holyvalentine

Това сякаш беше написано за мен... Хубавото в този сайт, е че всеки може да намери сходни преживявания и подобия на проблемите си... а и може да даде насока на някой друг, само чрез личния си пример или проблем в търсене на решаването му.

Днес силно се подразних от един свещенник от наша православна църква. Отидох да споделя нещо, а в крайна сметка изслушах една тирада глупости, как ортодоксалното християнство било най-чистата истина, какви били тези секти в Англия, как църквата се разделила в 15век , защото папата много се бил възгордял, как тамошната църква станала материална, и как тях - ортодоксалните свещеници не ги обичали за запад и ги смятали за закостенели, защото те пазели 'чистата истина'. И пак започва да ми се дават обяснения колко грозен и покварен е света, как дяволът, когото те наричали князът на света влствал и куп подобни глупости. В крайна сметка 'рецептата' беше изповедание и причастие, което явно е голямо тайнство и ПОКАЯНИЕ, задето съм отишла на такива места като секта в Англия. Да, ама казвам, те също се наричат църква, и аз съм отишла там да търся добро, какво лошо съм направила в случая. Когато отидох там трябваше да се покайвам за нещо лошо, което съм сторила преди. Общо взето как човек да се върне към вярата, когато си посрещнат от нейните 'официални представители' с едно неприемане на самия теб, което те искат да ти втълпят още повече. Да не говорим, че повечето хора, които отиват в църква имат даден проблем и търсят утеха, а за да бъдат изслушани или да им се помогне те трябва да минат през куп условности... като това може още повече да изостри проблема. Не смятам, и не искам повече да смятам, след толкова години терзания, след като преживееш промивка на мозъка от секта, че човек трябва да престава да бъде човек и личност. Живата вяра,любовта и Бог не вървят ръка за ръка с откъсването на човешката личност от себе си. Малките човешки неща, като дори и гледането на проно (както прочетох в една от другите теми тук) са част от нея и от живота. Нямам предвид да бъдеш зависим от порно или нещо друго, но в определен контекст, смислената еротика носи несравнима енергия, удовлетворени, щастие и свързване с божественото , според мен. Много години съм се борила с тази вина, и не смятам да откъсвам тази част от себе си повече. Аз съм една цяла завършена единица и вярата , и човешките неща са част от мене, както и от всеки един човек. Глупави ритуали, облекла, отрицание на това и онова, са израз само на един канон, в който хората се опитват да съществуват, за да си свиряват часовниците, че са някъде в 'правилния път' и да се самоопределят някак си, и защото 'авторитетът' на обществото е определил това. Отиваш някъде, навеждаш глава примиртелно, ставаш 'послушник' , и ето ти вече си на 'правия път'. Да, ама не. Пътят на истинското себеосъзнаване е друг! Като свой проблем отчитам, че аз имам проблем с авторитетите (в различни контексти) и безусловната любов (липсата на такава), и съм лабилна и уязвима, особено в ситуации, където трябва да защитя собственото си 'аз' пред 'авторитет', и особено там, където има намесени ценностни системи, дилеми, вина. Явно това е ниска самооценка, и то по-скоро на детето в мен. Тук съм, за да намеря подкрепа!

Орлине, благодаря ти за изчерпателния отговор. Четох с интерес и мъничко страх, кое все пак съществува ) но.. си прав... сега искам да вмъкна и ролята на Библията във всичко това. Тя е пълна със заплахи, наредби и ограничения.. или поне такак са ме програмирали да я виждам, а всъщност повечето хора я виждат като книга изпълнена с мъдрости и проповядваща любов... . Ти каза един път, че Бибилията има много психология.... и аз се опитвам да я открия, и да погледна по-философски на тази книга, и с повече критично мислене, което си е мое, и което все повече придобивам и затвърждавам напоследък, както ти споменах и на последната група, отчитам все повече и повече победи... )))) Прошката ако щеш като механизъм на психология е уникално нещо, а си спомняш колко ми беше трудно да искам и да дам прошка, защото е свързано с показването на слабост, нещо, което ако го усвоиш ти ставаш много по-силен от преди. Ето това, което казваш за малдаптивните интерпретации на срахове и демони. Знаеш ли.. още преди да прочета това, аз тези дни някак си го мислех това с мои мисли. Въпросът беше, че в неделя имах ужасен скандал с баща ми и много се разстроих. Въпреки, че му споделих какво ми е причинило неговият избухлив характер в детството и боят и викането, той пак си позволи да ме обиди, да се държи агресивно и заплашително и да ме заплаши, че ще ми строши главата. Малката ми племенница беше в стаята и стана свидетел на скандала.. Нейните родителни не повишават тон, и детето се афектира.. о чите му станаха отромни и се напълниха със сълзи...Изведнъж аз се видях в нейното малко телце и се асоциирах с нея... върнаха се болезнените спомени и осъзнах какво се е случвало с мен хиляди пъти като малка, че съм била изложена на това постоянно... и не съм си позволявала да плача, за да не покажа слабост.... демонстрирала съм, че не ми пука, а всъщносто много ме е боляло... Много ме заболя и този път, но този път анализирах чувството... и усетих , че отонво го мразя... отново бях малкото момиче, което ненавиждаше баща си силно..... Някак си осъзнах, че баща ми, който винаги е бил на контра както с мен така и с цялото семество и други хора, за когото нищо няма стойност, всичко е суета и глупост, каквото и да направиш,а ко не е според общо приетите правила или неговите, е ужасно тъпо, изобщо ти като личност нямаш стойност. Ядосан ли е, той гледа да те стъпче като мекотело.... Осъзнах, че чувството, което ми е втълпила църквата за тези демони е точно такова, нещо, което те мрази и което противоречи на всички твои желания да бъдеш себе си, защото ако бъдеш себе си, на църквата това не ѝ отърва. Всъщност демонът беше нещо като отношението на баща ми към мен. Всъщност ако ти се приемаш сам себе си, цениш се и се обичаш, без да чакаш на това отвън, тези неща нямат такава сила... и тогава ми просветна. Казах си,че баща ми има лимит, на колко обич е способен и може да покаже навън и вероятно той винаги ще остане на това ниво... позволих си да го мразя, но да му простя... и му този път му покзах ненавист и колко много ме е обидил, нещо което друг път не съм правила...преди се свивах се в ъгъла и ближех рани, или се прибирах в черупката си и търсех одобрение и сближаване с други хора.. Видях колко неприятно му стана.. и коато бях готова поговорих с него как да изгладим отношенията...той веднага захапа... но видя къде опира моята граница този път... аз не се бях свила навътре. Аз проявих смелост... и спчелих... )) Та мисля, че разплетох демона до някаква степен... та ето от къде тук се намесват библията и вярата, защото прошката беше важно нещо тук, дали като вяра или като психологично упражнение или процес на личностно осмисляне. Лошото е , че религията учи за прошка и други такива неща като някакво заучено клише и хората се мъчат да следват някакви думи и действия какво трябва да се селучи или да почувтваш ако простиш, вместо човек наистина да се вгледа в себе си и да открие малките разковничета , които го държат настрани от неговото щастие.

Четох за екзорсизма, защото нищо не знам за него, за мен това е табу. И общо взето и нищо доказано няма... една мътна теория. Незнам защо ме е страх толкова много.. всъщност знам.. тези демони или духове сами по себе си не плашат хората кой знае колко, но тогава с мозъчното програмиране в култа, което получихме всъщност освобождението трябваше да дойде с освобождаване на този демон от който уж се освободи едно момиче което крещя като истеричка, а тя вероятно се е освободил то неин стар багаж, и вместо да бъде посрещната с любов и разбирателство както ние на семинарите по психотелесна терапия, на нас ни се втълпи, че видиш ли.. това може да се постигне само като се откажеш от себе си и се отдадеш на Исус Христос. Т.е. освобождаванеот на стари болки, не затвърждава изграждането на смия себе си, а затвърждава отричанто ти.. и то в името на нежду друго, чуждо. Това е толкова болезнаено, толкова години прекарах с тази мисъл Човек може ли да попие негативната енергия на други? И ако е така, как да не го позволява и да се защити от това? Негативните мисли, които ни пречат да сме спокойни и ни тревожат нямат нищо общо с демони, духове и тем подобни.