Rebellious

Извинявам се явно не съм се изразила ясно, тъй като съм още доста афектирана от последните събития. Бих могла пак да стисна зъби, както съм го правила много пъти до сега, да замълча и да чакам , но въпроса ми е има ли смисъл от това? Моля за съвет как точно да постъпя и да съм от полза както за излекуването на брат ми, така и за родителите ми, които преминават през същински ад в момента.

Преди няколко години се беше забъркал с лоша компания, от която едвам го оттървахме, . Отначало оправданието му, че пие беше именно това и че не можел да спи и сънувал кошмари. Беше му указвана подкрепа и обяснявано, че това не е начина и т.н. , но не се приключи до там. Факт е че пиенето продължава вече години след тези събития. Към днешна дата по мое мнение избива и комплекси от това,че не се е реализирал. Но как да се реализираш като заради алкохола се дъниш постоянно !? И как не осъзнава,че на 80-90% провалите му са именно заради алкохол...

Здравейте, не знам дали темата е за тук, но съм в доста затруднено положение и не знам към кого да се обърна. Безкрайно бясна и отчаяна съм. Нервите ми не издържат вече, но се сдържам само заради родители ми. Става въпрос за брат ми, който от няколко години злоупотребява с алкохола. Аз както и родителите ми са провеждали безброй разговори както " с добро", така и "с лошо". И не става, и не става. Все има едни празни обещания от сорта на " да права си", "така е" и т.н.. Резултатът винаги е нулев и при всеки удобен случай се ходи до магазина и се връща след 10 минути видимо неадекватен. След като той завърши университет и аз станах студентка и по реда на нещата той започна работа, но към днешна дата е без работен поради безкрайните му издънки. Смени много постове и фирми все за по месец-два и никъде не се задържа. А родителите ми са в много затруднено финансово състояние и изнемогват да му оправят поредната забъркана каша. Върха на сладоледа скорошен инцидент от който следва дело, а от там и вече клонящ към нулата шанс да си намери работа и да помага за семейния бюджет или поне да си плаща студентския кредит, който сега родителите ми поемат. След този инцидент е воден на психотерапевт ( ще отбележа, че това не е за пръв път), който си е дал оценката, че според него става дума именно за алкохолизъм, а не за злоупотреба. Според него трябва да го третираме като болен и да го галим едва ли не с перце. Не бива да му се "караш" и да го питащ "защо" .Дал си препоръките за безброй " евтини" хранителни добавки, които уж да му помогнат да си прочисти съзнанието, а от там и да спре с алкохола. И тук вече нервите ми не издържат толкова съм бясна и ядосана и едвам се сдържам да не избухна. Единствената причина да се сдържам към този момент е майка ми, която изрично ме помоли да не го правя, защото явно това е последната й останала надежда. Но аз така и не мога да проумея как може да вижда какво става около него и да продължава с изцепките. Да потрошава иначе недостигащите финанси, да излага както него така и нас. А аз на всичкото отгоре да трябва да си тва още ( не че до сега не съм си траела просто сега наитина ми е кипнало) и да го гледам видиш ли като писано яйце, все едно не е виновен за безкрай много проблеми! Надявам се някой с по - адекватна от моята преценка или с по - голям опит да ми помогне да разбера и да съм подкрепа поне за родителите си, които вече са на предела на своите сили.