Всичко му е наред. Това е така нареченият защитен механизъм acting out - отреагиране. Детето ви все още няма ясно оформена морална структура (суперего. Макар че вече има наченки на изграждането и от предните фази) - вие се явявате неговият външен морал, който то по-късно ще интернализира, един вид ще го "попие", приеме от вас. В една от аналитичните школи, възрастта между 3 и 5 годинки се нарича фаза на съперничество. Ако сега му всепозволявате, в бъдеще така изграденият нарцисизъм ще го кара да живее "сякаш правилата не важат за мен - аз съм по-особен и специален" и лесно ще се срива при житейските трудности, когато ситуацията и другите не му угодят. Ако прекалено му забранявате, след време ще се превърне в един твърде себедоказващ се на всяка цена индивид - защото въпреки вероятността това да му носи социален успех, дълбоко в него би живял страх от слабост и провал, от това, че ако не се свръхстарае и не доминира, животът и другите ще го смачкат. Ако пък умеете да го манипулирате, като възрастен той самият ще бъде манипулатор - с всякакви средства ще се старае да спечели другия, за да го владее. И трите варианта са маладаптивни. Здравият вариант, както винаги, е златната среда - нито прекалена твърдост, нито всеразрешаване, но баланс. За модериране на поведението може да се ползва система за поощрение, която не е манипулация, а добро възпитание. Една моя пациентка си беше направила таблица с поощрителни точки - залепващи се автомобилчета, която беше лепнала на хладилника си. Когато хлапето извърши дадено приемано за добро поведение, се слага в квадратчетата едно автомобилче. Примерно, когато си легне и заспи само или когато си изяде закуската... Когато автомобилчетата станат 10, му се дава поощрителна играчка, която то иска. Като цяло, всичко е напълно наред със сина ви - в настоящото време децата са наистина по-силни индивидуалности и по-буйни от времето, когато ние растяхме. Просто е нужно да намерите баланса си!
Няма грешни посоки.Всяка посока води до някъде.Мястото, до което си стигнал не ти харесва.Но, по този път ти си натрупал много опит.Сега,когато смениш посоката, опита ти остава, като много голяма полза и улеснение.Така че, променяйки посоката, ти не отричаш миналото си, напротив, всяко нещо което ти е било полезно, ще се използва.За това, промяната никак не е трудна, бавна е, а, хората нямат търпение и това ги изнервя, така тя става трудна.С две думи, имаш ли търпение, промяната е нещо много приятно.
