[Опасностите в духовния Път]

За мен най-голямата опастност в духовния път е да се занимавам с неща, които всъщност не са моя работа. Илюзиите и фантазиите са най-голямата пречка в постигането на това, те от своя страна се задвижват от силните желания и страховете, а има и външни сили и фактори които благоприятстват този процес. В крайна сметка прицелната точка на всичко това е аза, с неговата история и нагласи, плюс социалното влияние и базисния стремеж към щастие.

[Паралелна връзка. Имам нужда от съвет]

Преодоляването на самосъжалението е труден изпит, особено за жените които са били глезени като деца. Обикновено участието в житейската борба учи и на себеконтрол, но ако липства нужда от професионална кариера се получават разминаване на мисленето с реалността, в резултат околните спират да ги приемат сериозно. Мъжете са облагодетелствани защото европейската култура не толерира самосъжалението при тях. Други култури не го толерират и при жените, например тези повлияни от будизма. Базисните постановки на Буда ("Живота е страдание", "Причината за страданието са силните желания" и т.н.) не оставят място за романтични понятия и превземки.

[Приемането на другите, чувството за вина и пътя]

Според мен тази тема, както много други в този форум, е резултат на смесване на понятия с различно значение и други понятия и цитати от Библията. Нещата обаче не са толкова прости колкото ни се иска да бъдат, или както казва Айнщайн: "Светът е прост, но не е най-простия възможен". С цитати от Библията например са били оправдавани много престъпления, дори са горили хиляди живи хора за да им спасяват безсмъртните души.

Приемането не означава автоматично и одобрение, неприемането не означава автоматично и осъждане. Приемането и неприемането са резултат от упражняване на избор, а одобрението и осъждането са резултат от изразяване на позиция. Това са относителни понятия зависещи от обстоятелствата, така че не може да се говори за абсолютно приемане/неприемане и одобрение/осъждане в реалния свят на баланс на желанията и възможностите.

Избора се основава на налични външни възможност за избор и вътрешни дадености. Например приемам определена храна, която може и да не ми е точно по вкуса защото при дадени обстоятелства това се налага, но преценявам че все пак ще ме нахрани и няма да навреди на тялото ми, при други обстоятелства обаче няма да я приема. Или приемам да понасям недостатъците на някого докогато мога заради необходимиостта да свършим някаква важна работа, не защото го одобрявам или осъждам. Така е с всеки който се ангажира с някакъв избор. И Христос прие горчивата чаша след като стана ясно че не може да го отмине, носи кръста колкото можа и после го хвърли.

Позиция се изразява много по-рядко от упражняването на избор, защото може да ни ангажира в обмен който не винаги е оправдан, дори и да ни се иска да изразим позицията си за да задоволим егото си. Например мога да изразя протеста си че ми се предлага храна която не ми е по-вкуса или да върша работа с човек който има дразнещи ме недостатъци.

Вината винаги се дефинира спрямо обективна инстанция, например "вина пред закона", "вина пред хората", "вина пред Бога", "вина пред съвестта си", пред която сме дефинирали някакъв ангажимент, което може да стане и след извършването на деянието.

Думите на Христос за сламката и гредата се отнасят за отношенията между братя, а с притчата за самарянина се обяснява кой ти е ближен. Христос обаче критикува остро фарисеите макар че знаеше че те ще го осъдят за това, обратно на правилото което изказа "Не съдете, за да не бъдете съдени". В името на по-голяма цел понякога се налага да се мине през изразяването на позиция и носенето на кръста й.

[Простащината в общуването – мода или...? Какво може да се направи?]

Кое понятие не е в ума на този, който го използва?

Според мен простащината най-общо се изразява в директно и умишлени принизяване на статуса, състоянието на околните хора, среда, общество и т.н. с цел повдигане на собствения статус, за лично удобство, от скука, от мързел, за излизане от депресия или неудобство и т.н., въобще най-различни съзнателни и несъзнателни лични състояния които съзнателно и директно се оправят за сметка на околната среда. Действително в България тя е доста повече от други страни и за много много познати това е най-трудния яспект на живота в България, причина да избягват българи в чужбина, лекарство срещу носталгията и т.н.. Одумването и бъркането в личните работи на другите също е много разпространено в България, покрай представата за намалени дистанции между хората в българската менталност, т.нар. манталитет. От окултна гледна точка се сравнява със земната стихия, където равновесието на всяка частица се постига само чрез противодействие на околните частици. Директността в изявата на простащината се дължи на неовладяна емоционалност, която не е минала през базисно обучение, т.нар. седем години, като такава тя представя миналото на човешката култура. Привлекателността на простащината идва от чувството за свобода което предизвиква и което разтоварва от негативни чувства, така че тя е самотерапия на едно болестно състояние, но директно за сметка на околните и околната среда. Буда е обърнал особено внимание на контрола на емоциите и неразумните желания и в страните със силна будистка нагласа разликата се усеща, в други страни се постига чрез т.нар. обща култура и образование, .т.нар. "първите седем години".

[България. Ще я бъде ли?]

Наскоро четох първото издание на "Тютюн", един много силен роман. Доста е тъжен обаче, неявно показвайки колко дълбоко в българското съзнание са мафиотските сдружения, и горе (индустриалци и политици), и долу (работници и комунисти).

Изглежда така е било още от тракийско време, когато главатарите на местната мафия са се возили в златни колесници (някогашното БМВ) и са ги погребвали с лускозните им притежания, докато от самата страна нищо стойностно не е останало в нея, ако е било сътворено: нито архитектура, нито своя писменост, нито образование, нито дори помен от интелектуалните постижения на съседна Гърция. Резултата е че от траките е останало предадената от гръцките легенди и мистерии красива история за Орфей. Дано да не е такава съдбата и на България. Жалко че нямаме големи писатели като Достоевски способни да предадат едновременната трагедия и инфантилизъм на българите.

[Заблуди и грешки в духовния път. Учим ли се от опита?]

Затова и Буда не е отговарял на глобални въпроси като има ли Бог, как е създадена Вселената и т.н.

Буда не е говорил за Бог, защото хората са били станали прекалено фанатизирани в Името Божие.

Не виждам никакви основания за подобно заключение. Понятието "име Божие" е от еврейски произход с корени в египетския езотеризъм и има предимно емоционално-мистично значение. В индийската традиция подобни понятия има, между многото други, но в индийските условия фанатизма не е бил популярен, напротив логиката в рабирането на духовността винаги е била на висота, имало е дори крайни материалисти. Именно за това и будизма е бил приет и полулярен. Буда никога не им обръщал внимание на емоционалния и мистичен път, напротив говорил е за явни и практични неща като страданието и излизането от цикъла на прераждането. Дори Мара не се възприема като "черен" и негативен, а само като водач на ангелска йерархия за която е по-изгодно хората да останат в сегашното положение и да изпълняват съоветни функции в земния свят, който е преимуществено тяхно дело. Близка теза изразяват и богомилите, но следвайки еврейския дуализъм на борба на доброто и злото. Буда изтъква, че на всички нива на сътвореноето е така, но пътя на освобождението е най-явен и нужен по време на човешко прераждане защото има нужния баланс между страдание и възможност за осъзнаване и оттам излизане от него. По-горните светове имат по-малко страдание, по-долните имат по-малко осъзнаване. В подобна прагматична схема няма място за мистицизъм, затова и будизма стана популярен и в сегашната епоха, поставяща приоритет на логичното мислене.

[Заблуди и грешки в духовния път. Учим ли се от опита?]

Лесно можем да се загубим в дебрите на индийския плурализъм и/или еврейския дуализъм, философските схващания, мненията на този и онзи и т.н. В крайна сметка струва ли си? Времето и усилията за загубени, но действително ли сме ги използвали добре? Българите са известни като не особено практични в това отношение. Това което действително ни върши работа в духовен смисъл е да разберем собственото ни съзнание, не първо "живота, Вселената и всичко останало". Знанието относно външния свят действително трябва да дойде от външния свят, но знанието за себе си трябва да дойде от нас самите, никаква друга глобална система дошла отвън не може да го замести. Правилата които другите са спазвали и техните традиции са си тяхна работа, ако са им свършили работа на тях, не значи непременно съшото и за нас. Например ако безпощадно отсеем информацията до това което действително сме проверили, което остава винаги касае само нас самите, а ако може да важи и за другите, то те трябва сами да разберат това.

Затова и Буда не е отговарял на глобални въпроси като има ли Бог, как е създадена Вселената и т.н. Казал че учи само две неща: страданието и пътя за излизането от него. Желанията са неизбежен елемент на мисленето щом имаш сетива (те са шест, вкл. ментално), но като такива те могат да бъдат отчетени и разбрани навреме. Например преди да се ядосаш, искаш да се ядосаш , както преди да отчиташ и анализираш състояниято си трябва първо да го поискаш. Така че в крайна сметка всичко почва и свършва с избраните желания, те са КПП на съзнанието. По този начин невежеството и познанието се отчитат пряко с допуснатите желания и последиците от тях - страдание или щастие.

Това отнема време, изисква постепенно изграждане на будност, самонаблюдение, концентрация върху нея и т.н. Изисква се време и постоянство, не теоретизиране, според Буда теоретика брои чуждите крави, т.е. постижения.

[Заблуди и грешки в духовния път. Учим ли се от опита?]

В крайна сметка, цялото външно влияние идващо от много източници и вътрешна нагласа обусловена от миналото, рефлектират в породените желания. Така че пораждането на желанията е извън нашия контрол, няма нужда да се самообвиняваме за понижаващите ни духовно желания, нито да се самопоздравяваме за повдигащите ни. Много важна е обаче възможността за съзнателен избор, който се извършва за краткото време между осъзнаването на вече породеното желание до ангажирането на съзнанието по задоволяването му. Самия факт на силата на жаждата, на стремежа за това задоляване на желанието би трябвало да ни пробуди, защото тя явно се отличава от нормалния ход на мислите. Тук често се намесва заблуждаващата мисъл, че точно тази жажда ти дава "вкус" на живота, прави те това което си, ангажира те в творческа дейност и т.н., има безброй варианти, които зависят от много фактори (тялото, медиите и т.н.) те си струва и трябва да се анализират. В действителност, ако тази жажда се преодолее започва да се проявява постепенно истинската природа на съзнанието, непомрачено от силата на желанията.

Буда е описал това подробно, но негова е и мисълта: "Не вярвай защото съм го казал аз, не вярвай защото са го казали други учители, не вярвай защото така пише в книгите, не вярвай защото такава е традицията, вярвай единствено в това което успееш да приложиш и видиш резултата." Според мен това е критерия за вървене по Пътя, което се извършва стъпка по стъпка независимо на кой път сме.

[Можете ли да обичате някого, който никога нищо не е пожертвал за вас?]

"Можете ли да обичате някого, който никога нищо не е пожертвал за вас?"

Учителя

из Книгата "900 мисли на Учителя", съставител Л.Кръстева

Не, не можем, по простата причина че тогава не бихме го познавали, нито той/тя/то нас. Объркването идва поради смесване на степените на любовта, саможертвата и познанието, те идват в този ред и много рядко едновременно. Любовта има степени, саможертвата има степени, и познанието има степени. Почва се с малка любов, саможертва и познание докато се стигне до големите. Тези степени не могат да бъдат преминати ако липства взаимодействие между текущата любов, саможертва и познание, те са изяви на Любовта, Мъдростта и Истината въобще. Това взаимодействие трябва да сътветства на нивото, в противен случай и любовта и саможертвата са не на място и остават неразбрани, тогава познанието закъснява. То трябва да присъства и при двете страни, макар и не непременно по едно и също време. Така че погледнато в перспектива, безсмислена любов и безсмислена саможертва няма, има процес на научаване на смисъла, той минава и през егото и т.н.

[Защо се разпадат толкова бързо човешките взаимоотношения?]

Във всички епохи човешките отношения са се разпадали поради настъпили промени в хората и/или обстоятелствата на техните отношения. В сегашната епоха тези промени се влияят от много повече фактори, отколкото през предишните епохи. Постепенно хората ще се научат как да се справят с тези нови фактори, но това отнема време, сегашната епоха по тази причина е преходна между традиционната нагласа с повече статични дадености и модерната нагласа с повече динамични фактори. Това справяне минава през баланса между външно/вътрешно, в персонален и групов (семеен, приятелски и т.н.) план. По-конкретно се изразява в отчитането на влиянието на външните мисли/чувства/желания върху вътрешните (персонално и за групата) мисли/чувства/желания. Ако това отчитане работи, външното влияние се оценява и се приема/отхвърля по принципа на полупропускливостта на клетъчната мембрана, на базата на избраните и общи цели в живота и съответни мисли/чувства/желания по реализирането им, доколкото ги има и са ясни за конкретните хора.

В древността това е било формулирано за монашеските общества. Например Буда съветва учениците си "да пазят умовете с добре избрани мисли". Според мен може да се допълни с "Пазете и чистотата на сърцата си с добре избрани чувства, както и силата на волята си с добре избрани желания". В противен случай динамиката на външното влияние, която е много интензивна в сегашната епоха, е в състояние да пертурбира (смути) всяко съзнание, синхронната промяна на групата е възможна само ако има съвместно филтриране на външното влияние.

[Вселенските закони (дадени от Алена)]

Относно това,преждеговорившия наш съфорумец,искам да помоля да ни осветлят по подробно и да ни разтълкуват като в кое се състои функционалността на смисъла на вселенските закони.Светъл ден и благодаря предварително.

За съжаление нямам много време за този форум, а темата е възможно най-голямата и трудна за обяснение накратко , така че го приемете само като опит за обяснение.

Според мен законите дефинират обмена между елементите (частите) на една система. Ако това е една отворена система, то тя влиза в обмен с други системи и съответно попада под действието на законите на по-голямата система която ги включва.

Вселената е най-голямата дума която използваме за да дефинираме една система и това предполага че тя е затворена, т.е. не влиза в обмен с други системи, така че законите й са само вътрешни, между частите на Вселената. Тези взаимодействия се регулират от тези закони, но те също така и дефинират функционалността на Вселената като цяло и на отделните под-вселени в нея. Щом Вселената е затворена, нейната обща функционалност има значение само вътре в нея, т.е. за частите й, но не и за един външен Творец (Абсолют), защото иначе следва че Абсолюта и Вселената образуват една по-обща система и Абсолюта се променя, т.е. е зависим от функционалността на творението, т.е. не е неименен Абсолют. Учителят казва че Творението е единствено за развлечение на Абсолюта, това означава че на края на представлението промяна няма.

И така, говорим само за обмена вътре във Вселената. Този обмен има различни аспекти, така че за колкото видове обмен говорим, толкова и Вселени можем да назовем. Тези видове обмен се определят със съответни характеристики и части на Вселената които имат отношение към тях. Например: Вселена на съзнанията, Вселена на формите и т.н. Функционалността вътре в всяка от тези под-вселени се определя от функционалността на частите и обмена между тях.

Вселената на формите е по-лесно разбираема за нас, формите влизат във непрекъснат обмен, който ги променя, например раждане, разтеж, западане и унищожение. Живота е обща, интегрална величина на този обмен, но живите форми са само локални, те са преходни като вълните по повърхността на течение. Техното съществуване зависи от външния им обмен и вътрешния баланс на обмена между съставящите ги части. Когато става дума за жизнени форми които имат конкурентен обмен (т.е. борба) или/и липса на хармоничен вътрешен обмен, процеса на запад е неминуем и под-вселената отива към рециклиране (което също е обмен). Обмена между живите форми винаги има баланс в разтеж и унищожение.

За хората е по-разбираема Вселената на физическото им тяло съставена от клетките, която е явно отворена като всички части на Вселената. Ако влезе опасен вирус, то прилагайки свещенеото си право на живот, той ще изпрати въпросната под-вселена за рециклиране, ако липства външен или вътрешен фактор който да попречи на това, тези фактори са общо известни.

Функционалността на двете системи: "Съзнания" и "Живи форми" е ключова за нас, каква форма (роля, служба, работа и .н.) съзнанията приемат зависи от законите на обмена между двете системи (например интегрален (общ) баланс от предишен обмен (т.нар. карма)) и вътрешния баланс на всяка от тях (например наличие на живи форми с нужната функционалност).

Ако приемем че карма няма, то няма и баланс на обмена между съзнанията, което ще означава край на тяхната система. Това е добре известно на социално ниво и в миналото се е изтъквало от религията. Небалансираните системи могат да съществуват само временно, затова на практика има взаимодействие между факторите за баланс, например Римската империя и християнството, докато в Индия кармата се е използвала от самото начало.

[Вселенските закони (дадени от Алена)]

Тези вселенски закони важат ли за Земята, или са само за Вселената?

На Земята живите същества живеят като се изяждат едни други и страдат ако не сполучат в това по простата причина че имат корем да напълнят. Има ли добро и зло в това или е чиста функционалност? Хората пък в добавък имат и глави да пълнят с знания и сърца с емоции. Има ли добро и зло в това или е чиста функционалност с цел стремеж към щастие? Могат ли да съществуват закони без да имат функционален и балансиращ смисъл за Земята, Вселената или която и да е система?

[Старост и самотност]

Превъплъщението обаче е и път на страдание, общо взето от началото до края, освен ако преди да дойде края му това не се осъзнае и не се работи към освобождение. Ако не се постигне освобождението, старостта и въобще края на всяко превъплъщение не са приятни занимания. Такъв е дизайна на Вселената и той кара всяко превъплътено същество да работи към освобождението, на себе си, а и на околните щом разбере че аза е илюзия.

Така че и победата над света за която Христос говори, и осмократния път на Буда водят към една и съща цел. Будността е пробният камък, обяснен подробно от Буда с правилното внимания (сати, mindfulness), за съжаление евангелията са много кратки и не съдържат най-важното. Будността е лесна за разбиране, но трудна за практикуване и изисква години. В "Сатипатана сута" Буда описва етапите й и те минават през тялото, емоциите, ума и т.н. Остаряването на тялото и свързаните промени в начина на живот е най-явния урок за самонаблюдение и разбиране на природата на нещата. Той е неминуем на всички нива на съществуване, така че съвсем не е за пренебрегване, иначе ще приличаме на фалирали търговци дето се спомнят времето когато са имали капитала си и как са мислели едно, пък то излязло друго. Напредналите будистки монаси преминават отвъд по време на медитация, това не е само по себе си важно, важно е доколко е разбрана дарма, т.е. природата на ума и света едновременно.

[Може ли човек да се справи сам с проблема си?]

Човек може да справи сам с каквото и да е само в рамките на това което е поставил в себе си предварително. Така че "сам" на един не е "сам" на друг. Например сам тръгваш на екскурзия. Трябва да имаш здраво тяло и да сложиш в раницата си достатъчно храна, дрехи, карти, компас и т.н. Ако се окаже че не си предвидил всичко, мигар ти остава друг избор да продължиш екскурзията освен да търсиш помощ от друг, с който можеш да контактуваш? Независимо дали получаваме помощ от видими (физически) или невидими (духовни) същества, проблема е винаги че ни липства нещо за да продължим пътя си. Дори само да ни покажат къде да го намерим в раницата си, пак получаваме нещо което ни е липствало. Все пак, желателно е първо да сме сигурни че нямаме това което ни трябва, или както се казва: "Помогни си сам, че да ти помогне и Бог." После остава да намерим сами начина по който ще ни помогне Бог.

[Желанията, егоизма и духовно развитие …]

Без да правя паралел с конкретно някого от писалите дотук, но според мен дискусиите във всички теми на този форум се въртят в кръг и са излишна загуба на време и емоции, поне за тези които ги нямат в излишък. Причината е че обсъжданите понятия се разглеждат като статични и даденост по принцип, а в действителност идеите които те представят са динамични и имат най-различни измерения (или проекции) за различните хора, а и и същества въобще, в даден момент от време.

Например с понятията на тази тема. Егоизма и алтруизма съвсем не са базисно заложени по простата причина че те се дефинират спрямо околните. Може ли някой да бъде агоист или алтруист спрямо себе си? Определено не, но въпреки това дори и на пустинен остров всеки има базисни стремежи, от тях произтичат и проявите към другите същества. Например всяко същество се стреми към щастие, но всички същества ли са егоисти или алтруисти? Явно не, следователно ако някой се проявява като егоист или алтруист, то е защото бидейки егоист или алтруист той/тя/то се чувства щастлив. Стремежа към щастие намира изява в безброй начини на поведение и зависи от текущите разбирания как се стига до щастието. Всяко същество се стреми да се приближи до него и да удължи престоя си в него.

Тук все още не говорим за добро или зло защото нямаме нужда да тях. Доброто и зло идват когато си зададем въпроса: Как да постигнем по-трайно щастие? Най-простият отговор: Прави на другите това което искаш да бъде направено на теб. Защо? Защото си ограничен и вписан в околна среда от която зависи щастието ти в по-дълъг срок. Измеренията на тази среда зависят от нашия начин на живот и свързаната ценностна система, но обмен винаги има. Дори и в дълбините на съзнанието си да отидем ние винаги влизаме в обмен и от него зависи щастието ни. А щом има обмен, има и баланс и така стигаме до кармата. Ако искаме да се освободим от тази зависимост трябва първо да оправим сметките си и да не задлъжняваме наново. Едва след това можем да си позволим да зависим по-малко от обмена, т.е. да вървим към освобождение.

Така че може да се каже и така: Правейки добро (т.е. това което искаш да бъде направено на теб) ти го правиш не заради другите, но заради себе си. Тук става ясно че себе си и другите са само игра на думи, затова Буда ги обявява за илюзии на съзнанаието (ума) което търси щастие и освобождение от ситуацията в която се намира. Как се търси и намира това щастие зависи от познанието на ума за природата си и ситуацията в която се намира, както се казва: "Дотолкова му стига ума". Едва ли ще ни стигне времето и силите да изброим и коментиране как различните същества се стремят към щастие, доколко те са егоистични или алтруистични в това и т.н. Времето най-много да ни стигне да опознаем собственото си съзнание, или както казват древните: "Познай себе си и ще познаеш Вселената и боговете".

[Отчаянието]

14. И словото стана плът, и всели се между нас, (Ев. на Йоан)

Според мен този стих показва как се излиза от отчаянието, малко по-малко, стъпка по стъпка, както Тезей излязал от лабиринта следвайки нишката. Нужно е да се търсят малките, но изявени прояви на Духа около нас в света (материално), между нас (социално) и накрая в нас (персонално). За това се изискват редовни, малки, но непременно съзнателни усилия. Тези усилия са необходими защото материалния свят дава наготово много примери на липса на Духа, но обратно, за да намерим примери за изява на Духа в него е нужно да видим отвъд очевидното, а това не винаги е лесно и изисква поне малко сила. У-сили-ята могат да имат значителен ефект дори и когато са малки, но когато бъдат редовни.

Отчаянието идва в резултат на постояна липса на очаквана изява на това, което смятаме за истински ценно, независимо дали е от духовна или материална природа, но това което ще ни изведе от безизходицата. В това състояние вече не сме способни да изявим Духа в себе си и да го проектираме навън, единствено ни остава да го очакваме отвън и като резултат, после да го почувстваме в себе си. Понеже прекият пътя до съзнанието е блокиран, остава пътя чрез материалната манифестация и оттам до съзнанието. Това е екзотеричния път, той също е много важен както и езотеричния. Състои се в целенасочени дейстия за изява на нещо избрано което изявава красота и хармония, независимо колко малко може да е в материални мащаби. Може да е подредба на дома, стая, лавица, чайна церемония, икебана, икона, кристал, едно цвете в саксия. градинка, пано с девиз и т.н.. За да може избраната манифестация на Духа да проникне в нас трябва да отделяме редовно малко време за медитация, молитва, песен, това което работи за нас, наблюдавайки хармоничният предмет/и. Тогава трябва да се стремим да излезем от главната илюзия на материалния свят - че малкото е ограничено, смешно, безсмислено, обречено и т.н., и вместо това да видим хармонията и красотата без каквато и да е връзка с мащаба на изява. Това може да стане и групово, но по-лесно и по-стабилно е да се върши индивидуално и без да се обяснява на който и е, мисловното поле е една реалност и то е пречка само по себе си. В манастирски условия всичко това се налага от самия правилник, особено в зен будизма, сигурно го има и в християнските манастири. Не трябва да се хващаме в клопките на думите, независимо дали наричаме нещо Дух или Буда природа, защото пак сме там където сме били. Докато словото не живее около нас/в нас, то не е реалност за нас, само една високопарна илюзия.

[Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов]

Оригиналното заглавие на тази книга не е "Окултната страна от живота на Учителя"? Аз поне така съм я запомнил като я четох преди години от машинописа. Издателите поставят атрактивно заглавие по комерсиални причини, а и автора си замина много преди това. Все пак поне сега в електронното издание може да се постави избраното от автора заглавие, той има право поне на това.

[Тайната на желанията]

“Желанията са реални сили, които прокарват пътищата ни в свръхсетивните светове”

Рудолф Щайнер, “За инициацията”, стр. 55

И после мислят, че всичко са разбрали. Това са символи, на които трябва да се намери вътрешния смисъл, да се осмисли. Аз ще дойда тогава, аз ще туря “Светлина върху пътя” на едно сито пред вас, ще я раздрънкам хубаво и всичките тия правила ще ги раздрънкам най-първо. Те са една вълна, която трябва да се раздрънка. Косъм по косъм трябва да остане, а всичкият прах да падне долу. Това са все изрази. Това са формули на астралния живот. Някои формули там има символически и от менталното поле и другите полета, та всички, снети на физическото поле образуват една попска яхния.

5 лекция на I Мл. ок. клас29.II.1922 г.

Тук Учителят много точно описва състоянието на нещата. Всяка информация трябва да се раздрънка, да се разбере кое от къде (кой свят) идва и за какво може да ни послужи. Навремето са имали няколко книжки да раздрънкват. В сегашно време информацията идва лесно, но раздрънкването върви със същата скорост както преди, така че лесно се става собственик на склад с нераздрънкана информация. И тъй като всеки склад има нужда от картотека, то лесно може да се окажем в позицията на вечно заети склададжии. И това е само един пример на непредвиден резултат от попска яхния на начални добри желания за напредък.

Според мен желанията са като проекти които избираме и в които инвестираме каквото имаме, например време, усилия, пари, здраве и т.н. Понеже тези ресурси са ограничени ние неминуемо се фокусираме в един или няколко проекта. Тези проекти обаче се вписват в стари наши проекти, също и в чуждите проекти, сходните по теми проекти се вписват в подсистеми и всички проекти пък се вписват в една голяма система. Ясно е че тази йерархия трудно може да обхване и остава да се надяваме да сме късметлии, като все пак отчитаме риска и нуждата да разберем как работи системата, а също и че големите проекти означават и голям риск. Всички тези неща обикновено стават ясни в хода на работата ни по проектите. В този смисъл разбирам и мисълта на Щайнер защото работейки по желанията си ние влизаме в досег с различни нива на йерархията от светове в която живеем като човешки същества и така напредваме. Нашите желания не могат да излязат от тях защото сме част от тези светове, но вида им определя посоката ни на движение. От друга страна, ако въобще нямаме никакви желания, тогава липства и посока и движение, следователно ставаме ненужни и на света и на себе си. Така че правилно е да инвестираме както в избраните си желания, както и в познаването на обкръжението и системата в която те се вписват, като ползваме и експертен съвет. Това звучи много "раздрънкано", но в три думи това се изразява с "Любов, Мъдрост и Истина".

[Време за себе си]

Звучи добре, само че не се отнася за човека. Според поговорката: "Не казвай "хоп" преди да си прескочил".

[Време за себе си]

Дублирането на мнението се получи поради сървърен проблем.

[Време за себе си]

Има много и различни "светове", всяко същество навлиза в тях според необходимостта, стремежа и наличните си способности да остане в тях. Тези "светове" имат различни имена, общото е че привличат и ангажират. Всеки "свят" има специфично вибрационно ниво което го групира, приближава или отдалечава от другите. Така че дори един "свят" да е малък количествено, той може по вибрационно ниво да е близък до други, много по-големи. Вибрационното ниво е измерител на "световете".

Човешките способности са мисълта, чувството и действието, според тях ние избираме "света" в който живеем и този избор е динамичен във времето, така че времето може да се приеме за измерител на ангажираността ни.

[Карма. Що е карма?]

За закачки нямам време - писал съм го и преди. Не съм въвел аз понятието "пренатален грях" за да обясня как може слепороден да е бил с грях по-време на раждането си щом идва за пръв път на Земята, обясниха ми го проповедниците.

Религията и светогледа вървят заедно и те трябва да се изпитват и проверяват, а тогава важи правилото "Няма религия по-горе от истината". Колкото и субективни да могат да бъдат изжияванията на духовните реалности за различните религиозни системи/светогледи, те неминуемо имат обща логика и тя си заслужава търсенето.

[Карма. Що е карма?]

Човешката личност не се преражда, тя е продукт на вписването на комплекс от "качества" в конкретната ситуация на земния живот и този продукт изчезва напълно, остават обновените "качества". Как точно се обновяват тези "качества" и как се наричат те в различните религиозни системи едва ли има смисъл да чепкаме подробно, защото понятията на всяка система се използват в системата на приетия от тях светоглед.

Грешката на повечето разбирания за прераждането е вмъкването на личностна проекция в описаниято му, например "аз" съм бил този, "еди кой си" е бил "еди кой си". "Аза на всекиго" е уникална проекция търпяща динамични изменения в света на проектирането й, той е илюзорен и той не може да бъде друг "аз". Асоциирането между различни проекции е подвеждащо, по-правилно е да се търси в посоката на проектиращият лъч където се намира информация за "качествата" и да се намерят тези които са особено активни за тази проекция. Резултатите от тази активност в света на проекцията е "работата", тя остава в него.

В Новия завет има доста отнасяния относно прераждането, това че църквата си е опростила работата е друг въпрос. За Йоан Кръстител още при разждането му се споменава че ще се прояви "духът" (християнският термин за "качествата") на Илия, после Христос казва явно е Илия дойде и учениците разбират че става дума за Йоан. Най-фрапиращ е примера със слепеца по рождение за който учениците питат дали е наказан за своите или за греховете на родителите си. Греховете на родителите са разбираеми, но как може да съгреши някой който идва направо от Бога? Христос не отрича въпроса като грешен принципно, следователмо този въпрос се вписва в учението му към учениците. Средновековните схолоастици доста са се потрудили да излязат от тази ситуация и са въсели понятието "пренатален грях", т.е. грях извършен от зародиша по време на бременността, повечето църкви са го възприели от немай-къде. А това че прераждането е било популярна идея се вижда от въпроса на Христос към учениците по повод на мнението на хората кой е Той. В сегашната епоха всеки знае "кой е " и не пита другите да ми кажат, без съмнение става дума за прераждане на дух, или по-точно "проектиране" на "качества". Както и да е, всяка епоха с понятийния си апарат, няма смисъл да губим време да ги сравняваме, времето е за работа с това към което те сочат.

[Карма. Що е карма?]

"Карма" е дума заета от хиндуизма и като всяка заемка стои изкуствено и неясно, на базата на тази неясност с нея може да обясни всичко, а подобно обяснение става нищо в крайна сметка, защото си оставаме в същата мъгла. Като прибавим и лавината от ню-ейдж книжки които експоатират тази ситуация, се получава тъпчене на едно място без да получим конкретно знаие и да разберем поне къде се намираме. По тази причина аз престанах да я използвам преди години, после се случи че живях с индийци и чрез наблюдения на говора им видях че за тях тази дума има конкретно значение на "работа" и абстрактно значение на "действие", но както всички абстрактни понятия то се използва много рядко, главно при разговори на религиозни теми.

Все пак "действие" не е далече от "работа", така че за яснота си представете че вместо "карма" използвате "работа". Например в съвета "Гледай си работата!" (Mind you own business!). Например според Webster (1913) business e:That which busies one, or that which engages the time, attention, or labor of any one, as his principal concern or interest, whether for a longer or shorter time; constant employment; regular occupation; as, the business of life; business before pleasure. Това определение има смисъл защото за да си жив в материалния свят трябва да се действа и работи, всеки който се е родил тук трябва да работи, това е и смсъла на сътворението на човека в крайна сметка. Работата която имаме да вършим сега зависи от резултатите от тази която сме вършили преди, те могат да бъдат умения, условия и знание как да ги използваме за да свършим конкретна работа, несвършена работа отпреди и т.н. Условията и свързаността на работата в обща взаимообвързана система включват и другите които са въвлечени в нея, "наковалня или чук" както се наложи, ако и да се възприема като страдание да си наковалня, чука също страда. Според Буда: "Животът е страдание".

В "Махабхарат" има една ситуация когато за да има мир разделят царството като дават на Пандавите половината която обаче е от пустинни и неизползвани земи. Те искат да се откажат от подобна "лъвска дялба", но Кришна настоява да приемат, защото тази земя ще е за тях арена на действие (Land of action) и те ще я преобразят с труд за който имат нужния потенциал и остава да го вложат в дейстие, т.е. в библейски термини да не погребват талантите си. Те отговарят че и боговете не биха се съгласили на подобна участ, но според Кришна "Какво разбират боговете от човешкия труд?" Буда отива още по-далече и поставя човешката ситуация като уникална за да се постигне напредък който боговете не биха могли. Пандавите се впрягат в работа (буквално - Бхим тегли плуга вместо вол) и с благословията на Кришна преобразяват своята земя. Например значениято на "съпруг" е "съвместно впрегнат", при смъртта си св. Кирил казва на Методий да продължи сам да тегли плуга и т.н., Темата на труда на Земята е голяма, според Учителя умишлено не се разрешава на учените да изледват духовният свят защото ако го има това знание малцина биха дошли на Земята да работят. Последните думи на Учителя са: "Свърши се една малка работа за Господа. Започва едно по-голяма".

[Демократично общество - мит или реалност?]

Всеки модел на управление съотвества на даденостите на страната и на хората които я населяват. Конкретните хора които управляват в даден момент са зависими от множество текущи фактори, някои от тях външни, други вътрешни, трети - случайни. Все пак тези хора не могат да бъдат особено различни по ценностна система от тези които управляват, щом има взаимна поносиност - съотвествие винаги има, така е във всички групи - от семейството до държавата. Така че народите са според управниците си които се задържат на властта и обратното хората са според държавата в който се задържат да живеят. Има и изключения наистина, но те управляват скрито или живеят доста изолирано.

А демокрацията съвсем не означава по-добра форма на управление, с това е бил наясно още Сократ, просто съотвества на текущия шаблон на мислене. Какво по-точно се крие зад него е не толкова атрактивно, колкото самия шаблон, но така е било винаги. Що-годе адекватен шаблон на мислене на обществото се развива естествено при народи които са били "на завет" - нито много изолирани, нито на кръстопътя на световните събития и последващи бури. Те са имали времето и спокойствието да го формират естествено. България за съжаление никога не е имала това време и спокойствие, не вярвам че ги има и сега, точно обратното. А примери от историята много - златен век на книжнината, няма и век дори, после робство за век и половина. Ново процъфтяване на културата и мисленето, патриарх Евтимий, Григорий Цамблак, богомилство - ново робство за пет века.

Формата на управление не прави народите силни. Вярата и знанието са двата източника на човешката сила, слабостта идва от липсата им, така че всеки народ е силен доколкото ги е развил. Любовта също е важна, но зависи от знанието, защото от любовта на овцата към вълка остават само копитата, пък после кой ти гледа че вълка бил с овча кожа.