Ивета

Здравейте. Бих искала да ми дадете малко насока и помощ относно хипнотичната регресия. Двете с психоложката, която посещавам решихме да направим една сесия да видим какво ще се получи. Аз лично много отдавна искам да навляза в себе си, но в случая малко ме спира това, че й нямам особено голямо доверие . От къде изхождам ?!? При трите посещения, които имам при нея мога да кажа, че като човек ми действа добре, позитивна е и определено се успокоявам като си разтоваря "лошия умствен" багаж. Но като специалист малко ми куца. Моята цел не е да се успокоявам, а да виждам, че наистина ми помага да вървя напред със свои сили. Това означава, че съм направила връзката с нея и й вярвам на 100 %. Това за сега не усещам. Не знам дали ще постигна желаният ефект от подобна регресия и дали не е опасно за мен при положение, че не съм й се доверила напълно. Да предприема ли подобно действие ? Аз се колебая. В същото време, имам огромно желание, защото знам, че така ще се срещна със себе си, но си мисля, че трябва да намеря вещ специалист в тази област. Тя лично казва, че е правила няколко хипнотични регресии с пациенти, но аз си имам едно наум . При положение, че не мога да й се доверя напълно, но проведа сесията това може ли да има някакви отрицателни последици за мен и изобщо мога ли да очаквам някакъв положителен резултат ... да не забия някъде, от където после ще се чудя как да изляза. Не крия, че колкото ми се иска толкова ме е и страх Все пак тя е за това, да ме води и напътства или поне аз така виждам нещата. Моля дайте ми някакъв съвет !

Здравейте. Скоро не съм писала тук. Ще ми се да споделя какво осъзнавам в последно време и мисля, че към това състояние се стремя. Когато човек се страхува се опитва да навакса от вън, стреми се към външния свят, но там нищо не получава ако душата му е празна. Не че е лошо да има повече социални контакти, но те нищо не биха му дали и в повечето случай ги усеща още по-безсмислени и безразборни ако той е свит от вътре. На моменти сякаш се отпускам и усещам как вътрешният ми свят и Вселена се разширяват. Тогава всеки и всичко си застава на мястото. Няма излишни хора или места. Всичко е точно както трябва и по предназначение. Тогава усещам суетата и егото на дребните души около себе си. И то е толкова осезаемо, че чак дразни на моменти. Но всеки с времето и уроците си. Бих била щастлива ако можех да задържам тези моменти на просветление за по-дълго време. Но уви сякаш нещо все още ме дърпа назад в гадната тясна черупка, която ме задушава. Сякаш направя няколко крачки напред после пак назад. Но съм щастлива, че виждам светлина в тунела и се старая да я следвам. Кажете ми, че съм на прав път. Благодарности и Светли празници !

Диляна Колева ти е отговорила по-нагоре в поста . Направи връзка с нея тук, пиши й на лични .

Ами ти не си и загатнала за проблема си ! Как да ти се отговори ?

Изчети всички теми, които са озаглавени като твоята "Какво ми е?", "Какво ми се случва" и т.н. и ще си отговориш на много въпроси като за начало.

Направо си се параноясъл от всякъде. Като една моя приятелка, която за разлика от теб НАИСТИНА видя голям и продължителен тормоз от пияния си мъж и сега доста години след като е разделена с него и дори не го е виждала, продължава да се оглежда от време на време ЗА ЛОШИЯ. Но при нея поне е оправдано, а ти си съчиняваш сам агресията. Фантазията ти играе много лоша шега.

Здравейте. Това, което аз разбрах, е че те пак са заедно, но вследствие на нейното държание, което по някакъв начин е било безразсъдно, тя го е наранила и вследствие на това той се е променил коренно. Пак е с нея и й е простил, но вече не я обича така както преди или поне не по същия начин поне като държание. На нея си й липсва стария човек, който е загубила и сега се обвинява за това и се чуди как да си прости сама на себе си за безразсъдството.

Благодарим за информацията. Радвам се, че ти е помогнала. Само ако можеш да ни кажеш за кой град става въпрос ?!.

Здравейте отново. Този път искам да споделя нещо от личния си живот и да разбера има ли връзка със състоянията, в които изпадам и всъщност ЗАЩО ГО ПРАВЯ ?!? Как започнаха за мен ПА - като резултат от едно силно влюбване. Не мога да си отговоря на един въпрос: защо се влюбвам до лудост ? Защо като обичам така се отдавам, че буквално губя себе си, така, че накрая се разпадам на съставните си части и после се чудя как да се събера. Това стана преди 15 год., когато получих първата си ПА. Толкова бях потънала и хлътнала, че ПА, която ме навести буквално ме зашлеви и ми каза : момиче опомни се, какво правиш ?!? Буквално се отвори кутията на Пандора. Труден път изминах от тогава, доста неща разбрах за себе си, доста неща промених. Събудих се променена и със сигурност се харесвах повече. Поех въздух, стъпих си на краката, развих здрав егоизъм и реших, че съм си взела поука. Но ... не. Всичко се повтори преди 7 год. Още си сърбам попарата. Явно са ми останали неотработени неща. В момента само като пиша и ме подпира под лъжичката. Прекъснах отдавна въпросната връзка, останаха ми само хубави спомени, чувам се на моменти с мъжа, който отново грабна сърцето ми /или по-скоро аз му го дадох/, но усещам, че той е изстинал към мен, всъщност променил се е, а аз си останах закотвена там някъде в миналото. Това ме измъчва, но усещам, че аз не го пускам. Не го притеснявам по никакъв начин нито досаждам, но усещам, че съм още в капана. Най-добрата ми приятелка постоянно ме хока, че съм "идиот" и трябва да имам граница. Къде ми отиде здравият разум ? Защо го правя за Бога ? Къде ми е имунитета, който бях изградила от първия път ? Защо до такава степен се съобразявам, че изпускам себе си, за да държа другите. А на тях определено им харесва. Кое ми е сбърканото ? Все още не мога да си отговоря. Вече съм жена на възраст, а на моменти се държа като малко дете. Хем съм го прегърнала, хем си патя. ЗАЩО ??? Питам вас, а отговорът е някъде в мен. Защо не го откривам ??? Какво искам да постигна или да си докажа с това тотално отдаване ? Къде ми е здравата мисъл, която ме пази и трябва да ме спре на време ??? Това Любов ли е или някаква заблуда от моя страна ? Със сигурност знам, че когато обичам мога да прескоча себе си, за да зарадвам този отсреща. И каква е тази Любов, която ме разрушава ? Или учи ??? Оффф ....

Здравейте. Искам да споделя нещо, което осъзнах съвсем наскоро и за пръв път от както съм с ПР. За пръв път усетих радостта от ПА и каква Божия благословия е тя. Радостна докато бях в паниката надали, но когато отмина и се поуспокоих разбрах защо е дошла. Да ме накара да се замисля върху себе си, бях се забравила в забързаното ежедневие. Много задачки за вършене, стрес, напрежение и в един момент "избушонясваш". За пръв път погледнах с други очи на паниката, а не със страх. Тя дойде да ми каже, че съм се натоварила прекалено много с излишни ангажименти или пък влагам повече емоция при вършенето им отколкото е нужно. Каза ми, че трябва да съм по-спокойна, че трябва да обръщам повече внимание на себе си, че доста съм се разпиляла, и че трябва да се посъбера малко. Излязла съм извън своя коловоз, как няма да се паникьосам. За пръв път изпитах радост и блаженство от това, което ми се е случило. За пръв път усетих ползата от ПА. И това стана, когато просто погледнах на нея с други очи. Хора радвайте се когато получите ПА. Тя идва за да ви напомни , че сте се забравили. Да ви научи на Любов към себе си, да ви каже, че вие сте най-важни на този свят и всеки път, когато забравите това тя ще идва за да ви завръща. Мисля, че така БОГ се грижи за нас и ние трябва да сме му толкова благодарни за това. Колко е по-лошо да си се вкарал в някакви рамки, защото така е угодно на някой си, но да те застигне инсулт, инфаркт, диабет, язва на корема, хронично главоболие още много и много... ! Далеч съм от мисълта, че щом съм разбрала това то край вече като с магическа пръчка и всичко е наред . Напротив , дълга работа ме чака. Но съм щастлива, че поне разбрах ПА от къде и защо идва и ще знам какво да отработвам. И само искам да допълня, че снощи за пръв път изчетох много задълбочено статиите на Орлин за ПР и ОКР. За пръв път вникнах в тях и доста неща осъзнах и разбрах. Благодаря на всички тук, които се опитват да помагат и наистина го правят. С най-искрени чувства !

Здравейте. Д-р Първанов, моля дайте ми схема за спиране на Ципралекс. Вече съм абсолютно убедена, че съм зависима психологически от хапчетата, а не физически. Всичко пречупвам през тях. Това не е нормално и ако не ги махна надали ще развия чувство за пълноценност в себе си. Не може от 1000 год. да се друсам и организма ми вече толкова да е свикнал с тези хапчета, че половинката , с която се лигавя в момента да ми влияе толкова много. Разбирате ли , наред съм и осъзнавам, че нито ден нито два нито седмица, ако не ги взема няма да ми повлияе на организма, но в момента, в който не я изпия и всичко се връща отново. Трябва ми някаква алтернатива, която да изработя, за да спра да въртя едно и също. Последният психиатър ми каза, че нямам нужда от него, а от терапевт. Не, че не го знам и не , че не съм ходила. Но разбрах и нещо друго. Ставам зависима дори и от тези, които ми помагат. Трябва по някакъв начин аз да се справя сама иначе няма да стане. Като за начало искам да махна химията, защото докато я блъскам каквото и да постигна ще си казвам ... ето хапчето ми помогна. Даже до такава степен съм свикнала, че знам всяко едно хапче как действа и сама си променям държанието спрямо него. Буквално вече се опитвам да контролирам действието и на хапчетата. Което е пълен абсурд. Вече дори се отказах да ходя и на терапевт ... опитах поне трима за 15 год. ... временно оправяне, вкопчване в тях и после пак в порочния кръг. При положение, че я докарах до там, че да имам натрапливости за самите медикаменти, които уж трябва точно това да лекуват то работата е ясна. От моята глава дойде, моята глава трябва да го махне. Искам само професионално мнение. Преди половин година ми беше изписан Ципралекс по 1 1/2 , което знаех, че ми е много и ме бушоняса точно за два дена. Сама си го намалих до 1/2 и така я карам от 3 месеца насам. Вчера реших да почна по 1/4. Хедонина както Ви питах изобщо не започнах. Махнах и ривотрила от 3 дена. Вчера имах голяма криза, но успях с 1/2 Ксанакс да се справя. Мисля, че ако ги махна напълно и сама започна да се справям то ще развия и увереност в себе си. Само ми подайте до кога и как. Не може целият ми живот да се върти около хапчето. Аз съм се концентрирала изцяло върху тях и го осъзнавам. Лошото е, че каквато и крачка да направя напред докато ги пия ще си мисля, че е от тях. А пък и осъзнах, че докато ги пия ще казвам на подсъзнанието си, че съм болна. Това е пълна глупост. Аз може би отдавна съм се справила, но щом не съм махнала медикаментите това вече има обратен ефект и винаги ще ме връща обратно. Един здрав и уверен човек не пие хапчета. Защо за всичко ми говориха, само никой не ми махна химията ???!!!

Благодаря Ви много за отзива и отговора ! Здраве и късмет от мен

Здравейте. Обръщам се към д-р Първанов. Изключвайки психологическата зависимост към всички видове медикаменти бих искала да разбера каква е разликата между Ривотрил и Хедонин ? Защо, за да те откажат от едното ти предписват другото ? Не виждам разумна логика в това, освен ако няма разлика във физиологичната им зависимост ? Към Ривотрила уж се развивала зависимост и после трудно се отказва, а към Хедонина нямало такава . До колко е вярно това твърдение ? Бих се радвала да получа отговор.

Здравейте и от мен. Искам да споделя нещо и за себе си свързано с темата. Чак сега като прочетох поста на DKK разбрах как едно и също нещо, което се случва с нас се приема по съвсем различен начин от всеки. Един го вижда като изключително лошо, а друг го приема като избавление и успокоение. Това, с което се опитва да се пребори и измъчва DKK при мен съществува много отдавна. Забелязала съм, че когато съм много напрегната или ядосана автоматически някъде от подсъзнанието ми излизат и започват да звучат мелодии и песни несъзнателно, които даже без да се усетя си припявам. Но аз съм осъзнала и разбрала, че това е акт на спасение и дори се чувствам добре така. Какво по-хубаво от това в моменти на напрежение да слушаш хубави песни, които те разсейват отколкото главата ти да бръмчи от отвратителни натрапливи мисли и да предъвкваш ситуацията. Обръщам се към DKK : Ако проблема са ти песните, които ако са натрапливи със сигурност те измъчват по един или друг начин , то знай, че има далеч по-побъркващи те натрапливости от сорта, че ще умреш или ще се самоубиеш или , че си гей или .... !!! Тези мисли тотално биха те сринали !!! КОЙТО ПЕЕ ЗЛО НЕ МИСЛИ

Благодаря ви за съветите. Ще се запозная с препоръчаните от вас техники. Лек и успешен ден желая !

Здравейте. Искам да споделя какво ми се случва в последно време. Да кажем има ситуация, в която трябва да реагирам бързо и да взема решение. Тогава не му мисля много, мобилизирам се на секундата и се справям почти винаги така както искам. Но ситуации, които трябва да обмисля как да действам ги виждам от два ъгъла - единият е през очите на страха и се виждам като слаба, а другият е много трезво и разумно обмисляне и решение и се чувствам и виждам като силна и улегнала. И в следващия момент започва за части от секундата през главата ми да минават като стрели СИЛНА СЪМ, СЛАБА СЪМ ... СИЛНА СЪМ СЛАБА СЪМ ... ЩЕ СЕ СПРАВЯ, НЯМА ДА СЕ СПРАВЯ !!! Сещате се какво става в главата ми тогава и как се чувствам. Няма да забравя първият път, когато получих ПА се чувствах точно така и същите мисли просто ме съсипваха. Тогава като стрели минаваха през мен ДОБРЕ СЪМ, НЕ СЪМ ДОБРЕ, ДОБРЕ СЪМ, НЕ СЪМ ДОБРЕ . С голямо усилие на волята успявах да послушам ДОБРЕ СЪМ . А ако не дай си Боже надделееше , че НЕ СЪМ ДОБРЕ тогава влизах в ужаса. Просто за една минута можех да се видя и почувствам 100 пъти слаба и 100 пъти силна. Или като ми прилошее започвам ЩЕ ПРИПАДНА, НЯМА ДА ПРИПАДНА ... Какъв е този ужас ? Сега вече ги знам и не ме плашат толкова, но е доста мъчещо и неприятно. ПА не получавам, но това противоречие ме съсипва. Само ми кажете това натрапливи мисли ли са или някаква невроза ? Някой получавал ли е подобно нещо ? Предполагам, че не съм единствената, но ми дайте някакво разумно обяснение. Благодаря ви !

Опитай с Кремена Станилова, тя работи там. Аз я открих в интернет.

Alexander Mitev, здравей ! В случая май не жената е комплексирана, а мъжа до нея. Позволих си да напиша това, защото лично аз съм минала през две бременности, при които качих по 25 кг. отгоре. Но нито за миг не се усъмних нито в себе си нито в мъжа до мен, че ще ме изостави или ще си промени отношението заради промененият ми външен вид. Нито за миг не ми е казал или намекнал, че не изглеждам добре. Напротив, получих Любов и разбирателство. Това е защото вярвах в него, а тази вяра той ми е вдъхнал сам. Естествено ако една жена държи на външния си вид ще вземе мерки. Аз успях за около половин година да вляза във форма, но ако през това време собственият ми мъж беше намекнал или показал по някакъв начин, че не му харесвам може би и аз щях да се стресирам повече отколкото да се взема в ръце. В този момент получих само разбирателство и подкрепа - все пак не е лесно да износиш и родиш дете и всеки нормален човек го знае. Там където има Любов всичко е възможно, но в случая май говорим за не дотам здрави взаимоотношения във връзката и килограмите на жената се явяват по-скоро оправдание на мъжа. Никой не може да ме убеди, че е възможен развод заради променен външен вид. Причините се крият много по-надълбоко. Това е само мое мнение !

С това, че може да приеме друг пациент през това време съм напълно съгласна и за това трябва да има лоялност и от двете страни. Но мисълта ми беше, че ако не поради моя си някаква прищявка, а наистина се наложи нещо, което да възпрепятства отиването ми в последния момент и то наистина належащо естествено, че ще уведомя, но няма да е 24 часа предварително. Това ме притесни. Все пак сесията е 50 лв. за час. Колкото и да е жалко, но наистина голям процент от хората не могат да си позволят терапия поради финансови причини. Благодаря все пак за изказаното мнение.

За съжаление не виждам отговор Г-н Балджиев

Клауза за връщане на хонорара няма, а дори ако не успея да отида на записана сесия без да съм се обадила 24 часа предварително то следващия път ще трябва да си платя и пропуснатата. Знам, че времето и труда са ценни за всички, но за Бога хора сме, всичко може да се случи в последния момент. Лично за мен е доста не етично. Благодаря Ви за отговора.

Здравейте. Реших да потърся психотерапевт в Хасково понеже живея наблизо. Разрових в нета и попаднах на Кремена Станилова /не считам за нужно да крия името й/ . Разгледах й сайта, на пръв поглед доста ме дръпна и ми хареса. Почти бях решила да се обадя и да си запиша час, когато попаднах на условието й, че преди да се запиша трябва да прочета информираното съгласие и хонорари. Това, което ме шокира е следното ... копирам го дословно : Пакети При предплатени 10 сесии по банков път се ползва отстъпка и хонорарът за единична сесия е 40 лв. При предплатени 20 сесии – 35 лв. Та само да попитам. Лоялно и правилно ли е да се предплаща нещо, което не знаеш колко ще продължи и дали изобщо ще продължи ?

Здравейте отново. Искам съвет. Реших да започна интензивно дишане. В доста сайтове прочетох, че не се препоръчва да се практикува самостоятелно и в домашна обстановка, а само под ръководството на вещо лице. Аз все пак реших да опитам и в къщи се надишах за около 3 мин. Наистина провокирах някои симптоми, но усещането ми беше сякаш се събуждам от сън. Разтърси ме, което ми хареса. Искам само малко насока - мога ли сама да продължавам и по колко време е добре да се прави ?

Боже, FullPower ти ме срази тотално . За пръв път чувам за развод поради излишните килограми на една от страните. Д-р Първанов ти даде възможно най-добрата и реална идея /според мен със скрит смисъл, който трябваше да ти избоде очите/, а пък ти взе, че я прие присърце. Със сигурност е най-добре развод, защото не мога да си представя, че щом си склонен да оставиш съпругата си и 2 годишното дете, то в теб няма и капка обич към тях. Само би ли ми отговорил на въпроса : Ако съпругата ти успее да влезе във форма, в която на теб да ти хареса пак ли би се развел ?

Благодаря ви ! Знам, че имам още много да уча и да преживявам. Единственото, което се моля е да мога да усещам себе си. Успея ли да запазя тази връзка мисля, че ще се справя по-лесно и ще вървя по правилния път, колкото и труден да е той. По добре аз със страховете си, от колкото инерцията на ежедневието. Мисля, че трябва да пречупвам всичко, което се случва с и около мен през себе си. Така ще получавам най-правилните сигнали. Успея ли веднъж да овладея страха и паниката би трябвало всичко лека полека да се нареди. А при първа възможност започвам психотерапия. За сега ходя при психолог, който не знам до колко може да ми помогне / на този етап поне не усещам /, но така имам възможност до някаква степен да споделям страховете и състоянията си. Отново ще пиша. Поздрави, Ивета