did333

Здравейте, благодаря Ви за бързия отговор. С четенето на книги съм се захванала, започвам с бягането и се надявам в най-скоро време всичко да се нареди. Благодаря за съветите

Здравейте, доста дълго време се чудех дали да пиша. Благодаря Ви за хубавия сайт и за съветите който ни давате. Казвам се Диляна на 24 години съм и при мен всичко започна преди месец, когато се върнах от екскурзия в Амстердам. След екскурзията се бях разболяла от грип прекарах една седмица у дома преди да се върна на работа. Излекувах се от грипа но в мен остана едно безпокойство, една тревожност. В първата седмица незнаех какво се случва с мен минах през какви ли не изследвания, но всичко си ми беше в норма, а тревожността продължаваше да ръсте, в продължение на 5 дни всяка вечер посещавах спешното поради простата причина, че незнаех какво ми се случва и съответно никой нищо не ми казваше. Последният лекар който посетих беше невролог. Констатира ще получавам паник атаки и ми изписа да пия Деанксит сутрин по една таблетка и Лексотан по 1/4 4 пъти на ден. Всъщност паник атаките, който пиолучавам се свеждат до това: силно ускорение на пулса, тежест в стомаха, отначало гадене и повръщане( които за момента преодолях), треперене за някакви части от секундата. От 10 дни пия тези хапчета за някакво развитие не бих могла да кажа. В личен план нямам абсолютно никакво основание да се притеснявам или да изпитвам някаква тревожност, имам човек до себе си, добра работа, завършила съм си образованието, прекрасно семейство. Може би е важно да кажа , че първата паник атака и именно тревожността започнах да изпитвам на връщане от почивката ми в Астердам. Доста се притеснявам при летене и полета на връщане беше ужасен ( лошо време, изморена от едноседмичната екскурзия, завръщане към ежедневието- може да са допринесли за настроението и притеснението което изпитвах). Никога не съм изпадала в подобни състояния, това е нещо ново за мен и бих казала стряскащо. Не мога да се съсредоточа на работа и се притеснявам да не ми стане лошо, съответно колкото повече го мисля по- зле става. Винаги съм била притеснитела, израснала съм в 5 членно семейство и винаги аз съм била тази която мисли за всички, притеснява се дали всичко е наред, успокоява околните, а сега нещата се обърнаха без да имам логично обяснение.Но за първи път в живота си бих могла да кажа че не мога да достигна правилния баланс със себе си. Ще се развам на отговор от Ваша страна или поне съвет как да продължа и да се отърся от тези чувства.