Jump to content
Порталът към съзнателен живот

mimozka

Участници
  • Общо Съдържание

    2
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

mimozka's Achievements

  1. Страшно съм благодарна, че обръщате внимание, д-р Първанов. Кръвното ми е ниско по принцип, да-90/60, но аз и преди съм била с такова и съм се чувствала ок. Всичко заради мисленето ли е-аз даже мисля все позитивни неща-прим.как ще излезем и ще се забавляваме и, когато дойде момента да излезем, аз почвам да се чувствам зле-особено като сме повече хора и всеки говори един през друг или трябва да се съсредоточа върху някой, който говории трябва да го гледам в очите, веднага ми се завива свят и започва да ми се гади и ми прилошава. Познавам хората от обкръжението си, не е някой непознат да се притеснявам примерно, но защо се случва така. Вече ми е адски неудобно дори като имаме гости, аз се оттеглям след като поседя, защото ми става лошо. Когато пътувам с кола също ми прилошава често. Ходих на УНГ да види вестибуларния апарат-нищо нямало, но изписа бетасерк, от който полза нямаше. Невролога като питам какво ми е-казва нищо ти няма имаш недостиг на серотонин-химечески дисбаланс в мозъка. Попитах дали има нужда да отида на психотерапевт, каза абсолютно не. Поисках ЯМР, пак ми отказа-нямало нужда. Аз за мое успокоение си направих скенер на главата-всичко беше ок. Само снимка на шийни прешлени не съм правила, да видя тази ужасна болка да не се дължи на шипове. Защо толкова години е тази постоянна болка в раменете и врата, тя също мн ме мъчи. Не е скован като при настинка, а някак вътре ме боли,от основата на тила до зад ушите.
  2. Здравейте,историята ми е дълга, ще опитам ясно и по-кратко да разкажа. На 32г съм от 8години съм на антидепресанти, като са спирани на няколко пъти. Кошмарът започна един обикновен ден, в който се чувствах някак изтощена, замаяна и ми се гадеше. Мислех,че просто настивам и си казах като поспя и всичко ще е ок. Нищо подобно-на сутринта като отворих очи и всичко се въртеше, не можах да стана, не можех да изправя главата си светлината ме побъркваше,както и световъртежа. След 30мин започнах да повръщам и след няколко повръщания крайниците ми започнаха да тръпнат и се сковаха болезнено. Премина след 10тина мин, но се повтори през деня още няколко пъти. Не можех да ставам без чужда помощ. Болеше ме главата, вратът,раменете. Заведоха ме на невролог-изписаха деанксит и другите не ги помня. Това състояние продължи 2 седмици, в които ежедневно по няколко пъти аз повръщах и се сковавах. Мислех,че никога няма да бъда нормална отново-майка ми ме къпеше на стол в банята защото не можех да пазя равновесие. Така постепенно се възстанових до толкова, че не ми се виеше свят поне, но от тогава до сега-32годишна вече, аз съм с постоянни болки в раменете и врата, страдам от чести главоболия, често ми прилошава и изобщо не се чувствам пълноценна. През тези години сменяха хапчетата ми- помня деанксита,транксен едни други,които не помня ,ципралекс, атаракс,тизадинин май беше за болките във врата. На 26 г забременях и ги спрях от раз. Нищо ми нямаше, чувствах се страхотно никакви странични ефекти. През бременността само на два пъти получих сърцебиене и нищо друго. Родих и след година просто бяхме на разходка с детето беше топло изпих едно кафе,изпуших една цигара и усетих онова гадното замайване-изпотих се ,ръцете рзеха да се парализират и веднага ми прилоша,добре,че бяхме до нас. На другия ден пак при невролога и тогава изписа ципралекса. И така вече 4г съм на ципралекса и атаракса, пробвахме да го спрем след 6месеца,но веднага се върнаха симптомите-започва с виене на свят. От тогава ме е страх да ги спра, но не ги искам вече-приличам на някоя лелка,забравям какво съм казала преди 2мин, мъжът ми не искам да го погледна сексуално,никакво желание, 15кг отгоре, не мога да се забавлявам никак-излизам и като се почне едно замайване,особена,ако сме повече хора, приповръща ми се и се прибирам,защото не ставам дори за компания. Сега съм си намалила дозата на ципралекса-от цяло на половинка. Моля ви помогнете ми да спра тези хапчета. Най-ме тормози световъртежа, като ги спра и почва, кога ще изчезне това нещо,ако трябва да го изтърпя месец примерно,ок, но ако цял живот ще е така....ужас. Аз нямам някакъв страх от нещо определено, не съм преживяла нещо, защо се отключи това нещо в мен, какво схана. Този световъртеж на какво се дължи.
×
×
  • Добави...