В_търсене_на_истината

Благодаря и на двама ви! Досега не съм посетил психолог заради липса на време и достатъчен финансов ресурс, както и защото съм си мислел, че ако човек е здрав и има работа и приятели, може да бъде щастлив и без партньор. Сега обаче осъзнах, че неудовлетвореността в един план на живота се пренася и в друг и човек рискува да се разболее и физически от тези мисли и комплекси.

Здравейте, Пише ви мъж на 26 години, който никога през живота си не е имал интимен контакт с жена - не говоря само за сексуален контакт, а дори за целувка. Ако трябва да определя причините, бих ги формулирал така - срамежливост, ниска самооценка, по-консервативно възпитание и силна привързаност към родители - може би това е породило и сравнително ниско за мъж либидо. Наивно съм си мислел, че липсата на опит в този аспект на живота няма да ми попречи да живея нормално и да се чувствам пълноценен човек. Нещата се промениха много, когато започнах да изпитвам силни чувства към млада жена, а осъзнах, че вероятно тя, както и повечето други жени, трудно биха ме възприели като някого, с когото могат да имат връзка, и изобщо като мъж. Почувствах се като ударен с мокър парцал и това даде отражение върху цялостното ми възприятие за света и за самия мен. Както написах никога не съм бил особено сексуален, но сега мислите за секс започнаха да ме карат да се чувствам неприятно и дори гнусно - предполагам, защото вътрешно осъзнавам, че не мога да бъда "истински мъж" в онзи смисъл на думата, и не мога да преодолея някакви бариери, които сам съм наложил в съзнанието си, дори се опитвах да прогоня от съзнанието си мисли за секс, започнах да го виждам като нещо вулгарно и долно, а либидото ми почти напълно изчезна, усетих, че се сривам психически. Погледнах се отстрани и видях един млад мъж, пълен с комплекси и неудовлетвореност - запитах се - ако ти беше жена, щеще ли да харесаш този мъж, и си казах, че отговорът сигурно щеще да е "не". Очевидно има много неща, върху които трябва да работя, за да не се превърна в озлобен към живота и хората сив човек - това би било най-страшното. Не знам обаче дали бих могъл да се справя сам или е по-добре да посетя психолог. Пиша тук, защото ми допаднаха полезните мнения на специалистите тук, особено на д-р Първанов, и ще се радвам да получа съвет.

Д-р Първанов, благодаря за изказаното мнение. Бих искал да Ви задам само още един въпрос - чувството на вина, която се появява понякога във връзка с мислите за женски гърди, също ли го отдавате на силното женско присъствие и липсата на мъжко, или тук говорим по-скоро за натрапчиви мисли и ОКР? И според Вас (като лекар и мъж) напълно безпочвено ли е това чувство на вина или не?

Здравейте, Пише ви един млад мъж. Мисля си, че съм наясно с проблема ми и причините му, но ще е интересно да чуя и мнението на хората в този форум. По природа не съм от агресивните мъжкари, дори съм тяхна противоположност. Още от пубертета имам проблеми с възприемането на сексуалността и възприемането на мен самия като сексуален обект - мисля, че това има общо с факта, че в тези години не съм имал около себе си мъжко присъствие, а основно женско, и ми е липсвал модел на поведение. Имам предвид например неща като това, че ми е било гузно от сексуални мисли, защото подсъзнателно съм изпитвал неудобство от роднините ми жени и как те биха приели това. Въпреки че не съм възпитаван в ултра консервативно или много религиозно семейство, по някакъв начин в мен се оформи (може да има връзка с нещо от детството, не мога да кажа) страх от наказание - един вид, че ако мъжът мисли прекалено много за секс или се самозадоволява прекалено често, ще бъде наказан - от съдбата или от някаква сила, не мога да определя. Съответно често съзнателно или несъзнателно съм потискал сексуални мисли. Освен това ако гледам новини и чуя за някаква трагедия със загинали хора, или пък за хора, починали от заболяване, отново по някакъв начин се опитвам да потисна тези мисли както и желанието за самозадоволяване, а не знам дали това изобщо е здравословно. Другото нещо е, че по принцип имам страх от болести и понякога натрапчиви мисли, свързани с тях, което по някакъв начин се съчетава с чувството за вина. Като повечето мъже изпитвам влечение към женски гърди - в същото време понякога изпитвам и вина от това, защото има жени, които страдат от тежки заболявания на гърдите като рак - тоест в съзнанието ми се оформя някакво противоречие, което вреди на сексуалните ми възприятия - започвам да си мисля, че е лошо мъжът да си фантазира за тази част от тялото на жената при положение, че има жени с такива заболявания.. Не знам дали звучи смислено и логично, но това са нещата както ги чувствам. С жените контактувам съвсем нормално, но не и в сексуален план - като че ли сам не мога да си се представя като участник в нещо такова, та може би не е изненадващо, че и те не ме виждат по този начин. Мислите ли, че просто характерът ми е по-различен в това отношение от този на повечето други мъже или има и психологическа обремененост, която затруднява възприемането на сексуалността и че може да се направи нещо по въпроса, като например консултация с психолог?

Благодаря за коментарите! Д-р Първанов, според Вас как мога да се справя с тази ситуация - чувал съм често да се казва, че страхът от летене се лекува с летене - тоест, човек трябва да се изправи пред проблема? В моя случай - целенасочено да слушам всички песни, които досега съм избягвал? Знам обаче, че ако го направя, след това ще ме е страх и ще имам угризения, защото на подсъзнателно ниво все още вярвам, че по този начин може да бъде предизвикано някакво събитие.

Здравейте, Проблемът, за който ще пиша, може да прозвучи странно на много хора, но предполагам, че за психолозите, които четат тук, няма да е нещо уникално. Млад мъж съм и вече от години имам натрапчиви мисли, които на пръв поглед не пречат на нормалния ми живот и не са видими за околните, но въпреки това ми създават дискомфорт. Давам пример - слушал съм някаква песен, след това примерно разбирам, че човек, когото познавам е починал, или пък, че се е случила някаква трагедия в България или по света. След това изпитвам страх да пусна същата песен, защото в подсъзнанието ми се е вкоренила идеята, че по този начин може отново да се случи нещо. Има определени песни, които вече няколко години не смея да пусна заради този страх, колкото и да се опитвам да убедя себе си, че притесненията ми са безпочвени, не мога да преодолея това усещане, само няколко пъти съм се "престрашавал". На пръв поглед някой може да си каже - е, какво пък, просто няма да слуша тази песен повече и готово. Само че ми се струва, че нещата не опират само до това, примерът, който давам, говори за по-дълбок проблем, който има и други проявления. Например ако нося определена дреха в ден, в който имам неприятности, след това изпитвам леко притеснение да я облека, за да не се повтори ситуацията. Не мога да си обясня дали това е чувство на вина, зародило се някъде в детството, което се прехвърля върху други ситуации в живота ми, дали е някаква форма на суеверие и фатализъм или пък е класическо ОКР, но знам, че такива мисли ми влияят негативно. Благодаря на тази, които отговорят!