Ники_
-
Общо Съдържание
1734 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
13
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Ники_
-
-
Всъщност, нито има календар на маите, в който да е посочена точна дата за приключване на този или онзи цикъл. А колкото до въпроса с пресмятането... то е най-вече не малко угодно за спекулация.
Всеки един сериозен изследовател на тази култура, ще потвърди това.
Има една доста добра книга по този въпрос: http://www.book.stor...-gutberlet.html
Та със свършека на света, за който обаче в тази тема не се говори, а по-скоро за края на някакъв цикъл и започването на друг, може много да се спекулира и точно това се прави, подвеждайки наивния човек към какви ли не фантазии... подобно на историята с Анунаките, за които не може да бъде намерена и дума в шумерските глинени плочки..., както и с изопачените истории за Иисус и Мария Магдалена, за техни евентуални деца и пр.. За свещен Граал и пр. измишльотини на умници кат Дан Браун...
-
То тъй и в древен Рим - безплатен (чат-пат) е бил хляба и зрелищата, според прозренията императорски за народната нужда...
-
Благодарството на/в сърцето, за каквото и да е, е нещо удивително и прекрасно. Има много видове молитви, благодарствени също.
Егоизмът все пак си има свое място в живота/битието. Освен като аспект на мая, като основа за съществуването на тази Космическа траги-комедия (Божия игра - Лилла), то егоизма е и основен подбудител за вървежа по пътя. Дет се вика: "Дяволът ме кара!". Копнежът на индивидуалността, на аз-а, на его-то, на душата за любовта е основна движеща сила, независимо дали е осъзната или не.
Творецът е създал именно това в началото - Творението, нещото, което да има необходимостта и нуждата от Любовта, която Творецът дава. Свойството получаване.
-
Нали някои говорят за "абсолютно приемане, несъпротива, пасивна будност на съзнанието" - това ако е път, то то ми се струва един по - скучен, сухарски, сив, непривлекателен път (особено ако човек се опитва напълно да го приложи). Други пък проповядват самовнушения, утвърждения, развиване на качества, концентрации, визуализации, медитации, съзнателни усилия и трансформации, стремежи...Това два отделни пътя ли са, две стъпала на един и същи път ли са, взаимозависими етапи ли са...Мен не ме кефи нито пълното приемане/смирение (а и не ми се отдава), нито крайното утвърждаване и пълното отхвърляне. Влече ме нещо средно.
Имаш ли мнение за Истината и аза :
http://www.beinsadou...260#entry168241
И какво ти е мнението за благодаренето - това да благодарим на Бог за едно или друго нещо, да му се молим ? Останал съм с впечатление, че ти приемаш молитвите/благодарностите за добро и лошо, но друг който говори за несъпротива (а именно Кришнамурти), не приема молитвите - ето едно противоречие...
Няма как да е инак. На его-то, на аз-а хич не му утърва да се съгласява, да се себеотдава, да се предава. Противно е на инстинктът му за самосъхранение. Съпротивата му е защото се опитва да оцелее и докато Любовта в него не нарасне, той не би посмял и не би могъл да се отдаде.
Кефенето е според интереса, който клати феса.
Защо според теб човек желае да се изживява като екшън герой, като анимационен герой, дет да се представя като биткаджия, като победител, който раздава справедливо тупалки, като супермен, който се справя с дявола дори?
Ще ти отговоря.
Защото човек иска да бъде аресван. Да бъде разбиран, обичан. Да го приемат.
Всичко се върти около желанието на душата за Любов. Всичките номера на его-то, на аз-а са поради това. Обличането, стойкаджийството, тарикатщината, хитруването, остроумниченето, трупането на интелектуалност, на материални придобивки/богатства, на приятели и пр. и пр..
Просто защото човек има нужда да бъде обичан. Защото не е получавал достатъчно любов, уважение. Защото човек първо сам на себе си не си ги дава, въпреки, че мнозина са убедени в обратното, пък комплексираността е още на лице и се изразява/издава по безброй начини.
Значи, човек не е получавал обич и затова и всичките игри, зарад това и комплексираността. Всичките опити за подсигуряване за издигане, за висота, било то в материален, или в духовен аспект е поради този копнеж, поради нуждата от любов.
Човек не получава, защото не знае да дава. Егоизтичното съзнание. Не дава дори и на себе си. И тук не става дума за някакво фалшиво "даване", чрез което да преметнем съдбата, за да ни се вържат работите. Не, не можем да излъжем себе си, в дълбочина. Можем да се самозаблуждаваме почти успешно, че си даваме нужното, но неудовлетворението в нас, нещастието, ямата, докато съществува - това е ясен признак, че не успяваме и че се опитваме да мамим.
Ето защо думата "егоизъм" е напълно подходяща в този случай и абсолютна аналогична на думата "дявол"/"шейтан", на думата "сатана".
Не дава, но иска да получи и прави какви ли не циркове, за да се сдобие. Егоизъм. Сатана - противник на живота, на Любовта, защото Любовта не е взимане със сила, не е обир, не е кражба, или издевателство. Тя не е принуда, не е насилие и изнасилване.
Противим се на Любовта/живота - искаме за себе си (егоизъм), без да даваме. Без да даваме на себе си дори, искрено, без номера, без схеми, без очакване и тънки сметки, без лукаво хитруване! Като например: "Сега ще си дам от това, за да получа от онова, за да се добера!". Имитация, лъжа.
Та, ти, аз и който и да е "аз" е просто един шейтан.
Е, как може шейтан да победи шейтан? Кой от "двамата" ще е победител? Пак шейтан.
Пак себеутвърждения, пак схеми за издигане, за култивиране/укрепване на този аз/шейтан...
Себеотдаването, предаването е когато спреш всичкия този процес. Безкрайните игри на его-то (но за да знаеш за тях ще трябва добре да го опознаеш, да опознаеш това "себе", "козните на лукавия", като до преди това щеш не щеш ще си роб сам на себе си и ще си сърбаш попарата/нещастието), което те оставя далеч от Любовта, понеже то, его-то изисква за себе си, което те/го оставя далеч от мира, от благоразположението, от хармонията, от това да изживяваш живота с кеф, без този кеф да е причина за чуждо/твое нещастие.
Разбира се, самовнушенията, утвържденията, развиването на качества, концентрациите, визуализациите, медитациите, съзнателните усилия и трансформации, стремежите..., тези неща са много съблазнителни за его-то, и чрез тях то най-често копнее отново да се подсигури, да се запази, да се утвърди, да стане по-защитено, по-издигнато и значимо, да се добере до кефа/щастието...
Много зависи обаче с каква крайна цел човек върши тези неща, защото всички те могат да се ползват и като трамплин за достигане до онова състояние, в което ще си способен да се предадеш, да живееш без съпротива, без игри, в който сам със себе си да се надпреварваш, борейки се със собствената си комплексираност и за придобиване на любовта, чрез насилствени методики и трикове. Бабаит-стване, зор за харесване и за това да бъдеш приет/разбиран/обичан.
Това ми е мнението за истината и аз-а.
-
Истината се живее. / Учителят/
"Как се живее Истината ?" /Христо/
Без съпротива.
За това мислех да те питам. Ти май си поддръжник на идеята за несъпротива ? Понеже съм останал с впечатление, че като че ли има две основни теории - едната я свързвам с несъпротива, погасяване на мисли/чувства и тем подобни. Другата я свързвам с използването на съпротивата за израстване, с приемането на това, че е нормално да утвърждаваме, да се съпротивляваме и непрекъснато да растем.
Погасяването е отново съпротива. Този, който намира пречки, решен да ги отстрани, също се съпротивлява... на тях, на съдбата.
Приемането на всички дадености = без съпротива.
Не е приемане, когато все още се бориш и желаеш да растеш, защото явно нещо не харесваш, нещо не ти изнася и желаеш да го надрастеж.
Та какво точно питаш?
-
Ъйййй Иц, рая и ада се намира в пространството м/у ушите.
Аз да попитам Ники, защото в тоя ъгъл на вселената го открих. Това парче дето ще го пусна след малко явно ще да е от Бялата Ложа щото ми подейства мн. благотворно, ако знае и може да сподели в кратце за какво се пее в него ще съм много благодарна. Поздравки
[media=]
Не мога да ти бъда от в помощ.
-
Ники, ако може по - накратко. Сега (а и по принцип) нямам особено желание да прочета редове с цитати отнасящи се за нещо, което може и по - накратко да се каже, пък и в момента нямам много време.
Христо,
колкото и каквото можах написах, както можах и както дойде. Ако ти е от полза, ок. Ако не ти е от полза, ок.Може би някога ще имаш достатъчно време и разположение, и тези няколко реда няма да са ти пречка.
Бъди здрав!
-
Истината се живее. / Учителят/
"Как се живее Истината ?" /Христо/
Без съпротива.
-
Нямам ли право да знам, да любопитствам ? Смятам, че имам и смятам, че няма лошо и опасно в това да питам и за тъмната страна...
Фр.Джон У. Гроф МладшиСтарият монах седеше край пътя. Очите му бяха затворени,а краката събрани в скута. Той седеше, потънал в медитация.Изведнъж неговото съмовглъбение бе прекъснато от един воин самурай.
- Хей старче! Разкажи ми за Рая и Ада!
Отначало, сякаш не чул нищо, монахът не показа видима реакция. Но постепенно той започна да отваря очите си и около ъгълчетата на устата му заигра лека усмивка, като гледаше самурая, който чакаше нетърпеливо и чиято възбуда растеше с всяка изминала секунда.
- Искаш да узнаеш тайната на Рая и Ада? - продума най-после монахът.
- Ти, който си толкова размъкнат. Ти, чиито ръце и крака са покрити с мръсотия. Ти, чийто дъх е противен, чийто меч е ръждясал и занемарен. Ти, който си грозен и чиято майка е облякла толкова смешно. Ти ли ме питаш за Рая и Ада???
Самураят изпусна гнусно проклятие. Извади меча си и го вдигна високо. Лицето му стана пурпурночервено, а вените на врата му изпъкнаха , докато се готвеше да отдели главата на монаха от раменете му...
- Ето това е Адът - произнесе меко старият монах точно в мига, когато мечът започна да се спуска.
За частица от секундата самураят бе завладян от учудване, страхопочитание, състрадание и любов към това благородно създание, което бе дръзнало да рискува собственния си живот, за да му даде този урок. Ръката му с меча замръзна на средата и очите му се напълниха със сълзи на благодарност.
- А това - каза монахът- е Раят.
Старецът Тадей ВитовнишкиАтмосферата на небето и атмосферата на адаОт човека, който носи в себе си Царството Божие, се излъчват свети мисли, Божии мисли. Царството Божие създава в нас атмосфера противоположна на мислената атмосфера на ада. Ролята на християнина в света е да очиства атмосферата на земята и да разпростира атмосферата на Царството Божие.Този свят трябва да се усвоява чрез съхраняването на небесната атмосфера в себе си, защото ако изгубим Царството Божие в себе си, няма да спасим нито себе си, нито другите. Който носи Царството Божие в себе си, той го предава неусетно на другите. Хората се привличат от нашия мир и топлина, желаят да бъдат с нас, те постепенно усвояват небесната атмосфера. Даже не е потребно да говорим на хората за това; небето ще се излъчва от нас и когато мълчим, и когато говорим най-обикновенни неща. То свети в нас, без дори ние да осъзнаваме това.В непослушния няма да се всели Царството Божие, защото такъв човек постоянно желае да се върши неговата воля, а не Божията воля. В Царството Небесно е изключена възможността да има царство в царство. Това са искали падналите духове и затова са отпаднали от Господа, Царя на славата. Душата, която е попаднала в кръга на мисловния хаос, в атмосфепрата на ада или само се докосва до нея, усеща адска мъка. Например, прелистваме вестниците или обикаляме по улиците и след това изведнъж усещаме, че нещо в душата се е разрушило - усещаме празнина и тъга. Това е поради факта, че в заниманието с различни неща сме изгубили събрания, съсредоточен ум, станали сме разсеяни и отмосферата на пъкъла е проникнала в нас....Свети Иисаак Сирин казва: "С всички сили пази своя душевен мир. Не го отдавай за нищо на света. Помири се със себе си и ще се помирят с теб Небето и земята!"
- Но на нас ни е тежко да се помирим със себе си.
- Вътрешният мир е там, където няма грижи за този свят, никакви интереси, дори за собствената си личност.
- Има ли тогава в човека мисли?
- Тогава настъпва тишина в човека. Няма мисли. Нашият живот зависи от нашите мисли - ако те са мирни, тихи и благи, и нашия живот ще е такъв. Ако мислите ни са разрушителни, няма да имаме мир и покой. Само някой да ни каже нещо, което н е е по нашата воля, веднага избухваме. Точно тогава се проличава нашето истинско състояние. А трябва да се научим да бъдем мирни.
Подвизаване - писма от стареца Йосиф Исихаст
из "Миларепа (2006)"- Какво искаш? (старият будиски монах)- Безопасно място за нощта. (Миларепа)
- Стари монахо, благодаря ти. (Миларепа)
- Какво мога да направя за вас? (стария монах се обръща към хората които преследват Миларепа)
- Стари монахо, търсим един приятел. (човек от тези, които преследват Миларепа, търсейки на свой ред възмездие и справедливост) Идвал ли е тук?
- Тук рядко идват хора. (старият будиски монах)
- Старият монах не би излъгал. (човек от тези, които преследват Миларепа, търсейки на свой ред възмездие и справедливост) Хайде, да потегляме.
- Враговете никога не свършват. (Миларепа)
- Враговете ти възникват от ума ти. Нещата опират просто до това да се научиш да контролираш ума си.
По-добре си изяж супата, докато е още топла. (старият будиски монах)
- Какво четеш? (Миларепа)
- Думите на Буда. (старият будиски монах)
- Какво казва Будата? (Миларепа)
- Спри отрицателните действия, развий положителни действия и опитоми ума си. (старият будиски монах)
...
- Трябва да се радваш
от постиженията си.
- Да се радвам? Не съм постигнал нищо.
- Не оставяй да те преследват спомените за мъртвите. Те го заслужаваха.
...
- Седни. Какво те измъчва тези дни? Какво е? Кажи ми! (първият учител на Миларепа по магия)
- Не знам какво да правя... толкова се измъчвам. Отмъщението не разрешава нито един проблем. То само създава още. Няма ли друг начин? (Миларепа)
- Вчера моят благодетел умря. Аз не можах да го спася. Иронично е, че аз, Юнгтон Трогйел, който може... да убие хиляди не можах да направя нищо... за да спася един единствен човек от смъртта. (първият учител на Миларепа по магия)
- Всеки умира, нали? (Миларепа)
- Когато дойде смъртта само действията, извършени през живота ти те придружават. Бъдещето ти ще дойде от миналото ти така както цветето Удумбара изниква от семенцето си. (първият учител на Миларепа по магия)
- Значи бъдещето на майка ми и моето ще са само страдание. Ако можех да поема върху себе си участието на майка си във всичко това, бих го направил. (Миларепа)
- Не можеш да промениш кармата си... все едно сменяш къщата си. Не е толкова лесно. Но има начин да помогнеш на майка си. (първият учител на Миларепа по магия)
- Какъв е този начин? (Миларепа)
- Като следваш пътя на просветлените със сигурност ще достигнеш на място, отвъд всички страдания. Това е начинът действително да помогнеш на майка си и на всички живи същества. (първият учител на Миларепа по магия)
- Скъпоценни Учителю, можеш ли да ме научиш на този път? (Миларепа)
- Този стар глупак може само да ти каже при кой да отидеш. (първият учител на Миларепа по магия)
[media=]
http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=10116&st=60#entry168233
-
9 Май - победата над злото...
Врагът обаче, привидно победен в битката, е все още жив и той се нарича неведение/слепота. Поради него са и грешните концепции, които добиват власт като на цар, но все някакси не успяват да надскочат нивото на княз. Именно поради тях и ние сме все още в робство... на себе си и "мъртви в престъпления и грехове", "ходещи по обичая на този свят", по "духа, който действа" в нас - "синовете на противлението", живеещи все още "в похотите на нашата плът", следвайки/"правейки волята на плътта и на помислите" - "по естество... чеда на греха".
И тъй човек възстава против човека/природата/света/Бога.
Ефесяни 21 Съживи и вас които бехте мъртви в престъпленията и греховете,
2 в които сте некога си ходили според обичая на този свет, по княза на въздушната власт, духа който действува нине в синовете на противлението;
3 между които и ние всинца сме живели некога си в похотите на нашата плът, като сме правили волята на плътта и на помислите, и по естество сме били, както и другите, чада на гнева.
АммаПрез епохата на Рама,дяволите живеели наблизо,
в една съседна земя.
В епохата на Кришна, дяволите
живеели в нашите семейства.
Сега те са дори по-близо,
те са вътре в нас.
Тези дяволи,
ние трябва да убием, за да успеем.
Те са арогантност,
себичност и завист.
За да придобием покой на ума,
трябва да сме готови да се борим.
Не да се борим с истински оръжия,
а с любов, отдаване и саможертва.
Една битка без кръвопролития.
Само с мир и любов.
Вижте в нашето общество.
Харчим много пари,
пътувайки към дълбините на океана
и към космоса, за да ги изучим.
А никога не пътуваме
към нашия вътрешен свят,
който е по-близо и е под ръка.
Всеки обича телевизори
с по-големи екрани.
Но колкото екраните стават по-големи,
толкова нашите сърца се смаляват.
Имаме си прахосмукачки,
които засмукват
и най-малката мръсотия.
И все пак не сме готови да
почистим мръсотията от умовете си.
Умовете ни правят животите
ни красиви или грозни.
Опитваме се да научим
за външния свят,
но никога за вътрешния.
Опитваме се да уравновесим външния свят,
а забравяме да уравновесим себе си.
Робове сме на външния свят.
Носим много физически
и умствени недъзи.
Понасяме много неизлекувани рани.
Пълното щастие не може
да дойде от външния свят.
Това е като да се опитваш да
носиш небето или да плаваш по земя.
Живота е къс, трябва да се
опитаме да го отпразнуваме.
Държиш само сегашния
момент в ръцете си.
"Безпричинната ненавист"
из "Кабала - това е много лесно" М. ЛайтманСтадии на развитие на желаниятаНашата история е започнала с появата на човека на земята и развитието в него на егоистично желание за наслаждение. На първия етап това е било желание на нулевата степен – в него човек е усещал само импулс за удовлетворяване на телесните потребности, почти аналогични с онези, които притежава животното: семейство, секс, хранене, подслон, топлина. В такова желание човечеството се е развивало в течение на хиляди години.
Колкото по-егоистично е ставало желанието за наслаждение, толкова по-малко време е било необходимо за неговата реализация и възникване на следващото. В нашия живот ние наблюдаваме невероятно увеличаване на тази скорост: преди само сто години за промените, които сега се осъществяват, мигновено е било нужно десетки пъти повече време.
Човек започнал да се развива – от телесните желания към по-силни, последователно преодолявайки съответните етапи, докато не достигне желанието за Висшето състояние – последен стадий на развитието на егоизма. Желанията, сменящи се едно с друго в продължение на цялото формиране на човечеството, са такива:
– телесни,
– към богатство,
– към почести, власт,
– към знания,
– към Висшето.
Днес човечеството се намира на етап, който кабалистите са предричали още от самото зараждане на кабалистичната наука (например от XVIII в. пр. н. е.). Те са казвали, че започвайки от 1995 година, у човека ще възникне вътрешен порив към висше напълване, знание, тъй като основно по това време той вече изчерпва своите предишни желания и способите за тяхното удовлетворяване.
В последователните кръговрати на живота човек е изминал всички периоди на развитие на своя егоизъм. Днес, въпреки че в него присъстват в смесен вид всички предишни желания, жаждата за Висше напълване надделява над всички останали: човек започва все по-отчетливо да усеща, че не получава удовлетворение от предишните наслаждения.
В „Книга Зоар“ е казано, че в последния етап на своето развитие човечеството ще стигне до решението, че Висшият свят е именно онази област, в която то е длъжно да съществува. Защо хората не са могли да направят такъв извод по-рано, а чак сега започват да усещат това желание? Възможността за развитие, започвайки от първото ниво на егоистичното желание, е съществувала дълго преди появата на „Книга Зоар“.
Философите на Древността, въпреки че са изучавали науката кабала, не са я приемали като оръжие в качеството є на метод за практическо поправяне на природата на човека и светът продължавал да се развива, движен само от силата на непоправеното егоистично желание.
...
В „Книга Зоар“ е казано, че това съчинение ще остане скрито от човечеството до края на ХХ в., когато егоизмът ще достигне такава степен на развитие, че човек сам ще се убеди в неговата опасност и неплодотворност. От друга страна, човек няма да открие в нашия свят нищо, което би напълнило неговия егоизъм. И двете усещания ще го принудят да се вслуша в съветите, които предлага кабала.
...
В продължение на хилядолетията на съществуването на нашия свят всяко ново поколение се отличава от предишното с все по-егоистичен характер на душите.
Тъй като процесът на ръста на егоизма се осъществява в самата душа, то нейните качествени изменения са длъжни да повлекат след себе си и смяна на методиката, т. е. на всяко поколение е необходима различна методика за постигане на духовните светове. Оттук и предназначението на кабалистите, пребиваващи в едно или друго поколение, се състои в това да адаптират методиката за постигането на Твореца, кабала, към характера на душите на своите съвременници.
...
Цялата история на човечеството се определя от развитието на егоизма. Именно този фактор ни принуждава да изучаваме обкръжаващата среда с цел реализация на нарастващите егоистични желания. За разлика от неживата, растителната и животинската природа на нашия свят, човек постоянно претърпява изменения както от поколение на поколение, така и индивидуално в продължение на своя кратък живот. Неговият егоизъм се развива по пет нарастващи степени.
В древни времена човек не е бил още толкова егоистичен, за да се противопостави на Природата. Той дори без думи, сякаш телепатично, на някакво духовно ниво е чувствал всичко, което го е обкръжавало, и това взаимно единение е било езикът на неговото общуване с Природата.
Оказвайки се на първата степен на егоистичния растеж, човек вече е почувствал желание да подчини Природата на себе си, а не да є се уподоби. Алегорично това е описано като желание да се построи Вавилонската кула висока до небесата.
Нарастналият егоизъм откъснал човека от Природата. Вместо да отстрани цялата нарастваща противоположност, човек си въобразил, че ще може егоистично да постигне замисъла на творението: не по пътя на поправяне на егоизма, а взимайки власт над обкръжаващия свят. Именно така той противопоставил своето Аз на обществото и на Природата.
В резултат човек престанал да разбира Природата, загубил чувството на единство и близост с обкръжаващите го хора. Вместо любов, възникнали ненавист, отчуждение, разединяване и единният древен народ се разделил на множество нации.
На езика на метафорите това се изразява в Тора така: „По цялата земя имаше един език и един говор. Като се дигнаха от изток, те намериха равнище в Сенаарската равнина и се заселиха там. И рекоха един-другиму: да си съградим град и кула, висока до небето; и да си направим Име, преди да се пръснем по земята.
Тогава Господ слезе да види града и кулата, които градяха синовете човешки. И рече Господ: ето, един народ и всички имат един език. Ето какво започнаха да правят – и няма да се откажат от намисленото. Ще смесим езика им, за да не разбира един езика на другия. И пръсна ги Господ оттам по цялата земя – така те спряха да зидат града и кулата.“
Йосиф Флавий в своята книга „Юдейски древности“ пише: „Към неподчинение на Твореца призовавал народа Нимрод. Той съветвал да се построи кула, по-висока, отколкото може да се издигне водата, ако Творецът отново изпрати потоп – и с това да се отмъсти на Твореца за гибелта на предците.
Тълпата се съгласила и започнали да смятат подчинението на Твореца за позорно робство. С голямо желание започнали да строят кулата. Виждайки, че хората не се поправят след урока на потопа, Творецът ги направил разноезични – те престанали да се разбират един друг и се разпръснали. Мястото, където строили кулата, нарекли „Вавилон“ – от станалото там смесване на езици.“
В началото на XX в. германският археолог Р. Колдуей открил във Вавилон руини на кула с размери 90 х 90 х 90 метра. Херодот, живял през V в. пр. н. е., също е описал кулата като седемкатна пирамида с подобни размери. Историческите източници съобщават, че в центъра на Вавилон е бил разположен храмовият град Есагила, а в сърцето му – Вавилонската кула, храм на върховното божество Мардук. Тя се наричала Етеменанки, което означава крайъгълен камък на Небето и Земята.
Астрологията, зодиакалните хороскопи, гаданията, магията на цифрите, спиритизъм, мистика, магия, заговори, урочасване, викане на зли духове – всичко това е било разработено в Есагила, доживяло е до наши дни и именно днес се осъществява поредният изблик на тези вярвания.
Оттогава човек егоистично се противопоставя на Природата, тоест на свойството на абсолютния алтруизъм. Вместо това, за да заменят себелюбието с безкористност и да се поправят, уподобявайки се на Природата, хората създават изкуствена защита от нея. Поради това те развиват науката и технологиите. Нежеланието на хората да се поправят, техният стремеж да властват над Природата се нарича „издигането на Вавилонската кула“, което продължава и до ден днешен.
...
Кабала утвърждава, че свойство на всичко съществуващо е егоистичното желание за получаване на наслаждение. Но по естествен начин това не е възможно да се осъществи, защото прииждащото наслаждение анулира желанието и вследствие на това престава да се усеща. Подобно на това, както поглъщаната храна намалява чувството на глад, а с него изчезва и насладата от нея.
Тъй като без наслаждение човек не може да съществува, то той е принуден постоянно да култивира у себе си нови желания, за да може, напълвайки ги, да изпитва наслаждение. От тази непрекъсната гонитба за наслаждение, което не може да се достигне, се състои целият наш живот. Разочарованията и празнотата предизвикват депресия, довеждат до употребата на наркотици.
Древната мъдрост алегорично разказва, че човечеството е създадено като едно същество, имайки предвид, че всички хора изначално са били свързани в едно. Природата именно така се отнася към нас – като към един човек. Този събирателен образ се нарича Адам, от думата „доме“, което на арамейски – древновавилонския разговорен език – означава „подобен на Твореца“.
Изначално създадени като един човек, вследствие на ръста на егоизма ние постепенно сме загубили чувството за общност и сме се отдалечили един от друг, довеждайки разединяването до ненавист.
Съгласно замисъла на Природата егоизмът е длъжен да нараства в нас дотогава, докато ние не осъзнаем своята пагубна разединеност. Глобализацията нагледно ни демонстрира днес, че от една страна, всички ние сме свързани един с друг, а от друга – извънредно нарастналия егоизъм ни разделя.
Но защо е било необходимо отначало да бъдем създадени като единно творение, а след това да се разделяме на егоистични, отдалечени една от друга личности? Причината е в това, че само така можем да видим своята пълна противоположност на основния закон на Природата – закона за абсолютното отдаване, и да разберем крайната нищожност, ограниченост и безизходност на егоизма.
Именно по такъв начин ние стигаме до това да намразим своята егоистична натура, която ни разделя. Ние самите трябва да пожелаем да се обединим, да променим своята същност в алтруистична, подобно на основния закон на Природата.
Както егоистичните клетки, съединявайки се в едно тяло, анулират своя личен егоизъм заради съществуването на целия организъм, чувствайки в края на краищата цялата пълнота на неговия живот, така и хората са задължени да достигнат единение. Само тогава те ще усетят не своето земно битие, а вечното съществуване на Природата, до чието ниво е необходимо те да се издигнат.
Към това ни призовава древният принцип: „Обичай ближния като самия себе си.“ Това правило е действало до построяването на Вавилонската кула, а след това е станало основополагащо във всички религии и в обществения морал, откърмени от почвата на древновавилонската мъдрост.
Следвайки този принцип, всеки от нас вече не остава едноличен егоист, а усеща живота на общия организъм – Адам в неговото подобие на Твореца, тоест вечното съвършено съществуване на Природата.
В древната кабалистична „Книга Зоар“ се казва, че към края на ХХ в. човечеството ще достигне до състояние на максимално развитие на егоизма и на максимално разочарование от такъв начин на съществуване. Тогава, утвърждава „Книга Зоар“, ще настане време да се разкрие кабала на човечеството като научна методика за достигане на сходство с Природата.
Предназначението на кабалистите от всяка една епоха се съдържа в това да адаптират, да коригират тази наука и предлаганата от нея методика за постигане на Твореца в съответствие с характера на душите на дадено поколение.
"Една битка без кръвопролития.
Само с мир и любов."
Римляни 13:12Нощта премина, а денят наближи; и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината.
Римляни 13:14
Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.
1 Коринтяни 15:49
И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.
Ефесяни 4:24
и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината
Ефесяни 6
10 Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество.
11 Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола.
12 Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.
13 Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и, като надвиете на всичко, да устоите.
14 Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник,
15 и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира.
16 А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия;
17 вземете тоже за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово;
Колосяни 3
5 И тъй, умъртвете земните ваши удове, блуд, нечистота, страст, зла похот, и лихоимство, което е идолослужение;
6 заради които иде гнев Божий върх синовете на непокорството;
7 в които сте и вие некога си ходили когато живеехте в тех.
8 А сега отхвърлете и вие всичко това, гнев, ярост, злоба, хулене, срамотни речи от устата си.
9 Недейте говори лъжа един на друг, като се съблекохте вече от ветхия человек с делата му,
10 и облекохте се с новия, който се подновява в познание по образа на тогоз който го е създал;
11 дето нема Елин нито Юдеин, обрезване и необрезване, варвар, Скит, раб, свободен; но все и във все Христос.
12 И тъй, като избрани Божии свети и възлюблени облечете се с милосердие, благодат, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение.
13 Претърпевайте си един на друг, и един на друг си прощавайте ако би некой да има връх некого тъжба: както и Христос е простил вам, така и вие.
14 И над всичко това облечете се в любовта, която е свързка на съвършенството.
15 И мир Божий да владее в сърдцата ви, на който сте призовани в едно тело; и благодарни бивайте.
І Солунци 5
1 А за годините и времената, братие, немате нужда да ви се пише;
2 защото вие знаете известно че денът Господен както крадец през нощ, така ще дойде;
3 понеже когато казват: Мир и безопасност, тогаз ще нападне на тех внезапна погибел както болезните на непраздна жена; и нема да избегнат.
4 Но вие, братие, не сте в тъмнина та да ви постигне денът като крадец.
5 Всички вие сте синове на виделината и синове на деня; не сме на нощта нито на тъмнината.
6 И тъй, да не спим както и другите, но да бъдем будни и трезвени.
7 Защото които спят ноще спят, и които се опиват ноще се опиват;
8 но ние като сме синове на деня да бъдем трезвени, и да облечем бронята на верата и на любовта, и за шлем, надеждата на спасението.
-
Дванадесет са лъчите на Паневритмията?...
...
Калу Ринпоче: Двенадцать элементов цепи взаимозависимого происхождения и бардо.
Една надежда и една надежда само - Твоята Любов.Една сила и една сила само - Твоята Любов.
Доката всяка клетка не заплаче,
призовавайки Те без да спре, светът върти се само от илюзия в илюзия."
из "Рубай" - Мевляна Руми
-
Във връзка с темата ти, мога да намеся още Библията, Корана, Учителя, книгите на Александър Александрович и др. източници. Но какво да правя с личното ти разбиране?
Мога само да те слушам по въпроса.
Иначе за мен, Влад Савенков е прекрасен енерготерапевт.
Тука иначе искам да споделя размисли върху енергията и Словото. Те са неразривно свързани. Т.е. хората, които имат чувствени и зрителни възприятия за енергията в "по-чист вид" наблюдават един интересен феномен. Той библейски е описан "Думите Ми са Живот, за тези, които ги намират и изцеление на всичката им плът". Т.е. Словото излязло из Бога по един тайнствен начин започва да работи вътре в тебе, лекува душата и тялото ти. Четенето на евангелията и думите Христови е именно този свързващ елемент. Размисълът върху Тях, ги държи в съзнанието, а Енергията, с Която свързват човека е разумна и работи тайно в него.
Никъде не съм видял на друго място такава Светлина, както Тази, Която седи зад Думите на Учителя.
Словото = 22 = 3 + 7 + 12
22 са големите аркани в Таро, например.
12 са орфеическите мистерии (подвизи на Херкулес).
12 са и астрологическите знаци.
7 са...
3 са...
Бог е Светлина; Светлина безгранична, непостижима. В Него всичко е светлина - единна в единството на Божията природа и неразделена в Личностите. Отец е Светлина, Син е Светлина, Дух Свети е Светлина, Три Лица с една Светлина; проста несложна, извънвременна, съвечна, равночестна и равнославна. Всичко, което е от Бога е Светлина - и самият живот, любовта мирът, истината, Царството Небесно...
И до ден днешен виждаме, че всичко, което е създадено и което съществува на земята и в космоса е материализирана във времето и пространството Божествена мисъл, ...
Всичко, което виждаме с телесни очи, наблизо и надалече, всичко това е Словото Божие, божествената мисъл, осъществена във времето и пространството...
Стоене пред Господа
За пазенето на мира в сърцето, свързвайте и стоенето пред Господа. Това значи непрестанно да имаме в ума си, че Господ ни гледа. С Него трябва да ставаме и да си лягаме, да ядем и да ходим. Господ е навсякъде и във всичко....Господ е сила, която движи живота на всяка твар, устройва порядъка във вселената, дава красота на създанието, промишлява във всичко и пребивава в човешкото сърце. Царят на славата пребивава във всяка твар и в Своите синове.
Старецът Тадей Витовнишки
Мевляна РумиАко всеки твой дъх се превърне в молитва,ще видиш атомите като ангели
и във всеки повей ще чуеш
пърхането на крилете на любовта,
и ще почувстваш във всеки момент
Възлюбеният как притегля те
към своето сърце.
...
Камъкът на трябва в роза да се претвори, за да съдържа всичките градини.
Не е нужно нещата формата си да променят, за да бъдат на Безкрая огледало...
Този свят, Ти каза, е по-луд от най-лудите сънища на лудия.
Врати отварят се с размах във всеки атом, Ти стоиш засмян във всички тях.
-
Може ли в този несъзнателен етап на човек да му се струва, че е ок, ако го е преминал и е влязъл в етапа на търсенето може ли да се върне в предишния (несъзнателния) и ако успее да се върне - какво ще стане ?
Може. Може, но е трудно осъзнаването на нещо да бъде заменено/отхвърлено и ако това стане, то най-често съмнението и неверието са противниците. Човек ще се засили, с крачка "назад".
А самонаблюдението - може ли да стане 24 часово, автоматично и дори да проникне и в сънищата ни ?
Може.
Има ли етап след "защо?", след търсенето посредством един или друг източник, при който етап човек да има отговорите и да е спрял да търси...да няма нужда да търси, хмм ?
Има.
Просветлените същества - всички ли от тях достигат до абсолютно еднакви отговори за живота ?
Всички.
Може ли едно просветлено същество да предава на хората идеи, които поне на пръв поглед са противоречащи на това дето е проповядвало друго просветлено същество ?
Може.
Може ли да си ок, винаги да си бил ок и винаги да бъдеш ок - избежен или неизбежен е етапът на търсенето и задаването на въпроси, всеки ли минава през него ?
Три въпроса в един.
Да, неизбежен, всеки "нормален", изключае "аватарите".
Ами четенето на книги, всички ли минават през него?
Разбира се, през интелектуалното знание минават всички "нормални", изключае "аватарите".
Кришнамурти е казал, че не е чел религиозни и психологически книги и дори се радва затова, понеже според него вярванията/идеите в тях е можело да замърсят съзнанието му и да го направят невъзприемчиво за истината (нещо такова). Но той може би е чел книги в минали животи, а не е помнил това ( но ако е просветлен не би ли трябвало да помни ако в минали животи е чел) - може и да не е чел, но като малък е бил обучаван от едно религиозно общество, което пък е нещо близко до четенето.
Придобиване на интелектуалното знание става под много форми.
А какво е твоето мнение за това какво да е отношението към духовната нищета, питам в светлината на въпросите ми от описанието на темата ?
Да "работи" над нея, чрез осъзнаването и себепредаването/себеотдаването.
Какво сега, ако човек усети, че в дадени негови действия има и корист, напълно ли да ги спре - да спре да чете, учи и т.н.?
Човек сам нищо не може нито да спре, нито да поднови. Ако човек сам можеше да се изправи/поправи/въздигне/смири/или превърне в любящ, то на мига би го сторил. Всичките "способности" и "сили" за това или онова, дарбите, възможностите и условията за появата на тези възможности, са дадености. Да считаш тези дадености за свои, за неща, които ти принадлежат окончателно и завинаги, над които да поставиш "запазена марка" и с които да се отъждествяваш (аз, таланти, дарби, присъщи/характерни на/за мене), е наивно.
Човек може да осъзнава нещо, но самото осъзнаване да не води до неговото отпадане, а за да отпадне трябва борба, а някои отричат борбата.
Да, осъзнаването не гарантира отпадането, т. е. решението на проблема, но е начална стъпка към поправянето, защото ясно разкрива ситуацията/субекта. Без борба не може, което ще рече, че всеки опитва с борба, да се бори, сам да извоюва, да се въздигне и просветли. Няма начин да се прескочи/премине това ниво без Божията Любов и Милост, но в края на краищата човек разбира, че и с борба не може. Тогава настава времето за себеотдаване, себепредаване на Волята Божия и разбиране за смисъла на Спасителя и Спасението.:
ДАО. Трите Съкровища
Въведение
ВЕЧЕРТА Е ГОРЕЩА. Мусонът, вторият ми такъв сезон в Индия, е почти привършил. Стените от дървесни насаждения избухват с потъмняваща зеленина. Червените цветя почерняват, скрити дълбоко сред сенките. Аз чакам пред портата на къщата на Учителя заедно с още една дузина други: оранжеви роби, тихи, напрегнати в очакване лица, кратки разговори, сякаш шумолене на животинки през нощта в гората. Аз не очаквам нищо; очакванията и техните стотици дубликати и сенки са настрана и си почиват. Бяхме си досадили един на друг - тези очаквания и аз, и то отвъд точката на досадата - и засега взаимно сме се отписали. Ние чакаме дълго. Аз чакам. През последните петнадесет месеца вложих всички усилия в медитация - като последната беше двуседмична интензивна начална терапия, в която изкрещявах вълни от болка, идващи от детското тяло: тялото, което беше останало в мен като подтикваща причина и ключ към всички житейски драми. Дребни страхове набраздяват тялото ми, изчезват и отново се появяват. Наблюдавам дъха, който минава през тялото като нежен прилив - той е от природата, аз почти се привързвам към него.
Накрая влизаме-през портата и вървим по постланата с чакъл алея покрай къщата, всеки в своя собствен свят; заобикаляме към верандата, където Учителят, неочаквано облян в светлина, е седнал на тъмен стол: около него светлина, той облечен в бяла роба, с непринудено спокойствие в своето открояващо се с по-тъмен цвят тяло, сред заобикалящите го петна от светлина и нощ. Единият крак преметнат върху другия, единият сандал се изул, откривайки изумително стъпало като жива скулптура, така прекрасно със споя светлокафяв тен, че ти се иска да му се поклониш. Събуваме обувките и бързаме по мраморните плочи с нозе, изпитали внезапна наслада от техния допир, за да бъдем привлечени като с магнит от неговите нозе, за да седнем, сякаш отворени по един невидим и безмълвен начин и изложени на този взор, който е самият той. За да се почувстваме прозрачни, и сами, и несъществуващи, н напълно тук -с него, бидейки негови, в него.
Той се усмихва. Ние сме насядали в полукръг пред нозете му като пред някой разказвач, като пред коледна елха -една невероятно плътна концентрация на любов. Усмивката му е детска в своята невинност и пълнота, и тя е усмивка на нещо, което повечето от нас никога не са виждали - един възрастен, който е толкова открит, толкова пълен, толкова осъществен, толкова зрял, че отново е експлоадирал в детството. Той е толкова човешки пред нас, че е чак свръхчовешки - той е всички нас, осъществени до най-пълна слава, до най-пълна дълбочина. Каквито и мисли да са се въртели в ума ми, те са изгасени от неговия блясък. Аз мога само да наблюдавам. Мисълта се превръща в движение на безнадеждност в тялото. Наблюдавамсебе си как искам да бъда с него, да го чувствам как говори в мен.
Той разменя по няколко думи с един-двама от нас -проблеми на любовта и медитацията, какво трябва да се прави; на някой, който чувства много страх, му се дава като медитация да казва ааах, чувствайки как звукът се излъчва от центъра на.страха, и след това да легне сякаш върху гърдите на майка си, в пълна неподвижност и чувствайки енергията.
Тогава той ме поглежда. Той не ме чака да кажа каквото и да било, и за мое учудване заговорва: "Мадури, това ще бъде една много решаваща вечер за теб." Да, казвам аз, и кимам, сякаш съм знаела, защото аз и знаех, и не знаех. Той взима едно малко джобно фенерче с тесен лъч и казва: "Сега седни съвсем неподвижно - затвори очите", и насочва лъча в третото ми око: в центъра на челото, над веждите. Аз съм вътре в себе си, и наблюдавам светлината как пада върху вътрешните движения, сякаш изведнъж заблестява светлина върху някакви тъмни мърдащи насекоми, някакво гнездо на хлебарки и молци в тъмен ъгъл. Те се разпръскват н разлитат, и не остава нищо освен разцъфтяване на енергия, мънички раждания на движение, някакъв флуид, някаква трудност. Натиск от топлина в центъра И край. Отварям си очите. Той ме гледа с цялата си сила и с цялото си същество, и ми говори по един оживен, приятелски начин:
"Отсега нататък, просто бъди напълно обикновена."
Казвам да, и ох, и кимам, и съм в нещо като несъществуващо прозрачно объркване, липсващо учудване, окъпана в светлина и чакаща с отворена уста като някакъв идиот, а гой казва:
"Просто бъди напълно обикновена. Движи се по обикновен начин - просто се движи така, както чувстваш. Остави цялото бъдеще, всички цели. За теб не съществува бъдеще. Бъди щастлива. Няма нищо, което трябва да се прави - остави всички усилия."
Хм - трябва ли да медитирам? - питам аз.
"Ако така чувстваш", отговаря той. Толкова е ярък и присъстващ и тотален, че се чувствам заслепена и погледът ми непрестанно иска да се отклони, и аз пак поглеждам. "Но недей да правиш никакви усилия при.медитацията Ако така чувстваш, тогава медитирай; но просто се наслаждавай, а ти и не отиваш никъде - недей дори и да мислиш да се чувстваш виновна, ако не ти се медитира. Няма вече 'Мадури, има нужда от прати прасав, Мадури има нужда от начална терапия. Не. Толкоз. И помни - никакви "трябва". Това, което ти казвам, е да релаксираш. Просто да се отпуснеш."
И той ми говори, гледайки ме: "Никакви проблеми повече. Никога повече недей да носиш тук проблеми. Да, нали разбираш. От тази вечер да отпадне целият контрол. Окей, Мадури? Добре!", като че ли каза: достатъчно.
И аз кимам, и умът ми преглъща, и аз казвам: струва ми се, че не знам дали мога да се уповавам просто да бъда... а той отговори. "Просто се отпусни. Бъди обикновена" -сякаш игнорираше усилието ми да направя от това проблем. И аз изпаднах в пранам, а след това се върнах на мястото си смеейки се, полуприпаднала и наблюдаваща, а той местеше пълнотата на своето внимание и любов по целия кръг, за да се срещне с всеки един от нас.
Когато даршанът свърши, аз се смеех, покланяйки му се заедно с другите докато той влизаше бавно в къщата, смеех се, докато си слагах сандалите и тичах безтегловна по алеята и навън през портата, смеех се, докато карах с велосипеда си към къщи в тъмното.
Не мислех повече за това, че съм смятала че трябва да бъда необикновена. Но на следващия ден се чувствах гневна, възмутена, като хваната в капан. Почувствах, че всички пътища за отстъпление са отрязани. Няма "трябва"! Няма пече проблеми! Не бих могла вече да го питам какво да правя! Но аз трябваше да загубя контрол! Трябваше ли? Не, дори не и това. Няма "трябва"! Отпусни се! Бъди щастлива! Няма проблеми! Няма "трябва" по отношение на "няма проблеми"! Той беше прекратил всичките ми игри. Бях раздразнителна и направих скандал, и се успокоих, и следващият ден се случи, след това и по-следващият, и аз се случвам през целия ден.
Това е просто непрестанна медитация.
Това е Лао Дзъ.
- Всичко, което той ми каза, все още навлиза в мен Да бъдеш обикновен Моето борещо се его, моето другарче за цял живот, трябва по сто пъти да се вглежда в себе си щом започне да се опитва да се бори, и трябва да повярва, че борбата е свършила. То е като да повярваш, че можеш да преминеш по въже, опънато над планинска клисура - да повярваш, че тревогите вече не са необходими. Усилието се е превърнало в мой навик, в дълбоко вкоренен шаблон. Много мисли кръжат около него, мисли, за които си спомням как съм ги култивирала и канила от близо и далеч - от книги, от хора, от училището. Умът ми винаги казва: ако опи-1яш още съвсем мъничко по-упорито - ако просто направиш това - ще постигнеш пробив. И това е тайната задна мисъл - че тогава ще те обичат. Ще те харесват. Ще знаят за теб.
А сега Ошо казва да не драматизираш. Движението на настоящето, на празнотата, на спонтанността - да виждаш ума като люспа от насекомо, какъвто си е; като слуга, като приятел, като старото ти палто - е да се движиш по-скоро между мислите, отколкото в тях. За три месеца непрекъснат прати прасав аз бях преживяла отново всичко възможно, което би могло да се измъкне навън от ума. В състояние на медитация се бях потапяла в неврози, в образи, в спомени върху спомени, които отключвах от телесните тъкани и чувствах експлозията при тяхното изчезване. Навсякъде, където отивах вътре в себе си, аз се блъсках в собствения си нос. В медитация сякаш имах наркотична пристрастеност към постиженията - изсмуквайки мислите до сухо и намирайки още за поглъщане. Животът ми беше борба за повече спомени, чувства, болки. Гънки мисли се трупаха около това какъв добър медитатор съм аз, какво добро момиче съм. колко съм трудолюбива, колко съм вярна до фанатизъм. Бях цяла светица; може би винаги ще бъда. Само че изненадата я няма, н движението между мислите.
Лао Дзъ е просто обикновен. Абсолютно обикновен -обикновен между мислите - всички мисли са умът, опитващ се да бъде необикновен. Ошо казва, че желанието да си необикновен е най-обикновеното нещо на света. Обикновеността на Лао Дзъ е по-голяма, тя е завършена - тя е това желание, което е така напълно прието и разтворено, че е в състояние на трансформация. Тя е крайната обикновеност на това просто да бъдеш. Просто част от обикновената, от прекрасната природа. За да я избегнем, ние вечно търчим в кръг. Аз вечно търчах в кръг Това е всичко, което мога да правя, всичко, което«умът може да прави.
Това беше шок, тази дума "обикновен." Шок поради самата си простота. Зад шока се отваря нещо - някаква смърт, някакво успокоение, някакво крехко всеприсъстващо осъзнаване - в посока, точно обратна на борбата.
Достатъчно разсъждения. Седя тук. Хубаво е. Пиша. Забавно е и малко страшно, защото не знам за кого пиша, или защо пиша, или коя съм аз. Някакъв с оранжев тюрбан минава през градината. Зелените лози пълзят по парапета на верандата в сложна плетеница. Не знам кой е Лао Дть,нито пък как да пиша за него. Мога да пиша за себе си, но това не е конкретно, а също е и необосновано. Една огромна черна мравка пропълзява по ръкава ми.
Сутринта, в аудиторията на открито, Ошо говори за Лао Дзъ. Слушайки го сред градината, аз изпадам в благодарна възприемчивост и забавление. Птиците чуруликат, а Ошо е Лао Дзъ, който кръжи около себе си, а аз просто го изследвам, седейки там, чувствайки тялото на природата като свое п наслаждавайки се на пълнотата на присъствието - нечие, на Лао Дзъ, моето. Уморена от мисли, благодарна да си почина в будността на ранната утрин, чувствайки как настроенията ме измиват открай-докрай, както водата оголва н изчиства камъните в ясен слънчев ден, без да разбирам кой е този Лао Дзъ, този Старец, този мъдрец - безпомощен, неразбиращ, разбиращ. Същество. Магия и обикновеност, блаженство и светско, страх и поезия. Нищо, без думи Само това.
Ма Прем Мадури
Пуна, 1976г
Евреи 51 Защото всеки първосвещеник който се взема измежду человеците за человеците се поставя в служене към Бога да принося дарове и жертви за греховете,
2 такъв който може да има състрадание към невежите и заблуждаващите, защото и сам е обложен с немощ;
3 и за това е длъжен, както за народа, така и за себе си да принося жертва за греховете.
4 И никой не взема на себе си тази почест освен този който се призовава от Бога както и Аарон.
5 Тъй и Христос не прослави себе си да стане първосвещеник, но този който му е рекъл: "Син мой си ти, аз днес те родих;"
6 както и на друго место казва: "Ти си Свещеник във веки по чинът Мелхиседеков;"
7 който в дните на плътта си, като принесе със силно викане и със сълзи моления и молби тому който можеше да го избави от смърт, и послушан биде заради благоговейнството си,
8 ако и Син да бе, научи се на послушание от това което пострада,
9 и като се усъвършенствува стана причинител на вечно спасение на всички що му са послушни,
10 наречен от Бога първосвещеник по чина Мелхиседеков.
11 За когото имаме да кажем много неща и мъчни за изтълкуване; защото станахте мързеливи в слушане.
12 Понеже, като бехте длъжни според времето и учители да станете, вие пак имате нужда да ви учи некой първите начала на словесата Божии; и стигнахте да имате нужда за млеко, а не за твърда храна.
13 Защото всеки който се храни с млеко неизкусен е в словото на правдата, понеже е младенец;
14 а твърдата храна е за съвършените, които по навикновение имат чувствата си обучени да разпознават доброто и злото.
-
-
-
Ами защо трябва да се пишат и четат книги...?
Защото има "Защо?".
п.п.: Сиреч съществува нуждата за нещо, било то за отговори на дадени въпроси (отговори търсени/получени от книги, форуми, телевизия, радио, ... или вербални дискусии), с цел знание, или за преживяване/изживяване на нещо, с цел познание, или каквото и да е друго.
А нуждата съществува поради неудовлетворението, което пък е породено от несъвършенството/духовната нещета, било осъзната, или не.
Ако "ти" си о.к., то няма да задаваш въпроси, нямаше да имаш нужда да питаш каквото и да е, нито да търсиш каквото и да е. Щеше просто да си си о.к., но... не си.
Осъзнаването на това, че не си о.к., е нещо добро (осъзнаването на духовната нищета и блаженството, което би могло да бъде следствие на това - Матей 5:3). До преди това, борбата за която пишеш, е била на несъзнателно ниво, подсъзнателна и се е изразявала в съпротива, ропот, раздразнителност, агресия, ярост, гняв, ревност, мъка, тъга, и пр, и пр..
п.п. 2: Психоанализата на З. Фройд прекрасно онагледява природата на човека - троичния психически апарат - Супер Его, его и То. Там, в психоанализата, всеки може да разбере повече за сблъсъка/борбата.
-
Такаа от всичките изчетени мнения невидях едно мнение за алтернативно лечение за рака.Ивета е задала конкретен въпрос.Кой отговори конкретно до сега?Никой.Аз от Рамакришна не се интересувам .Аз мога да говоря от личен опит.Аз два пъти преминах през ада .Един път с баща ми и втори път с майка ми.Вие задълбахте в езотеричните причини .Това добре.Хайде да наблегнем на практиката.Това което ще помогне в момента .Тук и сега.ИМАТЕ ЛИ ИДЕИ ?Нека да са преживяни поне.Теорията я оставете на теоретиците.
Привет, aiia!
Не е съвсем така. Всички мнения до тук касаят алтернативно лечение. Конгнитивния подход е вид алтернатива на "стандартното лечение".
Но си права, че почти никой не писа за това, което автора на темата визира, но от друга страна въпросното няма как да стане и Александър намекна, че лечението е индивидуално и няма, поне в хомеопатията, "твърда", универсална рецепта.
Инак, много се чудех дели да отговоря на мнението ти, относно дали се пише от личен опит, или не. Реших все пак да го направя, защото съм узнал, че никой не е виновен за своята реакция, за неудовлетворението си, за изискванията си, за предубежденията си/предрасъдъците и пр.
Бих казал обаче, че е по-добре за човек, а в случая конкретно за теб, да се допусне мислъта, че и "другите" имат взимане даване с болестта.
И това е точно така. Лично не бих си позволил да пиша за нещо, които не съм проверил, за които нямам някаква опитност и познание.Ако човек не допусне въпросното, че и "другите" евентуално, може би, пишат от опит, даже, че някой от тях може директно, самите те, да са "минали през Ада", за който споменаваш, то опасността в него, в човека да се появи гняв, раздразнение, агресия дори, неудовлетворението, омразата и пр., е огромна.
Пък няма по-канцерогенни неща от мислите и чувствата (емоциите).
Точно те оказват тотално влияние на хомеостезата, нарушавайки функциите на телесните системи и даващи път на рака.Причините за рака са най-вече човешкия характер, съзнанието и моделите с които то работи, отношението на човека навън към света и към себе си, а то няма как да е различно - каквото навън, такова и навътре.
Ето защо, дотук всеки от пишещите, почти, е на мнение и е убеден, че трябва да се изкорени причината, която в същината си е точно промяната на мисленето в човека.
Да, човек може да си помогне с много неща, по външен път - с химио, с лъчева терапия, с билки, с хомеопатия, с рейки, с дистилирана вода, с гладолечение и пр., и всички тези неща влияят не само на тялото, но и на психиката, защото мозъка работи не само блогадарение на електрически импулси по между невроните. Там, в черепната кихина има и жлези, има и нерви, които са част от химията вътре в тялото, която може да бъде и е повлиявана с външни средства, но при все това, с тях, човек си остава зависим и не промени ли напълно моделите в своя ум, възприятията си, подхода към живота, светогледа, то рачо може да се върне, сиреч няма да си пресекъл корена, няма да си изкоренил проблема.
Едно влеме, преди години, когато Кристиян ми разказваше приказки за събуждане, неколкократно ми е предлагал да разглеждам фотографии с тумори, но аз винаги отказвах и бягах като "дявол от тамян", защото..., а той още тогава бе видял каквото имаше за гледане в мене, като психика, реакции, нагласи, склонности, опасения и пр..
Е, днес вече нямам проблем с подобни фотографии.
Но колко път съм извървял за да стане това и от къде съм минал!?!За да се пребори тази болест, то бива да се знае поради какво тя се появява. Ето тук съм направил опит да опиша някои неща, които намирам за универсални, за всички видове рак:
Ако послужат на някого - послужат, ако ли не - живи и здрави. Всеки е свободен* да следва своя път, както намери за добре.
БудаХората в този свят са склонни да бъдат егоистични и студени. Те не знаят как да се обичат и уважават помежду си. Те спорят и се карат за дребни неща, причинявайки си само вреда и страдание, превръщайки живота в порочен кръг от нещастия....
Собственият зле устроен ум причинява на човека по-голяма вреда, отколкото нечия омраза или делата на врага му.
Шри ЧинмойПотискай нервността си - накрая ще умреш. Разкрий (осъзнай) нервността си - накрая ще бъдеш победител.
Целият свят е завладян от безпокойство и нервност. Истинската цел на йогийските практики е да имате мир, мир на ума. Когато човек получи мир в ума, той автоматично придобива несъкрушима вътрешна сила. Нима е възможно нервността да влезе в човек, зареден с вътрешна сила? Невъзможно е да има нито безпокойство, нито нервност.
Нервността се появява, когато отнемете част от цялото. Страхът се появява, когато отделите нещо от цялото. Бог е цялото. Бог е Абсолютът.
Когато практикувате йога, вие се докосвате до Абсолюта и влизате в Абсолюта. Когато влезете в Абсолюта, там всичко е мощ, там всичко е сила - там няма страх. В йога вие може да излекувате всяка нервност, безпокойство и несъвършенство.
Кажи на своя съмняващ се ум: "Не!"
Кажи на своето любящо сърце: "Да!"
Ще бъдеш облекчен
от своето нервно напрежение.
Критиката наранява собственото ти сърце.
Беинса ДуноЗа да обичаш врага си, трябва да обичаш Бога в него. Ти казваш: „Не мога да се помиря с него.“ Примири се с Бога, Който живее в него! Някой ти е неприятен – за Господа да ти е приятен. Ако хората те дразнят и не можеш да превъзмогнеш това, тогава не си разбрал нещата. Да простиш и да обичаш, това са много трудни работи. Има един велик закон в Природата: като прощаваш, ти добиваш своята свобода....
Благодари за най-малката радост и за най-голямата скръб.
РинияКой си ти и какво са Tе – останалите?Дали си достоен да си дошъл
и дали е отредено да продължиш?
Какво очакваш и от кого?
Как да стане да си доволен?
Дали да си седиш и озърташ,
докато другите правят нещата...
Нито ти си тука, нито другите...
Мевляна Джелаледдин РУМИРазказал съм толкова много измислени истории.Сега осъзнавам, че аз самият съм една измислица,
толкова неправдоподобна като всяка измислена история.
Ракът и Содата
https://sites.google.com/site/esoterikmind/statii/lubopitno/rakt-i-sodata
http://waytosoul.ru/node/6699 (на руски език)
-
Е, и кое/какво ти пречи да бъдеш друг/да бъде друго?
-
-
Няма ли някой най - накрая ясно и точно да обясни какво имате предвид под его в този сайт. Понеже имам чувството, че много постове във връзка с егото съм прочел, но сякаш не си спомням ясни обяснения за това що е его...
Привет, Христо!
Докато човек не познае себе си, каквото и да чете/чува/вижда, каквото и друго да преживява, то все няма да го удовлетворява.
Това не го пиша, за да "кастрирам" "някого", а защото е самата истина.
его (лат. "ego" / гр. "εγώ") = аз
Самоосъзнаване като индивидуалност, като "аз"; самоопределение/самовъзприемане/себеусещане като такава/такова/таковост.
-
Каква връзка имат постингите за зомбирането и 2012?
Наистина ли не се сещаш?
Размишлявай/медитирай над въпроса си и вярвам, че ще разбереш.
-
знаейки положението не изпитвам никаква жалост към тази цивилилизасион
душите все ще оцелеят някак
Привет!
Абе то, ако имаше наистина здрава връзка със Сион*, то о.к., но не...
* Сион/Цион - хълм в Иерусалим* (град на мира - сърцето), където е изградена "крепост"* (вътрешно укрепление/сила/утвърждение на праведни чувство и мисъл), чрез което да се извоюва устояване независимостта на "евреите"* (движещите се, преминаващите от егоизма към алтруизма).
М. ЛайтманДа не забравяме да си спомняме за единствотоКонгрес в пустинята Арава, Израел. Урок 1.
Ние започваме да работим един с друг и всеки иска да почувства заобикалящите го близки обединени. Започнете да проверявате, да анализирате: докога ще ви стигне търпението?
Колко дълго ще удържите такова отношение към другите? Минута? Две? Може би пет минути или даже десет? Това е вече много. Обикновено всичко свършва за секунда.
И това е добре. Това се нарича поръчителство. Всеки почти мигновено забравя за това, че трябва да се обединява с другите и да ги усеща велики, – нека тогава веднага отново да си спомни за това.
Ако започнем мислено да се грижим за всички, желаейки никой да не забравя за това, тогава действително няма да забравим. Човек ще почувства как другите с мислите си оказват натиск върху него. Желанията в сърцата на околните ще въздействат върху всеки.
Баал а-Сулам е написал за поръчителството особена, много важна статия. Защото такова е условието за получаване на Тора, светлината. Ние поддържаме всеки, за да не забравя той за обединението – не за танците, когато сте прегърнати, а за вътрешното единство на сърцата. Ако се грижим един за друг, безусловно няма да забравим за главното, като постоянно се връщаме към него в мислите си, – и тогава ще извършим велика работа.
В крайна сметка, след определена поредност от такива действия ние достигаме светлината. Казано е: „ От Сион ще излезе Тора” – с други думи, ние ще я придобием благодарение на тези излизания (ециот) от единството, като всеки път им се съпротивляваме и се устремяваме обратно.
Така че, нека започнем да мислим за единството между нас, за това никой да не изоставя тези мисли, за това, че всеки тук е велик и уникален. Него го е избрал Творецът и затова аз уважавам в него тази висша част, частта от Твореца. Така, помагайки си вътрешно един на друг, ние постепенно се организираме в едно общо кли, в единна душа.
Когато това кли, състоящо се от множество части, се скрепи в минимално необходимата степен, ние веднага ще усетим в него разкриването на Твореца, висшата светлина. Да се надяваме да достигнем това вече днес или утре, максимум вдругиден.
Защото това става внезапно и даже миг преди този момент човек нищо не подозира. И това действително може да се случи след тези усилия, за които говорим сега.
http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B8%D0%BE%D0%BDВ кинотрилогии «Матрица» Сионом называется последний человеческий город, уцелевший в условиях войны против армии машин. Прослеживается прямая аналогия с библейским Сионом: место спасения людей, их последний оплот. Этимология слова также раскрывается в «Матрице»: город сильно укреплён, является защитной цитаделью.Истинския Цион-изъм, движен от истинските евреи* е нещо наистина прекрасно. С оглед на това може да се твърди, че такива като Беинса Дуно са истински цион-исти.
Днес обаче има милиони фалшиви евреи, следователно и фалшив, изкривен Цион-изъм, който си е не друго, а маскиран егоизъм и империализъм...
-
Приятели,
Кой смело може да каже за себе си, че (вече) не е "зомбиран"?
Ами ако вече е?
Има много начини за "зомбиране" в "матрицата", тъй че бива много да се внимава, да не се казва "хоп", преди да скочиш, щото според китайската Дао философия, човек е аналогичен на жаба, която се намира на дъното на кладенец...
Да, божественото* в човека не може да бъде "зомбирано", но човешкото може и ако човек не е свързан с божественото* в себе си, той е обезателно под влияние на каквото и да е.
Макар и да се занимавам вече години с разните му там неща, макар да твърдя, че притежавам* някаква по вид будност и опитност, макар да знам, че съм свързан до някаква степен с "корена на живота", то не веднъж съм попадал в "духовно затъмнение", а в тези моменти, когато тъмнината е по-голяма от светлината, освен "зомбиране" друго няма.
И разбира се, че по Божие допущение...
Та, винаги да се има едно на ум.
-
Руско оръжие зомбира хора:
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1315730
Всъщност психотропните оръжия и психотропната война е започнала още преди около 40 години, а може би и по-рано, но днес, сега, силата и познанието са огромни, следователно и времето е близо.
Дали мит, или реалност, историята за Атлантида може да послужи и от нея човек да набави поука, но дали!?
Всички истории/цивилизации завършват по един и същи начин - с крах, за да има ново начало, "ново небе и нова земя".
Да направим Хляба на Българина безплатен!
в България. Общество
Добавено · Редактирано от Ники_
Така е.
Приготвянето на хляб е повече от свещенодействие. Аз все още не съм способен на това.
Най-трудно, казват, било да се сътвори безквасен хляб, при това да става за ядене, да засища и да не вреди.
Не напразно в юдаизма и в християнството този хляб е свещен (Светлина), символ на чистото изначално Слово, което не е изопачено/раздуто (квас/мая) от човешки изкривени интерпретации.
и още за любопитни:
http://biblia.duh-i-...e=1&tr_search=2
Види се, че и от квас до квас си има разлика...
Три мери - по една мера за всяко:
Прав, Яв и Нав
http://en.wikipedia.org/wiki/Trailokya; http://ru.wikipedia....rg/wiki/Трилока;
Трите Буда Тела, Трикая; http://en.wikipedia.org/wiki/Trikaya
Структурна теория в психоанализата
Учителят Беинса Дуно също е говорил за това нещо наречено "троично съзнание" - глава, гърди, стомах (коремна кухина), известни като трите части на тялото.
из "Любов и разбиране"
из "Физически, духовни и умствени нужди"
из "Добро, справедливост, разумност"
из "Предназначението на носа"http://a8.sphotos.ak...8_5671241_n.jpg
http://a3.sphotos.ak...5_1657885_n.jpg
http://a3.sphotos.ak...9_7115238_n.jpg
http://a3.sphotos.ak...42_763295_n.jpg