marri

Здравейте! Прочетох с надежда , че сте помогнали на пациенти с ПР. Позволявам си да ви задам в тази връзка няколко въпроса: моя близка проведе лечение при класически хомеопат като за повече от месец и изписа последователно 5-6 хомеопатични лекарства, без обаче да се постигне очакваното подобрение. При поредна ПА, тя посети психиатър и започна лечение с антидепресанти . Хомеопатът и предложи да продължи още известно време опитите да помогне с хомеопатия. Според него съвместната употреба не е проблем, трябва да има положително повлияване, но уви все още и досега повлияването е слабо! Моля да коментирате според вас допустима ли е едновременна употреба на хомеопатичен монопрепарат и лекарства, предписани от психиатър за ПР, / ако "не"-възможни ли са изключения. Възможно ли е хомеопатичното лекарство да попречи за проявяването на ефекта на антидепресанта и обратно ? Има ли вреда за организма от съвместната употреба / наясно е с вредата от антидепресантите за организма, уви, .../ ? А смяната на няколко хомеопатични монопрепарата проблем ли е ? В случая има общо леко подобрение, без видими странични ефекти, но дотам.Благодаря за отговора!

Здравейте! Благодаря за отговора! Очаквах нещата да стават малко по-ясни… Продължаваме…. За съжаление всеки човек преживява трудни моменти, не винаги успява да се справи сам с вътрешните си стихии. Търси помощ , обръща се и към психотерапевт, но моя опит показва , че не е лесно да попаднеш на „твоя” психотерапевт у нас/ или в даден град/.. Уважавам добрите специалисти и е ясно , че ги има, но нещо все още „куца” в системата. Спестявам си коментарите… Въпросът е , че времето минава и понякога нещата се усложняват. Някой посяга с нежелание , но все пак с надежда към химията, но и тя не е панацея…. До тук звучи песимистично… , но сигурна съм, ще открием решение! Дано е по-скоро и с по-малко „белези” от преживяното! Пожелавам го на всички , които продължават да търсят! Сигурна съм , че всичко ще си дойде на мястото и ще останат споменът и опитът! А дотогава … благодаря на хората от този сайт за споделеното и за помощта!

Благодаря на Диляна за отговора и споделения опит! Радвам се , че успявате да овладеете проблемите при вас . Искрено се надявам всичко да е добре при вас, а скоро и при нас... Ясно ми е , че всеки случай е индивидуален , както всеки човек е различен .... Не исках да удължавам въпроса си първия път и затова не описах подробно за всички опити на дъщеря ми да се справи с тревожността , не знама и сега дали е най-уместно : четене на истории на хора с подобни проблеми,, включително книгата на Петя за паниката; съветите на Орлин и д-р Проданов, записване на нещата , които смята ,че може да и помогнат, опити да прилага някои от тях; две срещи с психолог, после взе решение сама да опитва да се справя/?/; отново четене ; опити с ТЕС; упражненията на Алиев, кратки медитации и т.н., но може би когато съветник ти е и тревожността , не винаги си достатъчно упорит, . Има затишие и после пак без ясна причина нещо провокира паниката...С дишането макар , че психологът я насочи към подходяща техника, споделя , че нещо не и се получава , даже че се чувства по-зле / може би не прави нещо както трябва/. Обмисля да започне йога , все нео я задържа , а и все се надява нещата да се поуспокоя малко преди да започне... Решението да отиде на психиатър не беше взето лесно, но симптомите станаха много драматични . Писах ви ,че има подобрение, но състоянието и е нестабилно и е далеч от онова, което беше и иска да бъде. Много, много се надявам д-р Проданов да изрази мнение.....

Здравейте! Пиша ви притеснена за здравословното състояние на моята дъщеря, с надежда от това, че ви има и сте готови да помогнете. След дипломирането си тя не намери работа тук, преди година замина за чужбина с приятели. Възникнаха проблеми с физическото й здраве, които се наложи да лекува по-дълго време, вкл с антибиотици. Постепенно се появиха тревожни мисли, основно за болести , придружени с тежест в гърдите, сърцебиене с усещане за моментно спиране , ускорен пулс, храносмилателни проблеми, страх да остане сама и т.н. Наложи се да се върне тази пролет у дома и потърси лекарска помощ: кардиолог , ендокринолог – не откриват проблеми /надритъмна тахикардия/ , насочване към психиатър. Консултира се преди това с хомеопат , за месец смени около 5-6 моно препарата, а състоянието и в един момент се влоши . След една ПА преди около месец и половина се реши да посети психиатър, който постави диагноза: тревожно разстройство и назначи прием на серопрам и ривотрил. Дозата на серопрама бе повишавана постепенно от ½ до 2т последно. Ривотрил – от 0.5мг по 1/4-1/4 -0, като вече го намалява и трябва да го спре напълно. Действително имаше подобрение след първите 20-30 дни : сърцебиенето и „прескачането” на сърцето,ускорения пулс, които най-много я тревожеха, почти бяха спрели, напрежението понамаля , започна да излиза навън с приятели. Преди седмица се реши да излезем извън града за няколко дни, но от пътуването , от жегата, от отдалечаването от дома, както сама сподели, се почувства напрегната и получи отново сърцебиене с прескачане, отмаляване, повишена тревожност. Направи поредна консултация с лекаря, които остави същия препарат , но го увеличи с 0.5 табл/т.е. дн 2т/. Доколкото разбирам, преценя, че от серопрама е имала подобрение като цяло, значи действа,а тревожност, сърцебиене, тежест… да се получат е нещо нормално и временно на този етап,/макар че тя получи такива отново и преди прегледа/. И сега предстоят още 20 дни на серопрам- 2табл, а ако няма подобрение ще последва смяна на антидепресанта . Само че тя е доста притеснена и обезверена , имаше надежда , че сърцебиенето си е отишло. Сега отново се е затворила в къщи, бавно се поуспокоява, но споделя , че тревожните мисли често са в главата и, тежестта в гърдите... Чудя се как да и вдъхна кураж Правилно ли постъпва като продължава с приема на серопрам, вярно в повишена доза? Възможно ли е да се прояви пълния ефект на лекарството след по-дълъг прием, оттук нататък и колко време е нужно се преценя дали 1 лекарство действа както трябва или не ? А може ли, според вас, тези усещания да са провокирани от спирането на ривотрила, макар , че го спира съвсем плавно. А може ли това подобрение да се е дължало само на приема на ривотрила? Много се надявам да ни посъветвате относно тази терапия, да изчакваме ли още , как да постъпим ! Не ми се ще след 20 дни да е още по-уплашена и обезверена, но се тревожа и да не прибързаме.. Простете , ако не съм много точна! Благодаря, че ви има и се отзовавате на тревогите на хора с подобни проблеми! Много успехи и лично щастие ви желая!