Noname.

Благодаря Ви за бързият отговор. Проблемът е там, че ако им кажа, ще стане по- лошо. Познавам родителите си и знам, че реакцията ще е от рода, че търся внимание или съм луда, или нещо от този сорт. Дори не искам да разбират за това. Първият път когато разбраха, стана скандал и разпространиха на кой ли не, а мен ме беше срам. Аз също искам да се занимавам с психология, но те не го приемат и искат по- сигурна професия за мен в бъдеще. Искам да се занимавам с това, защото знам какво е чувството да не можеш да се справиш с нещо и да ти трябва помощ. За причините. Може би се разпознава в: - да се снеме напрежението - да се отърват от чувството за скованост. - самонаказване за "лошо поведение" ( заради това, че не мога да изкарам оценките, които искат родителите ми) Преди смених 2 училища. Първото защото били ниски изискванията, второто, защото просто трябваше да отида в гимназия. Никога не съм се чувствала така добре в някое училище както сега. Преди не знаех какво е да имах приятели. Не съм грозна, тъпа или нещо от този сорт, но винаги се намираше някой, който да настройва другите срещу мен. А сега... Всичко и различна. Имам прекрасни приятели и единственият ми проблем са родителите ми. Сега когато имам приятели виждам, че оценките не са най - важното. Не излизам навън почти никога, уча, рисувам или се занимавам с нещо други. Не излизам защото ако изляза след това се започва един разговор, които е просто ... неописуем. Ще започна от начало. Аз от шест месечно бебе живея с баба ми. Винаги е била много строга и някак си ако не направя нещо както трябва е като родителите ми. Само че не ми се кара или нещо подобно ами ми се сърди и ми натяква някакви неща. Та щом изляза аз тя започва да говори на родителите ми, какви глупости върша навън. А аз не правя нищо лошо и винаги им казвам къде съм и с кой съм. Щом се прибера се започва един разпит и четене на морал, защото те мислят, че излизам с някакви момчета и правя кой ли знае какво. Но всъщност когато излизам, което се случва много рядко аз просто се разхождам с някой приятел. Нямам гадже, както мислят те. И нямам не защото не искам ами просто защото те не искат и защото и да имам няма да мога дори да излизам с него. Страх ме е да не си изгубя приятелите заради това, че се режа и защото не излизам. Преди харесвах едно момче, което щом разбра, че се режа спря да общува с мен. Не каза на никой, но започна да ме нарича луда. След това разбра, че не е толкова лесно и забавно и отново сме с приятели, само че не сме като преди. Страх ме е да не се случи същото и с другите ми приятели.

Здравейте. Най - после се реших да пиша за съвет и се надявам някой да ми помогне някак си. Аз съм на 15 години и от доста време имам един според мен доста сериозен проблем. Преди доста време без да искам се бях одрала на едно стъкло. Остана ми белег, но това не ме притеснява. От тогава, на сам всеки път, когато съм под напрежение чупя нещо стъклено и почвам да си дера китките. Не си режа вените, но има кръв и не е най - приятното нещо на света. Най- често проблемите, с които се сблъсквам са заради родителите ми... Преди бях много добра ученичка и имах само шестици, а когато имах петица те ми се караха. Сега вече съм в училище с доста по- високи изисквания и успехът ми падна. Имам четворки, петици и шестици... но на тях това не им харесва. Не знам как да им обясня, че не това е най- важното в живота ми. Те постоянно ме държат под напрежение и сега разбирам, че винаги съм учила от страх. Постоянно и непрекъснато когато вляза в стаята при тях се подхваща същият разговор, как си били седели и се чудели защо не знам нещо... Не мога да им обясня, че не мога да знам всичко. Разговорът продължава с това как ако изкарам на някой тест по- ниска оценка ще ги разочаровам много... Стига се до скандал защото аз не мога постоянно да съм под стрес и да знам абсолютно всички и затова, отивам и се успокоявам като се режа. Един път майка ми видя белезите и отново ми се кара... сега не мога да споделя с никой. Знам, че имам проблем, но не мога да отида при психолог сама, дори не знам къде. Помогнете ми! Какво да правя?