ItsJullez

Безкрайно съм благодарна и на трима ви - д-р Първанов, Георги Балджиев и Орлин Баев за прекрасното отношение, ценните съвети и спокойствието, които ми дадохте! Миналият път ми помогнахте и сега го направихте отново! Определено се чувствам много много по-добре, по-уверена и някак по-свободна!  Вече като ми прескача ще се сещам за думите ви, а и осъзнах, че все пак е по-добре сърцето ми да пре-тупка отколкото да не тупка въобще, нали? Хаха! Шегата настрана, щастлива съм, че го има този форум, най-вече че ви има вас, които не знам дали осъзнавате колко много помагате на хората! Пожелавам ви всичко най-прекрасно от дъното на малкото ми претупкващо сърце и благодаря отново за отделеното време! 

Привет!
Спомням си като дете, в училище имахме някакви задължителни прегледи. Оттогава още, когато стъпя на лекар и все ми установяват нещо - аритмия, пролапси, екстрасистули по не знам си колко милиарда на час... Смея се! Защото си вярвам! Тялото ми е кекаво - от юноша още зъбите ми са мега зле, стави, кости, сърце, не знам си какво. Още живея и ще ме бъде колкото е рекъл Господ и доколкото съм нужен на тази земя, доколкото мога да помагам и внасям добро. Тялото е като лодка. Не е нужно да е супер луксозна или здрава. Често тече - поправяш и пак избива. Търсиш причините, но си получил дадена лодка, била тя и кекава, неслучайно - може би за да се научиш да се радваш на изгревите в океана и на дружбата си с делфините на доброто, а по-малко да се вторачваш в инструмента, който те пренася през океана на живота. 
Както чу, в споделянето за сърцето ти, няма грам реално основание за каквато и да е тревога - освен хипохондричното взиране и нагаждане на хипотезата си към страховите ти предразсъдъци, което правиш. Да, в посока хипохондрия са оплакванията ти. При справянето с нея, логиката е старт, добър старт и толкова. Дотук получи връзка с реалността, логически знаеш, че няма за какво да се боиш. Оттам насетне обаче, знаейки това, следват подходи, които засягат директно ирационалността на страховете ти - парадоксално шегуване, смирена, пълна с готовност за учене и благодарност за уроците молитва, през тялото преживяване на въпросното смирено доверие, дишане, което те кара да преживяваш умишлено страхуваните симптоми, което вади и страховете под тях и с готовност и приемане да присъстваш в тях, като сама си ги предизвикваш (exposure and response prevention), редовна практика на медитация, съзерцание, в което се учиш да си непривързана към автоматизираните страхувани мисли. Но и растеш цялостно, разотъждествяваш се от малкия ум, мисли, емоции, спомени и се отъждестяваш със сърдечния си разум... 
Супер си, няма ти нищо - просто върви по пътеката си! 

Когато единична екстрасистола нищо не правя, само я отбелязвам.Когато са повече е неприятно и сядам чакайки да отминат.

Екстрасистолите са нормално явление и за твоята възраст броят им е средно 200 на ден.С напредването на възрастта те се увеличават-моите са около 400. Нещо повече, опасното е когато сърцето е в ритъм без екстрасистоли-тогава може да спре.
Това е, всичко е нормално.

Привет!

"шат на патката главата" - така бих описала първоначалната си реакция при прочитането на отговора, за който много благодаря! Осъзнавам, че наистина точно в това се коренят проблемите ми - липса на доверие.. към мен си и желание да контролирам и спирам лошите неща, което е нормалната първична реакция, но не трябва да е крайната. Все си мисля че ми трябват насоки как да се науча да си вярвам и да се отпускам, защото съм опитвала сама да се справям - нарочно съм ходила на плашещи места, за да си докажа, че мога да се справя, но не ми се е получавало. Сега разбирам, че гледната ми точка е била грешна, защото съм се борила, а не съм се оставяла на паниката. Днес цял ден бях навън, даже се прибрах преди половин час, и доста си повтарях 'отпусни се', 'хубаво ти е', 'ела ми, панико' и т.н., но пак успя да вземе връх.. може би от напрягане да не го мисля, съм го предизвикала. То е ясно, че няма да стане от първия път и ми трябва време да се пренастроя. Аз искам да ходя на психотерапия, защото поне ще знам, че съм на прав път, но от отговора Ви останах с впечатление, че за пореден път ще търся утеха, сила и сигурност от друг човек, вместо сама да се справя. Може и грешно да съм разбрала. Осъзнавам, че от мухата правя слон и че всичко, което ми се случва е нормално и просто прекалено насериозно го взимам и трябва да се стегна и да си живея живота. Според мен заради дългото време, в което съм в това състояние самият ми мозък се е научил да мисли и да гледа лошото и не знам как да я направя тази пренастройка, да променя начина си на виждане и мислене. Ще чета. И трябва да порасна. Благодаря за точния отговор и се надявам да ми дадете някакъв съвет какво да предприема или поне мнението си дали правилно съм разбрала. Благодаря!

Добре! Заемам се с четенето, аудио сесиите и ще следвам внимателно всичко както трябва. Определено имам нужда от физически тренировки - заради случката миналото лято ги спрях, а се чувствах много по-добре с тях. Благодаря от сърце за времето, вниманието и насоките, Орлин Баев!!!

Д-р Първанов, благодаря много за включването, защото екстрасистолите са главния спусък на паник атаките ми. А пък атаките предизвикват прескачане, ако дойдат първи, и се получава ужасен порочен кръг. Прочели Сте какво ми казаха кардиолозите (не казвам, че не са прави, аз наистина се филмирам), но защо никой не спомена, че може да е от липса на магнезий. Нямах идея колко важен е за сърцето. Ще го прибавя задължително.

Още веднъж благодаря за помощта и ще дам всичко от себе си да се справя сама!    

 

Привет!

"шат на патката главата" - така бих описала първоначалната си реакция при прочитането на отговора, за който много благодаря! Осъзнавам, че наистина точно в това се коренят проблемите ми - липса на доверие.. към мен си и желание да контролирам и спирам лошите неща, което е нормалната първична реакция, но не трябва да е крайната. Все си мисля че ми трябват насоки как да се науча да си вярвам и да се отпускам, защото съм опитвала сама да се справям - нарочно съм ходила на плашещи места, за да си докажа, че мога да се справя, но не ми се е получавало. Сега разбирам, че гледната ми точка е била грешна, защото съм се борила, а не съм се оставяла на паниката. Днес цял ден бях навън, даже се прибрах преди половин час, и доста си повтарях 'отпусни се', 'хубаво ти е', 'ела ми, панико' и т.н., но пак успя да вземе връх.. може би от напрягане да не го мисля, съм го предизвикала. То е ясно, че няма да стане от първия път и ми трябва време да се пренастроя. Аз искам да ходя на психотерапия, защото поне ще знам, че съм на прав път, но от отговора Ви останах с впечатление, че за пореден път ще търся утеха, сила и сигурност от друг човек, вместо сама да се справя. Може и грешно да съм разбрала. Осъзнавам, че от мухата правя слон и че всичко, което ми се случва е нормално и просто прекалено насериозно го взимам и трябва да се стегна и да си живея живота. Според мен заради дългото време, в което съм в това състояние самият ми мозък се е научил да мисли и да гледа лошото и не знам как да я направя тази пренастройка, да променя начина си на виждане и мислене. Ще чета. И трябва да порасна. Благодаря за точния отговор и се надявам да ми дадете някакъв съвет какво да предприема или поне мнението си дали правилно съм разбрала. Благодаря!