mine

Здравейте! От много време един проблем не ми дава мира, та най-накрая реших да потърся помощ! Въпросът е, че преди повече от година се разделих с приятеля ми, но продължаваме да се виждаме. Както казах разделихме се преди повече от година. Бяхме заедно 2. Докато бяхме заедно той даваше всиччко за мен, смея да твърдя, че той беше причината да сме заедно толкова дълго. Аз сякаш не го оценях достатъчно. Постепенно започнаха кавги, той започна да излиза постоянно с негови приятелки ( и да интимничи с тях пред мен) , а тъй като аз съм си от ревнивите, опитвах се но не можех да се държа напълно. И така тези негови приятелки започнаха да му говорят разни неща, че се караме и че не сме един за друг и според мен те му повлияха да вземе решение да се разделим. Тогава той ми каза, че сме несъвместими характери и няма смисъл. Аз го приех много тежко. Отслабнах, сънувах го всяка вечер (и продължавам да го сънувам почти всяка нощ). Никога не бях мислила, че човека който даваше всичко за мен ме оставя. Разделихме се и не се бяхме виждали около месец. После запонаха "мъките". Започнахме да се виждаме. Постепенно срещите ни прераснаха и в нещо повече. Виждахме се и продължаваме да се виждаме доста често, споделяме си, той продължава да прави всякакви чудеса за мен, и според мен си личи доста, че още ме обича, абе почти всико е както преди освен факта, че не се чуваме всеки ден и че никой не знае (тоест знаят, че поддържаме някаква връзка, но не такава). Когато съм говорила с него за събиране той винаги ми е казвал същото, че не сме един за друг, че сме ужасна комбинация и така. След този разговор обикновено има охладняване на отношенията и после пак затопляне. Междувременно той си излиза и нон стоп с неговите "приятелки". А и преди няколко месеца ми сервира, че е излизал 2 пъти с някакво момиче, но преценил, че не е за него и че той не искал да се занимава с жени сега. И се чудя, не му ли е така най-удобно излиза си с който си иска, а в същото време има и мен?! Ще ми се да можех да разбера какво се случва в главата му... Та всищност проблема ми е, че не знам как да постъпя. Усещам, че си пречим и че докато сме в това положение нищо няма да се промени. Въпросът е, че мен ме е страх да повдигна темата за събиране отново, защото предполагам до къде ще доведе. Бях си казала, че ще оставя нещата така докато се появи друг, но усещам как аз не вярвам, че това може да се случи, а и сякаш една частица от мен не иска да се разделя с бившия ми. ИСкам да имам нов приятел и всичко вече да е в историята, но при мисълта, че този човек вече няма да е в живота ми, сякаш изпитвам някакъв ужас. А когато си помисля да съм с него и да му кажа как се чувствам сякаш нещо отвътре ме спира и не ми дава да говоря, сякаш знам, че няма смисъл, че нищо няма да е същото и че само ще страдам. Благодаря , че прочетохте историята ми. Наистина съм страшно объркана. Моля Ви помогнете ми