Христов.М

Здравейте ! От известно време наблюдавам появяването на малки ярко-червени точици главно по горната половина на тялото ми (просто още не съм намерил под кръста или по краката). Има ги по гърдите, ръцете и по корема, не съм се гледал по гърба. Прави ми впечатление че повечето се намират по места, по които рядко ме огравя слънце, и са бели като сирене. Точиците са много малки, едвам забележими, по малките - като убождане от игла, и по големите са като главичка на карфица. За първи път ги забелязах известно време след като спрях да пуша, дали е възможно да е от това, от някакви хормонални проблеми, или пък нещо друго, дали да ида на лекар ? Знам че форума не може да замести прегледа при лекар, но пък може това да е нещо често срещано, така че ако знае някой, нека сподели. Благодаря предварително.

Здравейте ! Пиша тук със ясното съзнание, че чрез форума няма да изкореня генерално проблема си, нито пък и че няма да чуя нищо полезно за мен, напротив ! Избрах този форум след като продължително време четох темите в него, запознах се с проблемите на много хора, от всякакво естество, та решиш и аз да споделя за проблемите си, и да чуя компетентното Ви мнение, или съвет как да се излекувам, и как да продължа напред ! Аз съм на 23 години. Ще започна от общо взето най-ранните ми преживелици, и състояние довело ме дотук. Преди около 2 месеца, точната дата е 22 август, петък. Помня датата просто перфектно, понеже тогава се случи смея да твърдя, най-ужасния момент в живота ми. Докато ядох следобяд, изведнъж усетих как сърцето ми започва да тупти с пъти по силно от нормалното, пред очите ми започна да се премрежва, да ми треперят краката. Имах чувството че сърцето ми буквално ще изскочи от гърдите, и ще трябва да го гоня по плочките .. Същинското сърцебиене продължи не повече от минута, максимум две, но вероятно заради уплахата или паниката след това, продължи още дълго време, може би 2 или 3 часа. Тук искам да вметна, че да чукна на дърво, цял живот съм бил здрав, физически и смея да твърдя психически, ( е, вероятно винаги има какво да се желае), никога не бях боледувал от нещо по сериозно, като изключим резонните грипове, настинки някой друг вирус и един бронхит преди 3 години. Та на преживяването ми онзи петък, след уплахата която изпитах, вдигнах баща ми и отидохме до поликлиниката където личната ми лекарка беше в другата смяна, но ме прегледаха в спешният кабинет. Там след направено ЕКГ установиха че с сърцето ми всичко е наред, измереното кръвно също беше във или поне близо до нормите, нормално след преживеният шок. Та дадоха ми успокоително хапче и се прибрах вкъщи, с ясната мисъл в понеделник да ида до личната да ме прегледа, да назначи преглед някакъв или не знаех и аз какво, но да се установи какво ми има, и защо ей така от нищото сърцето ми се разбунтува. Още същият ден започна да ми се гади, корема ми се разбунтува много, респективно и разстройство ме сполетя. Целия уикенд се чувствах като болен от тежък грип, лежах непрекъснато, беше ми лошо, отпаднало, всичко ме болеше невероятна умора, мускулите ме боляха, и общо взето пълен набор от всякакви симптоми. Преживях някак си уикенда и отидох при личната, която след преглед и разпити установи че съм имал някакъв летен грип или вирус, за който не било необичайно да се появи или да започне със сърцебиене. предписа ми за почти всеки симптом по нещо и ме прати вкъщи да почивам. И може би оттогава започнаха мъките ми и проблемите, свързани с голяма сигурност мога да твърдя със моята психика. В главата ми почти постоянно бушуваха мисли какво ми се случва, как така здрав човек получава сърцебиене, та било и след грип, може ли това да е било инфакрт който лекарите да не са разбрали че се е случил, ще последва ли след това инсулт, какви ли не болести имам ли, нямам ли. Като едно от децата на 21 век със неограничен достъп до интернет, прекарвах там по няколко часа на ден, ровейки в мрежата за всякакви болести и състояния. Развих един почти непрекъснат страх за здравословното ми състояние, за това на близките, мисли за смърт, болници линейки и всякакви неща които по мое мнение, а предполагам и всеобщо не е нормално един здрав човек да си мисли. Отново по мое мнение, заради тези и всякакви мисли се вманиачих на тема здраве, а оттам и физическото и състояние, не бих казал че се влоши, но на моменти откровено ме болеше нещо, друг път друго, и винаги бях на моменти и периоди когато едно ме болеше, след това друго. Естествено всяко анормално чувство което изпитам проверявах в интернет, там сред този сбъркан свят на знайни и незнайни специалисти и сайтове, разбира се ми излизаха резултати за най-различни ужасни и болезнени състояния и болести. Мисля че тук е момента да вмъкна че и след като получих първото сърцебиене, такъв страх ме обзе за здравето ми, че спрях да пуша. И съм почти сигурен че това също оказа някакво влияние над физическото и психическо ми състояние, но това го твърдя база отново прочетени материали в интернет, а й познавайки тялото и себе си, и знаейки че до тогава цигарите заемаха огромно влияние върху емоционалния ми живот. Разбирайте го като правенето на неща само защото след това пушех цигара, лягах си по рано защото като спях повече първата ми цигара е прекрасно изживяване ! Казвам това, за да добиете представа каква част от живота ми заемаха тези отвратителни късчета хартия и тютюн. След известно време воли и неволи, започнах да осъзнавам че физически съм здрав, и всичко се дължи на нервна и психическа основа. Но това явно не ми помогна, защото продължавах да си мисля за болести, и смърт и т.н гадни неща. Когато се чувствам добре, прочитайки или виждайки някъде нещо лошо случило се на човек, си мисля как това нещо би ми се случило и на мен, и отново започвам да се чувствам зле. Започнах да получавам и нещо като пристъпи, макар да не знам дали това е правилната терминология. В наглед нормални ситуаций изведнъж от нищото, започва да ми се случва нещи странно. Няколко пъти след като си легна усещам как изведнъж главата ми започва да изтръва или откровенно да пари, сякаш си слагам шапка извадена от фурната. Схващат ми се краката, сърцето ми бие като лудо, и ме обземаше страх от смърт, че получавам инфаркт или инсулт, след което някак си успявах да се успокоя и заспивах. Случва ми се и на няколко пъти да получа сърцебиене и през деня, за няколко секунди при наглед нормални ситуаций. Направи ми впечатление че единствено когато съм сам, ми се случват тези странни състояния, или пристъпи както се изразих по горе. Мисля че е време да спомена че и от около месец някъде ми се почви и шум в ушите, едно гадно бучене или по скоро звънене, не знам и аз как да го характеризирам, но е много гадно това състояние ! Разбира се го чувам най-вече късно вечер като си легна да спя, много рядко през деня. И тозъ шум допълнително ме напряга, изнервя, буквално изтощава емоционално. Според личната ми лекарка, при която на два пъти ходех заради това бучене, това се дължи на схващане във врата, и ме посъветва да се движа повече, най-вече мускулатурата на врата, и звука шял да се махне, е, не се маха, Дори на моменти се увеличава в лявото ми ухо, което прави преживяването направо влудяващо .. И така съм до ден днешен, живея си със страховете от болестите и смъртта, пищят ми ушите.получавам по някой и друг простъп от време на време, същевременно се опитвам някак си да живея нормално живота си. Аз сам усещам че не съм добре, усещам че и това всичко ми се отразява доста вече, по избухлив съм, някак си имам чувството че не знам какво е щастие вече. Често съм много тъжен без причина .. Мисля че общо взето това са повечето от проблемите, с които живея. Има не малка вероятност и да съм изпуснал нещо, но ми се струва нормално, все пак не са никак малко. Предварително благодаря ако някой вземе отношение по състоянието ми, и прочете дългите ми писания, знам че никой не ви задължава да го правите, и не мога да искам това от Вас. На мен ми стига и полето за изява което предоставяте, дори и това е един вид помощ, за което мога единствено да ви благодаря от сърце ! Поздрави на целия екип от добри хора, здраве и шастие ви желая ! П.С Извинявам се за начина по който съм написал текста си, а именно така през ред. Но го направих защото мисля че при по дълги текстове така е по лесно за четене, или поне при мен е така