Хора, въобще не знам дали тук е мястото на темата ми и ще помоля ако някой знае по-правилно място, където да е - да се отзове и да я премести. Благодаря предварително.
Та, имам проблем и ми трябва съвет. Момче съм на 17 години. Пред две години бях лудо влюбен и главно с това се свързваше живота ми, глупости и т.н. Миналата година мога да я определя като абсолютно тинейджърска - първата ми любов, първата целувка, записах се в няколко клуба за най-различни неща (впоследствие се отказах от всеки), доста често се карах с приятелите си, в един момент бях адски егоцентричен и лош. По едно време обмислях идеята да пробвам наркотици, защото ми беше чудно какво е чувството (за щастие просто оставих искането да изчезне). Освен това имах много проблеми в семейството, в училището, също и не бях луднал да ставам актьор (а въобще не ме бива). И бях доста объркан честно казано. Така че бих определил това като една напълно тинейджърска година. През тази година (говоря за учебни години, тъй като на такива разделям живота си в момента) се чувствам някак си помъдрял. Зарязах всичко минало и реших да си дам време. Почнах да обръщам повече време на семейството си и приятелите си. Опитвах се да бъда много добър и всичко да е наред. Стана ми адски интересно в училище. Ноооо, разбира се, че има но! Философията взе да ми става адски интересна и да осмислям много нови неща. В дадени ситуации престанах да реагирам спонтанно и започнах да се замислям - Ами каква е гледната точка на другия? Да разбирам хората, да се поставям на тяхно място и т.н. Да се замислям какво е свят, какви са човешките взаимоотношения. И от началото всичко беше много добре. Дори търсех начин да водя перфектни отношения с приятелите си или поне колкото се може по-добре, подтискайки онази зла част от мен, която понякога се промъква. Но проблемът е там, че това започна да ми създава проблеми. По принцип много обичам да говоря. И сега доста често обсъждам тези неща с приятелите ми и те не са на същото мнение, тоест те са съвсем на други вълни и един вид това малко или много ги нерви, а аз обичам да говоря с тях за това, което ме вълнува (все пак винаги им слушам техните истории проблеми). И почнах прекалено много да се замисля. Иска ми се да изградя хубав характер, добър, стабилен, но ми е някак си трудно. Искам да придобия някои качества, които ми харесват, но вместо да се старая си продължавам по стария начин. И явно има нещо, което не е наред. Тези дни се чувствам някак си отпаднал, леко депресиран, а мислейки си, не осъзнавам къде точно се крие проблемът. За това и реших да поискам съвет, с надеждата, че някой ще ми го даде. Благодаря предварително. Склонен съм да отговарям на въпроси.