Ivan1

Здравейте на всички в този форум, господин Баев, питането ми е отправено главно към вас. Откакто се породиха моите, нека да ги нарека психически проблеми, започнах да се интересувам от всякакви матриали относно неврозите и различните психически разстройства. Тогава се натъкнах на вашите статии, които много ми харесаха и с интерес започнах да чета. Надявам се да ми помогнете. Може би ще бъда по-подробен, за което се извинявам, че ще трябва да ви накарам да четете доста повече. Откъде да започна, много ми е трудно. Всичко в живота ми се промени откакто баща ми почина, това стана миналата година, след инсулт, дори да говоря за това ми е трудно и не съм го споделял с много хора. Сигурен съм, че психическите ми проблеми започнаха още преди това, но всичко това, което стана ги отключи напълно с голяма сила. Родителите ми се бяха развели отдавна, като се виждах рядко с баща ми, общо взето два пъти в месеца, но дори да не сме били много близки като другите семействата, които виждам наоколо, се чувахме сравнително често, като в повечето случай той ми се обаждаше. Така се получи, че предишната вечер преди баща ми да получи инсулт, се чухме по телефона, сетих се да му се обадя и да му кажа, че с приятелката ми имаме намерение да ходим на почивка за няколко дни, като той ми казваше да не бъде през учебно време, за да не изпускам занятията в университета, а аз се опитвах да го убедя, че няма защо да се притеснява. На другия ден сутринта бях на шофьорски курсове с инструктора ми, а като се прибрах разбрах от майка ми, че баща ми е в болница, като ми се обадиха също баба ми и дядо ми. Веднага тръгнах натам като не предполагах какво се е случило, а малко по-рано сутринта с колата бяхме минали през същата тази болница. Повярвайте ми не можех да повярвам, че това е възможно. Лекарите ни казаха, че бащ ми е в критично състояние и така след три дни почина, като ни се обадиха да ни кажат. Всичко това тогава и сега отключи голяма болка и страх в мен, една празнина от загубата на баща ми, която продължава и сега. Преживях всичко това много тудно, а баща ми почина точно в деня, в който с приятелката ми искахме да пътуваме, приех това като някакво предзнаменование. Освен това още сигурно година преди това бях започнал да правя определени действия. Като например да отпивам по три пъти вода да натискам ключът за лампата, да отварям вратата по, да чета определен абзац по определен брой пъти, в един момент започнах дори когато се обаждам на някого да го правя в определени минути, като всички числа трябва да бъдат нечетни. Тези ритуали, които си бях измислил и които започнаха да се трансформират и еволюират към все по силни стойности, по някакъв начин започнаха да ми гарантират сигурност и благополучие. Още преди баща ми да почине, бях започнал да развивам такива ритуали, да се страхувам, когато не мога да се свържа с някого, да си мисля, че нещо може да се случи с близките ми. На погребението на баща ми просто преживях всичко много тежко, не можах да повярвам, че виждам тялото му, но той вече не е жив, после самото погребение, всичко това оказа вличние върху мен, после множество пъти се връщах на това, като се плашех, страхувах и ми беше тъжно. Още след погребението започнах да се страхувам и да си мисля, че на мен може да ми се случи същото, че съм предразположен. Освен това баба ми и дядо ми множество пъти ми обясняваха както е станало, когато баща ми е получил инсулт, като ме обвиняваха какво съм му казал вечерта, че аз съм виновен, за да се притесни и да получи инсулт. Допълнително в мен също се породи чувство за вина, страх от това да не ми стане нещо. Така започнах да се страхувам от смъртта, от некролозите, дори от споменаването на такива думи, както и когато чуя името на баща ми, започнах да се притеснявам. Така с течение на времето страха от смъртта се съчета с моите създадени от преди това и вече много големи суеверия, изразяващи се по различен начин като това, че ако видя даден човек, значи нещо лошо ще се случи, че няма да ми върви през деня, започнах да се страхувам от некролозите, защото където и да отивах започнах постоянно да ги забелязвам, както и гробищата, когато пътувам за някъде. Такива неща, които преди това не са ми правили никакво впечътление, сега започнаха да ме плашат и да ги свързвам със суеверие, че са лоша полочба и нещо лошо може да се случи. След като баща ми почина, дълго време всяка седмица ходех на гробищата, въпреки, че ми беше тежко и се страхувах от такива места. От всички страхове, суеверия и притеснения още след смъртта на баща ми започна от време на време да ме боли главата, като понякога болките бяха невероятни, дори сега се страхувам, че може да ми се случи същото като на него. Мога да обяснявам още много в подробности, но искам да насоча нещата в друга посока. След смъртта на баща ми се депресирах, започнах да общувам с по-малко хора, да стоя по-често в нас, приятелката ми ме караше да излизаме на дискотека или подобни места, но аз отказвах, тъй като го чувствах за нередно и ми беше тъжно. Така скоро започнахме да се караме, тя започна да излиза по-често на подобни места, аз се депресирах, обзет от лоши мисли. В един момент започнахме постоянно да се караме, месеци наред съм се чудел дали да продължим или да се разделим и все не можех да го направя, да събера куража и да разбера какво искам. Така нещата се задълбочиха, като тя ми предложи да се разделим, а аз приех, макар отново да не бях сигурен и все още не съм, въпреки че мина вече повече от месец оттогава. Приех това много тежко, депресирах се още повече, тази раздяла ми се стори силна, защото с приятелката ми повече от три години бяхме заедно, като донякъде съм привикнал с нея. Много често като мисля за нея не мога да си намеря място и да се концентрирам. Сега всичко ми е много странно, чувствам се още по-разколебан, не знам дали съм взел правилното решение. Дразня се като я видя във фейсбук и интернет, като вървя по улицата се страхувам да не я видя и постоянно съм нащрек, но в същото време ми се иска да я видя. Писали сме си от време на време, като мисля, че тя иска да се съберем, но не знам дали аз искам това. От друга страна се появи едно друго момиче, което ми харесва, но в същото време ми е и странно, защото повярвайте ми, суеверията ми са много изобретателни и са способни да създават какви ли не същества от нищото просто така. Та в момента съм раздвоен какво да направя, освен това онова другото момиче ми каза, че е присъствала на дисекция на трупове, като това било интересно. Досещате се, че тъй като започнах да чета всичко през суеверията, започнах да се страхувам от това да прозинасям или чувам някои думи, от хора, които смятам за лоши, от некролозите, като точно затова ми стана много гадно, че е присъствала на такова нещо, така започнах да я възприемам като омърсена, дори започнах да си мисля от суеверие, че ако имам взимане или даване с нея, нещо лошо ще ми се случи. Всички тези неща са само част от суеверията и страховете, с които започнах да живея. За известно време бях започнал да ходя при един психолог на терапия, но се отказах. Не знам как да възприемам нещата. Сякаш страховете и суеверията ми започнаха да се увеличават с времето, като присъстват във всичко, което правя. Не знам до каква степен съм ви обяснил мисълта си и какво сте разбрали то обърканите ми разсъждения. Благодаря ви за вниманието и отделеното време, искрено се надявам и вярвам, че ще ми помогнете.