраморното и поведение нещата леко се пооправиха, естествено аз потърсих близост. Сега се държим все едно нищо не е станало, усмихваме се говорим си нормално, но тя си е въпреки всичко дистанцирана по някакъв начин, грам не ми показва чувства, казвам го това защото като реши си ги показва и то доста, може би това е втория стадии да пробва да ме накаже по някакъв начин.

Здравейте, имам същият проблем като "haskovokolio", моята любима истиски и тенденциозно ме манипулира с постоянното си сърдене или изпадане в дупки като разбирасе аз тотално се скапвам и ми става супер криво. Само нещо различно от това което иска да чуе да и кажа и не си говорим с дни, това е начина и на общуване с мен. Прочетох много внимателно всичко което сте написали и от 4 дни се държа с жена ми все едно нищо не се е случило, тя се прави че ме няма но и аз не се трогвам, единственото което ме притеснява при този подход е дали тя така няма да се одалечи. Разликата между двама ни е, че аз като сме скарани искам да се сдобрим на секундата, та дори и да не съм виновен и се моля да се сдобрим, а тя е доста опитна в сърденето и грам не се трогва от това дали сме скарани, сърдити или каквото е измислила в случая. До преди 5 дни аз бях най-чудесният човек на света сега все едно съм никой и ме дразни това, че аз го мисля, не искам да е така , страдам, а на нея все едно не и пука, та нали уж бях най-прекрасният а сега пълно безразличие че и аз не и говоря. Размишлявайки това което казвате да превърна сърденето и в празник, го тълкувам че по този начин тя като види, че поредното и сърдене не предизвиква в мен тъга и най-после ще престане да използва този метод?