марито

То при мен всичко е наслоено,насъбрано от доста години,не са едно или две неща.най вероятно ще трябва да се посаветвам със специалист.трябва първо да го намеря,защото езиковата бариера е много голям проблем.и да ще имам много за разказване и много за изасняване,защото тук не мога да си позволя по подробно.а повярвайте ми много е!мисля много,даже от мислене не мога и да заспя,толкова много,че чак се обарквам.толкова се обарквам,сякаш вече не се познавам.кое е правилно,кое не,коя сам аз и какво искам.все незнам.!оптимист съм голям,старая се ,и в момента в които се издигна на повърхноста и сякаш нещо става,смазваме и се сгромолясвам с пална сила.е тогава изпадам в една дупка,една депресия,едно ми е безлично,уморено..минава се ден или два и пак наново.не се предавам.боря се.но ми е трудно.,иска ми се да не съм сама в всичко това да си имам някого да си ме гушне да си ме целуне и да ми каже че всичко ще бъда наред.но...няма!няма никои...на никои не му е до моите проблеми и е нормално,всеки си има такива.пък и колкото и мъже да се навъртат около мен аз някакси ги прогонвам.казвам имам дете и нямам време за срещи.то е и така.комплекс най вероятно.незнам благодаря ви страшно много за отделеното време.!!

Извинявайте,но не разбирам!това че сам в чужбина проблем ли е за форума,или за отговор.или вероятно нямам проблем?...ако нямам ще в добре да го знам,за да спра да си го мисля.благодаря все пак,за отдвленото време!

Да.

Да живея и работя в чужбина.

2007Г.се запознах с моят мъж,нещата станаха много барзо и аз на 2та седмица бях бременна.разбирасе планирано беше.бях малка,влюбена и глупава.след появата на нашето дето всичко започна да се променя.тои започна да пие ,аможеби и преди си е пиел,но аз него познавах толкова добре.и незнаех!малко по малко започна тормоза.не ме е бил ,посягал е но най лошото беше монолога който водеше.всеки пат едно и също,постоянно,всеки ден.парво крещи и обижда и те кара да се чувстваш нищожен,а след това се извинява и ти казва колко е сгрешил и как те обича и как няма повече.няма да пие и т.н.е разбираемо е че не спря психо атаката,най лошотп беше,че аз бях сама,без родители,без подкрепа и закрила.а тои с срмеиство зад гарба си.всичко това се развива в чужбина,където ср запознах с него и където по стечения на обстоятелствата остана да живея.е издаржах 3г на напънат и го напуснах.проблема идва от това че сега когато вече сам сама,и свободна не мога да продалжа напред.след него имах да се каже вразка 2г с едно момче,но чувството на малоценност,на неувереност,на недоверие не ме напускат,да не говорим че бившият ми ми саздавашв проблеми и в един момент аз уж продалжавам нов живот,ново начало,нов приятел.и без да се усещам въвличах новият приятел,с новият живот и новото начало в старото минало,къо не спирах да говоря затова.изпатих много.е новият прител ме остави,и ето на азвече година след раздялата не сам продлжила,на 29г съм,сама с дете.не вярвам и не допускам никого до себе си,съмнявам се във всичко,самотна сам,нещастна,просто буксувам.и колкото и гордо да стоя и колкоъо и силна да съм,просто не ми минава.когато детенце заспи аз ср усамотявам в стаята си,пуша и плача,не се чувствам пълноценна,но дори и споделянето не ми помага никои не ме разбира.с кои да споделя?какво да направя?за парви път в живота си не мога да продалжа напред.