[Хомеопатия - попитай класически хомеопат. Задай въпрос тук]

Здравейте! Прочетох с надежда , че сте помогнали на пациенти с ПР. Позволявам си да ви задам в тази връзка няколко въпроса:  моя близка  проведе лечение при класически хомеопат като за  повече от месец  и изписа последователно  5-6 хомеопатични лекарства, без обаче да се постигне очакваното подобрение. При поредна ПА, тя посети психиатър и започна лечение с антидепресанти . Хомеопатът и предложи да продължи още известно време опитите да помогне с хомеопатия. Според него съвместната употреба не е проблем, трябва да има положително повлияване, но уви все още и досега повлияването е слабо!  Моля да коментирате според вас допустима ли е  едновременна употреба на  хомеопатичен монопрепарат и лекарства, предписани от психиатър за ПР, / ако "не"-възможни ли са  изключения. Възможно ли е хомеопатичното лекарство да попречи за проявяването на ефекта на антидепресанта и обратно ? Има ли вреда за организма от съвместната употреба / наясно е с вредата от антидепресантите  за организма, уви, .../ ? А  смяната на няколко хомеопатични монопрепарата проблем ли е ? В случая има общо леко подобрение, без видими странични ефекти, но дотам.Благодаря за отговора!

[Тревожно разстройство, молба за съвет...]

Здравейте! Благодаря за отговора! Очаквах нещата да стават малко по-ясни… Продължаваме…. За съжаление всеки  човек  преживява трудни моменти,  не винаги успява да се справи  сам с вътрешните си стихии.  Търси помощ , обръща се  и към психотерапевт, но моя опит показва , че не е лесно да попаднеш на „твоя” психотерапевт у нас/ или в даден  град/.. Уважавам добрите специалисти и е ясно  , че ги има, но нещо все още „куца” в системата. Спестявам си коментарите…  Въпросът е , че  времето минава и понякога нещата се усложняват. Някой  посяга с нежелание , но все пак с надежда към химията, но  и тя не е панацея…. До тук звучи  песимистично… , но  сигурна съм,  ще открием решение! Дано е по-скоро и с по-малко „белези” от преживяното!  Пожелавам го на всички , които продължават да търсят! Сигурна съм , че всичко ще си дойде на мястото  и ще останат споменът и опитът! А дотогава …  благодаря на хората от този сайт  за споделеното и за помощта! 

[Тревожно разстройство, молба за съвет...]

Благодаря на Диляна за отговора  и споделения опит!  Радвам се , че успявате да овладеете проблемите при вас . Искрено се надявам всичко да е добре при вас, а скоро и при нас... Ясно ми е , че всеки случай е индивидуален  , както всеки човек е различен .... Не исках да удължавам въпроса си първия път  и затова не описах подробно за всички опити на дъщеря ми  да се справи с тревожността , не знама и сега дали е най-уместно : четене  на истории на хора с подобни проблеми,, включително книгата на Петя за паниката; съветите на Орлин и д-р Проданов, записване на нещата , които смята ,че може да и помогнат, опити да прилага някои от тях; две срещи с психолог, после взе решение сама да опитва да се справя/?/; отново четене ; опити с ТЕС; упражненията на Алиев, кратки медитации и т.н., но може би когато съветник ти е и тревожността , не винаги си достатъчно упорит, . Има  затишие и после пак без ясна  причина нещо провокира паниката...С дишането макар , че психологът я насочи към  подходяща  техника, споделя , че нещо не и се получава , даже че се чувства по-зле / може би  не прави нещо както трябва/. Обмисля  да започне йога , все нео я задържа , а и все се надява нещата да се поуспокоя малко преди да започне... Решението да отиде на психиатър не беше взето лесно, но симптомите станаха много драматични . Писах ви ,че има подобрение, но състоянието и е нестабилно и  е далеч от онова, което беше и иска да бъде. 

 Много, много  се надявам  д-р Проданов да  изрази мнение.....  

[Тревожно разстройство, молба за съвет...]

Здравейте!

Пиша ви притеснена за здравословното състояние на моята дъщеря, с надежда от това, че ви има и сте готови да помогнете.  След дипломирането си тя не намери работа тук, преди година  замина за чужбина с приятели. Възникнаха  проблеми с физическото й здраве, които се наложи да лекува по-дълго време, вкл с антибиотици. Постепенно се появиха  тревожни мисли, основно за болести , придружени с тежест в гърдите, сърцебиене с усещане за моментно спиране , ускорен пулс,  храносмилателни проблеми,  страх да остане сама  и т.н.  Наложи се да се върне тази пролет у дома и потърси лекарска помощ: кардиолог , ендокринолог – не откриват  проблеми /надритъмна тахикардия/ , насочване към психиатър.  Консултира се преди това  с хомеопат ,  за  месец  смени около 5-6  моно препарата, а състоянието и в един момент се влоши . След една ПА преди около месец и половина се реши да посети  психиатър, който постави   диагноза: тревожно разстройство и назначи  прием на   серопрам   и ривотрил. Дозата на серопрама бе повишавана постепенно от ½ до 2т  последно. Ривотрил – от 0.5мг по 1/4-1/4 -0,  като вече го намалява  и трябва  да го спре  напълно. Действително имаше подобрение след първите 20-30 дни : сърцебиенето и „прескачането” на сърцето,ускорения пулс,  които най-много я тревожеха, почти бяха спрели, напрежението понамаля , започна да  излиза навън с приятели.  Преди седмица се реши да излезем извън града за няколко дни,  но от пътуването , от жегата, от отдалечаването от дома, както сама сподели, се почувства напрегната и получи отново  сърцебиене с прескачане, отмаляване,  повишена тревожност.  Направи поредна консултация с лекаря, които остави същия препарат , но го увеличи с 0.5 табл/т.е. дн 2т/. Доколкото разбирам, преценя, че  от серопрама е имала подобрение като цяло, значи действа,а тревожност, сърцебиене, тежест… да се получат  е  нещо нормално и временно на този етап,/макар че тя получи  такива отново и преди прегледа/.  И сега предстоят още 20 дни на серопрам- 2табл,  а ако няма подобрение ще последва смяна на  антидепресанта . Само че тя е доста притеснена и обезверена , имаше надежда , че сърцебиенето си е отишло. Сега отново се е затворила в къщи, бавно се поуспокоява, но споделя , че тревожните  мисли често са в главата и, тежестта  в гърдите... Чудя се как да и вдъхна кураж

Правилно ли постъпва като  продължава с приема на серопрам, вярно в повишена доза? Възможно ли е да се прояви  пълния  ефект на лекарството след по-дълъг прием, оттук нататък  и колко време е нужно  се преценя дали 1 лекарство действа както трябва или не ? А може ли, според вас,  тези  усещания  да са провокирани от спирането на ривотрила, макар , че го спира съвсем плавно. А може ли това подобрение да се е дължало само на приема на ривотрила?  Много се надявам  да ни посъветвате относно тази терапия, да изчакваме ли още , как да постъпим ! Не ми се ще след 20 дни да е още по-уплашена и обезверена, но се тревожа и да  не прибързаме.. Простете , ако не съм много точна!

Благодаря, че ви има и се отзовавате на тревогите на хора с подобни проблеми! Много успехи  и лично щастие ви желая!