NamlessGhoul

Здравейте, Безнадеждна. При мен специално притеснението идва от срам, че някой може да ме чуе, когато знам, че ме чакат отвън, че може да ме помислят за луд и все такива мисли. Целия проблем идва от един мускул след пикочния мехур, който се свива при ситуации тип "борба или бягство". Има дихателни упражнения, които целят отпускане на въпросния мускул, но не са за всеки. Аз лично съм си тренирал коремната мускулатура и с малко повече усилие успявам да си изпразня мехура силово. Седнала позиция също е по-удобна за уриниране в такива ситуации. Последствията върху самочувствието от подобен проблем обаче са най-тежкото нещо, с което се сблъсква страдащия от това разстройство. При мен се стигна до сериозна социална изолация, невъзможност за интимни връзки, дълги пътувания и като цяло много ограничен личен живот.

Под тук имам в предвид града, не форума. Благодаря за вашето включване.

Здравейте. Чета от скоро този прекрасен портал и като цяло обичам психологията. Ето, че и аз имам нужда от съвет. Като цяло съм тревожна личност, но всичко се усложни преди няколко години, когато бях на 16. Имах проблеми от личен характер и високи нива на стрес. Внезапно развих ПА заедно с ужасна хипохондрия. Развих и социална фобия, започнах страшно да се срамувам от себе си и заживях в малкия ми личен ад. От тогава започна да става невъзможно ходенето ми по малка нужда на места, различни от тоалетната вкъщи. Даже и там не мога по някога, особено когато чувам, че някой се мотае наблизо. След известен период от време открих медицинското име на състоянието - паруреза. Оказа се, че много хора по света страдат от същото и е голям проблем в някои ситуации. От тогава като чели ми олекна, но започнах да се психирам още повече и да си планувам точно колко пъти да ходя до тоалетната, за да не ми се налага да стискам извън вкъщи. От там пък произлязоха още проблеми и започна да ми се пикае постоянно. Целия ми живот се завъртя около проклетия ми мехур. Което е голям проблем за мен, защото ме ограничава до голяма степен. За дейности като къмпинги, дълги пътувания или концерти е почти невъзможно да мисля. Това което разбрах за състоянието е, че е изцяло на психична основа и представлява свиване на мускул след пикочния мехур, предизвикано от реакция борба или бягство. Разбирам, че има връзка със социалната фобия и другите ми проблеми, но усещам, че не мога да се справя сам. Разбира се си намерих заобиколни начини да се облекчавам, но това не решава проблема. Да не говорим как се отразява и на без това смазаното ми самочувствие. Ще се радвам на съвети от всякакъв характер. За момента е трудно да ходя на терапия, от малък град съм и въобще не съм сигурен дали някой тук може да ми помогне.