Благодаря ви за възможността да споделя душевните си терзания.
Преди да срещна този мъж, мислех че любовта е това което трябва да ме кара да се чувствам чилл, истински свободна и уверена в себе си. Още в началото на взаимоотношенията ни усетих чувство на обсебване и нещо като негативна енергия, в комбинация с доза адреналин (когато имах среща с него все едно скачах от високо). Беше ми интересно.... и все още продължава да е.
Не след дълго заживяхме заедно. Знаете - споделяне на тъга и радост... Букет от емоция. Страшно много весели ситуации, прекрасни моменти, пътешествия на нови места. Нещата които ме отблъснаха много - 24/7 заедно: супермаркета, когато излизам с приятелки по женски той идва, държи се лошо към всичките ми приятели, постоянно ги критикува. Казва че те се възползват финансово от мен и него. Неща без никаква логика.
Постоянно се карахме, разделяхме, събирахме. Все неща, които не ме научиха на нищо ново.... освен... Позволи си да ме удари не един път, извинява се става мил и после повторение. Преди седмица не издържах и без да исках му счупих носа... след поредният му удар. Той каза че съм права. За пред родители и приятели, просто се е сбил с някакъв наркоман ))) Не съжалявам за него, а за себе си. В толкова лош човек ли се превърнах?! Агресивна, арогантна - употребяваща какви ли не думи в яростта си. Щом се ядосам губя всякакъв контрол. Сякаш мога да убия човек....
Снощи трябваше да замина с него и майка му на почивка извън страната, но си събрах целият багаж и казах "сбогом". Всичко стана изведнъж... Може би постъпих правилно, а може би не. Обичам го, но някъде бях чела че само любовта не била достатъчна. Какво да правя от тук нататък?! Глупав въпрос, но искам самоконтрол. Липсва ми... Може би навик.
Благодаря и се извинявам за неподредените ми изречения... Постоянно плача и викам. Боли.