Sirma
Участници-
Общо Съдържание
141 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
4
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Всичко добавено от Sirma
-
О, да , да ... в този миг и в много други мигове и дни ... Нося го в себе си ...обичам живота , обичам да обичам , да танцувам , да пея . Но не ми трябва да ходя чак в Испания за да видя как хората се радват на живота -не Имам си го пред очите .Тук хората много пеят ...пеят нашите песни , танцуват нашите хора и имат червени бузки и гореща буйна кръв .
-
Днес ми е специален ден , защото в този ден се роди един специален на сърцето ми човек . Завърши медицина в Германия и в момента е специлизант по анестезиология в Есен Въпреки , че свири на китара рок , поп и всякаква друга музика , тази песен на войводата му е любима . Наздраве ...!!!
-
песен и хоро едновременно - уникално Предимно хората са отделни , различни музикални изпълнения в другите фолклорни области Тук те са едно съвършенно цяло .
-
http://vbox7.com/play:0054f02d
-
Малешевски песни Това са песни , които видигат адреналина и на които се вият дълги хора . Песните от родния край на тате . Той беше винаги изкусния водач на хорото ...
-
" Кога тръгнах Цвето за чужбина" текст - Абас Цановски музика - обичаната певица Васка Илиева
-
" Лихнида кайче веслаше " текст- Мирослав Кузман музика- Ефто Пупиновски изпълнява - Ефто Пупиновски (моя любима песен - толкова е красива ...) Лихнида, кайче веслаше по Охридкото езеро Наспроти нейзе рибари, рибари . рибари стари другари Рибари стари другари, кротко веслайте кайчето. Да не ми прайте бранови, бранови ръцете да си отморам Лихнида кайче веслаше, по Охридското езеро Тивко си песна пееше , Биляна платно белеше. Лихнидо, моме Лихнидо ако ти прайме бранови , со весла ке ги скротиме,скротиме со любов ке те гледаме Не сакам да ги скротите , не сакам да ме гледате . Яз сакам мирно езеро , езеро душата да си одморам .
-
Донка , аз ти благодаря от сърце ! Казват , че сме на тази земя за да научим уроците си . А този певец Тоше Проески имаше всичко , което Бог може да даде - талант , добро сърце и много любов на хората . Дойде за малко при нас, раздаде се и толкова млад Бог си прибра при него - там , може би при ангелите ...
-
Любимите ми песни са тези от Вардарска Македония . Нежни , лирични -песни за душата . Много талантлив народ , майстори на музиката , а са само шепа хора . Nай -доброто изпълнение за мен на тази неповторима песен е на войводата . Пее се с душа -кротко и леко , не се крещи както я пеят някои. https://www.youtube.com/watch?v=KTdthHxJCdw Йовано , Йованко от цигулката на Нейджъл Кенеди - почитателя на македонската музика Моля насладете .. !!!
-
ГАЙДА АВАСИ - опаааааа
-
ШИРТО- МАКЕДОНСКО ХОРО избрах изпълнителите да не са професионалисти , а обикновени хора - така е по истинско .
-
Гуна Иванова - зала 1 на НДК
-
Въпреки , че никой не ме отразява аз продължавам със завиден етусиазъм . Знам, че хората обичат тази музика много . Доказателство е факта , че никой друг изпълнител не е успял да напълни 3 вечери подред зала 1 на НДК , а съвсем скоро на 11 декември и в зала "Арена Армеец" ще зазвучи тази музика .
-
изключителни мъжки гласове
-
Тази година се навършват 100 години от смъртта на Яворов . Тези прекрасни стихове той пише за своя приятел Гоце Делчев . Прекарал много години в борбата за освобождение на Македония , в прдсмърното си завещание моли да го погребат в четническата униформа . http://vbox7.com/play:cc8f0c86
-
много песни са посветени на войводата Гоце Делчев Когато един от първите куршуми го застига в бой с турците -15 часа другарите му стрелят и не дават турците да доближат тялото на Гоце . http://vbox7.com/play:204f8ae5
-
Много обичам тези песни . Те са в сърцето ми , песни за войводи , песни за любов ... Това са песни на нашите деди и са вечни -неприходни , преминали през вековете . В тях откривам най-нежната поезия , най- горещите вопли на милия ни народ . Песните са от Пиринския край , Вардарска Македония и Егейска Македония , но всички ги знаем като македонска песни и присъстват в най - хубавите моменти от живота ни .Е, поне при нас е така ! https://www.youtube.com/watch?v=aO-7wv2nZHs
-
Ти да не си Тити Папазов , а ?! Ако това ще те успокои , ще ти кажа , че има и по зле от теб . Аз се бях диагностицирала с БАР и по точно , че изпадам в еуфория , когато просто съм била щастлива .А това е ужасно , ужасноо. Чета в нета , че едино момче си тананикало и забързвало крачки весело докато се разхожда и една умна глава му каза , че това е БАР .Моя милост започна да чете симптомите . сълзливост - мда ,плача и още как депресия-често съм тъжна раздразнителност -охооо и това го имам еуфория и мании - пея и танцувам като луда - леле ама, наистина така правят лудите . И реших , че ще стана темерут без да показвам емоции -никаква тъга -никаква радост . Но вървях срещу природата си на жена и след много наблюдения над женския пол , видях , че има и по зле от мен .Разкъсах тази броня след много месеци борба . Да можеш да изразяваш свободно емоциите си , е право на всеки човек . Ние хората сме различни по темперамент , едни са по сдържани , други по емоционални и реагираме различно .Пък и няма съвършен човек - всеки си има косури . Достатъчно другите ни ги казват , че да си ги търсим и сами .
-
Не е влюбен Дари , той иска ти да ревнуваш , за това ти го споделя . Много е объркан твоя човек .Между вас има страст , но това не е достатъчно . Познато ми е .Нито ти си виновна , нито той - просто сте различни . Трябва да се разделите , защото ако продължите , голямата страст ще се превърне в омраза
-
Благодаря ви за отговорите . Правя си някакви равносметки , за живота ми до тук и хич не ми харесва това, в което съм се превърнала . Хората си приличаме и знам , че има много като мен , които ги боли от рухналите надежди , от пропиляните мечти . И от това боли .Може и да съм фантазьорка и мечтателка , но това е положението . Не изпитвам вина , а гняв към себе си , че го позволих .Че не ми достига смелост за много неща . Че позволих отровните думички на скорпиона да ми повлияят ,,,бавничко , ден след ден , достатъчно дълго , че да им повярвам.Че от освободен и отворен човек се опитах да стана такава каквато той искаше . Да туширам емоциите си , да се държа като зряла .Коплексарски истории . Само , че аз исках да съм приета със всичките си несъвършенства , да съм емоционална и ранима и да го показвам без да ме осъждат .Както и да е ...вече го разбрах . Чувствам се не на мястото си Тук хората имат здрава селска психика ..само за пари говорят и псуват , иначе са мили добродушни хора аз си останах само мечтателка - смешна работа . Трябва да стана като тях -сигурна съм че те са по щастливи .
-
При мен нещата тръгнаха с бясна скорост по нанадолнището . Страх ме е да не се повтори състоянието ми от преди 5 години . Пак спрях да се храня , гади ми се и не спирам да плача . А преборих толкова неща сама , само че сега и надеждата за промяна в живота ми се смали и стана миниатюрна . Мисля , че съм от тези , които са родени с черен повой . .Скачах да защитавам мама , когато татко я биеше , а брат ми не . Ще спестя много неща- от суета и от гордост .Изживявах всичко дълбоко .Само училището ме спаси . Бях любимка на учителите - рецитирах , пеех и ме избираха за ръководител . Имах самочувствие , защото ценяха качествата ми .Но се омъжих много млада -почти дете , за да избягам от скандалите и да си създам свое уютно гнезденце .Само , че чичко Фройд се оказа прав . Взех си копие на татко .Той не е толкова невъзможен , но щастието е мираж . Имах много труден период през, който влизах в болница с детето доста често , за една година 4 -ри пъти .И понеже бях сама , таткото е през повечето време извън бг , трупах в мен тревогите си , почти не спях , то беше все болно -температури по 40 градуса , системи и какво ли не .Рухнах , отслабнах , стомаха ми се сви и не можех да поема залък . В мъчение се превърна всяко излизане , но трябваше -"нали не си инвалид" ми се казваше . Никой не забеляза очевидното , сама се спасих .Посетих невролог -диагнозата ми беше ясна , аз съм умна и знаех от какво се получи всичко .Знаех и как да се измъкна .Спорт , музика и убивах натрапчивите негативни мисли с разум , който търсех , доколкото беше останал . Взех си книгата "Промени своя мозък , промени живота си "-ау колко гръмко заглавие , но прочетох обичайните неща , които аз си знаех .И йога правих и се молих . Почти станах пълноценен човек , въпреки че си оставам по-емоционална от колкото трябва . И сега знам , кое ще ми помогне -да се променят обстоятелства при мен . Само ,че те няма да се променят и мечтата ми рухна , а без нея съм като птиче , което си влачи крилото .Ужасно ще бъде за мен в края на живота си , да съжалявам , че не съм направила това , което всички ми пожелаваха . Това толкова ме депресира , че губя всъкакъв вкус за живота . То пък един живот , поне човекът до мен да ми вдъхваше опора , а се виждаме броени дни от месеца , колкото да се скараме . Не винаги в живота има хепи енд ,,,,понякога е пълно фиаско и не е виновен винаги самия човек за провала си , И главата да си строша -не се получава и не се получава и трябва да изсмукам от пръстите си последните силички -длъжна съм -заради децата . Не искам да бъда конкретна -но не са лигавщини причините . Съжалявам , че се получи все едно попълвам дневника си - но трябваше да го излея някъде - и това ми помогна наистина -поне малко
-
https://www.youtube.com/watch?v=iUiTQvT0W_0