Здравейте!
Дълго се чудих дали да ви пиша, но смятам, че имам нужда от професионална помощ, а не съм сигурна каква точно трябва да бъде тя и към какъв специалист да се обърна.
Жена на 27 години съм, винаги съм смятала, че съм доста силен и издръжлив човек, но напоследък започвам да се съмнявам в това.
Ще започна с това, че преди 4 години майка ми почина от дълго боледуване и борба с рака. Тя беше най-близкия ми и мил човек. Почина пред мен, в големи болки. Излишно е да казвам, че го изживях тежко, но успях да се събера в себе си и да преодолея депресията, която се опитваше да ме поваля на няколко пъти.
В последствие срещнах мъжа ми, който безкрайно обичам, влюбихме се, сгодихме се, решихме да имаме детенце и не след дълго забременях. Най- накрая отново бях щастлива и смятах, че от тук нататък е дошло моето време за щастие, но в 6-тия месец от бременността ми се оказа, че има шанс детето ни да има тежка форма анемия- Таласемия Майор. Тогава дойде втория момент в живота ми, в който трябваше да събера всичката си сила и да успея да премина с целия си разум през този момент. Нямахме друг избор освен да чакаме и да видим дали детенцето ни ще се роди здраво или не. За жалост когато дребосъчето беше на 6 месеца се доказа, че е с тежката форма на болестта и започнахме да се борим с това. На кратко, очаква ни трансплантация на костен мозък в Италия, където ни обещават успеваемост 96 % и един съвсем нормален живот за моето дете,без ежемесечни кръвопреливания и т.н. За целта обаче трябва да имаме донор на костен мозък, а най-добрия вариант е той да е братче или сестриче на сина ми. По тази причина в момента се опитваме да си направим второ детенце чрез ин витро, защото това е единствения начин, по който можем да създадем здраво детенце, което да е съвместимо със сина ни.
Пиша ви всичко това, защото така може да ви стане ясно колко много се очаква от мен. Аз трябва да забременея, да успея да износя и родя едно здраво детенце, да го отгледам, а след това и да замина с батко му за Италия и там да бъда човека, който да е свидетел на всяко действие, а първа стъпка от една трансплантация на костен мозък е химиотерапията, която да "убие" стария костен мозък...нещо, което свързвам с болката на майка ми.
Та така...
През по-голямата част от времето съм съвсем ок, опитвам се да запазя здравия си разум и да вървя само напред и наистина го правя, но има моменти, в които започвам да се задушавам и да изпадам в паника, че когато отида в Италия ще видя как капе косата и на сина ми и после ще го видя как умира в същите мъки, в които и майка ми. Това ме докарва до състояния, в които почти потъвам и след 20 мин невероятна паника някак си успявам да се събера и да изплувам.
Опитвам се постоянно да си налея сама разум и да се държа, но осъзнавам, че имам голям проблем, който в последствие може да ми изиграе много лоша шега, когато детето ми има нужда от мен. Страх ме е да не се срина психически точно когато не трябва.Освен това вече веднъж не успях да забременея след първото ин витро и мисля, че всичко е от стрес. Дори и да успея да забременея, не мога да причинявам подобни състояния на детенцето, което ще расте в мен.
Затова ви моля за съвет...кой е начина за мен, който би ми помогнал през целия този път за да запазя психиката си. Дори не съм наясно как да задам въпроса си, но предполагам ,че разбирате какво имам предвид. Знам, че страхът е нещо нормално, но когато води до подобни състояния и въпреки, че има 96% шанс детето ти да живее ти да мислиш, че ще го видиш как умира...това вече не е нормално. Излишно е да казвам, че ще направя всичко, което трябва за да се преборя с проблемите си, но вече имам нужда от помощ.
Благодаря ви предварително, че ще обърнете внимание на объркания ми разказ.
Всичко добро ви желая!