Jump to content
Порталът към съзнателен живот

abominog

Участници
  • Общо Съдържание

    2
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

abominog's Achievements

  1. Много Ви благодаря за отговорите! Дори само като прочетох "Любител на живота" се почувствах по-добре. Д-р Първанов бихте ли ми препоръчали някой свой колега във Варна? Не сматам да обикалям психиатрите във Варна и да задълбочавам проблема.
  2. Здравейте, На 25г. съм.Влизам често във форума да се успокоявам, че има и други хора с моя проблем. Имам страхове от дете. До 14г. съм спях на светната лампа. Имал съм щастиливо детство, но през първите ми 5 години е имало много скандали вкъщи, баща ми е заминал в чужбина и аз за малко съм щях да получа диабет, когато бях на 6 в Гърция стана много голямо земетресение и имаше разрушения. Искам да попитам дали наистина трябва да си спомня всички стресои моменти от детстовото за да се преодолее ОКР или ПА? Когато за първи път или поне когато споделих на някого, че получавам ПА бях на 17г. Тогава взех амфетамин. Не съм имал влечение към наркотиците, но тогава средата ми беше кофти, а и аз свирех на китара и се вживявах на рок звезда и хипи. Ходех на психолог, предписа ми АД и успокоителни и каза, че имам паническо разстройтво. Ходих на терапия около 5 месеца, но ефекта беше някакво временно успокоение, че няма да полудея. След това отидох на друг психолог, който ми каза, че имам ОКР. Сега си давам сметка, че това е по-вероятно тъй като не съм имал класическите ПА, а по-скоро съм се плашел от мислите си. Каквото и да имах, малко след това заминах да уча в София и много от нещата отпумяха докато не се влюбих в едно момиче и започнах отново да си въобразявам, че полудявам. По едно време дори си въобразих, че получавам халюцинация. Лошото при психолога, който каза, че имам ОКР е, че ме питаше за други симпротми, които нямам, но аз ги запечатвам и си въобразявам, че ги имам. В този период имах постоянно усещането, че губя представа къде съм, че стаята ми се променя и ми напомня за нещо от детството. През втората година от следването ми се мобилизирах, започнах да чета книги за самоусъвършенстване, тренирах редовно, бях развил нещо като социофобия, която пренебрегвах и успявах да си общува въпреки страха Научих се да го изключвам и започнах да се чувствам по-добре. Дори записах журналистика, където се налагаше да говоря пред камера и публика, не се справих блестящо, но се справих. Започнах да си вярвам и да усещам някаква сила в мен.Докато бях студент семейния ни бизнес беше тръгнал надолу. Когато се върнах с уменията ми и упоритостта ми успях да я възстановя и в момента дори расте международно, но са всичко това, което толкова съм искал да постигна не мога да се израдвам. Всичко се върна или не знам, може би аз го върнах, когато пак се влюбих несподелено. Няма да изпадам в подробности, но през целия път до вкъщи ревах като заклан. Толкова силно мисля, че не се бях влюбвал. Мислите ли, че има връзка между ОКР и влюбването. Дали когато си казах, че трябва да я забравя, може да ме избива на това да започвам да си слагам диагнози? Първо страховете започнаха от това дали съм педофил, хомосексуалист. Загубих вяра в спорта. Вкъщи всички са много притеснени. Сестра ми ми показа фейсбука на един, който и много спортува, пускал е мотивиращи клипчета и един ден се е самоубил. Започнаха и на мен да ми минават такива мисли. Усетих, че се идентифицирам с него. Спрях да гледам Семейство Симпсън, защот видях, че той го е харесал. Много ме е страх от това дали и аз не съм самоубиец. Когато го изкажа на глас или го пиша, усещам, че звучи нелепо и глупаво, но в мислите ми е истински ужас. Дали това е натраплива мисъл или наистина имам желание. Ужасявам се от мисълта за това нещо и дали не съм в депресия. Виждал съм всички тези въпроси написани от друг, когато усетя, че не ме е страх, че може да се самоубия се чувствам добре, докато пак не ми мине тая мисъл и съмнението. Чудя се дали проблема е в мисълта и дали наистина има такава опасност. Съзнателно никога не бих направил нещо такова, но не знам дали тези, които го правят не губят контрол върху себе си или нещо прещракват и го правят. Имам най-хубавото семейство, сестра и роднини, но в момента имам чувството, че не мисля за никой друг, а само за себе си. Вглъбил съм се на 100% и нищо друго не съществува освен страховете ми и моята си болка. Изпаднал съм в пълно самосъжаление и отчаяние. Когато изляза с приятели ума ми блуждае на друго място и отговарям след 30 секунди. Как да разберем дали има суцидна опасност или са натрапливи мисли за самоубийство. Имам усещането, че не ме свърта, не мога да си намеря място и съм объркан кой съм и къде съм. Намалена ми е представата за време. Когато бяхме със семейстовто ми в Гърция за праниците, както си седяхме на кафе си мислех, че никога няма да се почувствам отново добре, започна да ме обхваща страх, че ще си посегна и ми идваше да се хвана за дървото да ме предпазят от самия себе си. Отидох на психолог преди 2 месеца. Аз започнах амбициран, каза че проблема е в родителите ми. Казах и че една сутрин се събудих и имаше някаква картина в главата ми, че съм разстрелял всички и тя ми каза, смятай колко си им набрал. Просто една част от разума ми казва, че няма как и да съм болен от шизофрения, а другата се чуди дали е възможно да съм недиагностициран шизофреник. Побърквам всички вкъщи, защото толкова много разчитат на мен, а сега не знам къде се намирам. Онзи ден си мислех, че имам перде или нещо в окото, а пеперуда обикаляше около лампата. Усещам колко е смешно всичко това, но въпреки това изпитвам страх който дори не мога да си призная пред себе си. Изведнъж започна да ми се връща всичко от периода когато ходех на психолог, дори си спомням миризмата от кабинета му и се плаша. Имам три въпроса: дали съм луд, самоубиец и дали всичко това се лекува или прекалено много съм се оплел? Не усещам много доверие в голяма част към психолозите и колкото повече навлизам дълбоко в психологията като наука толкова по-зле става. След като тръгнах да чета една книга по психология буквално ми стана лошо не знаех на къде да тръгна и не виждам как мога да се оправя. Майка ми има много подобни неща. Тя посточнно се страхува, че ще се разболее от рак, целува часовника три пъти на 11:11 и има проблеми с хазарта. Много я обичам и е много добър човек и много ме успокоява, когато й разказвам за тези неща и ми каже, че тя е минала през същото. Слагам диагнози ОКР и ПА и на сестра ми, баща ми. Имам чувството, че всеки е болен от нещо. Вече загубвам и представа кое е да се чувстваш добре и кое не. Благодаря предварително за помощта!
×
×
  • Добави...