Калинка83

Ако желаете, конкретизирайте защо смятате така, докторе. За да може той да настоява определено време - например три месеца...трябва да съм го оставила да настоява толкова време. Ако той ми настоява цели три месеца ще вземе наистина да се окаже, че е луд и е за лекуване. И да ми е много ниска самооценката, това не значи, че ще прекрача дадена моя граница, за Бога... Така смятам. Твърдението ви е прогноза, но те не винаги са вярни и ако той настоява аз ще ви опровергая.

Онези жени сигурно са нямали деца. Абсурдно е да заживея с друга жена, при положение, че живея с дъщерите и родителите ми. Не чувствам и нищо хомосексуално в себе си. По - вероятно би било онази да ми лепне някоя болест... Почти съм взела решение. Няма смисъл да прекрачвам определени мои граници. Антония добре е казала, че приятелят ми по - нататък може да поиска да направим тройка с някоя още по - развратна жена..., не се знае и какво още друго може да пожелае. Благодаря ви за съветите.

Ако някой не направи компромис със себе си, разминаването ще си остане...

Здравейте, казвам се Калинка. Чувствам се сама, унизена и отчаяна – надявам се тук да получа съвети, които да ми помогнат да намеря изход. Моите близки няма да ме разберат. Те ме познават като делова сериозна жена, каквото доскоро бях. Но всичко свърши. Злото никога не идва само – казват старите хора. Аз съм на тридесет и една години, имам две деца, професия, която обичам. От три години съм разведена и живея при родителите си в провинцията. Дълго време след раздялата с мъжа ми бях в дълбока депресия. Затова смених града, начина си на живот и се отдадох единствено на двете си дъщери и работата. Но все пак аз съм нормална жена и имам нужда от мъж. Нищо не може да компенсира неговата липса. Срещнах го. Той е с шест години по – млад от мене, не работи нищо, винаги е бягал от всякаква отговорност. На пръв поглед не можеше да става и дума за връзка между нас. Но напук искрата пламна или по – скоро започна да тлее между нас и ние се радвахме на едно хармонично щастие. Струваше ми се идеалният мъж. Нежен, внимателен, а само как се грижеше за децата – те дори започнаха да му викат „татко”. Първите четири месеца бяхме неотлъчно заедно – четиримата и живяхме като истинско семейство. Забравих миналото и със страстта на една наистина изстрадала жена му се отдадох напълно – бях му и жена, и майка, и сестра. Но изведнъж всичко рухна. Още преди да науча за Другата – а това не беше никак трудно – знаете как се разпространяват клюките в малкия град – започнах да усещам, че нещо между нас се къса. Той започна да закъснява, да не се обажда по няколко дни, да не отговаря на позвъняванията ми, а като се прибереше, беше един такъв разсеян. Нещо го мъчеше. Накрая една вечер не издържах и го накарах да ми признае. Не обичам скандалите, а пък и чувствах, че нямам право да искам да го владея – та той в много отношения още си беше момче. Затова го помолих да говорим откровено. Той ме разбра и ми разказа за Нея. Тя му е била предишната любовница – не мога да я нарека с друго име, защото е известна на всички с лекото си поведение. Когато ние сме се запознали, тя е била в Италия за да проституира, но явно не потръгнало и се прибрала. И веднага се намерили. Не можах да се сдържа – разплаках се и му казах да си ходи. А той започна да ми обяснява, че не било толкова просто, че откакто живеел с мен, видял, че има и други неща освен чукането и животинските инстинкти, но не можел да се откаже и то тях. Изпитвал бил непреодолимо първично влечение към нея. Чувствал звяра в себе си. Само като я погледнел и му ставало. Тя развинтвала всичките му сексуални фантазии, изпълнявала и най – перверзните му прищевки. Сама дори разбирала какво иска и го правела. Аз съм много емоционален човек, но също и умея да разбирам другите и винаги да търся грешките в себе си. Така стана и сега. Замислих се за нашия секс и видях, че ние бяхме една може би хармонична двойка, но не бяхме горещи в леглото. Всичко го правехме някак прекалено спокойно. Като хора с двайсет години брак зад себе си. Досега не бях се питала защо е така. Може би в мен е грешката – аз прекалено се срамувам от възрастта си и от тялото си – след двете раждания коремът ми не е като на младо момиче и ханшът ми се разшири. Не съм и особено перверзна, въпреки че с първия ми мъж сме имали доста бурни преживявания. Така реших да му простя, не просто му простих и го оправдах в себе си. Дори му казах, че може да продължава да се вижда с онази, другата, след като това е толкова важно за него. Тайничко се надявах да успея да променя нашите сексуални взаимоотношения и да запаля огъня на страстта. Започнах да чета еротична литература, постепенно започнах съзнателно да руша комплексите си и да се разкрепостявам. Изгледах много порно филми. Заставах гола пред огледалото, оглеждах се и мастурбирах, за да свикна със себе си. И се надявах, разбира се, че огромната ми любов към него ще ми помогне. Щастието като че ли ми се усмихна. Изживяхме нов разцвет. През тези два месеца аз не мислех почти за нищо друго освен за секс. Правехме го почти всеки ден и въпреки това бях непрестанно възбудена и се самозадоволявах или се отдавах на удоволствието да си представям различни сексуални сцени между нас. Станах толкова разсеяна, че не можех да си върша работата. Взех си отпуска и се отдадох на пълно блаженство. Вечер го чаках да се прибере в прозрачен копринен халат и чисто гола отдолу, палех свещи...Любихме се и извън дома ми. Беше наистина невероятно. Той като че ли почти забрави другата – ходеше съвсем рядко и после винаги ми разказваше – така дори се възбуждахме и двамата – той от спомена, а аз от болка, унижение и завист. Тогава дойде и вторият срив. Именно заради него ви пиша сега отчаяна. Той пак стана нервен, неспокоен, почти престана да излиза, а нощем сънуваше страхотни кошмари, стенеше насън и се будеше изпотен. Отказваше да се люби с мен, гледаше ме като през някаква стена. Това окончателно ме срути. Вече нямах никаква идея какво повече да направя, за да го върна при мен. Една нощ изпаднах в истерия, казах му, че не издържам вече, че копнея за него и се задоволих пред очите му. Той за миг се стресна, после притвори очи, видях как се възбужда..., той също мастурбира. После ми призна, че страдал от едно натрапчиво желание – да спи и с двете ни едновременно – с чистия нагон и с мен като духовна същност. Да ни види слети в едно, докато ни обладава, да ни чуе как стенем заедно, как се борим за члена му. После как се укротяваме, изживяваме предрасъдъците си и си доставяме удоволствие една на друга. Искал да види животинската страст и еротиката на едно място. Представяте ли си ?! Дотук не мога да стигна. Изкрещях му, че е болен, да отиде на лекар, после изведнъж започнах да се смея истерично. Този смях като че ли го окуражи и той започна да ме увещава по – настойчиво. Нямало нищо толкова лошо, колко хора го били правели и ставали по – освободени, това щяло и мен да възбуди и т.н. После изведнъж стана един малък, уязвим, започна почти да шепне, че и той се измъчвал и не можел да избере никоя от двете и че само така щял да се освободи от непрестанното си раздвоение. Яростта постепенно започна да ми преминава и го съжалих. Той изведнъж ми предложи да се оженим, но само след това. Не мога да повярвам, че това се случва на мен. И наистина не знам как да реагирам. Толкова много го обичам, но заедно с това не мога да приема желанието му. То ме кара да се чувствам мръсна, унижена, а и не знам дали дори ако преодолея себе си, после бих го обичала пак така и дали бих могла да го уважавам като баща на дъщерите си. Не знам. Откакто това стана, ние решихме да не се виждаме известно време, за да реша аз за себе си. Оттогава досега това са най – черните дни в живота ми. Ту го мразя, ту болезнено ми липсва. Само като се сетя за него и се възбуждам. Мастурбирам и плача и не знам полудявам ли или не. Моля ви, кажете ми какво според вас трябва да сторя в ситуацията, в която се намирам ? Помогнете ми.