Благодаря много за отговора! Всичко това непрекъснато си говорим и с мъжа ми -разбирам го на теория ,но не мога да го приложа ..Аз самата казвам на приятелките си ,които имат деца,че боледуването е нещо нормално ,но ако някой кихне вкъщи , започвам да чертая най-страшния сценарий-че с бебето ще влезем отново в болница..А всъщност аз нямам контрол над тези неща ,разбирам го -или ще се случи,или няма ..и когато ги пазя,пак се разболяват ..Имам чувството ,че много повече ме е страх да не се заразят ,отколкото от самата болест ,когато тя вече е налице .. Това е много странно... Когато някой се разболее ,напрежението в мен започва да нараства -дали бебето също ще се разболее?!....а когато и то вече е болно ,напрежението спада и просто го лекувам и чакам да му мине и така до следващия път.. Какво означава това според вас? С удоволствие бих работила с психотерапевт ,но няма такъв специалист наблизо .