Да се включа и аз по темата като един виден "барабар Петко с мъжете" дето хабер си няма от психотерапии, медитации и т.н. Аз съм един прост инжинер дето беше затънал до гуша с незнам колко комплексности или там както ги наричаш а и да не се впускам в обяснения че ако тръгнем да си мерим оплакванията всеки ще се изкара в тинята на живота и болестите... Та отидох аз при въпросния г-н Баев да видя що е то психотерапевт... И като се почнаха едни страхове, едни психики, едно чете, смърт ли не беше, болка, край викам пукнах. Мислих го, четох, мислих (като патката), преживявах, осмелявах се, опознавах се, лежах по контейнерите, плаках, обичах... И накрая какво? Карлуково? Нее. Ей ме на щастливо женен с усмихнато до ушите дете, ръководител лаборатория, пътуващ по света сам (да отбележа преди едва не умирах от страх при мисълта да остана сам), усмихващ се кротко на лелката с косата... Рискувам, печеля, губя, обичам мразя... Просто нормален човек! Незнам от работата на г- н Баев ли, от моята ли работа...? Знае ли човек? Аз бих се обзаложил че е двустранно. Е хайде със здраве, че не ми се губи ценно време в Интернети... Животът ни зове. Горещия чай вечер. Ароматното кафе сутрин. Чешката бира... и топлите устни на човека с който ще доизживеем дните си!
