Здравейте, д-р Първанов.
Обръщам се към вас след като прочетох доста добри отзиви за вас в много от форумите. Аз съм на 37 год, и това което ще ви разкажа продължава от около 9-10 год. Ще се опитам да бъда кратка и описателна за да не губя от ценното ви време. Преди 13 год със съпруга ми заминахме за Италия да работим поради натрупани дългове. Много ми е неприятно дори като го пиша но там бях подложена на сексуален тормоз, в продължение на година и половина, няма да изпадам в подробности, но още тогава започна нервното напрежение , за няколко месеца отслабнах с повече от 10 кг, избиха пъпки по цялото ми тяло. От там се преместихме в друга част на Италия където нямах проблеми от този сорт, но според мен разболяващото се вече съзнание или подсъзнание /не съм сигурна/ отвори за мен портите на ада. Със съпруга ми правехме опити за бебе, но не се получаваше. И така в продължение на година и половина , работа, незаконен живот в чужбина, страх да не те екстрадират, неуспехи със забременяването, много работа и никакво отпускане доведоха до тоталния "Crash" на моята психика. Една вечер след като се бяхме върнали от почивка от България, няколко дни подред не се чувствах добре /бях още отслабнала 44-45 кг, като винаги съм била около 55кг/ виене на свят , гадене. Докато една вечер не изпаднах в някакво странно състояние , не мога да си обясня причината, но се хвърлих на врата на собственика пред всички клиенти , казвайки му че го обичам. Това си спомням , останалото са само смътни спомени. Избягах от срам , прибрах се, цяла вечер не можах да заспя, на другият ден се опитах да се махна от града, но не си намирах паспорта. И тогава доколкото си спомням беше следобеда взех твърдото решение че съм свършена, че съм извършила нещо ужасно, че съпругът ми ме е изоставил, и така естествено дойде решението да сложа край на живота си. Изпих няколко обезболяващи прахчета и си прерязох вените. Не знам колко съм стояла така с изтичаща кръв, но след време в стаята ми влязоха съквартирантите, повикаха линейка. В спешното помня единствено че ми казаха че трябва да ме приберат в лудницата и аз отговорих, да , аз съм луда.Последваха три дни в които бях като упоена от лекарствата, докато в един момент не ми хрумна още по-глупава идея. Обадих се на наши познати италиянци с смс казвайки им че те са моите майка и татко в Италия. Така този добър наш познат дойде и ме извади от психиатрията. Спирам с обясненията на това какво се е случило в миналото и накратко ще обясня какъв е проблемът ми през последните години. След случилото се с мъжа ми се разделихме, аз останах да живея с родителите си. И всичко започна в 2005 год, когато седейки на работното си място в ресторанта започнах да виждам шефа си от Италия около себе си, осъзнавах абсолютно изцяло че не е реално , но тези привиждания или халюцинации не знам как да ги нарека, ставаха все по-чести и все по-странни и неприемливи, караха ме да мисля за неща, неприемливи и неверни.Започнах да посещавам една психиатърка, която просто ми изписваше антидепресанти, които с нищо не помагаха. Затворих се в себе си , не излизах никъде, почти не се срещах и не разговарях с никого освен с родителите си, дори не ми идваше на ум за мъж. И така в продължение на 6-7 год.
Работих известно време в София, самостоятелна, на квартира и бях започнала да се чувствам доста по-добре. В даден момент реших че трябва да преборя страха си от Италия, и заминах за там, издържах две седмици и се прибрах. Важният момент за който бих искала да споделя е свързан с момента в който с баща ми пътувахме в междуградски автобус, когато аз за пръв път започнах да виждам починали. Тогава получих криза, наречена акушерска ръка или нещо подобно, не съм сигурна за наименованието, но се бях схванала цялата и имах чувството че умирам. Същата тази психиатърка ми изписа хапчета от които сърцето ми щеше да експлоадира. Последва период на затишие, докато отново не започнах да виждам починали. Отново на психиатър друг, който разбира се още на първия сеанс ми каза че вероятно е шизофрения. Започнах Сперидан , мисля година и половина от който разбира се нямаше никакъв ефект. Сега вече от три год живея с един човек, чувствам се добре с него , правим опити за бебе, но зрителните халюцинации стават все по-лоши и по-лоши. В момента по съвет на последния психиатър от 2 месеца взимам Ривотрил в комбинация с Есцитил и Антидепресант. Този психиатър ми постави диагноза ОКР, и ми обясни че тъй като съм свикнала с тези привиждания ще бъде трудно да изчезнат. И накрая след всички тези обяснения, основният въпрос, според горе описаното съгласен ли сте с тази диагноза и лечение и освен лекарствата какви други насоки и съвети бихте ми дали. В настоящето съм абсолютно на моменти, като цяло се чувствам малко по-добре и по-спокойна, понякога просто отпадам и ми идват лоши мисли, че се случи нещо лошо с мен или с хората които обичам, мисли от рода че с мен е свършено, пристъпи на главоболие. И освен това ще добавя че тези зрителни халюцинации напоследък са свързани изцяло с мен, Променя ми се формата на главата, или съм с чуждо лице, или много често се виждам като много възрастни хора. Свързано ли е според вас това с ОКР и ще премине ли с гореспоменатите лекарства или трябва да наблегна и на психотерапията.
Извинявам се за дългото писмо, но никъде из форумите и интернет информацията не срещнах човек с подобен на моя проблем. Затова ви моля от сърце помогнете ми да разбера какво се случва с мен и има ли изход.
Искренно ви благодаря предварително!