osegredo

Здравейте, Като човек посещавал психотерапевти в България, бих искал да споделя опит, който би могъл да е полезен на всеки, който търси решение на проблема/търсенията си. За съжаление не бих определил опита си като позитивен и постът ми ще има по-скоро критичен характер. Нека, това което ще напиша, не бъде прието като излишен негативизъм или нещо с користна цел, а като градивна критика. По мои непрофесионални наблюдения истински диалог за качеството на предлаганите услуги липсва. Това би могло да бъде поради факта, че психотерапията е сравнително нова практика в България, че сравнително малко хора ползват такава услуга поради икономически съображения, както и заради деликатността на темата (предполагам, че по-голямата част от хората посещавали терапевт няма да споделят на всеослушание за впечатленията си). Оставам с впечатление, че голяма част от клиентите ще се доверят сляпо и пасивно на терапевта си, без да водят истински диалог с него и без да смеят да го критикуват, когато е нужно. От това губят, както клиентът, така и терапевтът. Един от терапевтите, при които направих грешката да отида, беше г-н Баев. Нямам нищо лично против него, но се чувствам длъжен да споделя какво може да се очаква. Ако случаят ви е комплексен и многопластов, има вероятност такива хора да ви разкарат след 6-7 срещи, въпреки че в началото на терапевтичния процес като гузен негонен бяга са отбелязали, че "вече не се отказват от клиенти". Това става под предлог, че не правите делегираните от терапевта неща. Най-малкото би трябвало да следва дискусия какво става с инвестицията от пари и време, която клиентът е направил до момента, но на терапевтът просто му е скимнало, че няма нужда да си заслужи парите. Разбира се, такова нещо не се случва. Акцентът на терапията е изцяло върху етикета (състоянието/разстройството ви), който е поставен от терапевта. Освен, че се пренебрегва работата, която сте свършили до момента, още по-важно, се пренебрегват и няма никаква дискусия върху допълнителни фактори от ежедневието, които могат да имат отражение върху състоянието ви. Няма интерес към житейските и духовните ви търсения, които също имат огромен ефект върху вашата мотивацията и енергията. Не се търси истинската причина за състоянието, гъвкавостта за смяна на насоката на терапията е нулева. Общо взето за такъв тип терапевт вие сте една диагноза, един слабоодушевен обект и той си работи в рамките на тази диагноза и няма представа, че нещата са много по-сложни от това, което е прочел в дебелите си безжизнени учебници. Не се прави никакъв опит да се опознае клиента като индивидуална личност. Имайте предвид, че е много вероятно г-н Баев бързо да се откаже, ако разбере, че нещата не могат да се получат по отъпканата му пътечка и не подлежите на техники от повърхностната когнитивно-поведенческа терапия. Естествено, терапевтът има пълното право да решава с кого ще работи и с кого не. Но всички споменати до тук неща са достатъчен довод, за да се запита всеки потенциален клиент дали си струва първоначалната инвестиция. Ще ви се задават и ще ви се губи времето с въпроси за биографията, информацията от които впоследствие няма да има никакво участие в терапевтичния процес. Защото единственото важно нещо е класификацията на състоянието ви на хартия. Примерно към 100 души със социална тревожност ще има абсолютно еднакъв подход, като препоръчани техники, дадени насоки и т.н. Без значение, че при всеки от тези 100 души има различни индивидуални особености, потребности, интереси и житейски обстоятелства. Ще бъдете третирани като стереотип за "диагнозата" си, ще се правят заключения за поведението ви възоснова на тясната псевдонаучна рамка, в която сте били поставени, без да има реални свидетелства. Друг човек, когото бях посещавал (д-р Тенчев), беше запомнил буквално само с какво разстройство съм, след като се върнах след известно прекъсване. Не помнеше дори името ми или каквото и да било друго, което сме говорили. При него се чака месеци за записване на час и взима двойно по-скъпо от останалите. Целият център за "личностно развитие", който води, е превърнат в машина за пари, струва ми се, че се влагат повече усилия в маркетинг (ако погледнете сайта им и отидете на място), отколкото усилия по предназначение. Няма никакво лично, индивидуално отношение към клиента, терапевтът дори не се свени понякога да показва досадата си от това, че трябва да работи с хора. Целта е да ви вземат парите и да отбият номера за другото. Разбира се, това е само моят опит, но мисля, че е редно хората, които не са посещавали терапевт, да са информирани достатъчно преди да вземат решение за себе си. Гореспоменатите проблеми според мен произтичат по-скоро от липса на желание и/или ресурс у терапевта, отколкото липса на възможности. Рутината превръща ежедневните сесии в механизирани, автоматични процеси. Не знам дали има по-голям убиец от това за една успешна терапия. Ако не сте посещавали терапевт досега, пробвайте. Но след много внимателен избор. За мен лично един терапевт, колкото и да е добър, не може да помогне, когато проблемът не е просто поведенчески, а се е превърнал в екзистенциално търсене/криза. Отговор на истинските въпроси, които ви вълнуват, няма да чуете. За тях вие сте едно парче месо с проблем (за някои вие сте и просто бизнес, тяхната прехрана). За истински напредък и истински отговори разчитайте най-вече на себе си и на собстените търсения. Опит получен за 1 минута в реалния живот не може да се сравнява с опита получен при 100 сесии празни приказки с терапевт. Аз лично съм взел решение за себе си, че терапевт няма да посетя отново. Ако съм постигнал напредък в състоянието си, то е било заради мен самия. Нито веднъж не съм се чувствал удовлетворен от дадена сесия, проведен разговор, от получени насоки и т.н. Дано мнението ми е било полезно. И се извинявам за дългия пост. Успех.