martkr

Наистина много поучителен,мотивиращ и много верен клип! За което много благодаря! Наистина се надявам да успея да разсея мозъка ми от тия неща и да го мотивирам и съсредоточа в нещата, които искам. Mного ще съм благодарна, ако ми кажете как бих могла да го направя, тъй като напоследък ми минават през главата някакви мисли, че нищо няма да стане от мен, как все едно няма да успея да направя всичко, за което мечтая, а то е осъществимо! Вcичко зависи само от мен, а аз сякаш не мога и нямам нерви да чакам защото тия неща стават по- бавно и все едно не знам от къде да започна и искам просто да е станало вече ..

Също така искам да стана по-постоянна и по-сериозна в действията си, които изброих. Това да започна да уча, пак да си чета с часове в леглото и пак да спортувам, а имам чувството ,че тия неща ми пречат и не мога да се съсредоточа, не запомням и след кратко време зарязвам. Как да възвърна желанието ,интереса и постоянството си ? :/

Много благодаря за отговора. А дали това ОКР може да доведе до нещо друго ?

С какво да се боря ? Аз искам да знам какво ми е и дали е притеснително това или пак си внушавам . Не е готино да чуеш само едно: Трябва да се притесняваш дотолкова,че да не се отчаяш напълно и да се бориш. .. Благодаря за включването, но този отговор не ме удовлетворява, а даже ме сдуха малко.

Трябва ли да се притеснявам? Просто ме мъчат тия неща.. Иначе ок чакам някакво включване

Да, публикувах го, но нямам отговор там.. :/

Здравейте След дълго ровене и четене на мнения и оплаквания,реших да пиша и аз. На 23 години съм и вичко започна,когато бях на 19. Един ден,докато обядвахме с майка ми, както си хапвах започнах да усещам прерязваща болка от лявата страна откъм сърцето. Траеше 2-3 минути и отмнина. Не обърнах внимание. След около 5 минути пак ми стана така ,като се появи лек задух и изтръпване на лявата ми ръка и пак отмина. След малко пак се появи ,но болката вече беше по-прерязваща ,задуха- по-силен и не отминаваше. Тогава вече почнах да се притеснявам и майка ми ме попита какво ми е ,обясних й и тя предложи да тръгваме.Станах и болката стана още по-гадна,не можех да си поема дъх,свих се на две и на всеки метър сядах и се превивах от болки,почнаха да ме обливат топли и студени вълни и както аз така и майка ми се уплашихме много. Не стигнах до вкъщи , а се свих на една пейка до съседния блок и майка ми звънна на бърза помощ. Обясни им какво ми е и те казаха,че е или сърдечна или нервна криза и ,че ще пратят линейка. След час и нещо чакане тя така и не дойде. Поуспокоих се малко и лека полека превита се прибрахме.Легнах си и майка ми ми даде валидол и мента, глог и валерян и заспах.На следващия ден като се събудих почти нищо ми нямаше,но след 1-2 часа пак ми стана така и направо тръгнахме към спешното.Направиха ми всякакви изследвания-от сърце та до взимане на кръв и ми казаха,че всичко ми е наред и ,че е нервна криза. Като цяло наистина съм емоционална личност и почти винаги съм задържала емоциите си пред хората и чак когато остана сама се съдирам от рев.И от тогава при всяко нещо трепвах,почнах да се ограничавам от разни неща , които уж може да ме доведат до това ми състояние, почнах да се страхувам да не ми стане нещо на работа и изпитвах ужас ,когато тръгвах натам.Докато един ден не получих (според мен паник атака ) как скачам от някъде и се самоубивам,как убивам някой - и направо ми прималя. Адски много се уплаших,почнах да се чудя какво ми става,ами ако се побърквам и верно направя нещо.. и така няколко дена не си намирах място,плачех,всичко ми се струваше нереално и странно,онези лоши мисли пак нахлуваха и се чувствах като в транс.Споделих на майка ми,намери ми един психолог и ме заведе.Казах му всичко това,направи ми разни тестове и след няколко дена се чухме,каза ми ,че си внушавам, че имам невроза и нямам нужда от хапчета(което бях и още съм против да пия).Лека полека след 3-4 месеца нещата отшумяха с доста мъки и стискане на зъби.Но внушаването от това да не ми стане пак нещо не спираше и започнах да се страхувам от много неща , но някакси успявах да се овладявам и горе-долу всичко беше Ок. И ето,че тая година (преди 4-5 месеца) докато си пушех на балкона започнаха онези ужасни неща да нахлуват в главата ми - как се мятам , как като го направя няма връщане назад ?!и направо пак изтръпнах от ужас,прибрах се вътре и пак изпаднах в транс.. минаваха дни ,а на мене започна света около мен да ми става странен , сякаш ми е непознат,като се поглеждах в огледалото се плашех,все едно не гледах себе си и все едно не се познавам. Така и с приятели и с майка ми дори.Питах се : Кои сме ние ? Откъде идваме ? Как сме създадени ? Защо живеем ? Откъде идват мислите ни и мисленето .. и куп такива извратени въпроси ме измъчваха и депресираха. И пак стигнах до психолога ми, пак ми каза същите неща и да не се притеснявам. Но ето ,че мене ме е страх да остана сама вкъщи,отвреме на време всичко ми се струва безсмислено,чудя се едва ли не защо живея и пак се измъчвам и ужасявам,понякога нямям желание да правя неща , които винаги съм обичала,все едно ми е писнало , но напук на себе си ги правя. И сега като ми минават през акъла най-страшните неща и сякаш не изпитвам страх вече и оттам се почва : Ами , ако не ми пука вече ? Ако направя някоя глупост ? И това нараства в транс между безразличието над тия неща и ужаса от това безразличие.. И от цялата тая работа аз си седя на едно място- ни уча, ни правя нещо за себе си, страх ме е да поема някаква крачка, захващам се с нещо , за което имам огромно желание и след кратко време го оставям. Загубила съм навика и интереса и все едно ми е досадно да чета , да уча, да спортувам.. неща, които правех преди с удоволствие без да прекъсвам . И за това най-много ми е мъчно , защото искам да уча , искам пак да си чета с часове книжки, да си спортувам (а аз отлагаам ли отлагам,а времето си тече..) и най-вече тая невроза или там каквото е , да изчезне.Искам да допълня също,че страдам от безсъние и че чувствам напрежение и неспокойствие често без причина. И много пъти в мен изниква едно: ПИСНА МИ! и следователно въпросите към него- От какво?? Ами, ако е от живота?? Ами, ако направя нещо сега?? И сякаш в тоя момент всичко ми се струва безсмислено и нямам нерви да търся помощ и да предприемам нещо. И сега когато от повечто неща понякога не изпитвам страх, изникват пак въпросите Aми ако не ми пука и направя някоя глупост?!?! И това е горе долу. Ще се радвам да ми кажете точно какво ми е и съвет какво да правя