Здравейте!
От 10г. получавам паник атаки,които всеки път са различни по сила и продължителност.Някак успявам да се справя,но това постоянно чувството на деперсонализация,тази замаяност направо ме съсипват...Имам две дечица,едното бебенце ...Постоянно изпитвам някакви тревожност(за различни неща).Още преди 20г. ми поставиха диагноза социална фобия и с помоща на медикаменти се оправих.След 5г. започнаха ПА,първоначално по-леки, после по-сериозни,до положение "не мога да ходя".Тогава ми предписаха АД и с малко терапия се пооправих,но след прекъсване на медикаментите отново същата ситуация!От повече от 5г. не съм пила АД и някак започнах да свиквам с ПА,но е мъчение...Страхувам се от всичко ново,когато трябва да се обадя на някого(забравих да спомена,че наскоро се преместихме в друг град и тук нямам никого,освен семейството ми),тревожа се когато ни предстои някакво илзизане..Мисълта,че трябва да отида на родителска среща ме държи в стрес още от когато разбера за нея,в магазина влизам и съм като друсана,препускам бързо до това,което ми трябва максимално бързо(да не ми прилошее) и като стигна до касите,ако има хора(опашка)......КРАЙ!!!!Няма подобен УЖАС!!!!!ПА е налице в пълната си сила.....
В безизходица съм,какво да правя,искам да се радвам на децата си,на прекрасното си семейство.....а скоро ще трябва да започна и работа.....НЕ ЗНАМ!!!