Здрасти на всички!
ми вече минаха 2 години.Имах леки симптоми на паник атаки в началото.Спортувам активно. Все още обаче имам натрапливи мисли. Свързани са със страха от смъртта.До огромна степен изчезнаха ама ми пречат все още на концентрацията.В момента не мога да си позволя психотерапвет. За това имам някои въпроси и моля за отговор,благодар Ви предварително.
Кризите почнаха с притеснение за здравето. Един ден качих кръвното налягане от прекомерен стрес в тялото. Измерих го и бе високо, не помня колко. От тогава и се уплаших много за здравето си. И сега днеска след близо 2 години, както си помагах на родителите ми и пренасях разни тежки нещица изведнъж ми заглъхнаха ушите, усетих дишането си в тях и ми стана пред очите светло, самата картина стана по светла и все едно стъпвах в облаците и виждах леко размазано. Измерих кръвното: 152 на 82 а пулса 95. Премерих го след 10 минути и беше 121 на 62 и пулс 68. Преди това бях закусвал доста и веднага почнах да работиа. По време на пренасянето на съндъци и други се набирах на лост и правех лицеви упори просто щото ми беше кеф и имах сила и воля. Но през цялото време усещах как ми се излива леко адреналин из тялото и отново качвах напрежението си от явно подсъзнателен натрупан негативен заряд.
Сега отново ми стана едно криво. Все едно се върна първичния страх от тогава. А мислех,че съм го преодолял. През тази нощ имах и кошмари и след единия като се събудих и както ми пулсираше сърцето (но нормално,не силно сърцебиене) на всяко пулисиране усещах все едно ми се забиват иглички.
Въпроса ми е: може ли нещо да се случи с кръвното? Знам много добре как да релаксира,но не мога да го направя докато се движа, а и това стана изведнъж и това ме шокира. Също така имам и ниско кървно налягане и винаги като се изправя ми става черно и ми се вие свят и усещам как тежко бие сърцето ми при най малкото клякане. Но не знам до къде би довело това! Какво мислите Вие, като специалисти ? Какво бихте препоръчали,за сега? (не ме е страх да умра,ама не искам да ме тормози това защото ми разрушава настоящето а то е всичко което имам).
Филип,20 години.
и да знаете медикаменти не приемам и не съм приемал