VasilenaPetrova

Искам да се освободя от всички тези негативни мисли и да върна амбицията и желанието си да живея нормален живот

Здравейте, Аз съм много депресирана. От доста време се чувствам много тъжна и отчаяна, сякаш има голяма празнота в душата ми. Представям се , като една къща с хубави вещи и цветя, но самотна и без светлина. Спрях да изпитвам удоволствие от всичко, правя всичко което обичах да правя преди, но изобщо не ми помагат. Не мога да се съсредоточа върху нещо, когато правя. Например сядам да чета или уча и само чета без нищо да запомня, понякога дори не усещам как съм спряла да чета и само гледам с един празен поглед. Не мога да се подготвя за изпитите си, а толкова амбиция имах и се справях, а сега нищо не остана, дори смятам, че животът ми няма смисъл, и че съм излишна на този свят. Единственото нещо, което мога да направя е да плача и да седя. Преди спортувах, отивах на шопинг, гримирах се, излизах. А сега когато направя същите неща, сякаш нищо не съм направила. Как искам да грея, като слънцето, но лицето ми е все бледа, гримирам се и гримът ми след 2 минути се размазва от сълзи и пак се превръщам в същата нещастница с подутите очи. Правя всичко за да мога да се съсредоточа върху нещо, опитвам се да чета книги, например Петър Дънов ми е любимият автор обичах да чета неговите книги, сега го правя, но си казвам има ли смисъл, като само чета без да мисля. Обичах да ходя на църква, а сега дори не искам да чуя за нищо свързано с религии. Сякаш съм се откъснала от всичко, изпитвам апатия. Много самотна се чувствам, когато реша да изляза на вън с близки или приятелки за момент се чувствам добре, на като се прибера пак същата апатия и депресия. Живея с партньора си, той е по-същия начин, като мен, но той поне се съсредоточава, затворен в себе си, депресиран нито си говорим, нито се прегръщаме само се храним и четем.Опитах се да поговоря с него, а той вечно депресиран, не искам да го оставя искам заедно да се променим. Но аз имам нужда да поговяря с някой, без да ме съди, а просто да ми помогне в живота да ми вдъхне сили, както аз преди години помагах на приятелите си, така сега и аз имам нужда от приятелска помощ. Всичките ми приятели поеха по пътя си и всичките заминаха за друди страни, на мен ми липсат много, а сегашните ми приятели, всички сме еднакви, всичките сме изпаднали някъде в дъното на душите си. Постоянно гледам дали някой ми е звънял по телефона или някой приятел ми е писал, но за съжеление не, аз като им се обадя чувам само „писна ми“ и плачат. И спряхме да си звъним, защото дълбоко страдаме от самота. А знам, че ако се дадем ръка за ръка ще успеем, но никой от нас не проявява смелост, а още сме млади. Аз като гледам другите младежи как се усмихват, как се радват, а на нас какво пречи да се радваме така не разбирах, всичко си имаме дом, семейство, пари и защо сме така не знам. Исках да споделя това с вас, за да ми даде съвет, как да се стремя към промяна.

Да съгласна съм с вас. Благодаря Ви за отговора.

Здравейте, Аз имам сериозен проблем с доверието. От известно време се мотая с много негативни мисли, не знам как да ги избегна. Затворих се много в себе си. Нямам много приятели по принцип не искам и да имам, защото често ми се случва да се запозная с някой човек по-отворен и той да се опитва да си налага постоянно неговото мнение и все едно аз постоянно да се съобразявам с този човек, като видя че така се държат с мен ги избягвам, а това ми се случваше често,но от известно време зпочнах да отбягвам повечето хора и сега мога да кажа, че съм с малко приятели, но им вярвам и усещам, че са страхотни. Но проблемът е че съм много чувствителна, всичко много бързо ме засяга. Имала съм много груби партньори, които са се държали добре с мен в началото, а после се опитваха постоянно да ме мачкат да ме тъпчат, да ме накарат да се чувствам зле, да нямам самочувствие, това беше целта им, защото бяха такива хора, които избиваха комплексите си на слаби личности, като мене на крехки и чувствителни жени, сигурно за да се почувстват "специални" и като "мъже", защото със сигурност не са. Мога да кажа, че често срещам такива хора, дори и на работа, дори в университета, където уча. Някак си се отвратих от постъпката на хората към мен, разбира се, че другите не могат да се съобразяват с мен, защото нито съм единствена на този свят. Но точно това ми е проблема,че аз имам очаквания, защото като личност мога да дам много от себе си заради другите, винаги съм била много съвестен човек и продължавам да съм, винаги уважавам хората, които ми отделят внимание, които ми помагат, а аз съм толкова горделива, че не мога дори на някой човек да кажа "помогнете ми", защото пак съм със скапаното чувство, че някой ден ще ми го натякне, и че ще се почувствам задължена, а аз мога да помогна на целия свят и на всички без да очаквам нещо в замяна. Проблемът е с мъжете започнах да ги ненавиждам, почнах да отбягвам дори приятеля си, защото не спирам да се съмнявам, имам чувството, че пак ще бъда измамена или с чувството, че все стават неща зад гърба ми, не мога или не искам ли да имам доверие не знам, но определено нямам. Знам, че постъпката ми е малко егоистична, но аз давам всичко от себе си за да задоволя капризити не партньора ми, но не е в моята природа да лъжа и да предавам по-принцип, не съм по тези неща, от малка съм била с това възпитание. Но според вас как да избегна това съмнение постоянно в мъжете, самите тях ли да ги избегна вече не знам, но не искам те да са причината за да съм нещастна, знам че това зависи от мен, но така като съм много чувствителна и съм малко нерешителна какво да правя с това съмнение, защото искам справедлив да е светът ми и хората около мен.Моля ви за съвет как да избега тези негативни мисли и как да имам повече контрол над нещата.

Здравейте, много се радвам, че мога да пиша тука. Аз съм на 23 г, едно симпатично и добродуушно момиче. Силно съм привързана към изкуството. Живея с приятеля ми от скоро. Заедно сме от една година, в началото не се познавахме добре и само проблеми имаше между нас, но не се разделихме продължихме. Изгладихме отношенията си за малко, като почнахме да живеем заедно. Аз почнах много да се грижа за него, защото на него му липсваше внимание от страна на неговите родители и аз правих всичко възможно за да се чувства добре с мен. Много свикна с мен и не иска да ме остави. Като характер е много труден. Аз съм добра и наивна приятелка, вярна съм му, не го лъжа винаги съм честна с него. Но най-големият проблем е, че той отбягва да излиза с мен, повечето време прекарва с неговите приятели или в интернет, много ми е неприятно, защото по този начин аз се чувствам много сама, карайки по този път аз изпаднах в депресия, изгубих желание за много неща, започнах да се карам с родители ми, много трудно създавам контакти с други хора, защото ми липсва внимание от негова страна, искам с него да споделя повече неща, заедно да се забаляваме, а той всеки път прави проблем, когато му кажа, че искам да се поразходим, аз се затворих в себе си по този начин, исках да се развивам, да гоня целите си а той сякаш ми изпива енергията. Всеки път, когато му казвам, че искам да се разделим и ставам жертва на насилие от негова страна и после на психически тормоз това много ме наранява.. Не знам как да се справя психичеки се чувствам много изморена да мисля как да оправя всичко това, което се случва с мен.