Майка ми прави такъв "вълшебен" домашен мехлем за рани - може би е подобен на този, за който пишеш.
Ето каква е рецептата - събират се и се скълцват цъфнали стръкове жълт кантарион, цветове невен и листа жиловлек, горе-долу в равно съотношение (невенчето може и да е повече), поставят се в прозрачно стъклено бурканче, чисто и сухо, което да се напълни поне на 2/3 с микса от билки, после се налива зехтин до горе (или поне да покрие билките), затваря се със суха и чиста капачка и се оставя на слънчево място (примерно на прозореца) за 40 дни, за да се получи маслен извлек. След това се съхранява на тъмно, сухо и хладно място (билкте ги оставяме да си стоят вътре), като се запазва годно поне една година - до следващата реколта с билки .
Раните зарастват наистина удивително бързо, може да се прилага при всякакви случаи - повърхностни (охлузвания), дълбоки (порезни) рани или от изгаряне; също и на всякакви места - и върху кожа, и върху лигавица. Ако е имало някакво загнояване, гнойта се капсулира в торбички и се отделя буквално пред очите ви, не за дни, а за часове.
Винаги имам под ръка поне по едно бурканче от него, особено когато децата бяха по-малки, защото, освен всичко друго, обработването на раните с него е абсолютно безболезнено - не "щипе" и т.н. като повечето други неща за промиване и превързване на рани. И аз раздавам и отсипвам от него на приятели, колеги, комшии, които, като се убедят в "чудодейността" му, после си го приготвят сами.
П.П. Мога да дам и примери за много драстични наранявания, които се повлияха чудесно с този мехлем.
Дъщеря ми на 3 годишна възраст падна и се удари на ръба на мивката така, че се получи цепка успоредна на долната устна (виждаха й се зъбите), смазани бяха и предната част на венците на долната (по-малко) и на горната (повече) челюст. Ходихме при хирург да зашие раната, но тъй като е в устата, не може да се превърже, все е влажно, не може да не приема храна, която дори и предимно течна, все се задържат остатъци от нея по наранените места. На 3 години е трудно да накараш дете да се жабури дори с нещо по-безобидно - примерно с лайка. Тогава майка ми припомни, че ми е оставила този мехлем и че той спокойно може да се употреби и в устата. Започнах да топя памучни тампони в него и да ги придържам колкото може по-дълго време ту към наранените венци, ту към раната на устата. Само след 2 часа от венците се отделиха гнойни торбички и на следващия ден видимо бяха зарастнали, на третия ден се бяха възстановили. Цепката на устата се изчисти от гнойта на следващия ден и спряхме да ходим при хирурга да промива и чисти раната, защото той ни предупреди, че въпреки зашиването, в крайна сметка се получават нещо като джобове, които, тъй като не можем да държим детето гладно, все ще се замърсяват и съответно набират. На втория ден ръбовете на раната се прибраха, на третия беше почти зарастнала - смаяхме хирурзите, защото я заведохме да махнат конците. Сега има един съвсем малък белег под устните.
Свекърва ми преди няколко години се заля с вряла вода при приготвяне на зимнина - ходи на лекар да обработят изгореното, там са класифицирали изгарянето като предимно 1 степен и частично втора. След първите няколко дни (бяха я стреснали да не пипа нищо и да ходи всеки ден на смяна на превръзките) започна да слага от този мехлем и възстановяването видимо се ускори и остана много по-малък белег, отколкото можеше да се предполага.
Дълбока порезна рана на дланта на един редовен наш клиент, който чинно си ходел повече от седмица на превръзките, без особен резултат, а последните дни се оплаквал как пари и пулсира нещо в ръката му, на което сестрата в манипулационната и лекаря въобще не отреагирали. Тъкмо се канеше да ходи при хирург. Аз усетих гнойник с формата и големината на бадем. Отсипах му от мехлема и след седмица дойде при мен без превръзка, на въпросителния ми поглед отговори с неколкократно, енергично свиване в юмрук и разгъване на ръката си.
