winkwi

Здравейте, Имам странен "проблем". Преди прекарвах голяма част от времето си в социалните мрежи. В началото ми беше интересно, след това започнах да изпитвам едно странно чувство на напрегнатост и раздразнение всеки път щом влизах в профила си. Стигнах до заключението че си губя времето, освен това не се чувствах комфортно и изтрих профила си. Не бях влизал от отново за повече от година, до днес! И отново се появи онова странно чувство - комбинация от потиснатост, раздразнение, депресия.. Давам си сметка, че това може би се дължи на фалша на който ставам свидетел. Лицемерни усмивки по лицата на хората, които така добре познавам и за които знам, че не се усмихват "в реалния живот" толкова често, колкото във мрежите. Демонстрацията на един нереален живот, както и цитирането на велики мисли, които в повечето случаи са поствани с цел "оплътняване" на дневната активност също някак си придават една излишна парадност. Замислям се, че времето прекарано във мрежите ме отклонява от собствената ми действителност, дори ме "дърпа" назад в известен смисъл. Има ли някой друг подобни наблюдения върху себе си или върху познати? Стана ми интересно, разрових се малко и установих, че световно известни психолози са доказали, че социялния живот онлайн предизвиква дори и депресия при голяма част от хората.. Как си го обяснявате?

Благодаря ви за съвета, д-р Първанов!

Здравейте, Търся съвет от хора с опит. Мъж на 26 години съм. През последните две години животът ми се промени с ужасно бързи темпове. Имах много много финансови проблеми, останах без приятели.. Смених града в който живях повече от 7 години, както 3 раборни места за няколко месеца ( в новия град). И в момента не съм стабилен финансово, а и единствените ми познати с които излизам са колегите от работа. Мястото на което раборя в момента изисква научаването на много суха информация, цифри, таблици, сравнения, както и изпълняването на стриктни процедури със специализиран софтуер и тн. Никога не съм имал проблеми с "климатизацията" на нови места и с абсорбирането на нова информация, до сега! Не мога да науча прости неща, или ако ги науча ги забрявям до няколко дни. Започвам да поставям своите способности под въпрос. Колегите ми намекват, че е минало достатъчно време за усвояването на някои специфики, и е време да се справям сам. Една колежка дори ми подметна че съм си купил образованието. Отговорих с хумор и усмивка, но се замислих много над това какво се случва с мен.. Чувствам се неудобно! В университета и в училище винаги съм постигал високи резултати. Винаги съм проявявал креативност и способност на комбинатиност. Възприемах себе си като човек с малко над средната интелигентност, но не и сега. Имам нервен стомах, както и постоянна замаяност, сякаш съм приел опиати. Сутрин се будя с тая замаяност и умора - сякаш не съм си отпочинал. Постоянно съм уморен. Когато клиентите ми разясняват проблем съм неспособен на достатъчна концентрация за да разбера естеството му. Мислите ми вече не текат гладко, и често губя причина за действията си. От време на време се чувствам странно.. сякаш действията и мислите ми се разделят и се наблюдавам отстрани. Тогава всичко губи значение. Загубих способност да се изразявам добре! Срам ме е от това, че поставям клиентите и колегите си в неудобно положение, а стреса и без това е в повечко за всички ни. Всяка вечер се чувствам така сякаш съм изцеден на 110%, а това реално не е така. Мисля си че стреса е нанесъл някакви трайни поражения върху мозъка ми, и цялата ми физиология като цяло. Чета книга и след 2-3 часа не помня какво съм чел. Страшно е! Не мога да обясня на родителите си какво изпитвам нито на приятелката си.. Пробвал съм и отговорът е, че всичко ще е наред като мине време. Не е така, с времето сякаш всичко се задълбочава. Опитвах да спортувам, за да повиша тонуса си, не пия алкохол нито пуша - ефект нулев. Понякога изпитвам апатия..