Здравейте,
Осъзнавам, че проблъмът ми е малък в сравнение с тези на други хора. Пристъпвам направо към него.
Обичам една жена, с която имах връзка и бях решил, че е последната в живота ми. Разделихме се. Проблемът е, че я обичам твърде много. До тук звучи просто и безинтересно. Усложненията:
1. Привързах се и към детето и. То ми липсва адски много.
2. Ходя на психолог от една година. Изградих саморефлексия, каквато нямах преди, но проблемът ми си седи. Психоложката е много добра. Има синхрон пациент-психолог. Смесица между психо драма и когнитивна психология. Свърши доста работа. В момента леко цикля в това отношение.
3. Тя си има нов приятел.
4. Аз съм над нея пряко в структурата, в която работим заедно всекидневно (да, знам как звучи)
5. Станал съм твърде емоционален и най-малките неща ме разстройват силно.
6. Бил съм зарязван много пъти в живота си и знам какво е някой да не изпитва нищо към теб. Тук проблемът е, че не виждам това в този случай. Напротив. Държи ме на каишка някъде по средата. Нито ме пуска изцяло, нито обратното (очевидно).
7. Пробвах следните неща. Спорт- писна ми. Нов апартамент на хубаво място. Писна ми. Алкохол. Решава проблема за 24 часа. Deanxit. Решава проблема за 12 часа. Други жени. Решават проблема за неясно кратко време. Отдалечаване на физическо разстояние в друг град. Не върши работа. Приятели. Съвети от приятели не приемам. Търся отговорите в себе си. Книги. Вършат си работа винаги, но за други неща.
Това междинно положение вече трае с месеци. Изтощен съм. Искам мир и спокойствие. Искам всичко да свърши. Не свършва. Не мога да престана да я обичам.
Идеи?
Поздрави,
X