mn21

Благодаря на двамата ви.

Здравейте! Искам да попитам може ли някой по-подробно да обясни самата техника имам известни познания, но практически нещата не ми се получават. Знам само, че можем да усвоим поведение на друг човек, затова че прави нещо успешно и да го усвоим като умение. Така самото израстване и научаване става по-бързо.

Добра книга, даде ми няколко урока.

Имах такава теория, но така не усещам контрол върху топката.

Прави ме по-жив и по-силен. Също така манталитета ми е такъв, че обичам съревнованията и в спорта искам да побеждавам. Още като малък висях в съблекалните на професионални футболисти, които свършваха мачове и исках да съм като тях. Да стана човек за пример и да покажа, че с воля и труд мога да направя някакво име. Това е просто.

Добър вечер на всички! Имам проблем от доста дълго време. Сега съм на 20 години, стремя се да стана професионален футболист тренирал съм като малък, но в момента нямам големи възможности в България. По тази причина ще уча и ще пробвам себе си в Англия, но чак другият септември. Проблема ми е, че още от малък не съм себе си, все искам да подражавам на другите по властни хора, спортисти и т.н. И във спорта имам такъв проблем, постоянно мисля докато играя, качествата ми идват когато си поискат и когато най-малко очаквам.Постоянно се сравнявам с класните футболисти и ме е яд, че не съм като тях. Когато бях на 7-8 години бях се записал в един от двата отбора в градът ми, но тогава първата тренировка паниката ме парализира и треньора ме обезкуражи психически, 1-2 години след това се записах в другия отбор и там нямаше такива проблеми. Не знам какво да правя вече, имам качества които не мога да покажа на другите и не мога да се развия. Живота минава и аз не живея по начина, който искам, Моля помогнете ми да не съжалявам после, да се откажа е най- лесно но няма да го направя. Благодаря предварително.

Ако можете да изтриете 2-те теми Проблема е решен.

Имате ли някаква препоръка д-р Първанов?

Здравейте! За да не повтарям това, което съм писал бях пуснал тема http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=15649 горе долу ще имате някаква представа. Искам да попитам понеже работих в един хотел от 3 месеца и карах нощни смени, те не ми се отразяваха добре все ми беше зле на корема(нервен стомах) и не се наспивах. Постоянно бях потиснат и единствено бях малко по-свеж като карах дневни смени. Проблема е, че през този период сякаш ставах по-зле емоционално и даже някога ми се ревеше пък аз нямам такъв навик дори през големи трудности не съм го правил. Ходих рядко на психолог от 2 месеца, но се отказах и не искам да пия никакви хапчета искам да се справя сам. От 3 дена не работя и мисля, че наваксвам спането но ми изскочиха натрапчиви мисли пък скоро заминавам и това ме плаши. Има ли възможност това да е понижен серотонин? Март месец ходих профилактично на невролог и то нищо ми нямаше ми изписа серотонинови хапчета, които пих по-малко от указаното защото за мен хапчетата не променят мисленето. Благодаря предварително.

Здравейте! Искам да споделя колкото се може по-сбито проблема си. От 14 годишен страдам от ПР, а сега съм на 20 години и много рано трябваше да израстна духовно. Някъде на 15 години започнах да пия ривотрил със още нещо, който ми бе изписан от Д-р Саян и човека просто ме изкара от калта, в този период бях много зле и беше съчетано с тежка агорафобия. Сега от агорафобията следа няма, атаките са много рядки почти невидими понеже вече имам опит с тях. Сега ходя при старата си психоложка и имам проблем със вярата в себе си, просто преди първата ми атака бях нападнат с нож на 14 години, след това изгасих сам пожар вкъщи. Не бях много приет в гимназията си понеже тогава се борих със здравето си, но не бях много зле с хората. Имам предвид, че цялата увереност и личност ми се промени към може би по-нестабилна. Като малък тренирах футбол и още на 16 години реших да продължа въпреки трудностите си и паническите атаки и сега съм приет да уча в Малта, както и да си търся професионален футболен отбор. Точно след 1 месец тръгвам и просто искам вече нещата да отидат към своя си край и да заживея нормално. Психоложката ми анализира родителските забрани от детска възраст и сега работя срещу тях като си повтарям примерно, аз имам право да бъда себе си и т.н Не искам да пренебрегвам моя психолог, просто искам да чуя някои други мнения. Трябва да приема страха си, но как? Когато човек не си вярва във всички аспекти ще му куца, а аз не искам да е така. Благодаря предварително.