Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Ники_

Участници
  • Общо Съдържание

    1734
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    13

Всичко добавено от Ники_

  1. Аааа, сега вече ме ядосаха! Добре, че знам, че насилието ражда насилие, инак съм способен в гнева си и на по-голямо изтребление и то на човеци. Явно е в сила максимата: "Пътят към Ада е послан с добри намерения." Виждал съм, че с тоягата никой не мога да променя, но с Любовта мога. Мога и още как. Нищо не съм и молитвата ми е слаба, щом такива неща продължават да съществуват в света. Ето това е истината. Всичко е поради моята слабост. http://vbox7.com/play:70359b14 Текстът от клипчето е от началото на "Трисветое": "Святий Боже, Святий Крепкий, Святий Безсмертний, помилуй нас. (три пъти) Слава Отцу, и Сину, и Светому Духу, и нине и присно и во веки веков, Амин." http://www.pravoslavieto.com/molitvoslov/molitvi/pravilo_sv_pahomij_veliki.htm
  2. Ти пиеш!? Защо? Ходиш на кино!? Защо? Гледаш телевизия!? Защо? Ходиш на ресторант!? Защо? Играеш паневритмия!? Защо? Имаш/притежаваш яхта, хотел, апартамент в Париж...!? Защо? и т.н. Защо? Защо е твоето търсене? Защо работиш/учиш? Да, всичко, накоркотиците дори, партитата, новия сексуален партньор и което и да било друго, е поради твоя вътрешен стремеж за щастие. Много учения, аз също, наричат този копнеж с думата "душа". Когато тази "душа" търси щастието все още вън, в т.н. сетивен свят, свят на явления и нетрайности, то тогава определяме условно тази "душа" като незряла. Когато дадена "душа" установи, че обектът на нейното щение не може да бъде открит в т.н. "външен свят", тогава наричаме въпросната "душа" узряла. Зреенето е дълъг процес и е силно зависим с вътрешно осъзнаване, с това да си дадеш сметка, с някаква по ниво будност. Това относително може да се сравни с пробуждане на дървесна пъпка, когато тя започне да се разлиства, след дълга и мъчителна зима. Докато тази пъпка порасте, тя все взима, а после, след като се разцъфти, тя започва и да дава - семе, аромат, краски, красота... Никога няма да забравя думите от един филм, в който будиски учител питаше риторично ученика си, чрез писмо: "Кое е по-лесно - да удовлетвориш всичките си желания, или да удовлетвориш само едно от тях - твоето, истинското?!" Но как човек да разбере за своето желание, ако още не му идват подобни мисли в ума? Това е спящо състояние. Несъзнателно. Човека за това няма вина. Просто не му е дошло още до главата. В Каббала се говори за 5 вида желания, които са свързани със сетивния свят. - желание за храна - желание за секс (горните две обощават животинското желание в човека) - желание за богатство - желание за власт - желание за знание (горните три обобщават човешките желания в човека) Според Каббала има още едно желание, което е свързано пряко с Твореца - това е желанието за Изпълване с Любов, с Божия Светлина и за Единение с Твореца. Според мен обаче, всичко това което изложих до тук е израз на това първично желание в човека - желанието за Изпълване с Любов, с Божия Светлина и за Единение с Твореца. То при някои хора е осъзнато, докато при други все още не е, но те, поради дълбокия спомен в себе си, за този истински копнеж, го търсят, дори без да съзнават това. Да, търсят го, но в сетивния свят, чрез различни по форма и вид изживявания. Та това търси всеки жив човек, всяка жива душа, всяка гадинка ако щеш. Всичко търси Любовта, Щастието, което изпълва до краен предел и което запълва всяко несъвършенство, липса/пасив. Ето това търси и всеки човек в партньора си, но нъц. Нищо няма да намери, защото е сгрешил с посоката. Човек в самозаблуждението си мисли, че някой ще му придаде това щастие даром и то е почти така, само дето източника на това придаване не в сетивния свят (Той е и там, но не баш). Човек си мисли, по твърде егоизтичен начин, че някой ще му привнесе, но за да стане това, то Творецът е създал условие, което изисква подобност. Как и с какво може човек да е подобен на Твореца? С качество? С кое качество? С качеството отдаване, което е точно обратно на качеството получаване. Отдаване по Божи стандарт - напълно алтруизтично, безусловно, без тънките сметки на егоизтичната природа. Тогава, едва когато човек добие качествата на Твореца, той ще стане Отец за него, а човека ще бъде Син Божи, именно защото е придобил основния наследствен белег - това да можеш да отдаваш. Всъщност щастието не се крие само в отдаването, нито само в получаването. Ето защо Творецът е нещастен Сам в Себе Си, без своето Творение. Той затуй го е и сътворил - защото няма щастие, ако няма с кого да го споделиш. Толкова много Сила, толкова много Любов, а няма към кого да я отдадеш! Така и поради тази причина Твореца е създал Творението, а Творението има едно основно качество - да получава. Творецът отдава Любов, а Творението е получателя. Чист егоизъм. Алтруизма и егоизма са тясно свързани и те едно без друго не могат. Всичко това обаче не е било достатъчно за Твореца, защото Любовта Му Е толкоз голяма, че Той желае Творението да стане съвършенно като Него, за да достигне до най-високото ниво на Наслада - чрез отдаването. Затова Твореца е създал и Илюзията, преградата, която дели несъзнателното от осъзнатото. Поради несъзнателността Творението не съумява да прихване от Любовта и в това се състои цялото му страдание. Тук Твореца е заложил идеята за възможността за пробуждане и за преминаване от несъзнателното състояние в съзнателното, в пробуденото. В пробуденото състояние човека вече е познал източника на Щастието, съзира Го и започва да се черпи от Него. Осъзнатият човек първо прихваща искра от това Божие излъчване, а самата природа на тази искра е да бъде споделена и човек, колкото е получил - толкова и отдава, за което, в отплата, едва ли не, Твореца праща две искри, които човек наново излъчва и т.н., докато човека не достигна абсолютния максимум в отдаването, където жеанието за получаване, наречено егоизъм, е в абсолютен минимум. Ето така ненадейно Творението става Еднакво с Твореца и биват Едно. Между Творец и Творение съществува явлението Вечност - изразено в Любовно перпетомобиле. Това е копнежа на човешката душа - да живее в Любовта и да отдава Любов. Всичко друго е по-дребно от това. Та, докато човек не открие в себе си този потенциал, то е добре да съзнава добре каквото и да върши - ако пие, нека пие, но нека и успоредно с това се пита непрекъснато: "В това ли е щастието? Това ли е? Това ли търся наистина? Насища ли ме/изпълва ли ме то абсолютно?" и тъй с всичко - със секса, с храната, с което и да е изживяване и пр. Не е нужно да се спира, чрез насилие, каквото и да е, без на същото да му е дошло времето за прекратяване. Нужно е само това нещо да бъде разгледано и да бъде видяно. Самото виждане ще доведе човека по-близо до свободата. Дали обаче човек ще иска да разгледа нещо си и дали ще го види - това зависи от зрелостта на неговата душа и от Твореца. Единствено осъзнатостта ще доведе и довежда до източника, от където човека ще започне да приема, да получава, изпълвайки себе си със Светлина/Любов, която на своя ред той самия да може да отдава.
  3. Привет, Ирина! То това, което си писала, едва ли е към мен и това, което ще напиша, едва ли е към теб, и аз сега силно се учудвам, съмнявам се и недоумявам, реална ли си ти и реален ли съм аз и пр. неща, но така и така туй не е много сигурно - за реалността де, та затова и рекох да напиша една две думи, макар те да са капки вода, падащи в големия океан, а сиреч - една много голяма илюзия, но все пак: ... има едно състояние, в което, ако човек навлезне, или по-скоро, ако състоянието навлезне в човека, или ако израсте в него, то тогава няма никаква нужда от какъвто и да е партньор. Това е състоянието на пълно насищане, на блаженство, на кеф, на щастие, на нирвана, което едва ли каквото и да е външно събитие, или партньор може да принесе за който и да е. Така или иначе, човек търси половинка, защото самия той е половинка, сиреч несъвършен/слаб. Именно поради чувството за пасив, за някаква липса, човек се опитва да запълни - я с някоя нова дрешка, я с някоя нова книга, я с някое ново изказване, като туй, в нета, я с някоя нова придобивка, я с хапване, пийване, забавление, секс и пр. По същата причина човек търси и партньорството. Всъщност, според моето левашко мнение, всички тези неща могат да се окажат условия, а и се оказват малко или много такива, които да доведът човека до въпросното изпълване и насищане, за което писах по-горе. Така и с партньорството. Хората биха го определили като нещо "лошо". Аз обаче незнам дали то е лошо, или е добро, но знам, че редовно който и да е човек търси и проектира, чрез очакванията си, партньора отсреща. Никога тези очаквания не се припокриват напълно, защото отсреща, срещу теб, стои половинка, а не цялостност. Да, именно - срещу теб стои насъвършенство, каквото си и ти самият. Как може несъвършенното да те изпълни, да те насити, да ти донесе абсолютно щастие? Не, няма такъв случай. Въпреки това, партньорството между хората, е прекрасно условие за движение по пътя към това съвършнство, към това насищане. Идеята на тази тема е много интересна - дали нещо е подходящо за мен!? Да, със сигурност, както и да го погледнеш. Дори и това, което на мен ми се струва неподоходящо, поради ограничения ми субективен взор, дори то е подходящо, чрез неподходящността си. И наистина - човек не може без партньор, докато е в несъвършенно състояние. Иначе, има случаи, в които човек се опитва да е без партньор и живее без такъв, но същия без даже да подозира превръща в партньор всичко, до което се докосне. Това е също верен път. Чрез него човек се учи сам на себе си да стане партньор - да намери своята вътрешна половинка и да се сгоди за нея, пък после, ако е рекъл Господ - и да се бракосъчетаят накрая. До преди това човек все се чувства сам, все е нещастен, или ако е щастлив, то не е завинаги, все се страхува за себе си, за живота си, за бъдещето си и все се подсигурява... чрез всичко и всички, а това ако не е егоизъм, то аз незнам какво е. Идеята на всичката тази глупост, която изръсих до тук, бе в това, че човек бива най-вече да осъзнае защо и какво търси в онзи срещу него, или в което и да било друго и дали това, което търси човека вън от себе си, не се крие в него самия - вътре!? Чрез самотата човек може да пътува към това откриетие - към онова, което ще го направи цялостен и съвършен. Чрез партньорството също може да се пътува към това нещо, независимо дали този път е споделян, или не е от партньора. Човек търси своето съвършенство, себе си, а всичкото останало лутане е просто част от пътя, в която част той, както всеки едни малчуган, който реди пъзел - взима, проверява, ако трябва отхвърля, а ако се напасне - приема това, което счете за легнало на своето място. Та дали с партньор, или без, това не е толкова важно. Също така няма никакъв смисъл, освен чисто егоизтичен, въпроса за това кое е по-подходящо за мен. Тъй или иначе орисано е на човека да бъде Господар и да властва над Света, но за тази цел същия бива да достигне до състояние "Сам съм си достатъчен", а в последствие, от тази база, да стане като Бога - Знаещ що е то да отдаваш, да даряваш, да споделяш, безкористно, от Любов, безусловно. Тогава вече и "тънките сметчици", от рода на "Аз ще съм с теб, защото това ме прави щастлив мене и няма да бъда с теб, ако това започне да ме прави нещастен." ще са се изпарили, защото тогава Човека няма да е вече колеблив в своето състояние, няма да е нестабилен, а ще бъде истински здраво стъпил на земята, с глава Небе и със сърце Слънцето, с мисли чисти, като бистрата водица. Всичко това ще бъде условието за просъществуването на Рая.
  4. Скандальный телемост Каббала Лайтман/Никонов "МОСКВА ЯРМАРКА ТЩЕСЛАВИЯ" http://www.exyi.com/24GUFp41p1I__-
  5. Както по-горе споменах, човешкия организъм е съставен най-вече от вода. В следствие на изкривяване в структурата на тази вода, което се дължи на съзнание и подсъзнание, като не на последно място и на свръхсъзнанието, човек попада в дадена патология. Писах вече, че у човек съществува катод и анод, които могат да преструктурират организма - това са ума и сърцето. Умът създава кисеинна среда в организма. Той е електричество, но това елекричество може да бъде и положително и отрицателлно, в зависимост от това дали сърцето участра в процеса, или не. Киселинната среда е в следствие на аналитното въздействие на ума, докато алкалната среда е в следствие от католитното въздействие на сърцето (Любовта, магнетизма). Ето чрез тези два инструманта човек може да промени цялата си вътрешна среда, но първо е добре да се доведе до Мир, Покой. Мирът и Покоят могат да бъдет оприличени на свойствата и характеристиките на дистилираната вода. Тя е без всекакви примеси - чиста вода. В Писанията много често се говори за подобна вода. Кръщенията стават с такава вода. Какво представлява дистилираната вода? Това е водата, което е преминала през процса дестилация, който в същността си е точно изпарения на водната молекула, която преминава във газообразно състояние, в пара. Издигайки се нагоре, към атмосферата, тази пара се презарежда/преструктурира, под въздействието на различни неща - като например Слънцето и др. От парата се образуват облаци. Те са различно заредени. Често стават бури и прехвърчат мълнии, но всеки дъжд е дистилирана, чиста вода, разбира се, ако не броим фактора замърсяване, който напоследък прави дъждовете много киселинни. Както писах по-горе, за да се издигне тази вода, бива да се освободи от всичко - от соли, от минерали. Всички тези неща са качествени и количествени натрупвания. Аналогично става в ума - когато ума се освободи от всички свой страхове, страсти, емоции и мисли, които са неговите соли и минерали, той навлиза в Покоя. Този покой е баланса между "ин" и "ян", между катод и анод, между алкалност и киселинност. Той се изразява в числото Седем (7). Да, точно това е РН-то - 7. Това е и същността на Покоя, на Шаббат на Седмият Ден, на Божията Почивка, на Мира. Това в Йога се нарича медитация. Отпускане, Предаване, Себеотдаване, Съгласие - това да се съблечеш, както се съблича зелето - лист по лист, докато не останеш гол кучан/сърцевина, сиреч изначална същност, която е чиста и ясна природа. Високите честоти, които Ученият е открил са точно това - честоти близки на Изначалният Звук на Сътворението, който е звукът на Тишинат и Пустотата. Чистият от мисли ум, дава пракрасна възможност на тялото да си почине, а когато от този ум се появи Ясното и Зареждащо излъчване, то тялото се презарежда, почиства и всички състеми започват да работят по-добре от колкото при новородено бебе. Тук е момента да се включат ума и сърцето - с положителни мисли и любов, което по ество си става само и не е въпрос до напъване. Ето нещо интересно и нещо, което може също да полужи: изт: "Йога без учител" Б. Сахаров Пратяхара - това е отдръпването на сетивата, абстрахиране - когато си се дистанцирал от всичко наоколо - проблеми, ежедневие, звици, картини, аромати, вкусове, осезания. Това води до вглъбяването, до "праволинеен ум" - ум който не се разсейва и е насочен само към една цел/мисъл/обект. Когато това се случи, тогава вече неусетно си навлязъл в Дхарана - концентрация на мисълтта/ума, а когато тази концентрация стане много дълбока и стабилна, когато нищо не може да те разсее и когато всичко друго изчезне, освен обекта на съсредоточаване, тогава вече неусетно и естествено си навлязъл в Дхияна - медитацията. Трите стъпки са един процес, който се разгръща. Първо е абстрахирането от сетивата, а те са в две посоки - навътре и навън. Обстраирането от мисли, емоции, похот, от обоняние (миризми), от вкус, зрение (картини), слух (звуци), осезание (чувстване, чрез рецепторите). Това води до Покоя, до Мира. Когато този покой те обхване и превземе, тогава съзнанието/мисълта, чувството има страхотна сила. Би трябвало от това състояние (Мир, Покой) да се появи Яснота, която да е родител на Живота. Тази Яснота е обек на концентрацията. Тя е и обект на медитацията/съзерцанието. Медитацията е потапяне в това състояние, себепредаване/себеотдаване на това състояние - това да позволиш то да те покори, да те обхване, да те обгърне отвътре и отвън. Когато това се случи, и когато ти се изгубиш в тази светлина, тогава говорим за Самадхи. Това е. Като за начало е добре ч(овек да познае Покоя, Мира, което е аналогично на дистилирата вода, чистата вода, без примеси. После това, структурирането на тази вода става чрез Яснотата, Светлината. Ракът е две природи, които са противопоставят една на друга. Ракът е Борба, израждане. Две воли - Едната е Божията, а другата... твоята. Немирясване - ето това е Рака. Мир да Бъде!
  6. Здравей, Сашко! Приветствам темата, както и онази, в която се говори за хомеопатията и Рака. Съдейки по себе си, това, което си написал, напълно се препокрива с моята опитност. Това, което съм усетил на вътрешно, енергийно ниво е, че именно многото своенравие/своеволие (контрол, опит да оправляваш съдбата и всичко да върви по твоя план) е причина за появата на т.н. Рак. Това своеволие/своенравия, когато е в своя пик/връх, е напълно противоположно на Божията Воля. То с всички свои сили и се противопоставя. Ето защо в човека/тялото настъпва борба/сблъсък. Характерни симптоми за навлизане в подобно състояние са, например, стегнатостта, както и раздутостта в областта на слънчевия сплит. Чувства се като огромна топка, при това изключително стабилна и твърда. Говори за неподаване, за недопускане. Казват, че у човека живеят 300 дяволи/бесове. Именно те са причина за въпросното своенравие. Разбира се всичко е поради неведението - сиреч поради това, че у човек пребивава в дуалното съзнание (аз и другите/всичко останало). Точно това съзнание разделя нещата и създава опоненти/врагове/противници. Въпросното дуално съзнание може да съзре тези противници във всички, дори във въздуха и водата, че нали трява с някого да се бори!? Доколкото знам, има много лечения на Рака, като едно сред тях е с дистилирана вода, както и с активирана вода, както и със сребърна вода. Разбира се, освен че те лекуват това заболяване, същите променят и нагласата/възгледа/характера на човек, защото се внасят добре структуриране водни молекули. Човешкият организъм е изграден предимно от вода. Всички патологии се дължът на това, че водните молекули в човека са преминали в дисхармония, т.е. - променили са своята структура/строй. Творецът е заложил един строй, но творението е променило този строй поради една или друга причина, която промяна се явява причина за определено следствие. Та внасяйки добре/правилно структурирани водни молекули, ние едва ли не внасяме нещо като изначална програма, която препрограмира по свой модел, защото притежава стабилност и сила, всички останали молекули с времето. Това, което е открил въпросният учен, на който се посвещава настоящата тема, е много добро. То работи, чрез високочестотни звуци, които са недоловими за човешкото ухо, но пък извършват определена настройка на клетките, чрез вибрацията, която се излъчва. Каква е тази настройка - това чависи от честотата и от това до колко хармонична е тя. Петър Димков също има много разработки в областта за лечение и профилактика на Рак (тумори). Не на последно място той препоръчва да се ползва прясна къртичина пръст, която да се поставя точно върху слънчевият сплит (чакрата на аз-а, на инстинктите, на емоциите). Това се комбинира с продължително билково лечение около година, както и с промяна на мисловния модел/съзнание. Димков препоръчва най-вече разкаянието и това човек да види своите погрешки. Според него, Ракът е кармично заболяване и той идва точно поради многото егоцентризъм. Блаодарност, Съгласие + евентуална Любов са върховното лекарство. Съгласие - да, именно това е началото на промяната. Съгласието със съдбата, с Божията Воля. Праданноотдадеността. Това спира борбата/своеволието/своенравието, което прави слънчевият сплит мек, който даже хлътва навтъре. Да, когато човек се освободи от дяволите на похотта, долната част на корема хлътва навътре. Няма я вече раздутостта, нито проблемите с бъбреци, черва, отделителната система... Така и с областта на слънчевият сплит/трета чакра. Навярно съм го писал много пъти, но ще го напиша пак: Третия център управлява редица органи и системи, като например - черния дроб, жлъчката, стомахът, задстомашната жлеза (панкреас), далака и тънките черва. Точно в черният дроб стои гнева, както това, че същия е свързан с мисловни схеми/модили свързани с миналото (вече преживяни неща)! В жлъчката се намира желанието за унищожение, агресията, разграждането. Далакът и панкреаса са свързани с бъдещето (далак) и с настоящето (панкреас). Малко хора знаят функциите на далака. Той е най-големият орган в Лимвната система. Депо е за кръвта. Неговата функция е главно в отстраняването и подмяната на кръвни клетки, ако са стари, или болни: изт: Уикипедия Освен това, далакът стимулира костният мозък в производството на бели кръвни телца (левкоцити), които минавайки през тимусовата жлеза (която е в обхвата на четвърта център/чакра) и през "инструктажа", който тази жлеза извършва, стават основен противник и победител над всичко изкривено и паталогично в човека, в това число и раковите клетки. Две чакри - една (трета) свързана преко с мислите (съзнанието), които са под патронажа на шестия център/чакра, а другата (четвърта) - свързана с чувството/чувствата Любов, състрадателност, преданност, себеотдаване..., както и с Божественото (чрез седми център) Тези два центъра се явяват катод и анод в човешкия организъм. Ето един материал за структурираната и дестилираната вода и за бормата на същата с раковите клетки: из "Лечение с жива и мъртва вода" Максим Баринов
  7. източник са субтитрите на филма " Darshan: The Embrace ", който може да се намири в "http://www.kolibka.com/2.html" Също така е много добра за гледане анимацията: Епоха на животните 3D
  8. из "Заветът на Свети Иван Рилски" Аскетизмът има много положителни страни. Той работи с други проблеми. Пред отшелникът, аскетът има други проблеми, например проблема с привързаностите, и проблемът със страха от смъртта/самотата. Чрез аскетизма човек може да отработи едни вътрешни проблеми, докато чрез живота в обществото и семейството - други, като егоизма, като това да се учи на търпение, на прошка, на разбира не и пр. Аскетът - неговата цел е да постигне Мир в Себе си и Просветление. Много разумни хора са поели по този път, знаейки прекрасно на какъв хал се намира съзнанието им. Поели са пътя на Търсача, на Самотника, който търси само Бога, чрез който Бог самият той да се измени. Аскетизма бяга, да буквално бяга от едни взаимоотношения, за да постигне Просветление. Аскетът отстранява всички пречки между него и Бога, като например майката, бащата, децата, приятели, материално състояние, роднини и пр. Така е направил и Буда. Заложил е дори и собствения си живот. Така е направил и Свети Иван Рилски - толкова много години в планинята/пустинята, в уединение, за да се превърне накрая в стълп, в опора на/за страдалците, на пътниците, да бедните духом. Целта на Аскета: http://195.149.248.1...ffd_640x272.jpg Ученикът: От опит глава не боли (ужким)..: Любов, Любов един към друг... от едно същественце към друго. "Ако всички направим така, човечеството ще премине в следващия етап от еволюцията": http://195.149.248.1...782_640x272.jpg http://195.149.248.1...b50_640x272.jpg за да се случи ето това: http://195.149.248.1...ee7_640x272.jpg http://195.149.248.1...528_640x272.jpg http://195.149.248.1...473_640x272.jpg http://195.149.248.1...9d6_640x272.jpg http://195.149.248.1...963_640x272.jpg http://195.149.248.1...51b_640x272.jpg "Ето, колко е добро или колко е красиво да живеят братята заедно. "Защото в това Господ обеща вечен живот." "Гдето са двама или трима събрани в мое име, там съм и Аз всред тях." Ассала́му ‘але́йкум - в превод: мир Вам; дословно: мир на Вас:
  9. Привет! Да, това е Пътя. Никой не твърди, че е лесно, именно защото Пътят е учител. Пътят е Бог (Дхарма). Падаш, ставаш, после пак падаш и пак ставаш, докато не се научиш. Често ще губим вяра, ум, надежда, самообладание, разсъдък и пр. Често ще грешим. Това не бива да ни плаши, но не бива и да ни прави съгласни до безхаберие. Средния път е нужен. Разкаянието, когато то е истинско в сърцето, когато видиш делата си и колко много твоите дела са наранили съществата, а и не само, а и продължават да ги нараняват по един, или друг начин, тогава и само тогава човек може да види слабостта си/несъвършенството на егоизтичната "си" природа. Разкаянието включва и нежелание да служиш вече на тази природа, сиреч на греха, на злите дела. Да, разкаянието е копнеж да се откопчиш от всичко това, което е егоцентризма. Разбира се, откопчването е трудно без Божията помощ, затуй успоредно с разкаянието върви и прозбата за милост (молитвата) и за това Бог да промени греховното съзнание в разкайващия се . "Прости ми, Боже, съгреших!" Има един псалом - тъй наречен Петдесети Псалом от книга "Псалми" в Библията, в който се казва така: "Помилуй мя, Боже, по велицей милости Твоей и по множеству щедрост Твоих очисти беззаконие мое. Найпаче умий мя от беззакония моего и от греха моего очисти мя. Яко беззаконие мое аз знаю и грех мой преди мною ест вину. Тебе единому согреших и лукавое пред Тобою сотворих..." в превод: Обърни внимание на последния ред: "Пред Тебе, пред Тебе едничкия съгреших и лошо пред Твоите очи извърших" - Да, няма пред кого друг да съгрешим, защото всички същественца е Той. http://vbox7.com/play:b4c0e971 Щом има искрено разкаяние и нежелание за повтаряне на прегрешението, значи прошката ще дойде. Няма как иначе. Разкаяние, молитва и желание за праведност/добрина - три основни неща, които са на базата на това, че си познал егоизтичното съзнание, което е Противник на Бога (Живота, Любовта), а с др. думи това е Сатана - Князът на този свят - егоизтичното съзнание. Поздравявам те с едно клипче и Бог да бъде с Теб!: http://www.youtube.com/watch?v=bau8I9DzeYw:
  10. http://2.bp.blogspot.com/_TGIk_SPvY_o/SxusrJXQiYI/AAAAAAAABEg/T-QdMNVIBSA/s400/book_cover_babaji_copy.jpg http://www.babajiskriyayoga.net/german/images/shop/Babaji_Mataji_lg.jpg http://img1.liveinternet.ru/images/attach/b/1/3565/3565434_boganathar.jpg http://marioduguay.com/photos/products/931329090.jpg http://marioduguay.com/photos/products/2993975278.jpg http://marioduguay.com/photos/products/805401221.jpg http://2.bp.blogspot.com/_tTsrg_zlV70/TVAd1e5aX6I/AAAAAAAABmQ/VKtVhy11Sj0/s250/01-01-4.jpg http://1.bp.blogspot.com/_tTsrg_zlV70/TSgiXVPVQQI/AAAAAAAABUQ/SUoGUQ2lPRQ/S250/MAITREYA.jpg http://1.bp.blogspot.com/_tTsrg_zlV70/TQ5Ul-ABeQI/AAAAAAAABJc/kj376Wrs6FA/S1600-R/tic17jg5f5rkd.jpg http://4.bp.blogspot.com/_tTsrg_zlV70/TS8Pd1sHjDI/AAAAAAAABXw/ZpzcqVAMEeo/S760/ti7csjc6bdm6.jpg http://1.bp.blogspot.com/_tTsrg_zlV70/TS8d3i0ZvII/AAAAAAAABYg/zKUHbFcaSEQ/S760/35980.gif http://1.bp.blogspot.com/_tTsrg_zlV70/TJerj6V8ylI/AAAAAAAAAjY/1fTeTJAmF_w/S660/sergei.jpg http://2.bp.blogspot.com/_tTsrg_zlV70/TNlfcQiFL6I/AAAAAAAAAyA/_92HqoDqE3Y/S1600-R/74011_161310003903325_100000729796755_364595_2575766_n.jpg източник на повечето изображения: Възнесените Учители на човечеството
  11. http://bg.netlog.com...messageid=32350 В Християнството е същото. За да те кръстят (Кръщението е едно от християнските тайнства) в името на 1 - Отца ( ), 2 - Син - {יהושוע (Йехошу́а) (имя состоит из двух корней - «» и «спасение»)} "Яхве спасява" и 3 - Светия Дух (רוח הקודש), то първо бива да се мине през друго тайнство, а по-точно през Покаянието. На този, който върви към Покаянието, на него се разяснява Тора-та закона и ТриЕдинството, както и самото Християнство. До тогавя човек се води от "приглашените". След като разбира истините за живота, човека вижда делата си и разбира погрешките си, от което следва въпросното покаяние, или искане на прошка. Това в Йога на Патанджали например се намира в първите две "стъпки" - "Яма" и "Нияма". В Християнството това е очистителен процес, който се извършва от Светия Дух. Над Покайващия се спуска Светия Дух и го очиства от греховете. Що е то Дух обаче и що е то Свят Дух? Светият Дух е Чистото Съзнание, а Духовете са всички съвкупности/видове съзнание. Его-то е вид съзнание. Бесовете/Демоните са вид съзнание. Ангелите, архангелите и всички разновидности на светлите сили са вид съзнание/духове: Всичко е енергия и тя има различни цветове, честоти, звукове, трептения. Това са Духовете. Те населяват и човека. Съзнанието изгражда всяка форма, включае и тялото на човека. Съзнанието/Духът се преинкарнира/превъплъщава. Това е само един пример за въпроса относно личностния Дух, за който също се говори в Писанието. Той е различен от Светия Дух. В личностния Дух са запаметени "спомените" от всичките инкарнации, от всичкия еволюционен път на този Дух. В Тялото на човека този Дух се разпростира от "главата до петите". Той е съставен от три неща - Свръхсъзнание, Съзнание и Подсъзнание. Те трите оформят ДНК-то, а от там и формата на материята, в която въпросния Дух "живее". През този си "живот" Духът не е лишен от взаимодействие със всякакви други подобни немо Духове. Разбира се, че има взаимообмен. Въпросният обмен оказва много голямо влияние върху Духа и той повлиян от него се изменя цветово/вибрационно. Затуй е много важда "всеки" да разбере за себе си "на какъв Дух е". Инак, така както Господ ни е сътворил, всички ние, духовете, живеещ и инеживеещи във света на формите сме чисти по природа (Адам), както е чист кристалът/диамантът. Точно такива сме тръгнали по Пътя, трупайки цветове/опитност, докато не достигнем до онова състояние на "Последният Адам", който е "Животворящ Дух". Вчера пуснах едно мнение в темата за Завета на Цветните Лъчи на Светлината, а по-точно за призмата. Да, човек първоначално може да се оприличи с една призма, към която е насочен сноп Светлина: Снопът Светлина е Бог. Материята (призмата също) пак е Бог. Цветовете (духовете) пак е Бог. Пространството, в което се намира всичко изброено до тук пак е Бог. Времето и безвремието пак е Бог. ... Но да се върна на Покаянието и Кръщението. Ако човек не се покае, т.е. ако той не разбере грешната природа на егоизтичното съзнание, той не може нито да прости на себе си, нито да прости на "останалите". От тази позиция кръщението е невъзможно. За кръщението съм писал. Има водно и огнено. Водното кръщение е: което е нищо повече от баланс между първоелемента "огън" и първоелемента "вода", които принадлежат към трети (огън) и втори (вода) център. Във вторият център са обвързаностите и взаимоотношенията с родителите, роднитете, с партнорите. Там е чувството за вина, комплексираността и пр. В трети център са емоциите. Да удъжа човек тези емоции, да ги управлява, без да ги подтиска, те да го слушат, това изисква много вода. Водата гаси огъня е казано. водата може да се оприличи и на всичкото това познание/знание, което ни поднася Учителя Беинса Дуно, чрез беседите. Те правят човека да се омиротворява, т.е. въвеждат го към Кръщението. Да простиш "навътре" и "навън", да разбираш пак в двете посоки, да приемаш, да си съгласен... Всеки аз, включително и моя милост, си има уроци по този въпрос - отношението навън и навътре (Яма и Нияма). първите две стъпки. За да се кръсти човек, т.е. за да засияе в него Звездата на Давид (за да се отвори сърдечната чакра и да се появи любовта), то е необходимо същия да превъзпита себе си/животинската си природа, аз-а, егоизтичното съзнание, чрез проумяване на Истината, а тя е че няма "аз" и че всичко е едно и също нещо. Истината обаче е скрита от въпросното съзнание (Дух), докато той не се види на какво прилича. Докато не се покае и смири. Докато не поиска прошка. Всъщност всички проблеми на човека произлизат от неговото неведение/незнание и от изградените концепции/представи в ума за действителност и реалност. Човек не е виновен, но как, ако я няма болката човек може да се учи? Чрез Любовта. Любов обаче не се дава винаги от Бога, т.е. човек не я възприема провилно и често поради тази неправда във възприемането човека става аругантен, зъл, високомерен и т.н. Това оформя т.н. "Супер Его". Що е то "духовност" и част от нея ли е "Супер Егото"? "Супер Егото" е онова състояние на Духа, в което той е нарастнал неимоверно много и който е достигнал, или все още "пътува" към своя предел. В Даоизма има такова понятие - Тай-Дзи, което означава точно това - "Велик Предел". Личностният Дух продължава да съществува, докато има "аз", независимо от големината на този "аз". Щом този "аз" е все още подвластен на Закона за причина и следствие и щом все още е в цикъла на раждане и смърт, значи няма Спасение (Мокша). Някои хора бъркат като си мислят, че Висшия Аз е Бог. То всичко е Бог от една гледна точка, но най-чистата форма на Бога не е Висшия Аз. Висшият Аз е Духа на човека, който се превъплъщава, Свръхсъзнанието. Висшият Аз не е Единосъщен с Отца, не е се е слял, защото сам по природа се е разграничил като "аз" - нещо различно, нещо което може да се посочи, нещо с определени характеристики и пр. Спасението е когато его-то (аз-а) се изкачи до позицията на Супер Его (Висш Аз) и от там се разтвори в Безкрайния Океан, когато се слее, Едини. Това е описано и във въпросната практика "Хо'опонопоно" - Аумакуа (Висшият Аз/Супер Его/Свръхсъзнание), Ухане (Съзнателният аз/его) и унихипили (Подсъзнанието). В това Учение отново е описано същото, което е описано и в останалите Учения, а по-точно, че има нещо различно от въпросните три, които изброих в по-горния ред: Има много традиции, в които под "най-висш аз" се разбира точно Бог, както например е някои Упанишади, или както може да се посочи да речем в БхагавадГита (отношението между Атман-Брахман). Няма никакъв смисъл да се спори по подобни въпроси. Според мен е все едно и също дали човек ще счете че всичко е вътре в него, както е в Будизма и че той самията е Микрокосмос/Бог, който е точно образ/еднаквост на Макрокосмосът, т.е. едно и също нещо, или ако счете себе си за някой, който има Бог. подходът е различен, но целта е една, както е и едно и също това, което следва, след като някой е постигнал целта. Зависи от това на какъв Дух е човека. Ако съзнанието на човек пребивава най-често в ниските сфери/центрове/чакри, то то ще е обхванато от материализъм (1 сфера), похот/страсти (2 сфера) и егоцентризъм/аз, както и от емоции (3 сфера). Пътят, ужким просто нещо и описано едва с четири еврейски букви, съставляващи Свещенната Тетраграма ( ), а сиреч в "превод" - "Аз; не Аз; Аз & не Аз; Аз", е много сложно и трудно да бъде извървян. Зависи от Кармата в даден човек, която е много добре записа във всяка клетка от неговото тяло, под формата на ДНК. Да промениш записките не е толкова лесно, но не е иневъзможно. С Вяра и Дух всичко се постига, а пък ако и Бог помогне, значи резултатността е гарантирана.
  12. http://www.informatorbg.com/cgi-bin/index.pl?_state=Info&ID=580 http://www.charmyrose.com/Kristalna-piramida-kysmet-doma-Goljama-p-3253.html http://www.fengshuimineral.eu/category.php?id_category=13 http://mymall.bg/products?action=category&cid=3
  13. "Всичките човеци са добрина." "Произход на правите мисли", ООК Двадесет и първа лекция от Учителя 8 март 1923 г., четвъртък, София

  14. Привет! Пролетариата е началото на кумунизма. Той е "средството", което е твърде недодялано. В сравнение с ранното християнство, което както писах в по-предишно мнение е също било кумуна, в "модерния" кумунизъм липсва Свят Дух, което прави нещата да се насилват, т.е. да съществува насилие. Пролетта на кумунизма е прекрасен пример за такова нещо. Липсва естествеността, а както знаем добре - "Насила хубост не става.". Насилствения кумунизъм никога не дочаква своето лято, което го лишава от възможността да "ожъне нивата", или да прибере каквато и да е реколта/плодове наесен. Зимата, като сезон е време, в което живееш благодарени на плодовете от труда си, сиреч взимаш от това, което си изработил и го прилагаш според нуждите. Инак идеята е прекрасна с тази забележка, че човешкото съзнание още не е готово за такъв строй. Да бъде налаган въпросния строй насила е меко казано безумство. Така или иначе, ако приемем цикала на преинкарнациите за съществуващ и погледнем от тази гледна точка, то не може да не се съгласим, че равенството под каквато и да е форма е невъзможно явление. Да, в някаква кумуна е възможно, но на масово ниво... не. Така е и било в миналото. Всяко племе е било кумуна. Всяко семейство е било кумуна, а семейството преди години се е числяло в десетки. Така и покрай Авраама се оформи кумуна, която пое Път към Обещаната Земя/Обетованата Земя (сърцето). Същите нарекаха себе си "евреи", което като дума значи "странник", "скитник", "пътник", "странстващ", "движещ се", "придвижващ се"... от едно положение в друго - от егоизъм, към алтруизъм. и не само... Е, живи и зраве и Мир!
  15. Донче, абсолютно права си за равенството, но къде в научния комунизъм се говори за такова равенство, каквото ти имаш предвид? Равенство пред законите - да, но иначе принципът е: "Всекиму според потребностите, от всекого според способностите"(или възможностите, не съм сигурна, цитирам по памет). Здравей! Всъщност комунизма, като строй, е взаимстван точно поради копнежа на човешката душа за толерантност, за равноправие, за морал, за мир... за любов. Взаимстван е от най-древните и абсолютно естествени в появата си кумуни. Християнската кумуна, такава, каквата е остонована от апостолите е прекрасен пример за кумунизъм. Правилата, ако човек ги изследва, в онези времена са били същите. Всичко се е разделяло според нуждите. За който хитрувал, се полагало отлъчване най-често, но има и случаи в които хитруващия човек е намира смъртта си. Такъв пример е описан в Библията.
  16. http://www.youtube.com/watch?v=UErX6SZJf7A http://www.youtube.c...feature=related Моята връзка http://www.youtube.c...player_embedded
  17. Те започват след разпването. Успокои ме ,пак се оказах напред с материала......... Браво!
  18. Не ти се вярва, нали, Ники? Трябва да имаш повече доверие. Да не си мислиш, че ти си единствения, който е близо до върха, а другите са некви мравки там, в далечината...да не гледаш човека да го умаловажиш, а напротив. Оу, напротив. Много ми се вярва даже и никак не се считам за единствен. Виж за Единствен, да, но за единствен - не.
  19. Зависи от кого си искаш. Ако щенията ти са към някоя надута мома, я маркова/лачена чанта ще отнесеш по глъвъта, я некоя кратка и ясна "благословия". Та в такъв случай е вредно, ако те заболи външно и вътрешно де, което пък после ще ти дойде кат полезно. Също така, ако искаш много от някой кредитор, от тези неофициалните, нали се сещаш, ще требва после и да връщаш, при това с много "приятна" за сърцето лихвица... Пак ще ти е вредно, а в последствие ще ти е от полза. Да си строшиш чутурата е вредно от една страна, а от друга е полезно. Та, щенията, независимо не де са отправени - все същото важи за всички тях.
  20. Ами до там има много вода да изтече за тоя или оня. Като накрая се минава през лудостта, смъртта и ада, както е писано в Писанието (евангелието). То не че в картите Таро не се казва същото...
  21. Кат го видиш пак, предай Му много здраве от Мен. За въпроси, май нямам какво да Го/се питам.
×
×
  • Добави...