Jump to content
Порталът към съзнателен живот

lilka_63

Участници
  • Общо Съдържание

    2
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Профил Информация

  • Пол
    Жена

lilka_63's Achievements

  1. Здравейте! Сърдечно благодаря за изписаното от Вас! Наистина държах да чуя странично мнение, за да съм сигурна, че не аз съм виновна за преживяното и да започна да мисля по-положително. На сто процента сте прав за всичко .Ще опитам да погледна по друг начин на случилото се. Всъщност съм опитвала , но засега колебливо и несмело - да разсъждавам в посока - е, дори в подобна нелицеприятна ситуация,оцеляхме, значи сме грамотни хора, ще ни бъде и не всичко е загубено! Още веднъж благодаря и успешна нова седмица!
  2. Здравейте мили хора! Добих смелост да споделя своята история, за да получа повече мнения и евентуално съвети ,защото,макар да мисля,че съм разумен и силен човек, напоследък силата и разума ми изневеряват, а хората, с които лично споделям преживяното, се ограничават да ми казват:"Абе ,нали сте живи и здрави, всяко зло за добро".Само че аз съвсем не споделям становището,че е достатъчно да си жив/ защото някакви болежки всеки или почти всеки има/.Животът е естествена даденост, а късметът ,щастието и сполуката са съвсем друго нещо. Та за какво става въпрос? Аз съм средно статистическа българска жена, прокурор съм по професия, имам щастливо семейство и великолепен , вече голям син , живея спокойно. ЖивееХ спокойно. От няколко години организирам за семейството си екскурзии до европейски столици. Правя всичко сама-разчети на разходите, справки за забележителностите, организиране на нощувките и до тази година всичко беше великолепно, всяко едно пътуване беше приказка, която ме зарежда с енергия за цяла година,тъй като извън летните отпуски, понеже сме повече домошари, не ходим никъде другаде. За 2014 г. планирах пътуване до по-далечна дестинация/ пропуснах да кажа, че пътуваме с автомобил, тъй като съпругът ми се страхува да лети/- От Монтана, където живеем, през Любляна, Ница Сен Тропе, по Лазурния бряг, до Барселона и , като крайна цел- Мадрид, където имаме приятели, и обратно през Перпинян,Милано и Загреб. Направих перфектна организация, консултирах се с позната съученичка,която има туристическа агенция, за това-дали е приемлив този маршрут, направих резервации, като предвиждах за всеки един от градовете, където ще нощуваме, да пристигнем в нормално време, да има време и за една предварителна вечерна разходка, за да се потопим в атмосферата на града, знаех какво и къде ще посетим като забележителности, бях направила справки за работното време на музеите, изобщо всичко вървеше,както всяка година-по план.Няма да навлизам в подробности по пътуването. То се осъществи, въпреки страшния/ от моя гледна точка/ инцидент. Той настъпи на 06. 07. , при пристигането ни в Барселона. Там бяхме жестоко/пак от наша гледна точка/ ограбени-откраднаха ни се много пари, всичките ни налични за пътуването пари-в български лева и евро, златни бижута, мобилни телефони, фотоапарати, за над 5 000 евро. Ще кажете-какво толкова, толкова пострадали хора има. Вярно е това, но е вярно също така, че всеки сам определя параметрите на загубите си. Точно това аз винаги съм съобразявала в работата си като прокурор и пострадалите от каквито и да било престъпления, винаги са намирали моето съпричастие и максимално съдействие, включително по възстановяване на загубите. Планирах цяла година това пътуване! На мен то не ми е подарък от лотарията, нито парите са ми паднали от небето! Спестила съм ги за продължително време, спечелила съм ги с труд! Та на кражбата реагирах на петата минута. Незабавно дойде полиция- поне се легитимираха ,но не владея каталунски и е възможно т. н."полициаи" да се били в комбина с опитните крадци. Подадохме и жалба в полицията- написа я синът ми, тъй като бях в шок от случилото се. Сега, след време като споделям станалото, първо ми казват, че крадците били наши- родни български, после ме упрекват, че не съм си опазила вещите- но всъщност аз го сторих. Бяхме буквално на метри от хотела, ние със сина ми отидохме с личните карти на тримата да се регистрираме, а съпругът ми остана заключен, ЗАКЛЮЧЕН! в колата. Успели са да го примамят да отключи и ,без да усети, да дръпнат двете ценни чанти, с всички ценни неща. Вярно е това, че и на други граждани вероятно им се е случвало подобно нещо, че има и други пострадали от кражби- но в чужда държава, да " олекнеш" с над 10 000 лв., да останеш само с дрешките и личната си карта, без никакви пари, със спукана гума, на 3000 км от родината, си е стряскащо, повече от стряскащо! Така или иначе, екскурзията си спасихме, ако може да кажем така, благодарение на добри приятели и някои институции, съгласили се да ни изпратят бързи пари-но, за да го сторят, са ни имали доверие- кой подарява 3000 лв. ? Вероятно само аз- откливала съм на всеки страдащ, на всяка кауза; ако ми дадат поради грешка дори само 10 ст. повече в магазин, се връщам да ги предоставя обратно на сгрешилия продавач, за да не му се търсят след това! Макар навреме уведомена, полицията в Барселона не реагира. Въобще! Изобщо! Не се предприе абсолютно нищо по издирване на извършителите, по проследяване на разговорите от телефоните. Ако се бе сторило, то вероятно щеше да се постигне поне някакъв минимален резултат-нещо да се открие, нещо да се подхвърли -имаше снимки, документи, дори рецепти. Служебната ми карта и служебният ми телефон също бяха откраднати, а от телефона са изговорени толкова пари, че...не е истина, платих ги аз. Испанската полиция не работи! Никой не ти съдейства, никой не ти помага! Всеки оцелява сам , благодарение на собствената си интелигентност. Тук вече идва това, за което търся съпричастие и съвет-как да оцелея- откраднаха ми не само парите- откраднаха ми спомените/ фотоапаратите със снимки/, мечтите- сега съпругът ми не дава да се издума за пътуване в чужбина, откраднаха ми живота! А когато чужденец пострада у нас, бива обгрижван подобаващо. Писах писма тук и там, къде ли не, направих си труда да преведа и изпратя послания до всякъде- до посолства, полиция,превеждах си на каталунски и на испански, май не защото чаках нещо да се случи, а за да се знае. Как да възстановя този си, как да кажа-социален живот? След като работата ми е сериозна и отговорна, се нуждая от поне 10 дни през лятото за подобно пътуване. Мога да се изправя финансово на крака, но , както отбелязах и пак казвам, защото това е проблемът ми, съпругът ми не дава да се издума, а аз съм по-притеснителен човек и да се запиша на организирана екскурзия, не ми е комфортно. След кражбата и, най-вече след категоричното становище на мъжа ми, загубих интерес към живота. Когато нямаш мечти, нямаш живот в истинския смисъл. На практика, вегетираш и съществуваш. С огромно усилие на волята си върша работата, поне това засега успявам, но докога ли? Сега разбирам как хората губят здравия си разум и съвсем не съм сигурна,че ще запазя своя за дълго! Не е вярно, че се забравя- като до вчера плащах изговорените разговори по служебния ми откраднат телефон-как да забравя? Като вляза в аптека, след като и рецептите ми откраднаха- как да забравя? Дори като вляза в колата, неволно поглеждам към мястото, където беше откраднатата чанта. И не е вярно ,че след всяко зло идвало добро-нищо добро след кражбата не се е случило. Пак повтарям ,че не ми е достатъчно да съм просто жива. Изглежда късметът окончателно ме е напуснал, ако изобщо съм имала такъв. Трудно ми е да оцелея психически. Дали има изход? Моля, извинете многословието ми, поне споделих! Благодаря за търпението ви!
×
×
  • Добави...