Иванка Калбурджиева
-
Общо Съдържание
219 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Иванка Калбурджиева
-
-
"Сега, като изучавате живота на хората, вие го изучавате от различни гледища. Запример, някой иска да си поживее охолно на земята. Той казва, че, освен ядене и пиене, нищо друго не го интересува. Друг казва, че само науката може да осмисли живота. Трети казва, че работата осмисля живота. Обаче, който разбира дълбокия вътрешен смисъл на живота, той казва, че вън от любовта, мъдростта и истината животът е безпредметен. Такъв живот е затворнически - живот на затворник, с букаи на краката си и обиколен от стражари, които го следят да не избяга. Може ли при това положение човек да мисли, че е свободен? Краката на всички хора са оковани с букаи. Разликата между тях се заключава в това, че букаите на едни хора са от дърво, на други - от желязо, а на трети - от злато. И първите, и вторите, и третите пъшкат и плачат, не са свободни, букаите им постоянно дрънкат и ги смущават. Какво трябва да прави човек, за да се освободи от букаите си? За да се освободи от букаите на краката си, човек трябва да спазва известни правила. Тия правила струват скъпо, но той трябва да ги изкупи. Сега ще ви дам две от тия правила, които разумно трябва да прилагате.
Първо правило: щом направи някаква погрешка, човек веднага трябва да я изправи. Който прави погрешки и ги изправя, той е прилежен ученик. Той има търпение десет пъти да решава и изтрива задачата си, докато най-после я реши правилно.
Второ правило: човек никога не трябва да отлага изправянето на погрешките си. Който не изправя погрешките си и ги отлага, той е ленив ученик. Изправяш ли погрешките си, от тебе човек може да излезе. Не изправяш ли погрешките си, от тебе нищо няма да излезе. Това са предрешени въпроси."
Из беседата "Сторете да насядат", НБ, 1929-1930, том "Крадецът и пастирът", изд.1937 г.
-
"Един млад поет, като писал дълго време и печатал произведенията си, видял, че хората не го оценили и затова дошъл до голямо отчаяние. Един ден той отишъл в гората и започнал да мисли върху положението си, какво да прави, какъв нов занаят да започне, за да не гладува, както гладувал с поезията си. Дълго време мислил, но нищо не могъл да измисли. Най-после той си казал: "Добре ще направя да туря край на живота си. Не струва човек да живее между тези неблагодарни хора, които не знаят да ценят." Но по какъв начин да тури край на живота си, че по-малко да страда? Като размишлявал над този въпрос, точно над главата му една птичка започнала да пее. Той повдигнал главата си нагоре, погледнал птичката и казал: "Какво искаш от мене? Колкото и да пееш, аз няма да се откажа от решението си. И аз, като тебе, пях на хората, но никой не ме оцени." Поетът продължил пътя си в гората, но срещу него изскочил един уплашен заек, спрял се на двата си крака и го загледал. "Какво ме гледаш, страхливко? Какво искаш да ми кажеш? Ти си страхлив, но аз не се боя от смъртта. Ти си страхлив, но поне можеш да бягаш." В този момент той чул страшен рев и срещу него излязла една голяма мечка. Като видял мечката, поетът забравил своето отчаяние и ударил на бяг. Щом се видял вън от опасността, той въздъхнал спокойно и си казал: "Слава Богу, че с бяг можах да се спася от мечката! Иначе кожата ми щеше да отиде." От този момент поетът отново продължил работата си и бил признат и оценен от хората като добър и даровит поет. Той не разбрал езика на птичката и на заека, но разбрал езика на мечката. Тя го направила истински поет. Тя го накарала да обикне живота, да не се страхува от изпитанията и герой да стане. Птичката и заекът му казвали, че, докато е с този ум, да се страхува от живота и да се отказва да пее, от него нищо няма да излезе.
Съвременните хора се намират в положението на поета. Те плачат, страдат, отчайват се, докато мечка ги срещне. Излезе ли мечка на пътя им, те удрят на бяг и забравят мъчнотии, страдания, отчаяние и казват: "Слава Богу, че спасихме кожата си!" Като изучавате живота на хората, виждате какви заблуждения съществуват между тях. Те мислят, че са свободни, че могат да правят каквото искат. Като видят, че не е така, те се отчайват и решават да турят край на живота си. Обаче, излезе ли мечка насреща им, те хукват да бягат и забравят и страдания, и мъчнотии, искат да живеят. Щом е дошъл на земята, всеки човек има специално предназначение, което непременно трябва да изпълни. Не само човек, но и всяко животно има свое предназначение. Щом разбере своето предназначение, човек осмисля живота си и става радостен и доволен. Не разбере ли предназначението си, той ще бъде недоволен от живота си и ще прави ред погрешки."
Из беседата "Сторете да насядат", НБ, 1929-1930, том "Крадецът и пастирът", изд.1937 г.
-
Здравей! Според списъка на билките, който Петър Димков дава в третия том на "Българска народна медицина", билката Срамниче е Див морков - Daucus carota.Здравейте,може ли някой да ми помогне-търсих информация за билката срамниче,но намерих само една снимка,от която не мога много да разбера.Интересува ме как изглежда и какво лекува.Благодаря предварително.
Цветът му изглежда така: в средата с черно петно, а по края бяло. Срамувало се от красотата си и белотата. Като го погледнеш, сякаш стои наведено от свян.
А за това, какво лекува, малко информация може да се намери тук
-
Роберт Рождественский
***
Это женское уменье, словно тыщу лет назад,
странно и одновременно ждать, молить и ускользать.
Быть собой, не повторяясь. Верить клятвам, не шутя.
Приближаться, отдаляясь. Оставаться, уходя.
Дождь
Дождь закапал неохотно, словно не желал идти.
Будто вспомнил как ходят настоящие дожди.
И дорога, что с опушки неторопко в лес ползла,
вся - в немыслимых веснушках капель дождевых была!..
Дождь качнулся, вырастая. И - немного погодя -
все на свете сразу стало частью этого дождя!
Был он щедрым, был он крупным, лился, падал свысока,
в землю уходя по трубам светлого березняка.
Был доволен сам собою, сам собою поражен!..
А потом увидел поле и - пошел в него, пошел!..
Кончился, как огорошил. Убежал - и не найдешь...
Майский, молодой, хороший, пахнувший арбузом дождь.
-
Молитвен наряд за начало: Песен: В начало бе Словото, Молитва: Молитва на Духа, Псалом: Псалом 23
Беседа: Първичната храна - Утринно слово, 01.03.1931 г., неделя, София
Молитвен наряд за край: Песен: В мрак, тъмнота, Формула: Да пребъде твоят Дух в нашите сърца, Молитва: Господнята молитва
Какво трябва да направи човек, за да го обичат? Защо обичаш някой човек? За да го обичаш, той ти е направил някакво добро. Не може да обичаш човека, ако не ти е направил поне едно малко добро. Ученикът обича учителя си за знанието, което му дава. Защо детето обича майка си? Ще кажете, че то обича майка си, защото му е майка. Не, детето не съзнава това. Тази идея още му е чужда. Детето обича майка си за млякото, което приема от нея. Следователно, ако ме питат какво е мляко, отговарям: Това, което може да накара детето да обича майка си, е мляко. Ако майката има мляко, детето непременно ще я обича. Значи всяка жена, която му дава мляко, може да бъде негова майка и то ще я обича. Казваш: „Никой не ме обича“. – Много просто, не те обичат, защото нищо не даваш. Майката е обичана, защото дава мляко. Учителя обичат, защото дава знание. Обичаме свещта заради светлината, която дава. Обичаме слънцето за топлината и светлината му. Обичаме Бога заради Любовта, с която ни обгръща. – Що е Любовта? – Онази същина на живота, която и великите Учители на света не смеят да бутат. Както млякото е връзка между майката и детето, така и Любовта е връзка между Бога и човека. Млякото никога не трябва да престава. Щом престане то и Любовта се прекъсва. Христос казва: „Физическият хляб трябва да се превърне в духовен“. Затова е казано: „Аз съм словесното мляко“.И тъй, не искайте да бъдете обичани без да има защо. Следователно обичаме Бога, защото получаваме нещо от Него. Обичаме учителя, защото има знания. Обичаме слънцето, защото ни изпраща светлина и топлина. Обичаме ябълката, защото дава плод. Обичаме магарето, защото носи товара ни. Казваш: „Аз искам да служа на Бога“. – Какво се разбира под служене? Трябва да имате една конкретна идея, служенето да не ви унижава. Дойде някой, каже ти една обидна дума, например каже, че си магаре. Щом не разбираш вътрешния смисъл на думата „магаре“, ти се обиждаш. Ако ти кажа „гълъбче“, всъщност гълъбче ли си? Не си, но ти става приятно. Казвам ти: „Моето пиленце!“ Пак ти става приятно. Ако ти кажа „моето червейче“, не ти е приятно. Щом не разбираш съдържанието на думите „магаре“, „червей“, ти не разбираш тяхната същина. Както майката не може да бъде обичана, ако няма мляко, така и учителят не може да бъде обичан, ако няма знания. Ученикът има нужда от знанието на учителя, както детето – от млякото на майка си. А какво трябва да има детето, за да го обича майка му? Нещата трябва да се съпоставят. Ако на една идея не можете да съпоставите противоположна, тя остава неясна за вас. Например, казваш: „Да обичаме Бога, защото е Любов“. Така е, но ти какво трябва да бъдеш, за да те обичат?
Казано е: „Да възлюбиш Господа Бога твоего“. – Защо да го любим? – Защото Той е Любов. Значи Любовта е млякото в живота. Следователно ще обичаш Бога като Любов.
-
Молитвен наряд за начало: Песен: В начало бе Словото, Формула: Искам да изпълня Волята Божия, Формула: Ученикът трябва да има
Беседа: Великата Майка, 26.02.1920 г.,четвъртък, София; цикъл "Беседи пред Сестрите" от книгата Великата Майка
Молитвен наряд за край: Молитва: Господнята молитва
Нашата Велика Майка-Природата, ограничава постоянно своите деца по всички правила, които тя притежава. Имайте предвид, че тя е безпощадно груба. Никои окултисти не трябва да се самоизмамват и да мислят, че това ще мине за тях незабелязано. Когато тази Божествена Майка те хване, тя ще те прекара през всички правила на възпитанието без да и мръдне окото.Ние сме пратени на Земята не на гости, а на работа. Но и Земята търпи своите гости само три дена. Всички съвременни нещастия произтичат от факта, че ние искаме да бъдем гости на Земята. И тъй, като ви говоря от чисто окултно гледище,ако ме попитате от какво произтичат нещастията в света, ще ви кажа, че произтичат от желанието ви да бъдете само гости тук, на Земята. Земята е място за една от най-сериозните работи. За всяко същество, колкото и малко да е то, има математически точно определено място и работа, която то трябва да свърши.Сега, първото нещо, което се изисква от всички ви, е да приемете като правило мотото: "Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие." Аз превеждам: ако не вземете положението на малките деца, в никоя Окултна Школа, в никое разклонение на тази Разумна Окултна Школа не можете да влезете.Второто правило е: ученикът на Окултната Школа трябва да се научи на мълчание - да мълчи, за да може да мисли. Неговата мисъл трябва да бъде строго определена, не трябва да бъде разсеяна, не трябва да има тези противоположни мисли и съмнения. Някой казва "Аз мисля", но какво мислиш? Ако погледнете лицата на съвременните хора, ще прочетете по тях, че тези хора не мислят, а се чешат. Сегашното философско мислене е чесане, но черепите и костите показват до каква степен е правилно тяхното мислене.
-
Един сайт за 'хуманитарно изкушени' автори и читатели: Public Republic.
'Поезията е особено състояние на съзнанието, когато сетивата превеждат говора на живота на един душевен език. Здравите сетива превеждат лекомислено и безгрижно, езикът им е лек, весел, щастлив, прилича на планински поток, който скача от камък на камък. Езикът на сетивата, които страдат, е болезнен и трагичен, прилича на кръв, струяща от рана. Най-верен е преводът на болката. Само на неговия език душевното става видимо и достъпно. Поезията е напевен среднощен вик малко преди зазоряване…'
-
"Най-първо трябва да знаем, че Бог ни е дал всичко. Нищо повече! Като те е пратил на Земята, Той ти е дал всичко и не те е лишил от нищо. Всичко имаш, богат си. Питам тогава: Щом всичките хора са богати, защо са нещастни? Всички са богати, всичко имат, а при това са сиромаси, други са богати външно; едни са здрави, други са болни, едни са учени, други са невежи. От какво произтичат тези контрасти?
Представете си една млада невеста, която е женена в един богат дом, има и брашно, има и масло, всичко пълно, каквото иска има, но не точи баници, а чака дано някой отвънка дойде да я източи. Седи и гладува. Дойдат и другите от този дом и те гладуват. Питам: Кой е причината за това? Представете си и друга една мома: и тя е женена в един дом, по-бедни са хората там и по-малко брашно имат и масло имат малко, колкото за една баница. Но тя е спретната, чевръста, източи баницата. Онзи дом е богат, но баница няма, а този е беден, но има баница. В какво седи разликата? Стига да искаш да източиш баница, всичко ще имаш; всякога в твоите нощви, всеки ден ще има материали за една баница. Щом искаш да омесиш баница, всякога ще имаш толкова брашно и материали, колкото са ти нужни. Сега всеки един от вас пита: „Защо се намирам аз в това положение?“ Ти си онази, богатата невеста, която се потрива вкъщи и не иска да точи баницата. Казва: „Кой сега ще става да си туря ръцете в брашното и маслото?“ Но тя си туря украшения, после се разхожда добре облечена, поглежда се в огледалото, красива е, но не е доволна. Защо? Казва: „Да има нещо и отвътре!“ А коя е причината да няма нищо отвътре? Да се облича може, а за точенето не иска. Някой път светските хора мязат на тази богата мома, която е хубаво облечена, но не ѝ се работи. Светският човек казва: „Всичко имам: и къща, и говеда, както виждате, добре мобилиран дом, но нещо не съм доволен.“ Всичко има той, но не е доволен. Това е красивата мома, която не иска да точи баница. Другаде човекът не е толкова облечен отвънка, но има много хубава баница. Наял се човекът добре. Казва: „Днес последното брашно употребих, но добър е Господ за утре!“
-
Когда говорим о поэзии, нельзя не отметить творчество одного человека, который есть поэт, но не только, певец, но не только, актер, но не только – он есть явление, а влияние его на миллионы людей – огромное... Это Владимир Высоцкий.
Если друг оказался вдруг
И не друг, и не враг, а так,
Если сразу не разберешь,
Плох он или хорош,
Парня в горы тяни, рискни,
Не бросай одного его,
Пусть он в связке в одной с тобой,
Там поймешь, кто такой.
Если парень в горах - не ах,
Если сразу раскис и - вниз,
Шаг ступил на ледник и сник,
Оступился - и в крик,
Значит, рядом с тобой - чужой,
Ты его не брани - гони,
Вверх таких не берут и тут
Про таких не поют.
Если ж он не скулил, не ныл,
Пусть он хмур был и зол, но шел,
А когда ты упал со скал,
Он стонал, но держал,
Если шел за тобой, как в бой,
На вершине стоял хмельной,
Значит, как на себя самого
Положись на него.
1966
-
Трудно се подбират думи за това, което е и върши майката...
...Но през цялото време с всяка клетка аз чувах ясната Заповед - "Вън от гнездото"!
Поздравявам те за смелостта да вземеш това мъдро решение, Доне.В Необходимостта да познаваме Бога Учителят дава подобен пример, в който на майката се налага да вземе още по-трудно решение, което се оказва спасително за сина й:
Една майка, българка, праща сина си, мисля, в Германия, да се учи. Била жена доста заможна, всеки месец пращала на сина си по триста-четиристотин-петстотин лева, но това било малко, парите не му стигали. Един ден той пише на майка си да му изпрати хиляда лева, тя обаче му пише: „Нямам пари, ще гледаш да намериш някоя малка работа.“ Но синът ̀и заявява: „Ако не ми пратиш пари, ще се самоубия“; тогава тя, възмутена, му пише тъй: „Самоубий се, аз ще плюя на твоя гроб – не искам син, който е страхливец, който не иска да работи, който се бои от работа в борбата с живота и иска да живее като баба.“ Думите не са точни, но са в този смисъл. Синът се опомва и тази телеграма е поставена днес в рамка; и на въпроси той отговаря: „Тя ме спаси.“
-
Още родопски народни песни за теглене
-
Молитвен наряд за начало: Песен:В зорите на живота, Молитва: Молитва на благодарността, Молитва: Кратка молитва
Беседа: Многоценният бисер, 19.04.1915 г., София; от книгата Духът и плътта, цикъл Неделни беседи
Молитвен наряд за край: Формула: Господи, да възрастне в мен Божественото, Формула: Ще се уча и ще Ти служа, Молитва: Отче Наш
Преди беседата е добре да се прочете Матей 13:46
...казват, че някой път попада в мидата малко пясъче и мидата почва да изпуска от себе си една течност, която обвива това малко пясъче, за да не я безпокои – извайва го като скулптор, не само че го направя гладко, но същевременно и ценен бисер. Това пясъче, ако не попадне в мидата, не ще има никаква цена; понеже то има известна грапавина, почва да безпокои мидата и я накарва да мисли: да го изхвърли – не може, да го изрита – крака няма, да му каже „Излез вън“ – език няма. Дохожда ̀и на ум да го направи ценно: „Ти си мой неприятел, но аз ще те възлюбя и ще те направя ценно.“ Ето учението на Христа, който казва: „Възлюбете враговете си.“ Вие бихте изхвърлили това пясъче навън, но мидата от него създава бисер, за който вие плащате скъпо; не само това, но Христос похвалва тази мида, че е извършила прекрасна работа. Питам, ако дойде Христос, ще намери ли вашите работи така свършени, както работата на тази мида – ще намери ли бисери? Вие казвате: „Условия нямаме“; жените казват: „Когато ние трябва да работим, мъжете ни спъват, условия нямаме, къща нямаме, това и онова нямаме, не можем да работим“, а мъжете от своя страна казват: „Не можем да работим, защото жените ни смущават – това нямаме, онова нямаме, обществото ни пречи“ и спират. А тази мида не казва, че няма условия – без крака, без ръце, без език и без човешки мозък тя от пясъче създава бисер и Христос я похвалва. Аз ви питам не можете ли и вие да направите толкова, колкото тази мида? Можете и повече....казва се в Писанието: „Христос дойде на Земята да ни изяви Отца.“ По същия закон човекът, който е слязъл от Небето, първоначално е приличал на онова малко пясъче, безформено, нищожно, и Божественият Дух, след като е работил дълго време, направил е един бисер. И за туй, което има във вас, трябва да благодарите на тази мида, в която сте влезли; ако имате сега някаква цена, трябва да благодарите на туй Божествено съзнание, което е работило дълго време над вас. -
Молитвен наряд за начало: Песен: Махар Бену Аба, Молитва: Красивата молитва, Псалом: Псалом 23
Беседа: Това учение, 17.04.1919 г. - (Велики четвъртък), София; цикъл "Беседи пред Сестрите" от книгата Великата Майка
Молитвен наряд за край: Молитва: Молитва на избраните, Формула: Искам да изпълня Волята Божия, Молитва: Господнята молитва
Преди беседата е добре да се прочете Второ Йоаново
Христовото учение възстановява Божествената хармония или изгубените Добродетели в човешката душа. Най-първо то трябва да ви направи чисти по сърце. Ще кажете: „Може ли човек в този свят да живее и сърцето му да е чисто?” Може. Когато човек стои във водата, всякога може да бъде чист. Второто нещо, което може да направи Христовото учение, е душата ви да бъде девствена. В какво се заключава тази девственост? Земеделецът нарича девствена почва тази, която е богата със сокове, а бедната на сокове почва не е девствена. Следователно, ако вашата душа може да роди нещо добро, възвишено, тя е девствена. Ако не може да ражда такива неща, тя не е девствена.Явява се въпросът кое започва по-рано–учението или раждането? – Раждането. Следователно, ако някой не се роди от Дух Божий, на какво ще се учи? Някой казва: „Аз не мога да разбера това нещо, нямам подтик.” Как ще го разбереш, след като трябва първо да се родиш – Божественото трябва да дойде вътре в теб и тогава ще започнеш да разбираш елементарните неща. Най-елементарното е да можете да измените своето състояние. Ако за пет, десет или петнадесет минути можете да измените своето състояние, след като ви е някой наскърбил, вие имате тази наука в себе си. Например някое куче ви е ухапало – изкуството е да турите на раната такъв лек, щото да не остане никакъв белег. Христовото Учение носи лек за всички недъзи.Из Това учение
-
-
Спокойна, релаксираща, вълшебна музика може да се изтегли от линковете по-долу:
-
"Най-хубавото нещо в света е човек да намери Истината. Или, най-голямата придобивка, която човек може да има, това е да познае Истината. Само с Истината се осмисля целокупният живот на човека. И човек намери ли Истината, той става свободен. Свободен от всичко. Едно състояние, което човек трябва да опита, да знае, това е свободата. И когато сега се говори за свобода, то е частично. Някой каже, че е радостен. Това още не значи, че е свободен, понеже радостта му може след половин-един час или след един ден, два, след една година да се смени със скръб. Когато човек добие истината, на тези състояния гледа вече другояче. Вярвам, че всички хора се стремят към истината. И всеки, според своето време, когато я намери, той ще разбере това състояние. Понеже то трябва да се опита. То не може да се опише. Можеш да кажеш: ще бъдеш здрав, ще имаш мир, ще бъдеш богат, всичко може да имаш, но това още не е Истината. Това са външни описания. Само в Истината може да се прояви и осмисли животът. Истината – това е Божественият Живот."
Из "Новото разбиране на връзката в живота", УС (1933-1934), 24.IX.1933 г., София
-
Още от мъдростта на децата
- Господи, ще ми простиш, аз нямам вяра в църквата, но си изработих една увереност в живота.
- Господи, докога ще търпиш вярващите и невярващите?
- Господи, за какво са създадени тези глупави атомни бомби, че, ако тя се стовари върху мен, тя ще ми обърка целия ден?
- Господи, познавам бедняци, които започнаха от нулата и стигнаха до безумието. Нали това не е твоят план?
- Господи, защо си създал този рай, да се мъчат и да пъшкат хората по него, не им ли стига адът?
- Господи, смъртта не ме устройва, направи така, че смъртта ми да не умира и тогава сам ще разбереш, че съм твой син.
- Господи, ако твориш смъртни хора, не ме включвай в сметките си, аз си имам други планове.
- Господи, ако един глупак живее вечно, ти вечно ли трябва да го храниш и няма ли той да те разори?
- Господи, след като съм безсмъртен, защо трябва да се раждам, да няма някаква грешка в твоя план?
- Господи, уморих се да гледам баща ми и майка ми все нещастни, направи нещо по въпроса, за да не взема нещата в свои ръце!
- Господи, когато баща ми не може да спи и страда от безсъние и ти ли не можеш да спиш или ти си се устроил по-добре от него, кажи ми, нали сме приятели?
- Господи, ако имаш лошо мнение за мене, коригирай го, защото по природа аз съм добър и ти много добре го знаеш.
- Господи, аз мисля, че за умрелите трябва да се говорят само хубави неща, защото те може да възкръснат.
- Господи, ако дяволът ми е враг, стани ми приятел, за да му видим сметката.
- Господи, всяко нещастие ли се случва по разписание? Ако е така, тогава отмени моето разписание, защото аз не се нуждая от нещастие.
- Господи, не мислиш ли, че хората се стараят да нарушават твоите десет Божи заповеди? Е, тогава, защо им ги даде?
- Господи, моля те, повече не изпълнявай човешките желания, защото и без това адът стана много голям.
- Господи, в твоята книжка си дал някакво Откровение, а защо на мен не си дал, нали аз и ти трябва да се разбираме?
- Господи, ако се хвана сериозно да изучавам твоята книжка, ще стана ли истински човек или ще стана свещеник?
- Господи, ще ми простиш, аз нямам вяра в църквата, но си изработих една увереност в живота.
-
Здесь, на страницах, посвещенных поэзии, я хочу представить строки чилийской поэтессы Габриэла Мистраль
Габриэла Мистраль - избранная прозаЦветок с четырьмя лепесткамиКогда-то душа моя была подобна огромному цветущему дереву, в листве которого наливалось соком множество плодов. Стоило взглянуть на меня и рождалось ощущение полноты жизни; а поющие стаи птиц в моих ветвях приводили всех в пьянящий восторг.
Затем возник некий куст неопределенной формы, крона его была менее пышной, чем у того дерева, но он еще источал аромат смолы.
Сейчас перед вами - цветок, маленький цветок с четырьмя лепестками. Имя первого лепестка - Красота, второго - Любовь, а это почти одно и то же; третий зовется Печалью, последний - Милосердием. Так, один за другим, раскрывались лепестки цветка и других лепестков у него не будет. Все мои лепестки окрашены кровью, ведь Красоту я познала через страдание, Любовь моя обернулась мукой, а Милосердие рождено болью.
В день нашей первой встречи я была ветвистым деревом, а теперь, в этот сумеречный час, если ты захочешь снова разыскать меня, то возможно, просто пройдешь мимо, так меня и не узнав. Прикованная к земле, я долго буду смотреть в тишине, следя за выражением твоего лица, чтобы понять способен ли ты удовлетвориться всего лишь одним цветком, легким и быстротечным, как слеза. Если замечу огонь гордыни в твоем взгляде, то позволю тебе уйти к другим, большим и красивым деревьям. Ведь тот, кому я разрешу остаться со мной, в этой земной пыли, должен быть смиренным и покорным, храня верность пусть непродолжительному, но яркому свету: в нем должны угаснуть все порывы и страстные желания, кроме одного - остаться в вечности, припав щекой к земле, касаясь меня губами, забыв обо всем на свете!
Когда я нашла эти строки, мне было 25 лет и ‘душа моя была подобна огромному цветущему дереву, в листве которого наливалось соком множество плодов...’ Тогда я думала, что никогдa не придет время, когда я буду похожа на маленький цветок. Теперь мне почти 50, я маленький цветок с четырьмя лепестками и мне очень близки строки ‘...тот, кому я разрешу остаться со мной, в этой земной пыли, должен быть смиренным и покорным, храня верность...: в нем должны угаснуть все порывы и страстные желания, кроме одного - остаться в вечности, припав щекой к земле, касаясь меня губами, забыв обо всем на свете!’
Стихи Г.Мистраль: Избранные стихотворения
Стихове на български език: Габриела Мистрал - поезия
-
От линковете по-долу може да се изтегли колекция любими мелодии от класическата музика (в рамките на 3 дни)
Приятно слушане
-
Не виждам деление, двете теми са отворени по желанието на техния автор
-
Здравейте приятели отдавна събирам ценните мисли от портала и имах идея за тема в която може да се събират
Ценни мисли могат ли да имат участници от Портала или само достойно заминали си от този свят?
Има тема за цитати от мнения на участници: Това ми хареса
и там има цитирани наистина ценни мисли на наши приятели от Портала -
Молитвен наряд за начало: Песен:Бог е Любов, Молитва:Пътят на Живота, Формула:Нека Твоят Мир и Твоята радост бъдат винаги с нас
Беседа: Божествени състояния - Утринно слово, 09.11.1930 г., неделя, София
Молитвен наряд за край: Песен: Благата песен, Молитва: Молитва за всеки ден, Формула:Ще ти служа през цялата Вечност
Казваш: Да се обичаме! — За да обичаш, ти трябва да имаш Божествено състояние. Можеш ли да ядеш, ако нямаш уста? Както не можеш да ядеш без уста, така не можеш да обичаш, ако не преживееш нещо Божествено. Любовта се проявява само при Божествените състояния. Ако имаш вълча уста, ще ядеш като вълк. За да ядеш като човек, трябва да имаш човешка уста. С други думи казано: За да проявиш Любовта, трябва да имаш Божествено състояние. Не можеш да проявиш Любовта, ако разсъждаваш като овца или като вълк. Тия разсъждения са добри, но само за вълка и за овцата. Дойдем ли до човека, от него се искат човешки разсъждения и то на праведен и разумен човек. За да проявиш Божествената Любов, не е достатъчно само да бъдеш човек, но трябва да бъдеш разумен, да имаш Божествено състояние. Без това състояние ти пак ще имаш постижения, но посредствени, като тия на обикновения човек. -
Молитвен наряд за начало: Песен: Изгрява Слънцето, Молитва: Добрият път, Формула: Искам да изпълня Волята Божия
Беседа: Което Бог е съчетал, 03.05.1917 г. - четвъртък, София; цикъл "Беседи пред Сестрите" от книгата Великата майка
Молитвен наряд за край:Песен:Във мрак, тъмнота, Формула: Ще Ти служа през цялата вечност, Господнята молитва
„И тъй, онова, което Бог е съчетал, човек да не разлъча.” Всяко страдание в Живота произтича от това разлъчване.Под разлъчване се разбира отлъчването на всяка мисъл и желание от твоя ум и сърце. Когато отлъчиш от своя ум една добра мисъл и от своето сърце едно добро желание, ти вършиш престъпление.
Не изхвърляй навън това, което Бог е съчетал.
-
Много лет назад, письмами, я познакомилась с поэтом Софья Шапошникова и она выслала мне свои замечательные стихи. Вот одно из моих любимых:
Я желаю вам радости:
Не покоя и праздности,
Не надутой парадности,
Не прилизанной гладкости,
Не капризной нарядности,
Не безликой всеядности,
Сердца лености, вялости
И к себе только жалости,
А к другим безучастности
И в итоге усталости...
Я желаю вам радости:
В доброте – безоглядности,
В устремлениях – смелости,
В увлечениях – страстности,
В рассуждениях – зрелости,
В планах, замыслах – ясности,
В претворенье их – рьяности,
На суде – беспристрасности
И в борьбе – беспощадности...
А семье вашей – складности!
Я желаю вам странности –
Верить в чудо и в старости;
Зубы стискивать в горести,
Поступать лишь по совести
И столетие здравствовать,
Утверждая прекрасное...
Съветите на Учителя
в Мисли от Учителя по теми
Добавено · Редактирано от Ваня Златева
"Малко хора ще срещнете днес търпеливи. Външно те се въздържат, но вътре става голямо брожение, всеки момент са готови да избухнат. Достатъчно е да им се каже една обидна дума, за да избухнат моментално. Нетърпеливият човек е подобен на експлозив. Ако приближите към него една запалена клечка кибрит, той веднага ще експлодира. За да не експлодира, човек трябва да развива самообладание. Представете си, че вие сте нетърпелив, но умен човек, предвиждате откъде може да дойде кибритената клечка и да ви запали. За тази цел всякога носете в джоба си по няколко ябълки и като дойде онзи, който има намерение да ви предизвика, дайте му една ябълка. Той ще вземе ябълката и ще започне да дъвче. По този начин вие ще отклоните вниманието му от желанието да ви дразни. В това време вие ще работите върху нетърпението си, мислено ще си въздействате. Като давате често ябълки, вие ще упражнявате щедростта си. Пък и онези, които получават ябълки, ще имат добро мнение за вас. Докато не турите ябълки в джоба си, вие никога няма да се освободите от известен недъг. Ябълките са символ, който трябва да преведете. Може да го приложите буквално, а можете и преносно. Закон е: за да изместите един газ с известна гъстота от съд, обърнат с устата надолу, непременно трябва да вкарате в същия съд друг газ, с по-малка гъстота от първия. Ако пък в чаша, пълна с вода, искате да поставите друго тяло, последното трябва да бъде по-тежко от водата. Ще вземете пясък и ще слагате в чашата, докато всичката вода се излее на вън."
Из беседата "Вън и вътре в тялото", ООК, IX год. (1929-1930), I том "Естествен ред на нещата", изд.1939 г.