Незнам точно от къде да започна, но преди няколко месеца се престраших да отида на лекар и споделих какви симптоми имам, а те са следните от време на време виене на свят, сърцебиене, огромен вътрешен панически страх, безпокойство,тревожност, понижено настроение и обилно потене на ръцете, мишниците и краката което всъщност най-много ме тревожи и притеснява защото така не се чувствам пълноценен човек.Понякога чак ми се подуват пръстите, ръцете ми стават студени и потни и ме побиват тръпки. Адски много ми е неудобно когато се наложи да се здрависам примерно с някого и си мисля че този някой като усети, че ръката ми е много потна му става неприятно а на мен още повече и също така понеже се потя и под мишниците все гледам да съм така облечена че да не си личат мокрите петна под мишниците ми и това направо ме убива.Когато трябва да подписвам примерно някакви документи също се притеснявам защото остават мокри петънца по тях, или пък като боравя с мишката на компютъра, прахосмукачката или когато любимият ми мъж посегне да ме хване за ръката направо изпадам в ужас че може да се отврати от това, много ми е неприятно така. Тогава когато ходих на преглед ми пуснаха изследвания на щитовидната жлеза, оказа че всичко е наред. Докторката ми каза, че най-вероятно имам идиопатична периферна вегетативна невропатия, изписа ми да пия алора таблетки но няма ефект от тях. Доколкото разбрах, тази вегетативна дистония се получава при хора които са много чувствителни и са били под голям стрес, имали са тежки емоционални моменти, загубвали са близки и т.н. А аз мисля че за годините си доста съм страдала и може би в резултат на това се е отключила и при мен, не мога да се преборя с големия вътрешен страх който имам, нуждая се от помощ,незнам какво да правя. Когато бях малка,ученичка в седми клас посред зима пред очите ми стана пожар и къщата ни изгоря и всичко в нея и докато си стъпим на крака горе-долу беше много трудно, след това почина баща ми малко, по-късно майка ми, две неуспешни връзки и от двете по едно дете. Бащата на първата ми дъщеря почина от рак и ми се насъбра много...Най-много се страхувам от това че съм сама нямам родители и нямам сигурна почва под краката си, нямам опора на която да се опра, немога да преодолея това... Моля ви кажете как да се справя с този страх и това потене на ръцете, мишниците и краката защото се чувствам много зле! Има ли лечение,какво трябва да направя?