Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Иванка Калбурджиева

Участници
  • Posts

    219
  • Joined

  • Last visited

Everything posted by Иванка Калбурджиева

  1. Да, Ани, цветята са ми много голяма слабост.

  2. Надюшо, кога ще ни покажеш чудесните си рисунки :)

  3. Здравствуйте! Очень рада, что интересуетесь нашем сайтом :)

  4. На ученика не се позволява да заспи на Пътя!

    1. Show previous comments  2 more
    2. Иванка Калбурджиева

      Иванка Калбурджиева

      Ученикът трябва да слезе ниско долу, за да спаси някоя душа. Като се изцапа, после ще се измие.

    3. Иванка Калбурджиева

      Иванка Калбурджиева

      Природата обича хора, които дават и взимат. От тях излиза топлина, потребна на природата.

    4. Иванка Калбурджиева

      Иванка Калбурджиева

      "Всеки ден ти носи урок. Като научиш урока си и денят си отива, като ти оставя един лист написан вътре в тебе. - Учителя. Подпис на сестра Ганкасестра Ганка, една от последните ученици на Школата.

  5. Чудесно име си избрала, кара ме да се усмихна всеки път, като го видя! Поздравявам те :)

  6. ...силата на думите не седи във високото изговаряне; те са силни дотолкова, доколкото са истинни и приложими; те са силни дотолкова, доколкото са в съгласие с Божественото у човека; Казвате: трябва да се говори истината! Така е, трябва да се говори истината, но има неща, които са само външна опаковка. Да се говори истината на човека подразбира да му се каже това, което може да го подмлади. Човек се подмладява, когато прилага нещата. Ако един народ прилага законите на Любовта, Мъдростта и Истината, той ще се обнови напълно. "През онези дни", от "Изново" том 1, НБ, XV г.
  7. Сега, между хората се проповядва пост; в църквите също се проповядва пост. И в единия, и в другия случай този пост се разбира като неядене на хляб, лишение от храна. Според мен, богатите хора трябва да постят, а бедните - да ядат. Защо? Понеже богатите са яли толкова много, че дори са преяли, необходимо е малко да попостят. Като постят, те трябва да дадат на бедни храната, която биха употребили за себе си. Днес се проповядва пост, но бедните, без да искат да постят, го изпълняват. И затова те постоянно се оплакват, казват: „Дотегна ни този пост! Няма ли да се свършат постните години, че да дойдат добри времена?" Като се говори за пост, трябва да се разбере неговият дълбок смисъл. Днес значението на поста е изопачено. Постът подразбира въздържане от зло, от престъпване на Божия закон, а не от ядене на хляб. Когато човек пости, той трябва да има предвид мисълта да даде през този ден храната си на някой, който е гладувал и е изгубил равновесието си. Който пости, той трябва да подкрепва своя гладен брат, защото никой не живее за себе си. Слугата, който върши работа на господаря си, непременно трябва да бъде нахранен; иначе той няма да бъде в състояние да работи. "През онези дни", от "Изново" том 1, НБ, XV г.
  8. Някой казва: цели десет часа не съм ял, ще умра от глад. Не ял 10 часа само и мисли, че ще умре от глад! Не само 10 часа, но и 1000 часа можеш да не ядеш и пак да не умреш от глад. Но ако човек като не яде се безпокои, от страх може да му се пръсне сърцето. Ако разбира закона на неяденето и организмът му е пълен с нечистотии, той трябва дълго време да не яде, за да премине през огън и да се пречисти тялото му. За това нещо Природата има ред начини. Когато организмът трябва да вземе храна, тогава тя му туря един силен тласък или подтик за ядене. Тя казва: ти ще ядеш, но няма да преяждаш, ще ядеш по малко. Често, през четири-пет часа, но по малко ще ядеш, да не преяждаш. А когато Природата ти казва да не ядеш, тя ще ти заключи устата и няма да можеш да ядеш. Ти казваш тогава: нямам апетит. И тръгваш при един, при втори, при трети лекар, които ще ти дават разни лекарства, да стимулират стомаха ти. Природата ти казва: „Не яж!" - и ти не трябва да ядеш. Когато майката не е опекла още питата, тя казва: чакай, питата още не е готова. Когато питата се опече, тя ще каже: ето, яж сега, питата вече е готова. Докато тя казва, че питата не е опечена, ти чакай, иди си върши работата. Всички най-добри хора в света, всички светии, всички те са учени, но са започнали възпитанието си с този природен закон: да ядат, когато Природата казва и да не ядат, когато пак тя казва. Всяко нещо трябва да става на времето си. "Дайте ни от вашето масло" от "Изново" том 1, НБ, XV г.
  9. Един банкер, който е работил пет-шест години в своята банка, след това трябва да се откаже от тази си работа, да отстъпи мястото си на друг. Ако човек стои все на една и съща специфична работа, ще се развият само едни центрове, а други ще останат съвсем неразвити. В сегашно време, като наблюдаваме хора в различните занаяти, от различни съсловия, забелязва се, че при тия хора са развити само известни центрове, които са взели голямо участие в работата. Например, онези, които са ковачи, железари, имат силно развита ръка. Онези, които постоянно бягат, силно развити са у тях краката; онези, които постоянно се борят, имат силно развити ръце, силно развити мишци; които се готвят за балове, имат много нежна, парфюмирана кожа, без никакви мазоли, намазана с фини масла и кремове. Какви ли масла не употребяват тия хора, само и само да имат нежна кожа. Хубаво е човек да има такава нежна, мека кожа, но какво предназначение има тя? Каквото и да ви дойде в живота, задайте си въпроса: каква е целта на Природата, като ви изпраща това изпитание? Защо изпадате в едно или в друго положение или състояние? Да кажем, че вие сте нещо тъжни, скръбни. Трябва да знаете, че тази скръб не е ваша. Може да е обща скръб на всички хора. Вие минавате, например, покрай една къща и в това време чувствате една голяма скръб, някаква голяма тъга. Причината за тази тъга е, че в тази къща има един човек много болен, който е дошъл до силно отчаяние и вие трябва да влезете вътре и да му помогнете. Но вие си казвате: това не ми трябва. Ако влезете, тази тъжна мисъл или това тъжно състояние веднага ще изчезне. Утре минавате покрай друга къща, дето има друг болен и пак нещо ви казва: влез да помогнеш на този човек. Не влезете ли, тъгата ще продължава. На третия ден пак не послушате своя глас и по този начин болестта се умножава. Ако бяхте влезли още веднага в първата къща и бяхте помогнали на първия човек, той щеше да се освободи поне отчасти от едно страдание, а на вас щеше да олекне. А така, ти не помогна на него, но и ти сам носиш ред страдания, едно от друго по-тежки. Не да казваш: това не ми влиза в работата. Не, трябва да ти влиза в работата, понеже светът, в който живееш, не е твой, той е на Бога. Ти си изпратен в този свят на училище. Владение имаш, имаш право да се учиш, да следваш и каквото придобиеш в това училище, то ще остане с теб, а всички пособия, всички такъми на училището ще останат в самото училище за други ученици. Като излезеш от училището, със себе си нищо няма да вземеш, освен своята диплома, с която да докажеш, че си свършил това училище. Дипломите, които ни дават светските училища, биват обикновено написани на книга, а дипломите, които живата Природа дава, биват написани на умовете, на сърцата, на душите ни. "Дайте ни от вашето масло" от "Изново" том 1, НБ, XV г.
  10. „Сега теглят мозъка на мъжа и на жената и казват, че мозъкът на мъжа тежал повече от мозъка на жената. Следователно, в интелектуално отношение мъжът стои по-високо от жената. Това не зависи от теглото на мозъка, но от възможностите, вложени в ума, сърцето и волята на мъжа и на жената. Аз казвам: Вложените възможности в ума, сърцето и волята на мъжа са равни на вложените възможности в ума, сърцето и волята на жената. Ако това не е така, никаква хармония не може да се възстанови между мъжа и жената. Между тях няма да съществува никакво равновесие. Дето няма равновесие, не може да се говори за хармония; дето няма хармония, никакво растене не може да се очаква. В Битието само равните величини причиняват растене. Замествам понятието мъж с вечния принцип в света, с възможностите на мъдростта, с Божествената мъдрост, а понятието жена с вечния принцип на любовта, с Божествената любов. Значи, възможностите, които съществуват в мъдростта, са равни на възможностите в любовта. С други думи казано: Всяка възможност на мъдростта се реализира от възможностите на любовта и всяка възможност на любовта се реализира от възможностите на мъдростта." Из "Станете да отидем", НБ, том "Живият Бог", 1922 г.
  11. Всички хора започват работите си оттам, отдето не трябва. Например, майките учат децата си да се молят на Господа. Не е лошо това, но те трябва да учат децата си да изпълняват Божията воля, а не само да се молят. Преди да си направил някаква погрешка, изпълни волята Му. От какво се нуждае Господ? Някоя баба вдигнала ръце към Господа, моли се. – Защо се моли? – Да й прати Бог някой, да й донесе вода. Малкото дете, което е до бабата, трябва да разбере от какво се нуждае тя, да вземе стомната и да й донесе вода. Тогава Господ ще бъде доволен от детето, че е разбрало молитвата на баба си. Казвате: Да се молим и Господ ще изпълни молитвата ни. Казвам: Господ е предвидил работите от самото начало. Няма защо отсега нататък да се нареждат. Всичко е наредил, всичко ни е дал, трябва само да търсим онова, което е дадено. Из беседата "На фокус" от "Заветът на Любовта" т.2, Мърчаево, 1944 г.
  12. Бъдете будни и досетливи. Каквото желаете, не се стремете да стане скоро. Оставете нещата да стават, както е определено. Оставете дървото свободно да се облече, както иска – не го насилвайте. Ако искате да облечете едно цвете преждевременно, ще направите цветарник, ще турите печка, ще го отоплявате. Това е частично подобрение. В естествения ход на растителното царство това не се прилага. Растенията сами се обличат и събличат, без никакви разноски. Така е по-добре. Като култивирате някое плодно дърво, плодовете стават по-големи, но изгубват от своята сладчина и аромат. Увеличаваме формата, но увеличаваме и соковете. За да бъдат плодовете сладки, природата е работила дълги години. Тя не се влияе от научните теории. Из беседата "На фокус" от "Заветът на Любовта" т.2 , Мърчаево, 1944г.
  13. "В религиозния живот има опасности. Човек може да стане чрезмерно честолюбив. Всички религиозни хора са грандомани, крайно честолюбиви. И то е хубаво, но това честолюбие трябва да пренесат в Божествения свят. Те имат известен капитал, който трябва да пренесат в Божествената банка. Трябва да трансформират своите чувства. После, религиозните хора се много дразнят и са много своенравни. У религиозните хора има и друга опасност. Те са много страхливи. Страхът е турен като противовес, за да обсъждат ненормалните искания. Те искат да бъдат най-светите, а пък не знаят какво нещо е святост. Те искат да бъдат най-добрите, а пък не знаят какво нещо е добър човек. Искат да са свети, а събуждат низши чувства. Тогава иде страхът. И си казват тогава: „Не сме добри, ще страдаме на онзи свят, дяволи ще ни измъчват." Това не е религиозен живот, това е живот на заблуждение. Духовният живот е правият живот, по който трябва да се върви. Той е пътят, по който можем да намерим своето здравословно състояние, своето щастие и да намерим правите отношения, които може да има между Бога и нас." "У религиозните хора има една слабост, която е светска. Разправяха ми в едно светско семейство в България, които са ходили много хубаво облечени, винаги издокарани, богати хора, сготвили коприва и тъкмо сядат да ядат, идват им гости. Те скриват копривата, за да не кажат хората, че тези богати хора се хранят с коприва. Срам ги е. Религиозните хора пък, за да покажат, че са много религиозни, ще вземат - има такива православни - само сух хляб да ядат и по малко ще дъвчат сухия хляб. Даже и сол няма в хляба, за да покажат, че са много свети. А пък другите ядат ястие на същата маса. Това е религиозно лицемерие. Или ще вземе само няколко плода, или някой ще вземе само лук. А пък със светския човек не е така. Ако той не вземе хубаво ядене, все едно, че не се е наял, пък и другите ще го смятат за прост. Това са външни прояви на един живот, който няма нищо общо с Божествения живот. Докато аз обръщам внимание на яденето, докато обръщам внимание на отношението, което хората ще имат към мене, аз не мога да живея Божествен живот. А щом вляза в Божествения живот, аз приличам на един извор, който е богат, не мисля вече за никакво отношение. Аз мисля за хармонията, която чувствам към цялото Битие. Казвам: ,,Който е нещастен, нека да вземе това, което имам. Каквото имам, на ваше разположение е. И водата е тук - вземете си, но колкото ви трябва." Из беседата "Колко е добър Господ", ООК XIV, 1935 г., том "Ако говоря"-II
  14. "Ония хора, които се молят, в молитвата им има голяма опасност, ако не знаят как да се молят. Големи нещастия могат да произлязат от молитвите на хората, както и от това, ако не се моли човек. Да се молите, но трябва да знаете как да се молите и когато не се молите, трябва да знаете поне как да постъпвате. В молитвата вие ще улесните дейността на кръвта да минава през вашия мозък. Онова възвишеното е горе в главата, но тази кръв ще мине през низшите центрове на мозъка, за да отиде горе. И вие ще събудите, ако не знаете как да се молите и не разбирате законите, най-низшите чувства в себе си. Трябва особена школа да се мине, за да се научи човек как да се моли. Както сега се молят хората, те си създават повече зло, отколкото добро, събуждат у себе си низшето. И във всичките религиозни събрания, навсякъде, желанието към Бога е много добро. Казва човек: „Господ ще оправи." Господ ще оправи, но има известни закони, които трябва да се спазват. Вие, като се молите, най-първо не трябва да възприемате кръвта през своите низши чувства, но трябва да знаете пътищата, как да занесете кръвта в ония висши центрове. Вие казвате: „Трябва да почувства човек." В чувствата има двояк смисъл. Тия чувствания могат да произтичат от низшето естество във вас. И в молитвата най-първо, за да се молите, трябва да мислите дълго време, за да имате една отвлечена хубава мисъл. Не влагайте в себе си, когато се молите, обикновени мисли. Когато се молите, трябва да сте спокойни, да се поставите в едно възприемателно състояние. Молитвата трябва да стане като изгрева на слънцето. Защо Господ е направил слънцето? За да се научат хората как да се молят. Не искайте изведнъж да стане слънцето много горещо. Ако се молите изведнъж силно, ще предизвикате лоши реакции. Ще мислите и се молите тъй, както изгревът на слънцето се показва постепенно, както светлината - полека. А като изгрее слънцето, ще бъде най-хубавият момент при молитвата. Дойде ли обяд, пак ще се молите. Вие трябва да разбирате законите на молитвата, защото молитвата е работа. Онзи човек, като е работил, трябва да иде на сянка под крушата. Значи светлината трябва да мине през листата. Ако се изложите на обяд направо на слънцето, ще слънчасате." Из беседата "Колко е добър Господ", ООК XIV, 1935 г., том "Ако говоря"-II
  15. Ако ти се плашиш от мъчнотиите в живота, ти не можеш да мислиш правилно. Мъчнотиите са долина, в която слизаш, а благоприятните условия са възвишения. Мъчнотиите не са нещастие, те приличат на бомби. Ти ще минаваш край мъчнотиите и няма да ги бараш. Всяка мъчнотия е една бомба и като я бараш, тя ще избухне. Мъчнотиите са много хубави, те показват пътя, по който ще вървиш. Не се занимавай с въпроса да разрешаваш мъчнотиите. Ако някой разрешава мъчнотиите, трябва да е специалист, който разбира и той трябва да извади всичкия пироксилин и да остане само външната форма на мъчението. Тогава можеш да го носиш и вкъщи. Из беседата "Развитие на справедливостта", ООК XIV, 1934-1935, том "Ако говоря" II
  16. Човешката мисъл може да бъде права, само когато се влияе от закона на любовта. Никога човешката мисъл не може да бъде права, чиста, ако не се влияе от закона на любовта, няма какво да доказвам това. Това е за мен правило: чистата мисъл се влияе от любовта. Щом дойдем до чувствата, те не могат да се влияят от любовта. Чувствата трябва да се влияят от Божествената мисъл. Нашите мисли са прави и чисти тогава. Следователно любовта пречиства мисълта ни, а Божествената мисъл пречиства нашите чувства. Някой казва: „Да дойде Божията любов да се всели в нашето сърце." Най-първо трябва да се пречисти хубаво мисълта. Тя да е под влиянието на Божията любов. Из беседата "Развитие на справедливостта", ООК XIV, 1934-1935, том "Ако говоря" II
  17. "Дойде ви едно изпитание, дишайте правилно. Ако при големи мъчнотии дишате плитко, тогава дишането ви е слабо. Като дойдат големите мъчнотии, поспрете се и дишайте дълбоко. Ако искате да упражнявате влияние върху животните, дишайте дълбоко и концентрирайте мисълта си и тогава те няма да ви направят нищо. Ако дишате правилно и мислите правилно, не могат да ви направят нищо, защото правата мисъл е Божествена, а когато Божествената мисъл функционира, злото нищо не може да направи. То винаги напада слабите хора." "Сега ще ви дам една задача: за десет дни ще дишате дълбоко. Десет дни по три пъти на ден. Сутринта, като станете, ще дишате дълбоко. Сутрешното дихателно упражнение ще трае пет-десет минути. На обяд и вечер - също. Значи по половин час ще употребявате за дишане през тези десет дни. През това време ще забравите всички други работи. Станете малко по-рано. Ще забравите, че сте чиновник, че имате тази или онази работа и ще почнете да дишате. Идеята ви при дишането ще бъде: „Да бъда справедлив." И с това ще излекувате нетърпението, което имате. Някой път не можете да търпите един човек. Като ви говори, не можете да го търпите. Искате да му ударите една плесница, но той може да ви удари две плесници, понеже е по-силен. При упражнението ще си турите двете ръце на корема, дето е пъпът и ще направите дълбоко дишане. Ако пъпът се мръдне малко напред, тогава имате дълбоко дишане. Ако не се мръдне пъпът, не дишате правилно, дълбоко. Пъпът трябва да се мърда. От този пъп вие сте се хранили едно време, от този пъп сте яли и пили. Този пъп е работил, а сега не работи. Този пъп ще го накарате да яде пак, ще го накарате да възприема, да върви като фисхармоника. По-леко ще седнете. Може да бъдете или прави, или на стол. Обърнете се винаги на изток, понеже има две течения - едното от изток към запад, а другото течение от север към юг. Има и трето течение, което иде от слънцето към земята. Едновременно има три течения. И ако вие седите правилно и дишате, вие ще установите равновесието на вашата мисъл. А с течението, което иде от изток, ще установите правилността на вашето дишане. С течението, което иде от север към юг, ще възстановите правилността на вашия стомах. Тези работи ще ги пазите за вас. Не позволявам никому да ги разправяте навън. Ако ги разправяте навън, ще изгубите всичко. То е за вас. Това е наука. Течението, което иде отгоре, трябва да произведе яснота, яснота на правата мисъл, а течението от изток ще произведе онова състояние да не сте нервни, припряни, да дишате правилно. Правотата на човека зависи от неговата дихателна система. Сега ще започнем дишането. Турете си ръцете на пъпа. (Всички си турят ръцете на пъпа.) Ще кажете така мислено: „Господи, прости ни за прегрешението, че не сме дишали правилно досега. Прости прегрешението, че сме нарушавали правилата, вследствие на това си създадохме лоша карма. Чрез дишането ще регулирате сърцето си. Ако не дишате правилно, не можете да регулирате чувствата си. Всичкото препятствие е в чувствата на човека. Дишането трябва да започне оттам, а пък мисълта да бъде спомагателно средство на дишането. Сега си сложете ръцете на пъпа, изпразнете всичкия въздух, който има в дробовете, почти нищо да не остане във вашия мех и започнете. (Всички направихме едно дихателно упражнение.) Всичко друго се мърда, но пъпът не се мърда у всинца. При дишането се образува именно тази кривата линия. Над пъпа се намира слънчевият възел, симпатичната нервна система. Чрез дишането тя се урегулира. Щом тя се урегулира, подобрява се стомахът. Значи дишането играе важна роля. Не искам да туря някакво правило, какво може да постигнете. Да се мърда пъпът ви при дишането. Това не е лесна работа. Трудна работа е. Сутринта ще дишате така, на обяд преди дванайсет часа и вечер, преди да си легнете. Ще направите упражнението по всички правила." Из беседата "Развитие на справедливостта", ООК XIV, 1934-1935, том "Ако говоря" II
  18. "Най-голямото богатство, което човек има, това е неговото чело. Има разни чела. На някои хора косите им са обрасли даже близо до веждите, имат чело само два сантиметра. Ти със своята мисъл трябва да повдигнеш тези косми. Не да оголее главата ти, но на челото ти не трябва да има никакви косми. Така чрез челото си ще възприемаш знания от умствения свят. Чрез челото ще схванеш какъв е Божественият свят. Челото е Божественият свят. Всеки има една друга област от веждите до долния край на носа. От долния край на носа до върха на брадата е човекът-животно. Ако цялото лице е обраснало, вие нямате животно, но имате един човек в много примитивно състояние. У някои хора тялото им е обраснало с много косми - космати хора. Тези хора са енергични, но косматият човек светия не става. За да стане човек светия, космите му трябва да паднат, само донякъде да има човек косми. Човек не се нуждае от косми по цялото тяло. Тези, малките косми, имат друго предназначение. Вземете житото, то може да бъде до метър или до метър и половина високо. Ако това жито израсне до двайсет-трийсет метра нагоре, какво ще правите с него? Големите косми са като големите дървета. Отгоре на главата е още потребно гористо място. Веждите са граница, която отделя Божествения живот от човешкия. Не искам да се простирам върху подробности, защото се изваждат погрешни заключения. Тънките вежди „гайтанлии" показват фино чувство, интуиция, вътрешно схващане, а пък дебелите вежди показват чувство към материален живот. Има различни форми на вежди и всяка от тях говори за характера на човека. Вие не сте правили изследвания, не знаете какво значи дебелината, например, на веждите. В повестта „Тарас Булба" се казва, че веждите на Тарас Булба били толкова големи, че той трябвало да ги вдига нагоре. Дебелите вежди показват един човек, който е влязъл съвсем в материалния живот. Той мисли за нивата, за житото, за къщата и прочее. Той казва: „Не ми разправяйте за отвлечени работи." И мисли колко крави, колко овце има и разглежда всичко от практическо гледище. Казва: „Жена ми е деликатна кокона, а трябва да е мускулеста." "Вие казвате: „Човек трябва да бъде здрав." Здравето на човека зависи от лицето. Човешкото лице е най-хубавата книга, която аз зная. Няма по-хубава книга за четене от човешкото лице. Но за да я четете, трябва да бъдете много учен човек и безпристрастен. Тя е красива книга. Не е лошо да изучавате и лицата на животните, макар че са обраснали в косми. Човешкото лице е крайно интересно за изследване, като оставим всичките противоречия. Всяко едно лице представлява цяла една история на ред поколения, които са писали върху него. Стига да знаете, има какво да четете." Из беседата "Развитие на справедливостта", ООК XIV, 1934-1935, том "Ако говоря" II
  19. Един беден, но разумен човек, минавал през една гора и видял на пътя си голяма пропаст. Понеже през този път минавали много пътници, той се спрял за малко, да предупреди някои от тях, да не паднат в пропастта. По едно време той видял, че наближава един пътник, богат търговец, замислен в своите работи. Бедният се изпречил на пътя му и казал: Приятелю, отбий се надясно, да не пострадаш. – С какво право се изпречваш на пътя ми? Аз зная къде вървя, не ми препятствай! Махнал с ръка и продължил пътя си. Едва изминал стотина метра и се чул вик. Богатият паднал в пропастта и започнал да вика за помощ: Братко, помогни ми да изляза от тази дупка. Бедният се приближил, хвърлил едно въже и му помогнал да излезе. След това казал: Нали те предупредих, че има опасност на пътя ти? Защо не ме послуша? – Ще слушам вече. Бързах, не исках да ме спират в пътя. Следователно, когато Разумността ви говори, трябва да слушате. Не питайте, какво право имат да ви спират на пътя; не питайте, защо този простак ви дава съвет. Щом Разумността говори, слушайте я. Дали говори чрез дете или чрез възрастен, слушайте гласа ѝ. Дали прост или учен ви говори, щом съветът му е разумен, слушайте го. Прост човек е онзи, който говори без любов. Който говори с любов, е разумен. Слушайте гласа на Разумността в себе си. Този глас е гласът на любовта, която говори изключително истината. Следвайте гласа на любовта, погледа на любовта и нейните движения. Тя показва посоката, към която човек трябва да се движи. Изменете посоката на движението си, която води към стария живот и следвайте новата посока на любовта. Из беседата "Пътят към Изток", СБ, 1943 г., том: "Вечното благо"
  20. "Понякога е добре да боледува човек. Ако хората не боледуваха, щяха да се натъкнат на големи нещастия. Толстой, който боледувал четири–пет пъти в живота си, казва, че след всяко боледуване пред него се откривал нов свят. Въпреки това, всеки иска да бъде здрав. Ако заболее някой, веднага търси лекар. Каже ли му нещо за болестта, той се изплашва, вместо да си помогне и положението му се влошава. Никой не може да избегне страданието, което природата му изпраща. Ако избегне едно страдание, ще го сполетят две, три и повече. Природата е строга и взискателна. Най-многото, което може да направи, е да смекчи страданието му, да го предаде в музикална гама. С музиката нещата се понасят по-лесно. Страданията имат за цел да калят човека, да го направят силен, подобен на Бога." "Бог е решил да изправи света, да го изчисти, затова допуща страданията, като процес на чистене. Пречистването става чрез тялото, чрез ума и чрез сърцето. Страданията на тялото са най-големи, на сърцето – по-малки, а на ума – най-малки. Когато страданията са много големи, човек изгубва съзнанието си. Така страданията се прекратяват. Не се страхувайте от страданията, но радвайте се на всичко, което иде да ви изчисти." Из беседата "Пътят към Изток", СБ, 1943 г., том: "Вечното благо"
  21. "Ако говорът не е посолен с любов, от човешки и от ангелски език да излиза, пак ще бъде без съдържание. Какъв човек си, ако нямаш любов? Ще приличаш на кимвал, що дрънка. Казвате, че човек трябва да бъде красноречив. Любовта прави хората красноречиви. – Дотегна ни да слушаме все за любовта. – Това, което дотяга на човека, не е любов. Любовта осмисля всички отношения между хората. Тя осмисля всички прояви на ума, на сърцето и на волята. Тя осмисля всички мисли, чувства и постъпки. Мисълта е сложен процес. С любовта, обаче, и мисълта става лек процес. Затова е казано, че само онзи мисли, който люби." "Някой мисли, че има големи знания, че може да прави чудеса. Питам: Имаш ли любов? Ако нямаш любов, знанието ти нищо не представя. – Мога да лекувам болни. – Имаш ли любов? Ако нямаш любов, изкуството да лекуваш болни пропада. Да лекуваш болни, това значи да сваляш раницата от гърбовете им." "Същественото качество на любовта е, че в нея не става никаква промяна. Единствената сила, която не губи равновесието си, е любовта. Единствената сила, която разрешава противоречията и внася мир и хармония в живота, е любовта. Противоречията, злините в областта на любовта се превръщат в симфония." "Пророчество без любов не е истинско. Говор без любов не е истински. Всяко нещо, направено без любов, няма съдържание и смисъл. За такова нещо се казва, че е мед, що звънти, и кимвал, що дрънка." "Като не разбират смисъла на любовта във всичките ѝ прояви, хората я делят на нисша и висша. Любовта е единна и неделима. Тя е сила, която поглъща всичко: и чувствата, и мислите, и постъпките. Турена на едното блюдо на везните, тя се уравновесява с всички сили на света." "И в любовта има страдания, но лесно се носят. В безлюбието страданията осакатяват, съсипват човека. Любовта иде да освободи човека от ненужните страдания, от сиромашията, от болестите и противоречията. Тя може да направи за човека всичко, каквото той пожелае. И въпреки това, човек ходи тук-там да се моли да му помогнат. Пише любовни писма на един, на друг, но не получава отговор на писмата си. – Защо? – Моли се без любов. Молитва без любов не се приема. Работа без любов не е производителна. Мисъл без любов не дава плодове." "Любовта ще донесе мира и свободата. Тя ще освободи хората от заблужденията им и ще ги задоволи. Светът ще се оправи, когато слънцето на човешката душа изгрее. Днес има условия за това. Няма по-лесно нещо за човека от това, да намери любовта в себе си и да я прояви. Но и по-мъчно нещо от това няма. За знаещия нещата лесно се постигат, за невежия – мъчно." Из беседата "Пътят към Изток", СБ, 1943 г., том: "Вечното благо"
  22. "Като работи с ума си, човек храни клетките на мозъка и те постепенно се развиват. Всяка сутрин, като станете от сън, кажете си: "Аз искам да стана умен." Тази мисъл отива към мозъка и започва да храни клетките. Ако правите това цяла година, в края на годината ще имате малък резултат. Умът ви ще се проясни, ще схващате нещата правилно. Не става ли същото и в училищата? Като изучават различни предмети, учениците отправят повече кръв към мозъка си и с това хранят известни мозъчни центрове. Не казвайте, че не можете да мислите, но кажете си: "Аз мога да мисля като умен човек." Всяка положителна мисъл повдига човека, а отрицателната руши и понижава нивото на неговия ум. Ако царският син и синът на прост баща имат еднакво здрави и добре развити очи, и двете деца еднакво ще виждат нещата и еднакво ще се радват на живота. Следователно, ако вашият ум е здрав и добре развит, вие ще имате такива схващания за живота, каквито и философът. Да разбираш и схващаш правилно живота, това значи да се радваш на всичко, което те обикаля." "Човек се учи от три неща: от погрешките на хората, от своите опитности и от знанието и опитностите на великите хора. Така трябва и вие да се учите. Сутрин, като ставате от сън, не мислете, че много знаете, но кажете в себе си, че малко знаете и че много още има да учите. Само така можете да се развивате и да придобивате знания. Който мисли, че много знае, а всъщност нищо не знае, той е на опасен път. Той всякога търси лесния път, да вземе пръчицата на капелмайстора в ръката си и само да маха с нея. При всеки неуспех в живота си ще търси вината в условията, в родителите си, в обществото, а най-малко в себе си. Има известна вина и вън от него, но всъщност главен виновник за неуспеха си е сам той. Търсете вината първо в себе си, а после в другите. Работете върху себе си съзнателно, с Любов и постоянство. Не е важно да съградите една къща в няколко дена. Градете бавно, но здраво; не се оплаквайте от съседите, но се ползвайте от техните добри черти. Всеки човек, всяко общество, всеки народ имат добри черти, които заслужават подражание. Не търсете вината в съседите си, но подражавайте на доброто, което носят те. Българите прекараха робство под турците и гърците, но придобиха нещо ценно – издръжливост. При това, те научиха нещо и от своите потисници. За човека е важно да се учи. При каквито условия и да се намира, той трябва да учи, да придобива знания." "Много хора не успяват в живота си и скоро отпадат, защото се силят да разрешат задачите си в един ден. Това е невъзможно. Че не успявате да разрешите всичко изведнъж, това не трябва да ви отчайва и обезсърчава. – “Къщата ми изгоря!” – Нищо от това. Ако сте спокойни и уповавате на Бога, приятелите ви ще се съберат и, като се помолят, в Божието име ще ви помогнат. Не се съмнявайте в помощта на добрите и разумни хора. Щом уповавате на тяхната помощ, ще стане така, както сте мислили. На умните хора всички са готови да помагат." Дали може
  23. "Интелигентността, разумността и способностите, с които човек се проявява във физическия свят, се намират на челото. Достатъчно е да погледнете челото на човека, за да разберете доколко той е разумен, интелигентен, способен, наблюдателен, разсъдлив. Някой погледне челото си и казва, че е много умен. Колко е умен? Аз съм правил измервания на челата на българите и намерих, че на височина челото им достига най-много 6–7 см, а на широчина 16–17 см. В тези размери се движи умът на българина. Обаче, важността на нещата не се заключава толкова в големината им, колкото в тяхната организираност. Не е достатъчно челото да бъде много високо и широко. Важно е мозъкът да бъде организиран." "Някой иска преждевременно да разбере духовните работи. Това е невъзможно. Защо? Челото му е ниско. Той трябва да работи върху ума си, да повдигне челото си и тогава ще бъде готов за духовната наука." "Дали може"
×
×
  • Create New...