Ники_
-
Общо Съдържание
1734 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
13
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Ники_
-
-
Трябва да съществува доста по-подробна и изчерпателна методика в Кабала, щом тя се променя и подобрява с всяко поколение. Да има изброяване на конкретни действия и начин на живот/поведение, които помагат в пътя. С обяснения защо се прави едно или друго, какво усеща човек когато го прави, как да разбере дали го прави по правилния начин, и така нататък. Всичко да е ориентирано към постигане на резултати - малки подцели, които водят към голямата.
Привет!
Кабалистичните книги, написани след РАШБИ, чак до епохата на АРИ20 (XVI в.), не били лесни за възприемане. В тях отсъства последователност на изложението и единство на езика.Всеки кабалист е писал със собствен маниер, скривайки истинския смисъл, използвайки най-различни начини на писане. Така продължавало до времето на РАМАК21, който се опитал да въведе определен ред. Но той не преуспял много на това поприще и не могъл да даде ясни и точни обяснения. Състоянието на обърканост в предаването на кабалистичното знание е продължило до появата на АРИ.
В продължение на хилядолетията на съществуването на нашия свят всяко ново поколение се отличава от предишното с все по-егоистичен характер на душите.
Тъй като процесът на ръста на егоизма се осъществява в самата душа, то нейните качествени изменения са длъжни да повлекат след себе си и смяна на методиката, т. е. на всяко поколение е необходима различна методика за постигане на духовните светове. Оттук и предназначението на кабалистите, пребиваващи в едно или друго поколение, се състои в това да адаптират методиката за постигането на Твореца, кабала, към характера на душите на своите съвременници.
Авраам, Мойсей, РАШБИ – това са етапи на усъвършенстване на методиката на кабала и нейната адаптация към нуждите на развиващото се човечество. След РАШБИ потребност от обновено изложение на методиката възникнала едва през XVI в. Кабалистът, който разработил нов метод на усвояване на тази наука за типа души на своето поколение, станал АРИ.
Стадии на развитие на желанията
Нашата история е започнала с появата на човека на земята и развитието в него на егоистично желание за наслаждение. На първия етап това е било желание на нулевата степен – в него човек е усещал само импулс за удовлетворяване на телесните потребности, почти аналогични с онези, които притежава животното: семейство, секс, хранене, подслон, топлина. В такова желание човечеството се е развивало в течение на хиляди години.
Колкото по-егоистично е ставало желанието за наслаждение, толкова по-малко време е било необходимо за неговата реализация и възникване на следващото. В нашия живот ние наблюдаваме невероятно увеличаване на тази скорост: преди само сто години за промените, които сега се осъществяват, мигновено е било нужно десетки пъти повече време.
Човек започнал да се развива – от телесните желания към по-силни, последователно преодолявайки съответните етапи, докато не достигне желанието за Висшето състояние – последен стадий на развитието на егоизма. Желанията, сменящи се едно с друго в продължение на цялото формиране на човечеството, са такива:
– телесни,
– към богатство,
– към почести, власт,
– към знания,
– към Висшето.
Днес човечеството се намира на етап, който кабалистите са предричали още от самото зараждане на кабалистичната наука (например от XVIII в. пр. н. е.). Те са казвали, че започвайки от 1995 година, у човека ще възникне вътрешен порив към висше напълване, знание, тъй като основно по това време той вече изчерпва своите предишни желания и способите за тяхното удовлетворяване.
В последователните кръговрати на живота човек е изминал всички периоди на развитие на своя егоизъм. Днес, въпреки че в него присъстват в смесен вид всички предишни желания, жаждата за Висше напълване надделява над всички останали: човек започва все по-отчетливо да усеща, че не получава удовлетворение от предишните наслаждения.
В „Книга Зоар“ е казано, че в последния етап на своето развитие човечеството ще стигне до решението, че Висшият свят е именно онази област, в която то е длъжно да съществува. Защо хората не са могли да направят такъв извод по-рано, а чак сега започват да усещат това желание? Възможността за развитие, започвайки от първото ниво на егоистичното желание, е съществувала дълго преди появата на „Книга Зоар“.
Философите на Древността, въпреки че са изучавали науката кабала, не са я приемали като оръжие в качеството є на метод за практическо поправяне на природата на човека и светът продължавал да се развива, движен само от силата на непоправеното егоистично желание.
За това е писал Йохан Райхлин в своята книга „De art e cabalisti ca“:
Моят учител Питагор, бащата на философията, все пак е възприел своето учение не от гърците, а по-скоро от юдеите. Поради това той би трябвало да бъде наречен кабалист... И той бил първият, който превел думата „кабала“, неизвестна на неговите съвременници, на гръцки език с думата „философия“.
В „Книга Зоар“ е казано, че това съчинение ще остане скрито от човечеството до края на ХХ в., когато егоизмът ще достигне такава степен на развитие, че човек сам ще се убеди в неговата опасност и неплодотворност. От друга страна, човек няма да открие в нашия свят нищо, което би напълнило неговия егоизъм. И двете усещания ще го принудят да се вслуша в съветите, които предлага кабала.
Адам е притежавал нулево ниво на егоизъм (общо съществуват пет егоистични нива) и в съответствие с това условие той описва системата на мирозданието, която се оказала достъпна за неговото възприятие.След това егоизмът започва да расте и достига първото ниво, проявило се у Авраам. Авраам, възползвайки се от своите нараснали егоистични желания, има възможност по-дълбоко да проникне в мирозданието и да напише книга, информативно много по-съдържателна, отколкото труда на Адам. Той продължава по-нататъшната разработка на кабалистичното знание.
Следващото – трето ниво – е Мойсей. В сравнение с предишните това е качествен скок. Той пише Тора, даваща описание на цялото мироздание, а не на негови отделни части. Кабалистичната група на Мойсей, израснала количествено и издигнала се качествено, се изкачва на степен, която се нарича Храм.
Храмът – това не е просто здание, построено на земята. Ако хората, съставляващи кабалистичната група, проникват през нашия свят във Висшия свят, то Храмът олицетворява в себе си духовната степен, на която те се намират. През това време групата се е намирала на нивото на Първия Храм, на нивото на светлината хохма.
След това егоизмът отново е нараснал, а духовното ниво на народа е паднало. Народът се е отправил във Вавилонското изгнание. По това време, когато хората са могли да построят Втория Храм, степента, на която той се е намирал, е съответствала вече на светлината хасадим, а не на светлината хохма, тоест групата се е спуснала на едно ниво по-ниско.
Най-голямата дълбочина на постигането на силите и свойствата на Висшата природа, управляваща отвътре нашия свят, се нарича светлина хохма, по-малката дълбочина – светлина хасадим.
След това егоизмът нараства още повече и целият народ се спуска от нивото на Втория Храм, попадайки в състояние, което се нарича изгнание.
В нашия свят това събитие съответства действително на изгнанието от земята на Израел, но ако се гледа през него на Висшите корени, то това се възприема като падение от духовните нива.
Целият народ изведнъж се е оказал ограничен в своите усещания само от възможностите на петте сетивни органа и е загубил способността за проникване в духовния свят. Преди гибелта на Втория Храм те са имали шестия орган на възприятие. След гибелта тази способност е била напълно изгубена и на разположение на хората останали само естествените пет сетивни органа. Именно това се нарича изгнание.
Изгнанието е продължило, както е казано в кабалистичните източници, до 1995 година според гражданското летоброене или до 5755 година, ако се брои от рождението на Адам.
http://laitman.bg/files/2011/06/14.png
http://laitman.bg/files/2011/04/2011-03-25_rav_ikronot-hinuch-globali_lesson_n8_02.png
Методиката за поправяне на душата е до известна степен различна, според нивото на душата.
например, както вече бе писано - едни хора са на ниво "излизащи от Вавилон в търсене на Обетованата Земя" - при тях поправянето започва с определена методика, в нисък/начален етап; други хора са вече попаднали в Обетованата Земя - при тях поправянето започва с с по-висок етап от методиката; трети хора робуват в Егепет - при тях методиката започва с това как да излязът от робството; четвръти са във вавилонски прен - при тях е съвсем друга началната методика.
И тъй нататък - това са все степени. методиката е една, но според коя душа къде се намира, определена методика се ползва в началото. Инак независимо от нивото за всички е валидна последната част от методиката, която описах с горните мнения.
Днес, на масово ниво положението е много по-различно от преди 1000 години да речем. Не че тогава не е имало напреднали души, които вече да в последните етапи от методиката, но въпросът касае и масовото ниво на душите.
В Тора са записани всички препоръки, а в книги като Зохар е обяснено още повече.
http://laitman.bg/files/2011/06/2011-06-04_rav_lesson_congress_n2_02.jpg
-
Ники_, привет!
...
. Ще ми е интересно да видя списъкът с конкретни методи за постигане на резултати, които Кабала препоръчва:Колкото до практическата методика, то тя е ясна.
Здравей!
Разбира се, че между кабалистичното учение и "останалите" учения няма разлика.
всяко изразява по свой начин една и съща истина.
Точно така си е.
Така е, светът е Един, но е привидно разделен на сфери, в различна плътност.
Човек може да съзре по-широко Света, не само с третото око. Може и чрез развиване на друго сетиво, като например осезанието, или ясночуването, на вкус даже и на мирис. Сетивата са нещо като екрани, и са свързани със съзнанието, чрез Нервната система, както и чрез финната система в човека.
Та и в кабала екранът е това, което се "прожектира" на съзнанието, а то вече може да има различен сетивен произход.
След това осъзнаване той може да прости вътре в себе си всичко причинено му, и да обикне другите хора както обича себе си (защото вече знае, че той самият всъщност е и другите хора).Да, това е точно така. Именно, но едва след като се придобие въпросния светоглед, както си и упоменал.
И останалото което си писал е правилно и точно, поне според това как съм усетил и видял разните му там неща.
Практическата част я упоменах вече.
Условие за това човек да започне съзнателно Пътя е душата - дали тя е достигнала до това ниво. Душата, според Каббала е желанието/копнежа на личностния Дух, но не само.
Та, ако душата на човек чуе Бога и се отправи в търсене на Обетованата Земя - сърцето, то съзнателния Път е започнал.
След това е от значение човек само да Пътува и да осъзнава, чрез опитността, чрез поучение, или чрез откровение.
За да се излезе от Егепет (материализма), е необходимо отново да има желание за това, при това геланието да е силно.
Вътрешен водач се явява - Моисей го наричат, като ниво и чрез него човек се отдръпва от тази форма на съществуване, която е прикована към материализма и робува там.
Но тук става дума само за аспекти на съзнанието, а не за цялостно поправяне.
Окончателната поправка идва по-късно, с Второто Пришествие и тя е:
Исая 19
23 В онзи ден ще бъде друм
От Египет към Асирия;
И Асирийците ще дойдат в Египет,
И Египтяните в Асирия:
Египтяните с Асирийците ще служат Господу.
24 В онзи ден Израил ще бъде третий
С Египтянина и Асириеца:
Благословение всред земята ще бъде;
25 Защото Господ на Силите ще ги благослови и ще рече:
Благословен Египет, людете мои,
И Асирия, делото на ръцете ми,
И Израил, наследието ми.
Човека, който вече се е установил в Исраел - сърцето и който чака появата на Месията, на Спасителя, на Любовта, той ето какво бива да прави, като методика.
1. Ако не успява да чете от вътрешната Тора (вътрешния Закон записан в сърцето, наричат нравственост, морал), то е най-добре да чете от външната Тора и да се поучава.
2. Бива да се изгради Храм, според закона/препоръката "Възлюби ближния както себе си!" - това ще рече, че човек бива да постави това нещо, като водещо в живота си - това значи да се съгради Храм.
3. Ако човек не успява в опитите да възлюбва, то е добре да изгради друг Храм, подобен на първия, според закона/препоръката "Не навреждай на другаря си!". Това да стане водещо в живота му.
4. Ако човек не чува вътрешния Учител, то е добре да потърси външен учител, който да му даде наставления.
5. Поне един ден в седмицата, календарната, човек бива да навлиза в общение с Бога, почитайки Шаббат - ден в който се прекратява деятелността от всякакъв характер, както физическата, така и умственото блуждаене. Човек бива в този период да насочи ума си само към Твореца - да значи, че той свети Седмия Ден, Денят на Божията Почивка, Мирът, Покоя.
Стова Богопочитание човек изпълнява най-важната заповед от т.н. "Царски Закон".
След появата на Месията, след като Любовта се роди в сърцето и започне да нараства, човек бива единствено да бъде Неин последовател.
Тогава човек става християнин в истинския смисъл на тази дума, или с други думи - тогава човек става истински Ккабалист - изпълнен със Светлина (Хохма/Хасадим).
Общо взето е това.
-
...
П.П. В процеса на свързване с и пребиваване в духовния свят се получава сливане вътре в нас на мъжката и женската част (Адам и Ева), както и сливане, уравновесяване на всички останали противоположности. Например времето (минало, бъдеще) изчезва - остава само сегашния момент.
П.П.П. В духовния свят се твори с образите, които държим във вътрешното зрение, и с чувствата (вибрациите), които те пораждат в нас. В цитирания по-долу текст се споменава силата на мисълта, мислите, но по-точно е да се каже, че важното са образите, които мислите пораждат във въображението ни. Сам по себе си умът, разсъжденията, логиката съществуват и са ефективни само в дуалистичния свят на егото. За да навлезем в духовния свят ние всъщност изчистваме съзнанието от мислите и вместо тях изпълваме вътрешното си зрение с образи. Картината, която създаваме по този начин около нас, се възприема като напълно реална от тялото ни - то реагира точно както ако всичко това го вижда наяве
. В това е силата на въображението, третото око.Привет, sawme!
В кабалистичната наука почти нищо не се казва за т. н. "духовен свят", въпреки че термина бива разбиран двузначно, ако не и тризначно.
В Каббала се цели човек да се изкачи в Стълбата на Поправянето до сътоянието "Адам Ришон", което е аналогично на състоянието в което се изживява Единение.
Това е половината от Пътя на Поправянето.
В това състояние човек се разпознава като душа, която душа чувства реално своята свързаност с всички останали души в Света.
От състоянието "Адам Ришон" до състоянието Вечност/Безкрайност (Ayn; Ayn Soph) - Пътят е наречен "Тайната Тора" и бива преподават от Светлината на вътрешно ниво, т.е. Любовта разкрива онова което следва - Духа.
http://indigota.com/...tach=6978;image
Колкото до практическата методика, то тя е ясна.
Според зависи обаче човекът къде е, душата му къде се намира по Пътя.
Душата може да е на ниво Вавилон, може да е в Ханаан, или в Египет, под робство... Душата може да е излязла от Египет и да преминава през Червено Море, а може и да се лута все още в Пустинята.
За всички тези нива си има отделни препоръки, какво точно бива да се прави.
За онези души, които се намират вече и са се установили в Исраел - в сръцето, които са се откъснали от влиянието на Египет (материализма) и които искат да живеят в любов, в доброта в братство, то за тях е необходимо зда построят Храм. Къде?
Разбира се, че Храмът се строи в Исраел, в Иерусалим (Град на Мира) - центъра на сърцето.
Какво представлява Храма?
Храмът е Закон, препоръка, морален устой, висша нравственост, която се крепи на "Да възлюбиш ближния както себе си!".
Този Закон е записан във всяко сърце и той пак се съотнася до така наречената "вътрешна Тора", но не всеки умее да "чете" и да се води по тези писани в сърцето закони. Не всеки умие да следва сърцето си. При някои хора ума/егоизтичното съзнание, в различните му аспекти, все още пречи и за тях са необходими външни Писания - външна Тора, за да си спомнят, за да имат точна мярка.
Та за тези, които са достигнали до това да се установят в сърцето, което ще рече че са стигнали до убеждението, че това е Пътя и че той е пряко свързан и зависим от Любовта, то те бива да съградят вътре в себе си този Храм и там да влизат в търсене на Благодат - да посещават Храма, службите вътре в него, да слушат поученията и пр.
Тъй или иначе, това че някоя душа се е установила в Исраел, в Обетованата Земя, това никак не гарантира липсата на сривове и сътресения, защото егоизтичното съзнание все още не е победено и то често атакува и превзема, пък и сърдечното съзнание е все още слабо, неукрепнало, разеденено (12-те племена; две царства - Израилското и Юдейското) в всеобща безпричинна ненавист, а в тези моменти то е най-уязвимо.
Ето тогава човек може да попадне под Вавилонски плен.
Храмът бива разрушен и може да бъде въздигнат отново, едва когато се извоюва независимост от егоизтичното съзнание, само че този Храм вече никога няма да е същия по сила, защото егоизма ще е оставил своя дълбок отпечатък.
Тогава човек не ще може да опитва да спазва препоръката "Възлюби ближния както себе си!". Няма да има тази сила, зарад ранеността в сърцето, но все пак ще има нещо останало от Закона и то се обобщава с "Не навреждай"/"Не причинявай вреда".
Тогава човек няма да може да възлюбва дори и ближния си, зарад силната ненавист, която е обземала дори сърцето му, но все пак ще се опитва и бива да опитва поне да не причинява вреда. Това е Вторият Храм.
Кабала/изпълването започва чак когато Светлината Хохма навлезе в сърцето човешко и то не става по заслуги на самият човек, "за да не се похвали някой" - както е писано, а по Благодат, като дар от Бога.
С навлизането на тази Светлина в човешката душа, започва и израстването на Адама, но не на онзи Адам, който се води като пръв, а на последният Адам, който като аспект на душата е преминал през целият този Път, еволюирал е.
Тук започва и Новия Завет в човека - когато Христос (Светлината Хохма) се изобрази в него, което е тъждествено със започването на Тайната Тора, за коята в Каббала почти нищо не е упоменато.
Човек става последовател на въпросната Светлина, на Христа. Тя го ръководи, а той Я следва в блажество, като все повече и повече в човека се отваря пространство за тази Светлина, а егоизтичната, старозаветна природа са отдръпва, което се изразява с апостолските думи "аз умирам всеки ден", или с думите на Йоан Кръстителя - "Сага бива Той да расте, а аз да се смалявам."
Тогава Адам започва да отдава Светлина към Ева, според колкото е получил и с това я изпълва/поправя. Краят на Поправянето е когато е изпълнена всичкката необходимост на женския аспект от душата. Тогава женския аспект преоткрива наслаждението/Вечността/Бога, чрез мъжкия аспект от душата. Ето защо в Кабала се казва, че жената може да бъде осъществена единствено чрез мъжа, чрез разкриването, което идва от мъжа.
Та практическата цел на кабалистичната наука, като ръководство, е да приведе човека към сърцето му, където да бъде изграден Храм. След това, след идването на Светлината Хохма/Любовта/Месията/Спасителя, след това нещата са тъй да се каже по-лесни, въпреки че... трудностите по Пътя продължават, но вече от различно естество.
-
Смесват се понятията. Егоизмът и алтруизмът са едно, а активността и пасивността – друго, отдаването и възприемането – трето. Егоистът поставя себе си на първо място. Той върши това и в отдаването, и във възприемането, и в активността си, и в пасивността си. Алтруистът възприема себе си като част от цялото и поставя себе си в служба на това цяло. Тук пак имаме както отдаване, така и възприемане. Деленето на егоизъм и алтруизъм не е тъждествено с деленето на ин и ян, нито с разграничаването между мъжкото и женското начало.
Истинското, сърдечно/душевно отдаване (Светлината Хасадим) няма нищо общо с егоизма. Егоизма произлиза единствено от неведението и от дуалното възприятието на света. Светлината Хохма разкрива друг възглед, който макар да прилича на дуалния - хем е, хем не е такъв, но това е много трудно да бъде разбрано, ако не бъде преживяно.
Егоизтичното отдаване, за което пишеш си е егоизъм, макар и по-фин, но той няма общо със Светлината Хасадим. Той няма общо с "в отдаването получаваме".
Степените на егоизъм са общо три, като два са по-висши и финни и се водят градивни:
- получаване зарад получаването (най-нисшата и груба форма на егоизъм - изцяло консуматорски)
- получаване зарад възможността да отдадеш (искаш да получиш Светлина, за да можеш да даваш Светлина)
- отдаване зарад получаването (даваш Светлина, за да получиш още Светлина)
Абсолютният Аултруизъм е най-висша форма на Адам, като най-висша част от човешката душа:
- отдаване зарад самото отдаване (даваш Светлина и иживяваш наслада от самото отдаване на Светлината, която наслада е също Светлина - перпетомобиле - което е тъждествено с "в отдаването получаваме")
В последното ниво Светлината Хасадим сама към себе си се явява и в образа на Светлината Хохма.
-
из молитвата на Св. Франциск от Асизизащото когато даваме, получаваме,и в прошката ни прощават,
и в смъртта се раждаме за вечен живот.
"защото когато даваме, получаваме" - Какво означава това?
Става въпрос за щастието в човека.
Кога човек се чувства най-щастлив? Кога е най-щастлива/изпълнена душата му?
В началото на своята духовна еволюция човек усеща една необходимост, един глад, една неудовлетвореност от живота. Тази празнота, наречена "нащастие" човек гледа да я запълни, по всячески, възможно най-добрия и дълготраен начин.
В началото човек си мисли, че щестието е свързано с притежаването, с печалбата и взимането и точно това се прави в живота - търсят се придобивки, било то автомобили, яхти, къщи, огърлици, диаманти, самолети, компании, империи... Общо речено движимо и недвижимо имущество, средства, пари, знание.
С всичко това човек цели да придобие уважение от другите хора, респект, да бъде приеман, да бъде харесван и най-вече - да бъде обичан.
Независимо, до тук изредих неща, които са относително сигурни. Пари, имущество, хора, които те уважават/обичат/приемат/разбират/които ти дават - тези работи са свързани с т.н. "свят на нетрайностите/измененията". Днес може и да ги имаш, но утре?! Кой знае?!
Разбира се, именно поради тази несигурност, човек търси все по-голямо подсигуряване. Човекът търси за себе си още и още и при все това, човек си остава празен, неудовлетворен и не на последно място - треперещ от страх, да не би да изгуби, да не би да бъде лишен от всичко що е придобил.
Излиза, че човек, че всички същества в свята се нуждаят единствено от отношение, от Любов, от прегръдка.
Но дори да получи това нещо, човека все още не е напълно удовлетворен и все още ще усеща в себе си онази празнота, липсата.
Дори 100 човека да ти обичат, да те милват, да те прегръщат и да ти дават отношение, ако ти не изпитваш нищо към тях, то ще продължаваш да бъдеш нещастен/неудовлеторен, празен.
Истинското щастие се намира в това сам човек да отдава Любов и отношение, както към себе си, така и към света. Тогава този човек ще добие независимост, а независимостта е Свобода (Мокша).
Едно единствено нещо му е необходимо на човека - възможността да изпитва Любов. Именно това нещо препълва сърцето и е храна за Душата.
В Кабала това нещо е наречено "Светлината Хасадим".
Тази Светлина обаче не може да се появи, ако в човека не влезе т.н. Светлина Хохма. Само Светлината може да разпали Светлината и само светилник може да даде огън на светилник.
Когато човек отдаде тази Светлина (Хасадим), след като е приел Светлината (Хохма), тогава се разкрива Богоподобието - в отдаването, защото то се явява наследствена черта от Твореца.
В това Свещенно взаимоотношение става разкриването на Бога, на Вечността, на Реалността.
До тогава човек си остава нищо повече от форма на бледо съществуване, което е лишено от Живот, в истинския смисъл на тази дума.
-
Мен ме считай за беден глупак, но все при това, не ме лишавай от твоята захар!
Състраданието - вълшебната скъпоценност"Асанга, един от най-известните индийски будистки светци, живял през IV столетие. Той отишъл в планините, за да живее в усамотение, и насочил цялата си медитационна практика към Буда Майтрея с надеждата той да му се яви и да му даде напътствия.
Асанга медитирал при удивително трудни условия в продължение на шест години, но не постигнал нищо - дори не му се присънил благоприятен сън.
Почувствал се обезсърчен, изгубил надежда да се срещне с Буда Майтрея и напуснал убежището си. Тръгнал надолу по пътя и видял един човек да трие голяма желязна пръчка с парче коприна. Асанга се приближил до него и го попитал какво прави.
- Нямам игла - отговорил човекът, - така че ще трябва да си направя от тази желязна пръчка.
Асанга го изгледал учудено - дори и да би успял да го постигне след сто години, каква би била ползата? И си казал: „Виж какви усилия полагат хората за напълно немислими неща. Ти правиш нещо много по-стойностно, а не притежаваш и част от тази всеотдайност." И се върнал отново в убежището си.
Минали още три години - отново без никакъв знак от Буда Майтрея. „Сега вече съм сигурен - казал си Асанга. - Никога няма да успея." Той отново тръгнал да слиза надолу и зад един завой на пътя видял голяма скала - толкова висока, че сякаш докосвала небето. В подножието й седял един човек, който трескаво търкал камъка с мокро перо.
- Какво правиш? - попитал го Асанга.
- Тази скала е много голяма и пречи на слънцето да огрее къщата ми. Искам да се отърва от нея.
Асанга и този път се изумил от упоритостта и неизтощимата енергия на човека и се засрамил от своята слабост. Отново се върнал в убежището.
Минали още три години без никакъв резултат. Решил, че за това, което иска, няма надежда, и напуснал убежището си завинаги. Денят превалил и късно следобед видял край пътя да лежи едно куче. То имало само предни крака, а задната част на тялото му гниела и била покрита с червеи. Въпреки окаяното си състояние кучето се зъбело на минаващите и се опитвало да ги ухапе, като се влачело по корем с помощта на предните си крака.
Асанга бил обзет от дълбоко чувство на състрадание. Откъснал парче месо от собственото си тяло и дал на кучето да яде, след това се навел и понечил да почисти тялото му от червеите. Изведнъж обаче му минало през ум, че ако ги тегли с пръсти, може да ги нарани и разбрал, че може да ги махне само с език. Коленичил на земята, погледнал ужасното гъмжило и затворил очи. Навел се и показал езика си... И в този момент усетил, че езикът му се е опрял в земята. Отворил очи и погледнал нагоре. Кучето го нямало. Вместо него видял Буда Майтрея, обкръжен от ореол трепкаща светлина.
- Най-после! - казал Асанга. - Защо не ми се яви по-рано? Майтрея отговорил тихо:
- Не е вярно, че не съм ти се явявал. Бях с теб през цялото време, но негативната ти карма и заблудите ти пречеха да ме видиш. Дванадесетте години, които прекара в усамотение, донякъде ги намалиха, така че поне успя да видиш кучето. После благодарение на искреното ти състрадание всички тези заблуди изчезнаха напълно и сега можеш да ме видиш пред себе си със собствените си очи. Ако не вярваш, качи ме на рамото си и провери дали някой друг ще ме види?
Асанга качил Майтрея на дясното си рамо и отишъл на пазара, където започнал да пита всеки срещнат:
- Какво имам на рамото си?
- Нищо - отговаряли хората и той продължавал нататък.
Само една възрастна жена, чиято карма била отчасти пречистена, отговорила:
- На рамото ти има разлагащ се труп на куче, това е.
Асанга най-накрая разбрал безкрайната сила на състраданието, което пречистило и трансформирало неговата карма и така му дало възможност да види Майтрея. След това Буда Майтрея, чието име означава „любяща благодат", завел Асанга в небесното царство и му дал напътствия, които са сред най-важните в будизма."
Бхагавад Гита
Пета глава
17
Който стане единен с него,
с ум и разум насочен в него,
веднъж прогонил греха чрез мъдрост,
достига покоя в свръхдвижението.
18
В брамин изпълнен с мъдрост и скромност,
както и в крава, и в слон, и в куче,
и в дрипльо, който се храни с кучета —
мъдрият вижда във всички Едното.
sarvam khalv idam brahma
-
Честита Нова Година!
Милостта е арогантност. Това е да гледаш нещо с очите на съжалението - че то не е съвършено. Може ли Висшия разум да направи нещо, което не е съвършено или не е на мястото си? Може ли Бог да допусне грешка? Има ли страдание, или нещо извън теб? И кого да съжаляваш или да имаш милост към него - себе си? Откъде идва осъждането? Тръгнеш ли по пътя на просветлението, милостта -съжалението отпадат. Това са игри на малко дете. Когато искаш да си играеш на доктор, трябва да има и пациенти. Означава ли това, че доктора трябва да мрази пациентите си? Има ли милост - има и жестокост, те са взаимнозависими. Отпадне ли милостта, отпада и жестокостта. Като няма кой да играе тази игра (милост-жестокост), къде ще отиде тя?
Привет,
Така е - милост, състрадание и пр. - тези неща магат да съществуват единствено ако е на лице ендивидуализма, т.е. докато съзнанието пребивава в дуалността, от която и позиция да съпоставя, да разсъди, да упражнява съждението, степенува и етикетизира. Докато има "аз" (его) и "ти" ще е тъй - разделение/in_dividio
Няма как да имаш милост, или състрадание към нещо, което считаш за чисто и съвършено.
Докато човека не види във всичко Бога, той ще е на положението "клан-недоклан, дран-недодран", но при все, че тази половинчатост е такава, то тя има своето място, задача и значение по Пътя.
Например в Махаяна се разчита придимно на състраданието. Същото може да открием и в Християнството, и в Исляма (истинския).
Човек няма как директно да познае Реалността, защото няма кое да го разшири. Именно разширяващата сила в сърцето - Любовта, чиито по-груби форми са милостта и състраданието, именно тя издига и разширява.
Дори Буда е просветнал поради присъствието на страх и състрадание.
Иисус е рекъл "Милост ищя, а не жертва" и пр.
Да, има по Пътя и отсечка, в която човек, подобно на Лао Дзъ може да рече:
5
Небето и Земята не притежават доброта.
Те се отнасят към всички неща като към
Жертвено куче, направено от слама.
Мъдрецът не притежава човеколюбие.
Той се отнася към всички хора като към
Жертвено куче, направено от слама.
Това показва, че човек е познал Пустотата и че е познал Лила, че е познал филма, но в това също се крие опастност и също не е крайна спирка за вървящия. Още пътуване е необходими, за да се излезе отвъд това, защото и то има дълбочина и нива.
Ако човек не е достигнал до крайното Просветление, то може да се превърне в звяр, в некой, който не милие за живота, а от там и за себе си.
Във високите индигови нива е така и в началните кристални. Цветът е тъмен.
Наистина, когато човек разпознае във всичко Бога (което е различно от това да виждаш, или да си мислиш, че виждаш, според утвръждение, че у всичко присъства Бог, или божия частица), когато се види единосъщието на черно и бяло, на светло и тъмно, на чисто и на нечисто, тогава може Любовта да пристигне и тя идва. Тогава отпадат милостта, състраданието, но да преди това те са необходими. Силно необходими, защото играят ролата, както вече споменах, на разширител.
След това Пътя продължава и се изживява едно спускане, снизхождение до центъра на човека, до сърцето му, където и се установява съзнанието, там човек е хем "горе", хем "долу" - хем се знае като Пустота, хем като материя, хем е Бог, хем е индивидуалност. Хем бялото платно, хем краските; хем тишината, хем звука; хем тона, хем паузата. Тогава истинската Лила, истинската Музика!
В Пустотата, сама по себе си - в това състояние няма никакъв смисъл. Ето защо, Бог, който в непроявената си форма е именно Пустота, се е проявил, давайки началото на Творческия процес, на Себепреобразяването, на Играта.
Защо? Заради възможността да се изживява Любовта.
Та тъй и при този човек, който е постигнал най-висшата форма на просветление, който е и Бог познал Себе Си - Неговия Път се центрира и приключва в едно Любовно състояние, във Веченост.
Та, Пътят, както е писано вече, минава през четири степени. Първата степен е индивидуалността - "аз" (его). Второто състояние е "не аз" - Пустотата. Третото състояние е "аз & не аз" - "Събирането на Небето и Земята", в което хем си се разпознал като Бог, като Всичко, хем продължаваш Играта/проявата на индивидуалност. В тозва състояние Любовта се изразява ней-пълно.
Четвъртото състояние е новото начало, като плод на третото състояние, като плод на Любовта, кото се бележижи ново начало - "ново Небе и нова Земя", което е същината на тросформацията, на трансмутацията и на прехода от тук - Там.
Та за да се разширява сърцето, то няма как да се прескочи нивото на състрадание и милосърдие, въпреки че то само по себе си и чест от дуалността. Въпреки това, то е едно от най-красивите и висши състояния в тази дуалност. Висш израз.
Не бива да се отрича нищо от Пътя. Всички отсечки от него си имат своето (предна)значение и смисъл.
-
Ами изживей живота си според начина, който поддържаш. Ама наистина го изживей по този начин, а не само на думи. Опитай се да угасиш аурата си, така че да не излъчва светлина. А ако можеш да угасиш и слънцето, то по-голямо доказателство за верността на думите ти не мога да желая.
Не е лошо това пожелание.
Да угасиш "арута" си, или Слънцето си - това е равносилно да стигнеш до състоянието "Черна дупка", а до там се стига само чрез Слънцето, вътрешното, щото и то се развива на цикли.
Да стигнеш до това състояние и да се потопиш в него, както това се случва с някоя Звезда, когато и дойде времето, това е аналог на Самадхи, което се превежда и като умиране.
Същото важи и за термина "Нирвана", който се превежда и като "Угасване".
Е, ако не се "завърнеш" прероден, като нова Звезда, то тогава говорим за "МахаСамадхи".
В Християнството това е наречено от Иисус "да се родиш отгоре/изново", в разговора му с Никодим.
Няма как да се родиш, преди с теб да се е свършило.
Дали "ти" се раждаш - и да и не, защото това "ти" е само представа на ума, или ако човек е пробуден - това е просто Лила.
-
Аз бих казал:
Пълнота
Празнота
Ришите (мъдреци) от Упанишадите са осъзнали Брахман като реалността зад тяхното собствено съществуване и това на всичко друго във Вселената. Те наричат Брахман сатчитананда, битие-съзнание-блаженство. Брахман е източникът и същността на материалната вселена. В най-чистата си реалност той е непроявен (ниргуна) и е следователно отвъд битието и небитието. Според Риг веда в първото си проявление Брахман е Хиранягарбха (букв. Златна утроба), от която всички светове, организми и дори боговете са създадени. В ролята си на Управител на вселената, Брахман се явява като Ишвара, Бог или Сагуна Брахман (Брахман с качества).
-
Наистина има опасност - Иран, Русия, САЩ, но всичко е според зависи. Това зависи от енергията на всеки един от нас. Може и да размине.
Очакваната от финансистите втора вълна на финансовата криза е почти на лице. В момента са прави какво ли не за да се стигне до положението "хем вълкът сит, хем агнето цяло". Инак почти всичкия възможен капитал от Евросъюза бе пренасочен преди не одавна към САЩ, където се подготва акция срещу Иран, каквато бе правена срещу Ирак, Авганистан, Либия и пр.
Тъй или иначе иранския народ е доста измъчен от моментното управление в страната и съпротивата срещу САЩ най-вероятно няма да е голяма, стига големия Брат - Русия да спази вече направената уговорка с Щатите, дето е извършена "под масата" за петрол и влияние.
Не се знае до кога Русия ще допуска в близост САЩ, най-вероятно, тъй както ми мирише, има някаква руска стратегия и големия Брат ще запее друга песен, което тотално ще обезсмисли акцията на САЩ, а от там и средствата на Евросъюза. Ще се получи тъй, че много пари ще са хвърлени за едното нищо, не че до сега е било друго, ама...
Всичко на гърба на обикновенния човек, който ще е натиснат още повече от данъци. Изцеждане.
Голяма духовна енергия се надига в Русия и ако Путин не спре да го играе срещу нравствеността на собственото си сърце, то може да има съвсем друго развитие на нещата.
Считам обаче, че Путин и компания ще се опомнят и сърцето, руското, в тях ще надделее, защото този имериализъм, който го раздават от САЩ, под предтекста и лозонгите "свобода за човека", е вече вън от всякакви норми.
То не че Русия не получава своя дял за да си трае, въпреки че медийно чат-пат някой ужки възроптае и осъди тези действия, ама като за пред хората.
Накрая ще да излезе големия Брат, като единствен победител, при това без да си дава никакъв зор и без да харчи от своето, но малко или много на цената на лицемерието, но пък политика, какво да прави човек... И тези неща ще свършат.
Както писах всичко зависи от всеки.
-
Наистина има опасност - Иран, Русия, САЩ, но всичко е според зависи. Това зависи от енергията на всеки един от нас. Може и да размине.
-
Казано е, че потоп вече няма да има за човечеството, но също е пророкуване, че следващото изтребление, ще е с огън.
Е, макар да не е лицеприятно, но ще река, че това огнено време е настанало и ескалира все повече и повече в последните години. Именно поради това се качи нивото на страс, динамиката на живот, агресията, избухливостта, гнева, ненавистта.
В трета чакра е позициониран "аз"-а на човек, себичността. Ето защо, когато в този център енергията е в излишът, то аз-овщината надделява - често се явява завистта, упорството, съпротивата на човек срещу човека, а и срещу живота/съдбата.
"Нашата" планета, майката Земя е също в това положение - в третата сфера. А нашата планета по принцип е със сърдечно съзнание, даваща, но унищожението на горите, замърсяването на водите и пр., създават условия на все по-голяма топлина/огън.
Слънцето "ни" също до момента свети в жилта енергия, тоест тази енергия в него преобладава и все повече ще се засилва, като излъчване. Слънчевите изривания ще става все по-големи и все по-често.
След прехода Слънцето ще свети в/със съвсем резлична енергия и сила.
Типлите "зимни" дни са още едно доказателство за думите ми, както и рязкостта (присъща на третото ниво) в промяната на климатичните условия.
Ще ми се да се окажа много слаб пророк, защото това, което ми се вижда за в бъдеще хич не ми харесва.
Опасността от вулканична дейност е огромна. От трусове също. Земята ще се опита да се оттърси от всичко това, а това би довело до разместване на земни пластове и до промяна в динамиката на океаните - цинамита, огромни бури, урагани и прочие. Тези работи вече са започнали, но като честота и сила ще се усиват, докато не дойде моментът за тишината, за Мирът.
Много смърт очаква хората през идната година. Мнозина ще погинат от ракови заболявания, от инсулти, от инфаркти и всичко това поради огъня - емоционалната нервна енергия, която е характерна за астралната сфера. Код "жълто". Непражение, внимание...
Трета чакра е като братче с шеста. Ето защо и в онези, които са в индиговите нива, ще са и са с много засилена енергия в трта чакра. Често са рязки, избухливи, агресивни и пр.
Повечето хора са на ниво 3. Аурата им е жълто-зеленикава.
По време на прехода индиговите ще преминават към кристалните нива (някои вече преминават, щото всичко това е вече започнало), при което някои от тях ще ги постигне Възнесението, а то значи, че ще "отлетят" в по-горните от човешкита сфери - ниските ангелски светове, при това без да оставят труп за погребение, както в случая с Иисус Христос, с Дева Мария и с други.
В Будизма това нещо се нарича "тяло на дъгата", а по-висшата му форма - "тяло на великата транстформация".
В Тибет 1-2ма човека постигат това нещо на всеки десетина години. Последният известен, разгледан и признат от бидистите случай, е от 2009.
Това явление е познато и като "Меркаба".
Който иска може и сам да проучи тези неща.
Та това ще се случи с който е заслужил от индиговите. Другите индиго ще берат трънки - ще им се наложи да се раждат отново, за да се явят на поправителен и да си платят бакиите/задълженията, т.е. да изживеят страдание.
Задачата пред повечето "нормални" хора е да преминат в ниво 4, и да познаят Любовта, да им се отвори сърцето.
В тези времена има голямо струпване на индигови, но има и кристални, при това броят на кристалчетата, които се раждат нараства. Именно чрез това ще стане и взаимното приповдигане, което ще е от голямо значение за прехода, но за да се случи, то бива да се изоставя все повече егоизма, себичността, резкостта/изблиците в поведението, емоционалните, агресията, желанието за унищожение, за това да изпъкнеш над другия, пък него да го смачкаш, гнева, завистта и прочие...
- Ани, Мария-София и Розалина
-
3
-
Понякога, не ви ли се струват скучни/неприятни идеите( или, не ви ли са се стрували в миналото) : че всички сме Едно Цяло, че истинските врагове са вътре в нас, че ако ти се случи нещо значи ти си си виновен, че трябва да живеем в мир и любов с всички, че всички хора вътрешно са еднакво добри, че трябва да прощаваме и да сме смирени. Без интриги, без врагове, без съревнования, без тръпка, страх, злоба, оплюване, сеир, победи и загуби срещу/от врагове.
Друго си е да прехвърляш вината някому.
Макар че има някакво успокоение в идеята, че сам си си виновен (но подобна идея може и още повече да те ядоса).Докато умът е обхванат от дуалното съзнание, което се явява Княз на този свят, до тогава човек е склонен да определя нещата от "външния" свят за "врагове", които го застрашават и той непрекъснато, в борба, се опитва да отстоява, защитавайки и подсигурявайки онова, което смята за себе, за свое, та дори и тялото.
Реално обаче се оказва, че "вън" такова нещо няма и че всички е само Едно - Бог.
Да, може и съвсем нормално е тези идеи да се явяват като скучни, но когато човек получи откровение на въпросната реалност и когато се изпълни с Любов, тогава скуката изчезва, апатията и склонността към ненавист, отвращение и пр., също изчезва.
Дявол да си, когато дойде любовта в теб, ангел ставаш, а тя не подбира по критерий "харесва ми/не ми харесва" този, или онзи. Тя пристига, когато и дойде времето.
-
То, според мен, а и не само, въпроса за т.н. Страшен Съд е вече много актуален и засяга пряко тези "времена".
Най-важно е днес, сега какво ще реши човек, всеки сам за себе си - дали да участва на страната на едните, или на страната на другите. Всеки сам ще послетва пътя на където го тегли душата му.
От едната страна ще има "воюващи" с методите на Светлината, докато т другата страна ще са воюващите с методите на Тъмнината.
Кои са методите на Светлината?
Те не са нито съпротива, нито разделение; нито са ненавист, нито омраза; нито са отвращение, нито са пренебрежение; нито са желание за унищожение, нито са агресия; нито са гняв, нито са яд; нито са острота, нито са желание за надмощие...
Методите на Светлината са описани прекрасно от ап. Павел:
Римляни 13:12Нощта премина, а денят наближи; и тъй нека отхвърлим делата на тъмнината, и да се облечем в оръжието на светлината.
Римляни 13:14
Но облечете се с Господа Исуса Христа, и не промишлявайте за страстите на плътта.
1 Коринтяни 15:49
И както сме се облекли в образа на пръстния, ще се облечем и в образа на небесния.
Ефесяни 4:24
и да се облечете в новия човек, създаден по образа на Бога в правда и светост на истината
Ефесяни 6
10 Най-после, заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество.
11 Облечете се в Божието всеоръжие, за да можете да устоите срещу хитростите на дявола.
12 Защото нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места.
13 Затова вземете Божието всеоръжие, за да можете да противостоите в злия ден, и, като надвиете на всичко, да устоите.
14 Стойте, прочее, препасани с истина през кръста си и облечени в правдата за бронен нагръдник,
15 и с нозете си обути с готовност чрез благовестието на мира.
16 А освен всичко това, вземете вярата за щит, с който ще можете да угасите всичките огнени стрели на нечестивия;
17 вземете тоже за шлем спасението и меча на Духа, който е Божието слово;
Колосяни 3
5 И тъй, умъртвете земните ваши удове, блуд, нечистота, страст, зла похот, и лихоимство, което е идолослужение;
6 заради които иде гнев Божий върх синовете на непокорството;
7 в които сте и вие некога си ходили когато живеехте в тех.
8 А сега отхвърлете и вие всичко това, гнев, ярост, злоба, хулене, срамотни речи от устата си.
9 Недейте говори лъжа един на друг, като се съблекохте вече от ветхия человек с делата му,
10 и облекохте се с новия, който се подновява в познание по образа на тогоз който го е създал;
11 дето нема Елин нито Юдеин, обрезване и необрезване, варвар, Скит, раб, свободен; но все и във все Христос.
12 И тъй, като избрани Божии свети и възлюблени облечете се с милосердие, благодат, смиреномъдрие, кротост, дълготърпение.
13 Претърпевайте си един на друг, и един на друг си прощавайте ако би некой да има връх некого тъжба: както и Христос е простил вам, така и вие.
14 И над всичко това облечете се в любовта, която е свързка на съвършенството.
15 И мир Божий да владее в сърдцата ви, на който сте призовани в едно тело; и благодарни бивайте.
І Солунци 5
1 А за годините и времената, братие, немате нужда да ви се пише;
2 защото вие знаете известно че денът Господен както крадец през нощ, така ще дойде;
3 понеже когато казват: Мир и безопасност, тогаз ще нападне на тех внезапна погибел както болезните на непраздна жена; и нема да избегнат.
4 Но вие, братие, не сте в тъмнина та да ви постигне денът като крадец.
5 Всички вие сте синове на виделината и синове на деня; не сме на нощта нито на тъмнината.
6 И тъй, да не спим както и другите, но да бъдем будни и трезвени.
7 Защото които спят ноще спят, и които се опиват ноще се опиват;
8 но ние като сме синове на деня да бъдем трезвени, и да облечем бронята на верата и на любовта, и за шлем, надеждата на спасението.
Ефесяни 21 Съживи и вас които бехте мъртви в престъпленията и греховете,
2 в които сте некога си ходили според обичая на този свет, по княза на въздушната власт, духа който действува нине в синовете на противлението;
3 между които и ние всинца сме живели некога си в похотите на нашата плът, като сме правили волята на плътта и на помислите, и по естество сме били, както и другите, чада на гнева.
4 Бог обаче, който е богат в милост, за големата си любов с която ни възлюби,
5 и като бехме мъртви в престъпленията, оживи ни наедно с Христа, (по благодат сте вие спасени,)
6 И съвъскръси ни и турна ни наедно да седнем в небесно блаженство в Христа Исуса;
7 да покаже на идещите векове премногото богатство на своята благодат с добрината си към нас в Христа Исуса;
8 защото по благодат сте спасени чрез верата; и това не е от нас; Божий дар е:
9 не от дела, за да се не похвали никой.
10 Защото негово сме творение създадени в Христа Исуса за добри дела, които е Бог предуготвил да ходим в тех.
-
-
-
"душа", като термин произлиза от еврейската дума "нефеш".
Какво значи "нефеш":
- гърло, гръклян- дишане (белодробно дишане), отдъхване
- желание, копнеж
- Душа (във връзката и с Бога)
- Живот (в биологическият смисъл на думата)
Душата е хем Съсъда, тоест нещо подобно на съд (някои я сравняват с чаша, други с мех, и т.н.), хем Светлината, която е там, която се налива в "съда" или която "съда" излъчва.
Това дето думат за някой човек, че бил голяма душа, че е душичка (златна), то е поради това че съсъда в него е очистен от скверността от ниските егоизтични желания, че този човек се раздава, че е добрина, Любов, отстъпчивост, тоест, че в него Светлината изобилства, което е същинската красота и предназначение на човека.
Именно сефирота "Тиферет" от кабалистичното Дърво на Живота е израз на това качество и той е разположен точно в сърдечната област, ако разглеждаме въпросното Дърво като микрокосмос.
По този модел, по човека, са сътворени повечето храмове в света.
Та душата е съставена от главно два вида психика, според Каббала. Те се наричат Адам и Ева. С други думи у човека съществуват два вида съзнание - едното, в него преобладава желанието да отдава, да раздава себе си - алтруизъм; докато другото е точна противоположност на първото - в него преобладава желанието за получаване, за взимане - егоизъм.
Тези две части на душата са представят и като висша (в сравнението с Твореца, според качеството алтруизъм - Адам от думата "адоме", която означава "подобен на Бога") и нисша (сравнена с животинското).
У всеки един човек съществува и Адам и Ева и това няма нищо общо с мъжа и жената като пол.
Има мъже, у които Ева, сиреч егоизма преобладава, но има и мъже, у които Адам е активен. Това се наблюдава и при жените.
Какво значи "душата, целокупната се разпада" на хиляди парчета?
Това означава, че съществуват различни по вид/ниво съзнания/психики, в огромно разнообразие от една страна, но от друга единосъщни между себе си.
В повечето случаи, отношението между мъжете и жените, като пол, в семейство, или не, са на нивото "обич", което е много по-различно от нивото "любов", но и това е отделна тема, според мен.
Любовта между двама, като взаимоотношение, като партньорство, това се нарича в Каббала навлизане в състояние "Адам Ришон", което е и цел на Творението, което е познато и във висшите форми/нива на Тантрическата дисциплина. Това нещо същински не засяга и не се ограничава само с дадено двойката, като пол, но се разпростира навред, тоест любовното отношение, Светлината в човека, щом е навлязла, тя струи във всички посоки, без никакво разделение.
Задачата пред всяко едно семейство, пред всяка една двойка партньори мъж и жена, е взаимно да се приповдигнат до това ниво ("Адам Ришон"), в което се изживява Любовта и Единението.
Първоначално, Творението - душата - тя не е била разделена вътре в себе си, но Творецът я е разделил на две. Така е според Каббала - на мъжка и женска част, на два вида желание - за отдаване и за получаване.
Според кабалистите (онези, които са изпълнени със Светлината, сиреч с Мъдрост и Любов) Творецът е създал само едно нещо - Творението, което се нарича "душа".
Творецът е пълно и абсолютно отдаване, но ако това нещо, което се отдава няма от кой да бъде получено, то нещата не са цялостни, не са съвършени.
Ето защо е създаден т.н. "съсъд" (душата), който да получи, това, което дава Твореца.
Тази душа се нарича "Адам", а имато произлиза от думата "адоме", която означава "подобен" (на Твореца), според качеството, което притежава въпросната душа - възможността и силата да отдава, това, което е получила, като Светлина от Създателя.
Но на кой, на свой ред, тази душа (Адам) да отдаде това, което е получила? Тази липса е причина за липса на тотално наслаждение.
Подобния на Творецът Адам, не е имало на кой да отдаде това, което му е дадено.
В "Берешит" ("Сътворението" - първата книга от Петокнижието/Библията) това много точно е описано - Адам търсил подобен на себе си, търсил другар, с който да сподели.
Ето защо Творецът "приспал" Адам и от него сътворил Ева - желанието за получаване, егоизма.
От там насетне душата е разделена вътре в себе си на две части - мъжка и женска, Адам и Ева и у всеки човек присъстват тези две части, както са представени в изображението.
Последвалото, в "по-късен период", води до ново разпадане/разделение на тази цялостна душа и тя се "пръска" на хиляди парчета, всяко от които "попада" в "Асия" (светът/сферата на материята), като отделност, като "индивидуалност" (от латинските думи "ин", "дивидиум", "дуалност" - in_dividuum - "в разделение") където и търси своето изпълване, както е и писано.
У някои хора е по-изявена женската част на душата, сиреч абсолютния егоизъм (желание за получаване на Светлина/Любов, зарад самото получаване). У други хора се е активизирал и Адам (желанието за отдаване на Светлина/Любов).
Както вече писах, Адам присъства във всеки човек, но не у всеки човек Ева, демек жената, слуша Адама и не у всеки човек женския аспект на душата е свързана с мъжкия аспект, чрез който да се изпълни.
Именно поради това "женско" непослушание, поради желанието да получава още, и още за себе си (егоизма), е станало въпросното "падение" - отпадането от "Рая", от състоянието на изпълненост.
При повечето хора, поради това, че вътре в тях, в душата им, няма връзка между Адам и Ева, женския аспект се е задълбал много дълбоко в света на материята, където и търси своето ощастливяване, своето изпълване, но изпълването там е невъзможно, не е на абсолютно ниво, защото всичко, което донася кеф на душата в този "наш" свят, е преходно и нетрайно. Ето защо и съществува разочарованието, неудовлетворението, както и вечния глад за още и още получаване за себе си.
Ева може да бъде ощастливена единствено по линията/чрез връзката с Адам - Адам да и отдаде Светлината, която той на свой ред получава от Създателя, но в повечето случаи нито Ева, нито Адам знае как това да бъде сторено. Ето тук се намира целият еволюционен път на душата - от първият Адам, до т.н. "последен Адам", който знае как да стори това и който извършва това отдаване, чрез което да се осъществи изпълването (каббала).
И така се ражда всяко дете. Адам може да бъде видян във всяко бебе. Ева все още не е сътворена в бебето. Ева се появява две/три годинки по-късно. До тогава просто може да се каже, че Ева е потенциалност.
http://pics.data.bg/...4d2cd93f09a2f33
http://indigota.com/...tach=6978;image
http://pics.data.bg/...669bce84dc646be
http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=12638&view=findpost&p=160312
-
-
Исихазмът: "Пази се, брате (сестро), в борбата си срещу "демоните", самия ти (самата ти) да не се превърнеш в демон."
из филмът Milarepa (2006) - http://www.torenti.v...?showpage=48474 :
"- Враговете край нямат.
- Враговете ти произлизат от твоя ум. Всичко е въпрос на това, да се научиш, как да контролираш ума си."
...
"- Какво те тревожи тези дни? Какво е то? Кажи ми!
- Не зная какво да правя... Толкова съм измъчен. Отмъщението не решава никакъв проблем. Само създава нови. Има ли някакъв друг начин?
- Вчера моят благодетел умря. Не можах да го спася.
Иронично е, че аз, Юнгтон Троджйел, който може... да убие хиляди, не мога да направя нищо, за да спася дори един човек
от смъртта.
- Всеки умира, нали?
- Когато смъртта пристигне, само деянията ти от този живот те съпътстват. Бъдещето ти ще израсте от твоето минало, така, както цветето Удумбара израства от своето семе.
- В такъв случай бъдещето за майка ми и мен няма да е нищо друго освен страдание.
Ако можех да поема дяла на майка си във всичко това, бих го направил.
- Не можеш да смениш своята карма, както сменяш кон. Не е толкова лесно. Но има начин да помогнеш на майка си.
- Какъв е този начин?
- Следвайки Пътя на Просветлените ще ти бъде дадено, да достигнеш до мястото отвъд всички страдания. Това е начинът да помогнеш истински на майка си и на всички живи същества.
- Скъпи Учителю (Ринпоче), можеш ли да ме научиш на този Път?
- Този стар глупак може само да ти каже, при кого да отидеш. (Този стар глупак може да ти каже само от къде започва Пътя.)
-
За тази тема и за участието (си) в нея мога да река само две думи:
Провокация
Реактивност
Мили приятели, нека бъдем бели братя и сестри!
-
Някак си ми се струват свързани нещата. Да бъде човек влюбен спокойно може да се включи като цел на духовния път. Неслучайно суфиите се обръщат към бог като го наричат Възлюбения (the Beloved). Временната любов идва когато някой не е постигнал вътрешна цялост (което е вечната любов), а разчита на партньора си за изравняване на енергията . Тогава понеже липсва личната връзка с бог се появява зависимост от човека до него, а от тази зависимост - дисхармония. Но ако и двамата имат връзката с цялото, тогава любовта не е временна.
Привет!
Така е, разбира се, че нещата са свързани.
Че то ако влюбеността не се включи в Духовния Път, значи това не е Духовен Път, а е просто его-угодия.
Верно е и, че времената/непълната любов е белег за липса на цялостност, на липса на завършеност, но това нещо не се отнася само до партньорските взаимоотношение и до уповаването в тях.
В началото любовта се ражда в човека и с времето започва да расте. Евеннгелието прекрасно онагледява този процес. Евенгелието описва човека, съзнанието, във всичките му аспекти. Иисус Христос е Любовта, която се ражда в Обетованата земя - сърцето, където евреите (съзнанието пътуващо от егоизма към алтруизма) са я очаквали. Та Спасителя/Любовта се ражда в човека, нараства и започва своята "проповед" - разаснявайки учението, света, Битието. Избира си дванадесет ученика, но тази Любов бива "убита" от егоизтичното съзнание, което царува и в сърцето, в лицето на фарисеи, на "първосвещеници", на Ирод и на агресивното съзнание, империализма, в лицето на Пилат и римляните.
Та Иисус/Любовта "умира" и бива "погребана", и Възкръсва и се Възнася на небето, отдясно на Бога. Едва след Възнесението се дава Светия Дух и Благодатта, които продължават да поправят човека и да го подготвят за окончателното и безвъзвратно царуване на Любовта, представено накрая като "Второ пришествие".
Та между първото и второто пришествие, все още има несъвършенство, т.е. в тези дни Любовта не е цялостно навлязла в човека, защото за нея няма място, което място е запълнено от себичността, та даже за нея, за Любовта се казва, че, ще има времена, в които ще се усеща нейната липса:
20 А Исус попитан от фарисеите, кога ще дойде Божието царство, в отговор им каза: Божието царство не иде така щото да се забелязва;21 нито ще рекат: Ето тук е! или Там е! защото, ето Божието царство е всред вас.
22 И рече на учениците: Ще дойдат дни, когато ще пожелаете да видите поне един от дните на Човешкия Син, и няма да видите.
23 И като ви рекат: Ето, тук е! да не отидете, нито да тичате подире им.
24 Защото, както светкавицата, когато блесне от единия край на хоризонта, свети до другия край на хоризонта, така ще бъде и Човешкият Син в Своя ден.
25 Но първо Той трябва да пострада много и да бъде отхвърлен от това поколение.
26 И както стана в Ноевите дни, така ще бъде и в дните на Човешкия Син;
27 ядяха, пиеха, женеха се и се омъжваха до деня, когато Ное влезе в ковчега, и дойде потопът и ги погуби всички.
28 Така също, както стана в Лотовите дни; ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха и градяха,
29 а в деня, когато Лот излезе от Содом, огън и сяра наваляха от небето и ги погубиха всички, -
30 подобно на това ще бъде и в деня, когато Човешкият Син ще се яви.
31 В оня ден, който се намери на къщния покрив, ако вещите му са в къщи, да не слиза да ги вземе; също и който е на нива да не се връща назад.
32 Помнете Лотовата жена.
33 Който иска да спечели живота си, ще го изгуби; а който го изгуби, ще го опази.
34 Казвам ви, в онази нощ двама ще бъдат на едно легло; единият ще се вземе, а другият ще се остави.
35 Две жени ще мелят заедно; едната ще се вземе, а другата ще се остави.
36 [Двама ще бъдат на нива; единият ще се вземе, а другият ще се остави].
37 Отговарят Му, казвайки: Къде, Господи? А Той им рече: Където е трупът, там ще се съберат и орлите.
16 Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко и ще Ме видите.17 Затова някои от учениците Му продумаха помежду си: Какво е това що ни казва: Още малко, и няма да Ме виждате; и пак малко и ще ме видите; и това, защото отивам при Отца.
18 И рекоха: Какво е това, което казва: Още малко? Не знаем какво иска да каже.
19 Исус, като разбра, че желаят няма дате; и пак малко и ще Ме видите?
20 Истина, истина ви казвам, че вие ще заплачете и ще заридаете, а светът ще се радва; вие ще скърбите, но скръбта ви ще се обърне в радост.
21 Жена, когато ражда, е в скръб, защото е дошъл часът й; а кога роди детенцето, не помни вече тъгата си поради радостта, че се е родил човек на света.
22 И вие, прочее, сега сте на скръб; но Аз пак ще ви видя, и сърцето ви ще се зарадва, и радостта ви никой няма да ви отнеме.
Христос да се изобрази в сърцето - това съвсем не е достатъчно, но е прекрасното начало на трансформацията.
Бива в човека да се изпълни цялото писание. Да преживее, Възкресението, Възнесението, Благодатта на Светия Дух и апостолите в човека да разнесат Евангелието по цялата земя (тялото), навред.
Чак тогава, когато цялото тяло е очистено, когато, както казва Руми, всяка клатка, всеки атом пее "Ля Иляха Ил Алла(х)", чак тогава Второто Пришествие, т.е. окончателното и безвъзвратно идване на Любовта.
Пълното Поправяне - когато не само умът, но и тялото е Светло и е придобило Святост.
После пък следват Златните нива...
-
Няма съвпадения. По-скоро причините носят политически характер, но и зад това стои Божия промисъл.
Не разбрах. Христос на Коледа ли е роден или не? Неофициалната версия.
Животът в тази планета е свързан пряко с кислорода, с растенията, като основна брънка в хранителната пирамида, със Светлината. Ако тези ги няма, то животът, такъв какъвто е днес, би изчезнал. Смърт.Затова кагато Светлината, Деня започне да расте, това се оприличава с раждането на Любовта, на Божието Милосърдие, на Божията Благодат, които са най-висша форма на вяра, надежда и живот.
А защо не боготворим директно светлината, кислорода, Слънцето, както са го правили религиите отпреди християнството, за които и сама казваш, че са сходни? Не поставя ли това Бог в позицията на култ?
Дори и в университета, в богословския факултет, се преподава, че Иисус не е роден на 25 декември и това е официална позиция, на която просто не и е позволена широка побличност, за да се избегнат спекулации, дето да са неугодни за църковната власт, а и не малко - за да се избегне разклащането на вярата у обикновенния мирянин.
Това, което Християнството, като учение, съветва да боготворим, е Любовта, която е от Бога (и Творецът, а от там и Творението), а не от аз-а (его-то), щото от аз-а Любовта просто се пречупва и придобива формата на обич, твърде егоизтична при това, твърде себична.
Има не малко други неща, които също са издигнати в култ - радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание - познати като плодове на Духа.
-
Тоест, да се опитваме безпристрастно да наблюдаваме и радващото ни, и нерадващото ни. Да съзрем дълбоките мотиви за харесването или нехаресването на нещо.
Ето това може и да ти допадне: http://www.upadesa.o...rldly%20Dharmas
-
В католическата традиция, Исус Христос е "Светлината на света" и не е съвпадение, че Исус е роден по време на зимното слънцестоене. По-късно църквата измества рождената му дата по-късно от първоначалната през пролетта!?Подходът да се описват "вътрешните" събития в човека, с "външни" подобни, е силно изявен във всички учения и религии. Тази "кодираност" си е имала своя смисъл и значение.
Началото на ритуалите е когато епицентъра е бил изместен от "вътре" - "вън". Тогава се е преминало към външните символи и се е оформил кут.
Човек е изгубил/забравил ясното истинно разбиране за същността на нещата. Останала е само външната форма и тя е приела форма на помен.
Значи вътрешната нагласа се описва с външни белези, а когато външните белези започнат да служат като инициатор на тази нагласа, това е култ. Правилно ли съм разбрал.
Що е то езичество? Това е интересна тема. До колко езичеството е различно от Християнството. Някои явно са съзрели липсата на разлики и ето защо много от празниците са празнувани на едни и същи дати.Езичеството почита други богове отпреди да съществува християнството. За прехвърляне на идеите за доброто, не мисля че може по ред причини - различното разбиране на "добро", различните ритуали, жертвоприношения, брой богове и т.н. Не може да има приемственост между религиите, те са базирани на различни теологични основи. Всички претендират, че следват добър път, но се отричат една друга. Като цяло дори вързването на мартеници със своя езически произход е доста противоречиво. За едни е безобидно, а за други - не. Даже писах едни теми преди време в търсене на произхода на този ритуал/магия.
Въпроса ми е друг. Как рождението на Христос е съвпаднало със слънцестоенето. Това не е ли "вън"-"вътре" ред. Или просто това не е съвпадение.
Не става въпрос за нагласи, а за състояния. "нагласа", като дума води до неточни асоциации, в случая конкретно.
Ако външните белези пробуждат вътрешното, то т. н. външен култ е свършил своето предназначение.
Човек описва онова, което трудно може да бъде описано и въобще нещата, с елементите от познавателния свят.
Например, за да опишеш любовта, като чувство, то ти нямак как да не си послужиш с редица сравнение - "огън", "ток", "Светлина", "топлина", "сладка тръпка", "висш оргазъм" и т.н. според фанатзията и според наклонностите.
Ако изследваш още по-дълбоко религиите, ще видиш съвсем друга картина, относно тяхната единосъщност.
Външната природа и вътрешната природа са напълно индентични. Ето защо се говори за микро и макрокосмос.
Често се правят подобни сравнение.
Христос, като емблема на живота се сравнява със Слънцето. Зимата е сезонът, който се оприличава със смъртта, защото тогава растителността е "погребана" под снеговете. Животните - тяхната активност е намаляла. Всеки пести енергия. Природа е в покой, в някои свои аспекти.
Нарастването на деня, както е ясно, е свързано с по-дълговремения престой на Слънчо на небето, което се свързва с раждането, с прераждането, с рестарта на живота. Пъкват кокичетата, идва пролетта. Животът отново процъвтява. Животът в тази планета е свързан пряко с кислорода, с растенията, като основна брънка в хранителната пирамида, със Светлината. Ако тези ги няма, то животът, такъв какъвто е днес, би изчезнал. Смърт.
Затова кагато Светлината, Деня започне да расте, това се оприличава с раждането на Любовта, на Божието Милосърдие, на Божията Благодат, които са най-висша форма на вяра, надежда и живот.
Изначално у всички култове е било познато това значение. С времето нещата, както писах са "забравени" и се е стигнало до това хората да изповядват нещо, да извършват ритуали, които не познават като смисъл. Ето това нещо наречам кух култ. Култ лишен от истинска духовност.
Няма съвпадения. По-скоро причините носят политически характер, но и зад това стои Божия промисъл.
Кабала - Тайното Познание
в Духовни мостове
Добавено · Редактирано от Ники_
Здравей!
По-добре обобщено от това: http://www.beinsadou...ndpost&p=143449 не съм виждал, въпреки, че може да се разгледат и следните:
http://bg.wikipedia....%B5%D0%B4%D0%B8
613 заповедей Tоры: http://rmbm.brinkster.net/613/list613.asp
http://laitman.bg/%D...B5%D0%B4%D0%B8/
http://www.kabbalah....=114&Itemid=107
http://www.kabbalah....BD%D0%B8%D1%8F/
http://www.kabbalah....id=286&Itemid=1
http://laitman.bg/%D...82%D0%B2%D0%B0/