nin.bg

Благодаря на Орлин и Александър, които отделиха от времето си, за да споделят своето мнение. Подозирам, че партньорът ми просто го е страх да отидем на консултант, защото така ще лъсне неговото проблемно поведение. Предполгам, че тази негова агресивност е преднамерена, защото иска да скрие своята неувереност. Записах консултация с терапевт, засега ще съм само аз. Мисля да я помоля да ме посъветва, как да накарам партньора ми да започне да се замисля над нещата, които стават с нас, ако това изобщо е възможно. Лошото е, че аз взех да се съмнявам дали държа чак толкова на този човек. Имам чувството, че тези взаимоотношения ми действат деструктивно.

Диляна Колева и доктор Първанов, не очаквах, че ще отзовете толкова бързо! Благодаря ви от все сърце. Тази сутрин говорихме с партньора ми по-спокойно. След избухванията поведението му е обикновено сравнително нормално. Заяви, че обидите не ги мислел сериозно, а понеже чувствал нужда да каже нещо много силно, затова ме обиждал. Страхувам се, че нещата ще се оправят за известно време, 2-3 месеца, докато той се чувства гузен и след това пак ще е същото. Предложих му да поговорим със специалист, външен поглед по-добре би ни помогнал да се справим със ситуацията. Той категорично отказа, смята че брачен консултант или психотерапевт, ще ни сложи в стандартизираната си таблица, за да ни категоризира според наученото в книгите и ще ни даде съответния стандартизиран съвет. Аз съм на друго мнение - едва ли нашите проблеми са толкова необичайни за семейни двойки. И именно защото мисля, че те не са толкова изключителни и доста хора са преживявали ако не същото, то поне подобно, специалист би могъл да ни помогне.

Здравейте, Живея с партньор като семейство от около 4 години. И двамата не сме млади, той е на 55, аз на 50 и за двама ни е втори опит, той е преживял развод, а аз и смърт на бащата на децата ми. Мислех, че имаме жизнен опит и няма да повтаряме предишните грешки... Обаче нещо в отношенията ни дълбоко не е наред и сме пред раздяла. Бих искала да запазя връзката ни, но не зная как. А може би не е възможно вече. Българин е, но работи в Дания, много настояваше да напусна работа и да отида да живея при него. А и аз усещах, че спорадичните срещи вече не са решение за нас. След известни перипетии, го направих - напуснах работата си, България, родителите си, приятелите си и отидох при него. Имали сме нееднократни разправии с кошмарни изблици на ярост от негова страна. Обясненията бяха, че е много стресиран в работата си и в отношенията със сина му, нервите са му изтъняли и затова избухва. Когато е ядосан, крещи, не чува и не възприема нищо, проявява агресия спрямо околните. Агресията е вербална (обидни думи), а понякога и физическа. Действително имаше много сериозни конфликти със сина си, стараех се да действам като посредник между тях двамата. Накрая синът му си отиде. Мисля, че патрньорът ми е твърде авторитарен, а момчето беше вече на 20 и поведението му представляваше бунт срещу потискащите действия на бащата. Разказвам всичко това, защото сме обсъждали темата и партньорът ми смята, че синът му го е предал. Вероятно сега смята същото и за мен. Той работи и ме издържа, а аз се занимавам с цялата домакинска работа и поемам всички организационни въпроси като комуникации с община, доставчик на електричество, интернет абонамент и повреди, телевизия, всички въпроси по жилището, майстори, ремонти, покупки, понякога сервиз на колата, а освен това му върша и секретарска работа за неговите проучвания, статии, лекции. Постепенно изблиците му на ярост зачестиха, проявява нескрито раздразнение по всякакъв повод. Стигнах до там, че да не смея да кажа нищо, защото би могло да предизвика скандал. След скандалите обикновено е мил към мен, но това е за кратко. В ежедневието все по-често е груб и се държи заповеднически. Смята, че понеже ме издържа, аз съм длъжна да го обслужвам и да изпълнявам безпрекословно всичко, което той иска. Преди две седмици се преместихме в Швеция. Трябваше да продадем апартамента, да приключа всички сметки, да намеря превоз за цялата ни покъщнина (истина е, че той се уговаряше с шофьора след това), да купя кашони, в които да опаковам всички вещи, дрехи и т.н. Къртовска работа, изморявах се ужасно, казах му го, а неговата ракция беше "Не те разбирам, не ме занимавай с това!" Преместването от една държава в друга с всичките ни мебели, дрехи, книги, тенджери и чинии не е никак лесно, но неврастеничните изблици, грубости и претенции на партньора ми го направиха два пъти по-трудно и тежко. Не издържах и след дълго обмисляне му написах писмо, в което му обяснявах, че така повече не мога, че се чувствам унизително, третирана като втора ръка човек, като прислужница, която трябва да мълчи и да си знае мястото, там в ъгълчето. Той се вбеси, каза че ме мрази и сме пред раздяла. Опитах се да говоря с него, но не се получи, той се е бетонирал в оправданията си и ме счита за главна виновница за всичко. Опитвам се да му обясня, че проблемите ни не са от последните дни, а доста по-отдавна и преместването беше само катализатор, но той се е фиксирал на последните две седмици и не иска да ме чуе. Предполагам, че съм засегнала мъжкото му честолюбие, но всичките ми опити да обясня, че и аз се чувствам засегната и пренебрегната от грубото му заповедническо отношение, удрят на камък. Не зная дали имам избщо шанс да променя нещо и как да го направя. Чувствам се безпомощна, не знам как да стигна до него и дали има смисъл да се опитвам.