Здравейте,
От известно време.. чета тук и има неща които споделям, радвам се и уча.
Имам въпроси на които дълго време не мога да намеря отговори и решения.
Надявам се тук не само да мога да споделя, а и с Ваша помощ да разбера една чстица от мен
Ужасно много сънувам. Всеки ден, всяка нощ и дори ако задрема в кола пак сънища ..
Странното е, че доста мои сънища се повтарят, има такива които сънувам от години, такива които преди съм сънувала - сега не, но помня весе едно съм се събудила преди малко..., и имам сънища които сънувам от скоро .. но се ПОВТАРЯТ..
В началото мислехче е някаква форма на шизофрения ..с който и да съм споделяла не сънува така и толкова много ..
Имам сънища и с "продължения" ... сънувам случка, будя се и след известно време сънувам 2 или 3 епизод !
Започнах да записвам, много от нещата са налудничеви, странни, нищо общо с реалността, но други са все едно живея друг живот - реални, изпълнени с малки елементи/детайли, чувства и дори шумове.
Ще разкажа няколко за да можете да ме разберете .... и ще ми е много интересно ако някой сподели мнение или виждане по темата.
Влак
Пътувам във влак, целия метален , дори седалките в купетата са метални.
Аз съм в началото на композицията и когато завива влака, през прозореза се опитвам да видя края, но не мога ...
Отваря се вратата на купето, и влиза ужасно грозен човек.. космат с лице на приличащо на мечка, нокти черни и дълги - мирише ужасно .. Аз се стряскам и изкачам от купето, започвам да бягам ..
Обръщам се и виждам, че той ме гони .. Започвам да блъскам вратите от вагон на вагон и чувствам как сърцето ми бие в гърлото ми.. Отново се обръщам, той .. бяга бързо , настига ме ..
Спомням си колко безкрайно дълъг е влака, но не спирам .. Мисля си : "все някъде ще има край и ще скоча"
Забелязвам в бягането и блъскането, че вече не са обикновенни метални купета а килии с решетки .. няма метални седалки , а само килии..
Бягам , прималяла от страх и ужас .. Почти ме е стигнал .. на една ръка е от мен ..
Тук се будя /този сън сънувам от дете/ .... не много често , но мога да кажа поне 2 или 3 пъти в годината.
Град
Налага ми се да замина за град в който не съм ходила, но ще отседна там за дълго.
Опаковам багажа си в кожен, кафяв куфар /никога не съм имала такъв, май и не съм виждала ../ не е много багажа, но куфара тежи ужасно много.
Стигам до града и си взимам такси. Натоварваме куфара в багажника и аз сядам на задната седалка .
Вадя някаква бележка от чантата си и диктувам адреса на който трябва да стигна.
Шофьора, се усмихва и казва че е далеч, но знае къде е.
Тръгваме .. Аз започвам да раглеждам града .. дори отварям прозореца .
Прекрасен град. Чист. Всяка сграда е боядисана в различни цветове , стилни вази и саксии с цветя красят всяко прозорче и врата. Прекрасни градинки с пейки и фонтани. Заглеждам дори пътната маркировка .. все едно току що положена върху чисто нова настилка. Бели и жълти линии върху почти черен асфалт /няма дупки и кръпки/.
Поглеждам и мантинелата, бордюрите и тротоарите.. всичко до последният детайл е перфектно.
Няма хора по улиците, става ми странно .. един толкова прекрасен, пореден и чист град, а празен!?!
Питам шофьора .. той не говори, само се усмихва.
Стига ме до мястото, аз плащам в едри банкноти, той ми връща дори и жълтите стотинки.
Слизам и отново с бележката тръгвам да търся точно адреса . Куфара е ужасно тежък, не мога да го нося, влача го, спирам, почивам .. и пак започвам да го влача. Налага се да влезна в малка тясна уличка която води до задната страна на прекрасна къща - синя с белии кантове и бели, дървени капаци за прозорците които са отворени а от всеки прозорец се подават прекрасни саксии с малки бели цветчета /приказка/
Минавам под някаква тясна арка и навлизам в задната уличка която няма прекрасен паваж ..
КАЛ .. започвам да търкалям куфара в калта.. изглежда скоро е валяло, докато пътувах с таксито , не забелязах локви или мокро. Започва да ми изглежда странно всичко. Тук от вече къщите и сградите не са красиви, а грозни, порутени и мирищеши на мухъл.. калта е на всякъде.
Тясни улички и Кал .. Искам да се върна, таксито най вероятно е заминало вече, но не мога да остана в този ужас.
Куфара ми затъва.. не мога да го мръдна. Оставям го, като се надявам като стигна до адреса да намеря помощ и да си го прибера.
Стигам до адреса - едвам различавам номерацията на олющената врата...
Няма къде да звънна, чукам, никой не ми отваря, виждам бележка на земята - "Хотела се премести на другата улица"
Тръгвам към другата улица, там се сблъсквам с още по голям ужас.. дори някой къщи нямат врати, някой от стените са порутени и отново много КАЛ. По краката ми има поне 10 кила кал, уморена съм, тежкия куфар, сега и полепналата кал.. потна съм, имам нужда от баня.
Стигам със сетни сили до "хотела" и се оказва, че той е най отчайващ от вскички.. няма и прозорци, няма вода, няма мебели .. само постелки които заместват леглата ... Искам да се върна- ужасно е .
Будя се .
Страното в този сън е , че всеки път когато го сънувам имам усещането че за първи път съм там, но сградите са си на едно и също място, арката под която минавам , дори спираме на светофар с таксито и аз се заглеждам в една градинка с пейки и фонтани ... всичко е еднакво всеки път.
/Сънувам го често/
Среща
Сбрали сме се приятели в нас.. говорим си,смеем се и пием кафе..
Звъни ми телефона .. поглеждам кой е .. Приятел който познавам от години, но някак си не го приемам на сериозно..
Инак е сладур.
Вдигам и чувам че е говори различно от друг път / става ми странно/ "Трябва да те видя, след малко, ще те чакам на спирката на трамвая в посока центъра, ела моля те!" Аз само казвам ОК и някак си вметва /ужасно маловажно прозвуча/, че трябва да взема документите които бил оставил в нас преди време.
Отивам на спрката, той ме чака ... с бял прилепнал пуловер е и му се очертава релефа на тялото, за миг се замислям че изглежда страхотно... как не съм забелязала до сега?!?!
Приближавам до него и виждам че ме гледа странно. Питам го какво има, какво се е случило.
Той ми разказва , че има проблеми с полицията и трябва да ги разреши , ето за какво са му документите../ аз така и не знам какви са/
Казва че няма да се виждаме известно време .. и на мен ми става някак странно и тъжно, навеждам глава и мисля с какво мога да му помогна ..
Той повдига брадичката ми с пръстите си и се вглежда в очите ми .. навежда да ме целува по устата ..
Аз не отказвам, някак ми се струва естествено .. мило и хубаво ..
Целувката е страхотна .. започва плахо и нежно и става страстна, разтреперваща.. оставяща и двама ни без дъх. Аз се повдигам на пръсти, той обгръща с раце кръста ми леко ме повдига..., чувството, че толкова силен мъж може да е толкова нежен и чувствен .. ме кара да вложа и аз цялата си страс .. искам го ...
Идва трамвая /нали сме на спирката/ той ме пуска и казва че трябва да се качи .. ще ми звъннел по телефона.
Гледам го как се качва , затварят се вратите .. и аз осъзнавам че документите са още в мен ... той ме гледа през прозореца ... аз вадя папката и размахвам за да види ..
Телефона пак ми звъни, той е .. казва да го чакам на спирката , че ще слезне на следващата и ще се върне..
Аз затварям и започвам да чакам, и да мисля ...
Ужасно съм възбудена и всичко това ми дойде като гръм от ясно небе ... Осъзнавам че съм влюбена в него от много време .. , а до сега не съм му обръщала никакво внимание .. а целуката ... беше зашеметяваща..
Някак изведнъж.. станах загрижена за него, за проблемите му, за ежадневието му , за това с какво мога да помогна..за това че искам да знам повече за него ..
/този сън сънувам от около 6 месеца ... случвало ми се вече около 8 или 9 пъти .. през около 2/3 седмици .. и много ми харесва , будя се развълнувана от откритието че съм влюбена и от прекрасната първа целувка/
Пренасяне
Отвам на село... /аз нямам и никога не съм имала такова/, влизам в двора на познатата стара къща.
Дървена пейка и маса седят скромно под една лоза.
Присядам и отдъхвам .. наслаждавам се на гледката. Красиви лалета потрепват от лекия ветрец....Обагрени в прекрасни цветове - жълти, червени ... има дори шарени.
Вдигам глава, а там на асмата висят огромни бели и червени гроздове.. присягам да си взема .. сладко е!
Искам да се измия и поглеждам чешмата на двора която все така си стои там и като че ли наблюдава - кой идва и кой си отива ..
Тревата е по зелена от всякога, лозата пази сянака на любимия двор от парещото слънце ..
Будя се ..
/този сън съм го нарекла така, защото сякаш е пренасяне на място с любими неща и места .. които сами по себе си взаимно не могат да съществуват : Лалетата са пролетни, а гроздето е готово през есента. Когато го сънувам се събуждам усмихната и спокойна, сунувам го рядко/
Имам много сънища, някой хубави, други тъжни, кошмари, еротични, забавни, скучни.., фантастични .. всякакви ...
Въпросите ми са ...
Защо според Вас , толкова много сънувам?
Защо някои сънища се повтарят?
Защо са толкова реални.. изпълнени с малки детайли, настроения и чувства .. ?
Вие сънувате ли така?
Споделете ваши сънища ..
Как ги тълкувате?
Трябва ли и аз да ги тълкувам като са толкова много и са топлкова колоритни? На какво се дължи повтарянето на даден сън?
Сън..., мистерия и още нещо ?!?
в Лични истории
Добавено · Редактирано от залез
Здравейте,
той ме пуска и казва че трябва да се качи .. ще ми звъннел по телефона.
От известно време.. чета тук и има неща които споделям, радвам се и уча.
Имам въпроси на които дълго време не мога да намеря отговори и решения.
Надявам се тук не само да мога да споделя, а и с Ваша помощ да разбера една чстица от мен
Ужасно много сънувам. Всеки ден, всяка нощ и дори ако задрема в кола пак сънища ..
Странното е, че доста мои сънища се повтарят, има такива които сънувам от години, такива които преди съм сънувала - сега не, но помня весе едно съм се събудила преди малко..., и имам сънища които сънувам от скоро .. но се ПОВТАРЯТ..
В началото мислехче е някаква форма на шизофрения ..с който и да съм споделяла не сънува така и толкова много ..
Имам сънища и с "продължения" ... сънувам случка, будя се и след известно време сънувам 2 или 3 епизод !
Започнах да записвам, много от нещата са налудничеви, странни, нищо общо с реалността, но други са все едно живея друг живот - реални, изпълнени с малки елементи/детайли, чувства и дори шумове.
Ще разкажа няколко за да можете да ме разберете .... и ще ми е много интересно ако някой сподели мнение или виждане по темата.
Влак
Пътувам във влак, целия метален , дори седалките в купетата са метални.
Аз съм в началото на композицията и когато завива влака, през прозореза се опитвам да видя края, но не мога ...
Отваря се вратата на купето, и влиза ужасно грозен човек.. космат с лице на приличащо на мечка, нокти черни и дълги - мирише ужасно .. Аз се стряскам и изкачам от купето, започвам да бягам ..
Обръщам се и виждам, че той ме гони .. Започвам да блъскам вратите от вагон на вагон и чувствам как сърцето ми бие в гърлото ми.. Отново се обръщам, той .. бяга бързо , настига ме ..
Спомням си колко безкрайно дълъг е влака, но не спирам .. Мисля си : "все някъде ще има край и ще скоча"
Забелязвам в бягането и блъскането, че вече не са обикновенни метални купета а килии с решетки .. няма метални седалки , а само килии..
Бягам , прималяла от страх и ужас .. Почти ме е стигнал .. на една ръка е от мен ..
Тук се будя /този сън сънувам от дете/ .... не много често , но мога да кажа поне 2 или 3 пъти в годината.
Град
Налага ми се да замина за град в който не съм ходила, но ще отседна там за дълго.
Опаковам багажа си в кожен, кафяв куфар /никога не съм имала такъв, май и не съм виждала ../ не е много багажа, но куфара тежи ужасно много.
Стигам до града и си взимам такси. Натоварваме куфара в багажника и аз сядам на задната седалка .
Вадя някаква бележка от чантата си и диктувам адреса на който трябва да стигна.
Шофьора, се усмихва и казва че е далеч, но знае къде е.
Тръгваме .. Аз започвам да раглеждам града .. дори отварям прозореца .
Прекрасен град. Чист. Всяка сграда е боядисана в различни цветове , стилни вази и саксии с цветя красят всяко прозорче и врата. Прекрасни градинки с пейки и фонтани. Заглеждам дори пътната маркировка .. все едно току що положена върху чисто нова настилка. Бели и жълти линии върху почти черен асфалт /няма дупки и кръпки/.
Поглеждам и мантинелата, бордюрите и тротоарите.. всичко до последният детайл е перфектно.
Няма хора по улиците, става ми странно .. един толкова прекрасен, пореден и чист град, а празен!?!
Питам шофьора .. той не говори, само се усмихва.
Стига ме до мястото, аз плащам в едри банкноти, той ми връща дори и жълтите стотинки.
Слизам и отново с бележката тръгвам да търся точно адреса . Куфара е ужасно тежък, не мога да го нося, влача го, спирам, почивам .. и пак започвам да го влача. Налага се да влезна в малка тясна уличка която води до задната страна на прекрасна къща - синя с белии кантове и бели, дървени капаци за прозорците които са отворени а от всеки прозорец се подават прекрасни саксии с малки бели цветчета /приказка/
Минавам под някаква тясна арка и навлизам в задната уличка която няма прекрасен паваж ..
КАЛ .. започвам да търкалям куфара в калта.. изглежда скоро е валяло, докато пътувах с таксито , не забелязах локви или мокро. Започва да ми изглежда странно всичко. Тук от вече къщите и сградите не са красиви, а грозни, порутени и мирищеши на мухъл.. калта е на всякъде.
Тясни улички и Кал .. Искам да се върна, таксито най вероятно е заминало вече, но не мога да остана в този ужас.
Куфара ми затъва.. не мога да го мръдна. Оставям го, като се надявам като стигна до адреса да намеря помощ и да си го прибера.
Стигам до адреса - едвам различавам номерацията на олющената врата...
Няма къде да звънна, чукам, никой не ми отваря, виждам бележка на земята - "Хотела се премести на другата улица"
Тръгвам към другата улица, там се сблъсквам с още по голям ужас.. дори някой къщи нямат врати, някой от стените са порутени и отново много КАЛ. По краката ми има поне 10 кила кал, уморена съм, тежкия куфар, сега и полепналата кал.. потна съм, имам нужда от баня.
Стигам със сетни сили до "хотела" и се оказва, че той е най отчайващ от вскички.. няма и прозорци, няма вода, няма мебели .. само постелки които заместват леглата ... Искам да се върна- ужасно е .
Будя се .
Страното в този сън е , че всеки път когато го сънувам имам усещането че за първи път съм там, но сградите са си на едно и също място, арката под която минавам , дори спираме на светофар с таксито и аз се заглеждам в една градинка с пейки и фонтани ... всичко е еднакво всеки път.
/Сънувам го често/
Среща
Сбрали сме се приятели в нас.. говорим си,смеем се и пием кафе..
Звъни ми телефона .. поглеждам кой е .. Приятел който познавам от години, но някак си не го приемам на сериозно..
Инак е сладур.
Вдигам и чувам че е говори различно от друг път / става ми странно/ "Трябва да те видя, след малко, ще те чакам на спирката на трамвая в посока центъра, ела моля те!" Аз само казвам ОК и някак си вметва /ужасно маловажно прозвуча/, че трябва да взема документите които бил оставил в нас преди време.
Отивам на спрката, той ме чака ... с бял прилепнал пуловер е и му се очертава релефа на тялото, за миг се замислям че изглежда страхотно... как не съм забелязала до сега?!?!
Приближавам до него и виждам че ме гледа странно. Питам го какво има, какво се е случило.
Той ми разказва , че има проблеми с полицията и трябва да ги разреши , ето за какво са му документите../ аз така и не знам какви са/
Казва че няма да се виждаме известно време .. и на мен ми става някак странно и тъжно, навеждам глава и мисля с какво мога да му помогна ..
Той повдига брадичката ми с пръстите си и се вглежда в очите ми .. навежда да ме целува по устата ..
Аз не отказвам, някак ми се струва естествено .. мило и хубаво ..
Целувката е страхотна .. започва плахо и нежно и става страстна, разтреперваща.. оставяща и двама ни без дъх. Аз се повдигам на пръсти, той обгръща с раце кръста ми леко ме повдига..., чувството, че толкова силен мъж може да е толкова нежен и чувствен .. ме кара да вложа и аз цялата си страс .. искам го ...
Идва трамвая /нали сме на спирката/
Гледам го как се качва , затварят се вратите .. и аз осъзнавам че документите са още в мен ... той ме гледа през прозореца ... аз вадя папката и размахвам за да види ..
Телефона пак ми звъни, той е .. казва да го чакам на спирката , че ще слезне на следващата и ще се върне..
Аз затварям и започвам да чакам, и да мисля ...
Ужасно съм възбудена и всичко това ми дойде като гръм от ясно небе ... Осъзнавам че съм влюбена в него от много време .. , а до сега не съм му обръщала никакво внимание .. а целуката ... беше зашеметяваща..
Някак изведнъж.. станах загрижена за него, за проблемите му, за ежадневието му , за това с какво мога да помогна..за това че искам да знам повече за него ..
/този сън сънувам от около 6 месеца ... случвало ми се вече около 8 или 9 пъти .. през около 2/3 седмици .. и много ми харесва , будя се развълнувана от откритието че съм влюбена и от прекрасната първа целувка/
Пренасяне
Отвам на село... /аз нямам и никога не съм имала такова/, влизам в двора на познатата стара къща.
Дървена пейка и маса седят скромно под една лоза.
Присядам и отдъхвам .. наслаждавам се на гледката. Красиви лалета потрепват от лекия ветрец....Обагрени в прекрасни цветове - жълти, червени ... има дори шарени.
Вдигам глава, а там на асмата висят огромни бели и червени гроздове.. присягам да си взема .. сладко е!
Искам да се измия и поглеждам чешмата на двора която все така си стои там и като че ли наблюдава - кой идва и кой си отива ..
Тревата е по зелена от всякога, лозата пази сянака на любимия двор от парещото слънце ..
Будя се ..
/този сън съм го нарекла така, защото сякаш е пренасяне на място с любими неща и места .. които сами по себе си взаимно не могат да съществуват : Лалетата са пролетни, а гроздето е готово през есента. Когато го сънувам се събуждам усмихната и спокойна, сунувам го рядко/
Имам много сънища, някой хубави, други тъжни, кошмари, еротични, забавни, скучни.., фантастични .. всякакви ...
Въпросите ми са ...
Защо според Вас , толкова много сънувам?
Защо някои сънища се повтарят?
Защо са толкова реални.. изпълнени с малки детайли, настроения и чувства .. ?
Вие сънувате ли така?
Споделете ваши сънища ..
Как ги тълкувате?
Трябва ли и аз да ги тълкувам като са толкова много и са топлкова колоритни?
На какво се дължи повтарянето на даден сън?