sunflower1

Здравейте!Още от малка имам проблем с общуването ми с непознати хора.Когато съм в компания от познати,съм забавна,не спирам да говоря. Когато има непознати хора не знам какво да кажа,освен ако не ме заговорят... или не подхванат някаква тема , тогава влизам веднага в разговора, но аз самата не мога да започна такъв. Когато става въпрос пък за някакъв мъж,положението е още по-зле.Дори когато даден мъж ми е симпатичен и се разминаваме по улицата,дори въпросният мъж да ме погледне, аз избягвам погледа му от срам или може би да не бъда разкрита. От тук и другия ми проблем,вкопчвам се в гаджетата си като "удавник за сламка", колкото и да не ми върви дадена връзка,каквото и да е случи ,карам се ,ядосвам се,но никога не мога да си тръгна първа от една връзка,трябва до толкова да им писне от мен ,че те да сложат край на връзката ни и тогава вси