Здравейте ,жена съм на 31 години не омъжена без деца без приятел. Когато бях на 11 баща ми се разболя от шизофрения ,сестра му е родена инвалид по рождение. Майка ми остана сама живеехме в крайна бедност и мизерия. Когато станах на 16 брат ми започна да ме пребивава това продължи 9 години. На 19 и 25 г преживях 2 тежки депресивни кризи. От втората и до ден днешен се опитвам да изляза безуспешно. Имала съм две връзки през живата си. И двете завършиха с раздяла. При втората живеех в друг град и сама си тръгнах някак се ни вървеше. Сега живея в София но явно годините отсъствие си дадоха отражението. Оказах се без нито един приятел тук. Няма дори. с кого кафе да пия. Живея сама и ходя на работа това е живата ми. и всеки ден се питам въобще при тази семейна история възможно ли е да срещна човек до себе си. И си отговарям не. Никога няма да науча какво е любовта. Просто ми се искаше да споделя с някой.