ivanova18

Здравейте, След година, че и малко повече откакто споделих тук за проблема си. Искам да благодаря много на Георги Балджиев и Диляна Колева, че ги послушах и потърсих специалист в паническите разстройства, въпреки че бях загубила вяра в психотерапията след неуспешни опити. Адски много ми помогна. Много неща се случиха, но накратко как се стекоха при мен нещата. 1. Обърнах се към Бог. Започнах да чета Библията. Простих си, простих на разни хора, наранили ме по някакъв начин, поисках прошка и благодарих на Бога за всичко, което ми е дал и че ме е излекувал. След няколко месеца Неговата милост не закъсня. Съвсем случайно забременях и сега се радвам на прекрасното ми детенеце! 2. Започнах веднага терапия и пих антидепресанти малко време. Не съжалявам, че пих хапчетата. Помогнаха ми, но най-вече ми помогна промяната на мисленето! Не казвам, че съм на 100% излекувана и че това все едно никога не се е случвало, но имам страхотен напредък, има още какво да се желае, но поне не изпитвам смразяващия парализиращ страх. Това помогна на мен. Вярата и благодарността към Бог и терапията със специалист по панически разстройства. Дано помогне и на някой друг със същият проблем.

Благодаря ви г-жо/г-це Колева, че ми обяснихте подробно за логическата връзка. До сега не се бях замисляла, и не осъзнавах какво точно продължава да поддържа страховете ми, въпреки непрестанните ми опити да се освободя от тях. Благодаря ви г-н Балджиев! Ни най-малко не съм се засегнала от поста ви, напротив окуражихте ме да се доверя отново на психотерапията, защото наистина до сега това го бях отписала вече като вариант на лечение, поради ред причини, които изброихте. Успокоих се, че това е най-срещаният проблем при тревожните разстройства и не съм единствената, както смятах. Още веднъж много ви благодаря за надеждата и светлинката в края на тунела, която ми дадохте. Не съм се отказвала никога до сега и няма и да го направя, винаги ще търся начин да преодолея това състояние. Вече си записах час при психотерапевт, специализирал в тревожните разстройства. Желая ви хубав и усмихнат ден!

Благодаря много за отговора! А дали е нужна медикаментозно лечение в случая или успешно се повлиява от психотерапия без лекарства? Тъй като не бих желала да пия антидепресанти. Малко трудно би ми било да разбера кой терапевт се е занимавал с такъв случай и кой не А за хипноза какво бихте казали?

Здравейте! Чета ви почти постоянно и накрая реших да споделя своето състояние. Попаднах на такава тема, но не ми е позволено да пиша там. Ще се опитам на кратко да обясня за какво става дума. От почти 10 години се появиха първите притеснения относно това какво се случва с мен. Бях на 15 години в училище, когато един ден започна паническа атака от това, че ми се налага в час да отида до тоалетна по голяма нужда. Когато си стоях вкъщи всичко беше наред, но трябваше ли да отида на училище и се започваше притеснението, ходех до тоалетна няколко пъти преди да изляза, но притеснението и позивите до тоалетна през деня извън вкъщи си оставаха. Отидох на гастроентеролог, каза ми че имам нервен стомах или по ново му Синдром на раздразненото дебело черво. Изписа ензими, пробиотици, диета, но нищо не се променяше. Отидох на психиатър, естествено ми изписа антидепресант. Пих го 6 месеца, имаше лека промяна, бях се поуспокоила за малък период, но след това всичко си беше по старо му. И така си живея до преди 2-3 години, когато се появи нов страх и паниките се засилиха, защото страха изглежда още по-голям. Първо се започна в градския транспорт, изведнъж получих паник атака със замайване, сърцебиене, чувство на дереализация и чувството, че много ми се ходи по малка нужда. А до преди това, никога не бях имала притеснения за ходенето по малка нужда, не го бях мислила изобщо. И така до ден днешен, когато трябва да изляза от вкъщи се отива до тоалетна няколко пъти, за да съм сигурна, че пикочния ми мехур и стомаха ми са напълно празни. Когато съм навън се прави предварителен план откъде ще мина, за да съм сигурна, че по пътя има тоалетна. От 1 година не съм се качвала в градския транспорт. Избягвам да ходя на места, където знам, че няма тоалетна, иначе паник атаката веднага се появява с позива за малка нужда и ужаса, че мога да се изложа. Преди 1-2 години се появиха и агресивни натрапчиви мисли към близките ми. Ходих два пъти на психотерапевт, но изобщо не ми помогнаха. Единия ми се караше, другия ме моташе 6 месеца, а резултати никакви. Вече не знам какво не съм опитвала.. билки, хранителни добавки, акупунктура, цветолечението на д-р Бах, но страхът си остава. Това пречи на абсолютно всичко и не се живее така в постоянно дебнене на тоалетни из града и страха да не се изложиш. Като човек се определям като свръхемоционална, чувствителна, обидчива, перфекционист, интроверт. Моля за съвет какво да предприема? Дали ще има успех една регресивна хипноза в този случай? И въпросът ми е към специалистите имали ли сте в практиката такъв случай? (питам, защото единият психотерапевт ми каза, че аз съм била единствената и такива случай нямало досега). Благодаря предварително!