Winch3st

Тва стана като филм , съжалявам, много наистина, последна тема е обещавам... Имам един проблем. Споменал съм го и в миналата ми тема. Той е такъв: Не знам кой съм, не знам какво харесвам, не знам какво не харесвам, не знам какво обичам да правя, нищо което правя не ми доставя удоволствие. Сякаш съм на автопилот, правя всичко, което трябва, без да се питам дали ми харесва, дали не. Това не е редно, защото това не съм аз, имаше един период миналата година ходих при психоложка в моето училище, сприятелихме се, и тогава се чувствах МНОГО, МНОГО ДОБРЕ и най-важното НА СЕБЕ СИ. Може да ми кажете да опитам да си спомня какво е било тогава и да го повторя, това което правех... Опитах, по всякакви начини... Не е същото. Нещо ме притиска, не знам кое е то. Загубил съм способност да комуникирам, прекъснал съм всякакви връзки. От цялата работа само за това знам, че не се чувствам добре. Загубих способността си за самозащита.. Както се казва "о*ират" ме отвсякъде... 10 клас съм, днес един приятел ли не знам как да го нарека почна да ме бъзика за нещо пред 8-класниците, съблекалните за физическо, отвърнах, започнах и аз да го бъзикам и 8-класника се обади лапето му и се развика към мен: - Мълчи ве и естествено всички ми се смяха, аз нищо не направих, после си представих как трябваше да го хвана и да го унижа за да не го прави повече... но беше късно. Сякаш нямам желание за нищо... Другото... не знам защо стана всичко това... Наистина искам да разбера, защото това влия на абсолютно всичко около мен. Сякаш всичко, което правя е грешно. Не знам... Нито вече имам предпочитан стил музика... Нищо... Не знам, не съм срещал никого в това състояние и се плаша, много. Сякаш нямам мнение за никакъв въпрос... Много е зле, или поне не го изказвам, за да не се изложа... Какво да правя е въпросът ми? Ако може ми помогнете да открия от какво идва всичко това? Да свършва веднъж за винаги това... Как отново да бъда себе си, не знам какво харесвам.. Защо? Помощ... Ще се радвам ако потребителите didi_ts, Д И А Н А, Emmy, Александър Т.А. се отзоват. Благодаря. .

Благодаря ви много. Много е трудно всичко това, повярвайте. Сякаш съм фокусиран в лошите неща за мен. Не мога да се измъкна. От днес започвам да тренирам карате. Дано помогне. Благодаря ви много на всички, обичам ви

Благодаря, Еми за подкрепата, имах нужда от това. Мисля, че прекалено много съм чел за психологията и не ми влияе добре Г-жа Диляна Коева, как да го обясня... на училище, примерно, когато направя някаква грешка и всички ще почнат да ме бъзикат за това. друг пример, с бившата ми приятелка, с която бях 5-6 месеца, постоянно сякаш бях под напрежение. В началото всичко беше окей докато не се скарахме. Аз съм ревнив попринцип, бяхме в един клуб и тя имаше доста познати момчета и близки, прегръщаше ги, целуваше ги (по бузите) пред мен. След спора (който тя спечели с тезата: "Ревността означава недоверие") ме попита: Сега какво правим? Аз колкото и да не ми се искаше се извиних. И така врзката ни продлжи. 2 месеца по-късно бях решен да и кажа, че вече не искам да сме заедно, казах и, останахме си приятели, беше супер. Но след 2 седмици тя дойде вкъщи за да гледаме филм. Стана така че филма гледа нас. По това време бяхме нито приятели нито гаджета. В смисъл, нещо посредата. Докато преди около месец не скъсахме сс сигурност. Тя постоянно ми казваше, че избирам лесния начин, затова съм искал да сксам с нея. Бягал съм от проблемите. така казваше. За нея имаше "лесен" и "труден начин". При раздялата ни казах така: " Няма лесен и труден начин, има правилен и грешен. Сжалявам. " Тя каза, че не е съгласна с това. Каза, че това, което см решил не е правилно, но тя просто наистина много ме обичаше. И аз я обичах... Сега нямам никакв контакт с нея, нито с компанията с която се разкарвахме. А бяхме добри приятели с тях. Та. От този първи месец насам съм така. Съмнявам се във всяко мое действие и нямам преценка, кое е правилно, грешно, лошо, добро. Нищо. Изгубил съм предразсъдъка си. Дори не знам как успях да напиша, кажа, толкова много работи, за ккоито после няма да съжалявам. Страх ме е да се движа, да говоря, за да не ме съдят. Да не ме оспорят... Това е, мможе би за това съм в такова положение. Предполагам това е истината. Никога не съм бил честен със себе си. А това повлиява и на хората около мен. Не съм сигурен в чувствата си. Сякаш не знам какво е да обичаш. Сега има едно момиче, което ме харесва, очевидно, но отбягвам контакт, за да не я нараня. Защото го направих веднъж. Спрях да говоря с нея, заради това което казах по-горе,но тя започна да вини себе си. Също разбрах, че е плакала. Съвсем неумишлено. Всичко това, доплнително и в училище подигравките ми влияе. Мисля как да контрирам подигравките, но те постоянно ме побеждават. И допълнително опитвам да не се сближавам много с онова момиче... Дори не съм сигурен дали я харесвам. Дори не съм сигурен кои са миприятели. Затова се затварям и не говоря с никого,щото в крайна сметка ако се преструвам, че ми се говори с определен човек излизам лицемер. А на мен с никого не ми се говори. Буквално се крия в момента. Не влизам вв фб. Никъде. Само не ми казвайте, че имам нужда от проф. помощ, моля ви . Благодаря, че ме изслушахте. Ще чакам отговори. Честита Нова Година.

Също всичко сякаш звучи излишно. За какво да мисля докато комуникирам с човека отсреща?

Добре, а още един въпрос. С общуването става дума. Всичко което ми се говори, дори молба, я приемам грубо, срещу себе си. С това как мога да се справя?

Благодаря много. Ще дам всичко от себе си. Благодаря

Проблема е, че се изгубих. Вече и аз не знам какъв е проблема в мен. Сякаш нямам интереси, всичко което говоря е сякаш безсмислено... Затова и спрях да говоря... едва, едва... Всичко което правя сякаш е безсмислено... Не проявявам никакъв характер. Всичко, което правя е сякаш срещу мен, нищо което правя не ми доставя удоволствие... Дори най-дребни действия като да стана и да си налея чашка вода... Общуването ми е много зле... Не знам какво да мисля, не знам за какво да мечтая, не знам какво искам, не знам какво правя и да правя. Положението ми е под критиката. Може би е страх да не се изложа на опасност, да не ме нарани някой.. Сякаш никого не приемам за приятел, може би от страх. Едва говоря, а когато го правя са безсмислици. Не знам какво да предприема вече, пробвал съм с всякакви "надъхвания" и "промени". Знам, че трябва да се стегна и да започна да мисля, но просто не знам как... на 16 съм и това трябва да стане сега, иначе ще е късно. От утре трябва съм различен. Помощ..?